Подмяна на църквата

Подмяна на църквата

През IV век се установява официалното християнство и става смесването на християнството с езичеството със създаването на синкретизираната римокатолическа църква или по-точно би трябвало да я наречем - секта. Още от възникването на християнството се появяват и първите секти отделили се от правилното христово учение. Така например в Новия завет са споменати николаитите основани от единия от презвитерите на Ерусалим (Деяния на апостолите 6:5). След възникването на магьосническата секта на симонеите ръководена от Симон Маг възниква гностицизма с множество разклонения и теории в които общото е съществуването на еони и два бога – зъл (от Стария завет) и Демиург – създател на света. По-известни гностически учители със свои течения са: Доситей (от магьосническата секта на Симон Маг), Менандър, Юстин Гностик, Саторнил, Василид, Валентин, Керинт, Карпократ и Маркион. По този начин с оттенък от езическите философски учения започват да се появяват различни „християнски” секти чрез смесването на християнството с фалшивите демонични ереси, а християнството загубило къщението със Светия Дух (с изключение на малките групи от новациани и монтанисти) и произтичащите от него духовни дарби малко по малко също се променя и видоизменя. Днес това което наричаме християнство толкова много се е отклонило от първоначалното Христово учение, че ако някой истински християнин от първи век би имал възможността да влезе и надникне в коя да е съвременна църква (от официално установените) със сигурност би я нарекъл - секта. Това е тема на която съвсем на кратко съм се спрял в книгата "Измамата за Коледата" и малко или много ще продължа да пиша в бъдещите ми книги. Виновникът за големите промени в християнството през IV век е римския император Константин Велики. В болезненото си самолюбие и мания за величие той през целия си живот е носил титлата за върховен жрец на Рим Pontifex maximus и е бил изобравяван на монетите заедно със соларното божество Sol Invictus.

Християнството не прилича на другите религии заради събитията, които са в кратък период от време преди 20 века. Тези истории са представени в Новия завет и е ясно, че не са исторически реалности. Нещо повече. Църквата прави признания в предговора към Catholic Encyclopedia, че евангелията не са от първия век на християнската ера". Това противоречи обаче на тезата на свещениците, че най-ранните евангелия са били писани през първите десетилетия след смъртта на Исус Христос. Църквата отива още по-далеч и признава, че „най-ранните скриптове на Новия завет не са по-далеч от средата на IV век, т.е. 350 години след времето, когато според църквата Исус Христос е ходил в пясъците на Палестина. След това християнството потъва в една от най-големите „черни дупки” на историята. Защо не е имало никакви нови завети до IV век? Защото не са били написани дотогава и защото това може да е една от големите фалшификации в историята на човечеството.
Римският император Флавий Константин (в иачалото Кустенин) - 272-337 г. е оторизирал компилирането на текстовете, които сега се наричат Нов завет. След смъртта на своя баща - 306 г., Константин става крал на Англия, Галия и Испания и след това император на Римската империя. Историята е пощадала този човек и не дава подробности за неговия живот и на империята, въпреки че в нея цари хаос сред свещениците и тяхната вяра в много богове. Това се отнася и за съществуването на многобройни религиозни секти, с различни доктрини.
От гледна точка на Константин има няколко фракции които трябва да бъдат задоволителни той си поставя задачата да развие всеобхватна религия в условията на онези времена. Стабилизирането на религиозните групи е само един от проблемите на Константин. По-просто казано, по негово време няма никаква християнска религия. Константин вижда в това фрагментаризиране възможност да създаде нова комбинирана държавна религия, неутрална в своята концепция и защитена от закона.

След като покорява Изтока през 324 г. той изпраща своя испански религиозен съветник Осиус от Кордоба и Александрия с пимо до няколко епископа да сключат примирие помежду си. Мисията се проваля и Константин издава декрет, с който нарежда на всички свещеници да бъдат натоварени на магарета, мулета и коне и да пътуват за града Никеа в римската провинция Битиния - в Мала Азия. По този начин е свикан първият в историята религиозен сбор, който днес е известен като Съвета от Никеа. Именно на тази среща се ражда християнството. Четири години по-рано Константин влиза в религиозен орден Sol Invictus, един от двата доминиращи култа, считащи Слънцето за единствен върховен бог (вторият е Митраизмът). Заради това Константин нарежда на Еузебиус Рамфилиус да свика първия от трите съвета през лятото на лятното равноденствие на 21 юни 325 г. Така или иначе, именно смъртен е отговорен за появата на новата религия и за теологичното създаване на Исус Христос.
На съвета присъстват много гръцки делегати. 70 източни епископа представляват азиатските фракции. Няколко идват от Африка, Египет, Дижон, Франция и Панония.
Общо в Никеа присъстват 318 духовници, дякона, епископи и екзорцисти, събрани да обсъждат и решават обединена верска система, която да признава само един бог. До първия съвет в Никеа римската аристокрация признава два гръцки - Аполон и Зевс, но по-голямата част от обикновените римляни боготвори Юли Цезар или Митра (романизирана версия от персийския бог Митра).
Идеята на Константин със съвета в Никеа е да създаде напълно нов бог за империята, който да обедини всички религии под една шапка. Свещениците получават задача да обсъдат и решават кой ще бъде този нов бог. Поставени са имената на 53 бога, но една година и пет месеца гласуването продължава без резултат. Накрая Константин се връща на сбора и разбира, че все още не е избран един бог и че има списък от петима кандидати – Цезар, Кришна, Митра, Хорус и Зевс. Той се намесва и налага своето решение. За да задоволи британските фракции решава, че името на големия друидски бог Хесус ще бъде свързано с източния бог Кришна (Кришна е санскритски за Христос) и че Хесус Кришна ще бъде официалното име на новия единен римски бог. Това се приема с мнозинство 161 срещу 157 присъстващи и така двата предишни богове стават един нов бог.
Новият бог е прокламиран и официално ратифициран от Константин. По този начин с чисто политически акт Хесус и Кришна стават едно цяло, а амалгамата на доктрините ражда новата имперска религия. Към IX век името постепенно прави еволюция към „Исус Христос".
След това Константин дава инструкция за компилирането на различни текстове и книга. „Което е добро за една книга ще е добро и за друга книга, която ще се нарича Книга на книгите. И тя ще бъде доктрината на моите хора, която ще препоръчам на всички нации и повече няма да има войни заради религии."
По този начин започва смесването на текстове от различни религиозни и други източници в една „универсална вяра”. След това се намират и писари, които пишат 50 еднакви копия на пергамент. Те изпращат на Константин няколко екземпляра, които са „Новия завет”. Това е неговото първо споменаване през 331 г.
След изпълнението на тези инструкции Константин подписва декрет, с който Новият завет се нарича „думата на римския бог-спасител" и е официалната книга за всички свещенически церемонии в Римската империя. След това Константин нарежда всички предишни манускрипти и записи на съвета да бъдат изгорени и „всеки, който запази тези книги ще бъде обезглавен.” Заради това свещеническите книги отпреди Съвета в Никея не съществуват, освен някои фрагменти.

Вторият съвет на Никея през 786-787 г. Определя първия „като синод на глупаци и луди хора” и се опитва да анулира неговите решения като на „хора с повредени мозъци”.
Константин умира през 337 г. Като по-късно е наречен „големият баща на християнството , който дава легален статут на религията на Римската империя.”
През 397 г. се правят някои „подобрения" към Новия завет, например латинизираното име на Аполон и Паулус, които църквата днес нарича Павел. Разбира се църковната йерархия знае истината на произхода на Павел. Новият завет постепенно еволюира в пълна мащабна свещеническа пропаганда и църквата регистрира намесата на божествения Исус Христос в земните дела.
Но шокиращо откритие в далечен египетски манастир разкрива на света фалшифицирането на християнските текстове като „сбирка от легендарни разкази". На 4 февруари 1859 г. са намерени 346 страници от древен кодекс във фурната на манастира Света Катерина в планината Синай (Синайската Библия). Тяхното съдържание изпраща шокови вълни по целия християнски свят. Написани са на гръцки на магарешка кожа и носят както Стария, така и Новия завет. Археолозите определят времето на написването на около 380 г. Открити са от Константни фон Тишендорф (1815-1874 г.) известен професор по теология и изследовател на произхода на Новия завет. Тишендорф има достъп и до други древни библии, като Александрийската, която е считана за втората най-стара в света след Синайската и до Ватиканската библия, за която се предполага, че е третата най-стара в света и идва от средата на VI век, като е държана заключена във вътрешната библиотека на Ватикана. Не му позволяват да прави записки от нея, заради което той пише тайно на дланите и ноктите си.
Синайската библия е едно от неоспоримите доказателства за преднамереното фалшифициране на всички Нови завети. Тя е толкова различна от Новия завет и от версиите, които са публикувани, че Църквата оспорва въобще съществуването на Синайска библия.
През 1933 г. Британският музей в Лондон купува Синайската библия от СССР за 100 000 лири. Преди това тя е в царската библиотека в Петербург. В Лондон е подложена на проучване с ултравиолетова светлина, което показва многобройни нанасяни един върху друг текстове от поне 10 различни издатели, но оригиналните думи се четат под ултравиолетовата светлина.
Когато Синайската библия се сравнява със съвременните текстове, се вижда, че са били направени 14 800 издателски намеси.

Ясно е, че на сбора в Никеа най-напред е бил произведен един документ, който е различен от Синайската библия, която започва с Исус на възраст около 30 години, и не знае нищо за Мария Магдалена, за непорочното зачатие и масовите убийства на момчета от Херод. Думите описват Исус Христос като „син божи", но в Синайската библия не съществува съвременното родословно дърво на кръвната връзка с крал Давид.
Синайската библия съдържа конфликтна версия на събитията, свързани с онова, което след това става централна доктрина на християнската вяра - възкръсването и възнасянето на Исус Христос. Няма никакви свръхестествени събития около него, които присъстват в 500 думи в съвременната версия на библията. Всички тези „извънредни събития", свързани с Христос, липсват и в Александрийската и Ватиканската библии и в древния латински манускрипт на Марк. Те липсват и в най-старата арменска версия на Новия завет, в текстовете от VI век, на етиопската и англосаксонската версии на библията от IX век. Версиите с възкръсването и възнасянето на Христос се появяват към 12-ти век.
Възкръсването е фундаменталният аргумент на християнската вяра, въпреки че такова нещо не се споменава във всички ранни версии на библията. Но то е условие sine qua non – „без него, нищо”, на християнството.

Финалната глава на Евангелието от Йоана е фалшификат от VI в. и е напълно посветена на възкръсването на Христос. С декретите от Трент (1545-1563 г.) църквата продължава процеса на укриване на оригиналните евангелия. През 1562 г. Ватикана създава специална служба, наричана Index Expurgatorius, чиято задача е да забрани публикуването на „грешни пасажи или изявления противоречащи на съвременната доктрина”. По този начин Ватикана започва масово корекция на Оригиналните текстове. Едновременно църквата е принудена да признае, че всичките 27 съвременни Нови завета са започнали своя живот анонимно. Но тези задкулисни съчинения и до днес са стълбът на християнската вяра.
Появява се основният въпрос, ако Новият завет не е исторически, какво е той. Тишендорф дава част от отговора в своите 15 000 страници критични бележки към Синайската библия, в които пише, че „персоната на Исус Христос е превърната в сбор на много религии.”
Изводът на Тишендорф е, че алегорията на Исус Христос идва от преданието за Митра, божественият син на Бога Ахура Мазда и месия на първите крале на Персийската империя, около 400 г. преди новата ера. Преданието на Митра съдържа раждането в пещерата, звездата от Изток, появата на пастирите около новороденото дете, което се появява на света с шапката на Митра, оформена от папите към 15-ти век. След последвана вечеря с Хелий и 11 други личности, Митра е разпънат на кръст, положен в скален гроб, откъдето възкръсва на 25 март (пролетното пълнолуние), наречено Истър, на вавилонската богиня Ищар. Митра е обещал да се върне на Земята и да спаси заслужилите души. По този начин християнството е адаптиране на Митраизма, примесен с елементи от времето на мистериите на Озирис и Изис с гръцката философия и различни аспекти на индуизма. Няма никакви исторически бележки между началото на I век и средата на IV век, които да споменават Исус Христос и необикновените събития, придружавали неговия живот.
Конфликтът между историята и Новия завет е непреодолим. Това е причината папа Леон Х (1521 г.) да нарече Христос „легенда и приказка.”

Въпреки, че много хора по света четат Новия завет – дали от любопитство, дали от религиозна отдаденост – много малко от тях се запитват, каква е тази колекция от книги, от къде е дошла, кой е решил какво да влезе в Новия завет , защо и кога?

Новият завет не се е появил проасто ей така от нищото, веднага след смъртта на Иисус. Много години са преминали преди Християните да се съгласят помежду си, кои книги ще съставляват тяхното учение, с дебати върху контура на “канона” (т.е. колекцията от свещени текстове), които били дълги, трудни и груби. От части защото и други книги също били на разположение, също написани от Християни, много от които твърдяли, че са истинските апостоли на Иисус и въпреки това защитаващи виждания, доста различни от тези, по-късно включени в канона. Тези различия не били просто някакви елементарни спорове дали да се покръства някой докато е млад или когато е възрастен; Битките били за много по-големи доктрини, колко богове има ( 1, 2 ,12, 30?) дали истинският Бог е сътворил света или някое по-низщестоящо божество; дали Иисус е божествен или е човек, дали Исуссовата смърт е донесла спасение или е била без абсолютно никакво значение за спасението на човечеството и дали изобщо някога е умирал?

Християните също спорели за връзката с новата религия, с която Християнството се появява – Юдеизма. Трябвало ли християните да продължават да изповядват и Юдеизъм едновременно с Християнството? Или ако не са вече Юдеи, дали трябвало да се покръстят и в Юдеизъм. Ами Юдейските религиозни текстове? Трябва ли те да бъдат част от канона ( като Стар завет ) или писанията от различни религиозни учения, от различна религия, може би е вдъхновена от друг Бог?

Ето над такива фундаментални въпроси спорели тогавашните християни и е очевидно, кои изводи са надделели: Има само един Бог; той създал света, Иисус е негов син и е и човек и Божи син едновременно, неговата смърт е донесла спасение на света, в изпълнение обещанията направени в Стария завет, който също бил инспириран от единствения истински Бог. Става ясно, кой е победителят.

От тези спорове само едни вид виждания и вярвания се оказали победители, (тези, които влезли в канона). Тези вярвания и групата християни се нарекли “ортодоксални ” или правилната вяра) и алтернативни вярвания, че може да има и друг Бог, над всичко и , че Иисус е с божествен произход - не човек, били обявени за “ерес” – грешна вяра, и били отречени и отхвърлени завинаги. Като резултат, Ортодоксалните християни не само победили теологическия дебат, но и пренаписали историята на самия конфликт, така, че по-късните четци предположили, че победилата Ортодоксална вяра е били приета от множеството още по време то на Иисус и неговите най-близки последователи – апостолите.

Какво тогава за останалите книги, които претендирали , че са написани от същите тези апостоли, които не идват от Новия завет? В по-голямата си част те били подтискани, забравяни, умишлено унищожавани – по един или друг начин изгубвани, освен дотолкова, колкото да бъдат споменати от онези, които им опонирали и ги цитирали именно за да погажат колко “грешни’ са те.

Но ние не трябва да пренебрегваме това, че някога и на някои места тези “грешни” писания са били смятани за свещени книги, четени и препрочитани от отдадени хора, които са считали себе си за Християни. Тези хора вярвали, че те следват истинското учение на Христос, както се вижда в текстовете, те поддържали тезата, че те били написани от Исусовите апостоли.

Историците днес разбират, че ще бъде прекалено опростено да се каже за тези алтернативни теории, че са просто отклонение, понеже не са включени в Новия зает. Защото Новият завет е сборник от книги, появил се в конфликт, в който доминиращото мнение е взело връх и се е провъзгласило за “правилното” и е спуснало книги на идните поколения, като Единствените “Християнски пписания”.

Триумфут не е е дошъл веднага след Иисусовата смърт. Християните вероятно са започнали да пишат текстове скоро след това, но най-ранните оживели писмена са писмата на Павел 50-60 СЕ. Скоро след това обаче се отприщил потоп от Християнски писания с различни гледни точки и вярвания: Евангелия, записващи диктовки, дейности на Иисус, свидетелства за чудодейните животи и учения на раннохристиянските лидери (“Актове на апостолите”), лични писма (“епистоли”), пророчески разкрития от Бог, отнасящи се до сътворението на света и до неговия край (“разкрития” и “апокалиспсиси”), и т.н. Някои от тези писания наистина може и да са били написани от самите апостоли на Иисус. Но вече в първитв 30-40 години започнали да излизат книги, които претендирали да са написани от апостолите, които всъщност са били фалшификати, подписани с тяхно име.

Практиката да се фалшифицират християнски текстове има дълга история. Ние знаем за Евангелия и други свещени фалшифицирани книги с името на апостолите чак до Средните векове – и дори до ден днешен. Някои от най-старите са били открити съвсем скоро от обучени археолози или бедуини, включително Евангелия, претендиращи да са написани от най-близкия ученик на Иисус Петер, неговата сподвижница Мария-Магдалена и неговиа брат-близнак Дидмус Юда Тома.
Дебатите вурху текстовете, кои от тях всъщност са апостолически и от там авторитетни, продължили много години, даже векове. Към края на третия християнски век, една група от виждания се появила като победител. Тази група вътре в себе си била разнообразна като мнения, но била съгласна върху основните въпроси на вярата. Тази група (отодоксалната) промотирала своя колекция от книги, като едоинствените истински автентични писания и настоявала, че тези писания са авторитетните, истинските писнаия: Новия завет, който трябвало да бъде приеман заедно със Стария завет, взет от Юдеите.

Кога бил събран и оторизиран Новия завет? Първата поява на Християнски автор, настояващ , че настоящите 27 книги и само тези 27 книги, трябва да бъдат приемани като едиснствени авторитетни писния, датира от 367СЕ, в писмо написано от силния за времето си епископ на Александрия (Египет) Атанасиус.. Дори тогава пеоблемът не бил напълно разрешен, тъй като различните църкви, дори в ортодоксалното лоби имали различни идеи – например, дали Апокалипсисът от Йоан да бъде приет като Писание ( накрая бил приет) или дали Апокалсипсисът от Петър да бъде включен (понеже тогава не бил), или епистол на Барнабас ( не бил в крайна сметка включен); и тн и т.н. И така дебатите продължили повече от 300 години.

През 1945 г. селяни от Горен Египет намират истинско съкровище, укрито в проста делва: ръкописи върху папирус с все още запазени кожени подвързии. Това са тайните книги на гностиците. След откриването на ръкописите от Мъртво море това е втората находка, която може да промени из основи общоприетите представи за възникването и същността на християнството. Тя поставя с нова сила трънливия въпрос: трябва ли да смятаме гностиците за вероотстъпници или, напротив, за представители на чистото автентично християнство? Tова e необикновено откритие, кoeто ни посвещава в учението на гностиците и в съдържанието на тайните книги, за чиито автори различните изследователи обявяват Адам, Сит, Иисус, Зороастър и Хермес Трисмегист.

Преди 1945, когато са намерени ръкописисте в Наг Хамади, Ириней Лионски е сред основните източници на сведения за различните гностически общности от 2 век. След откритието от Наг хамади учените започват да се съмняват , че Иреней е познавал онова, за което е говорил и че е представил справедливо възгледите на своите противници. Причината е , че религиозният мирогглед в писмените паметници от Наг Хамади се разминава в някои важни отношения с изобличителното описание на епископа от Лион. Ако обаче прочетем безпристрастно неговиа труд и отдадем заслуженото на разказите от първа ръка в новооткритите писания, които в крайна сметка са създадени от гностици за гностици, можем да получим сравнително цялостна представа за възгледите, защитавани от различните гностически религии.

Защо Ириней и ортодоксални автори са виждали опасност в гностическите текстове.

Понятивто “гностицизъм” идва от гръцката дума “гносис”, или познание. Гностиците – това са “посветените” и “ знаещите”. И какво знаят те? Знаят тайни, които могат да донесат спасение. Според тях спасението идва не чрез вярата в и
Иисус и добрите дела, а с познание за истината – истината за света, в който живеем, затова кой всъщност е истинният Бог и най-вече, кои сме ние самите. С други думи става въпрос за себе познание: от къде сме дошли, как сме се озовали тук, и как можем да се завърнем в небесния си дом. Тук, в тези плътски тела, ние сме хванати като в капан и трябва да разберем, как да се отксубнем от тях. За гностиците, които са и християни (защото не всички са християни) именно Христос донася свише това тайно познание. Той разкрива на най-близките си последователи истината, която ги прави свободни.

Традиционното християнство учи, че нашият свят е едно добро творение на единния истинен Бог. Гностиците обаче не споделят този възглед. Както смятат различни гностически общности, богът, създал този свят, не е единният Бог и дори не е Всемогъшият и Вездесъщ Бог. Той е много по-низше и често неевежо малко божество. Как тогава човек може да гледа този свят и да твърди, че той е добро? Гностиците виждат бедствията около себе си – земетресения, урагани, наводнения, глад, суша, бедност, страдания и заявяват, че не можем да виним за това Бог! Не, този свят е вселенско бедствие и спасение ще има само за онези, които разберат как да избягат от света и от тленната си обвивка. Някои мислители гностици обясняват тленния свят на злото със сложни митове за сътворението. Според тях върховното Божество е трансцендентално, то е абсолютен Дух без тленни проявления и свойства. Това божество е създало множество същества –Еони, които също като него са духовни. Първоначално съществува само това божествено царство, населявано от еони, които също като него са духовни. Но започва вселенско бедствие - един от еоните някак си пада от божественото царство и това води до сътворяването на други богове, извън обхвата на Божеството. Тези низши божества създават тленния свят, а той е мястото, където са затворени божествените искри, които низшите богове са уловили и вместили в човешките тела. С други думи, някои хора носят в себе си божесвената съставка. Душите им не са смъртни – те са безсмъртни и само временно хванати като в затвор в този пълен с превратности и злочестини свят на материята. Тези души трябва да избягат и да се завърнат в божественото царство, откъдето са дошли.

Митовете на гностиците се разминават съществено в подробностите. Но има нещо, което ги сближава, то е, че са мнго подробни. За съвременния читател тези предания са понякога доста объркващи и странни. Основното обаче е ясно: тленният свят не е творение на единния истинен бог. Богът, който е създал този свят – онзи от сария завет – е вторично, низше божество. Той не е всевишният, когото трябва да почитаме. По-скоро трябва да го избягваме, като прозрем истината за божественото царство там, горе на небето, за материалния свят на злото, за това, че сме затворници в него и затова, как да се отскубнем.

Нека подчертая, че средствата да се постигне това бягство не са достояние на всеки. Работата е там, че не всеки, а само някои от нас носят в себе си божествената искра. Останалите са творение на нисшия бог на този свят. Подобно на другите твари тук (кучета , костенурки, комари) те ще умрат и това ще бъде краят на тяхната история. Някои обаче сме хванати в капан божества и трябва да се научим как да се завърнем в небесния си дом. Как да постигнем тайното познание, необходимо за сапсението? Очевидно не можем да го узнаем, като наблюдаваме света наоколо. Каквото и да научим за този свят, то не ни носи нищо повече от познание за материалното, тленно творение на едно нисше божество, което не е истинният Бог. Затова е необходимо да получим откровение свише. Трябва да се появи пратеник от духовното царство, който да ни каже истината за нашия произход, за нашето предназначение и за начините да избягаме и да се освободим. В Християнските гностически религии Христос е онзи, който идва свише и разкрива тази истина. Според този възглед Христос не е просто смъртен човек с мъдро религиуозно учение. Той не е син на Бога творец – от Стария завет. Някои гностици учат, че Христос е еон от царството на небето, че той не е човек от плъът и кръв, роден на този свят от създателя, че е дошъл свише, само привидно в човешка плът. Той е привидение в плътски вид, което е дошло да каже на призованите (т.е на гностиците, носещи в себе си искрата) тайната истина, необходима за спасението.

Други казват, че Иисус е истински човек, но без божествена искра в себе си. Затова пък душата му е Божествена и е слязла от небето, за да се всели временно в човека Иисус и да го използва като проводник, чрез който да разкрие на най-верните му последователи неоибходимите истини.
Според това схващане божествената съставка е влязла в Иисус в даден миг от живота му (например при кръщението , когато Духът се е излял върху него), а после след като работата му е приключила, го е напуснала. )

Това е едно възможно обяснение, защо на кръста Иисус се провиква: “Отче, защо ме изостави?” Божествената съставка го напуска, защото Божество не може да страда или да умира.

Преследващите еретиците, например Ириней, смятат гностиците за исключително хитри и трудни за оборване. Лошото е, че не можеш да вразумиш гностика и да му посочиш грешките му: той твърди, че притежава тайното познание, това, което ти нямаш! Ако му кажеш, че не е прав, гносртикът просто маха с ръка и казва, че ти просто нищо не знаеш. Затова Ириней Лионски и такива като него трябвало да впрегнат всичкки сили, да оборят гностиците и да убедят останалите християни че, еретиците не знаят никаква истина, а напротив, изопачават истината като отхвърлят Бога от Стария завет и неговото творение и отричат, че Христос е човек; от плът и кръв, чиято смърт и възкресение са доснесли спасение , а не тайното му учение. В 5-томно опровержение на гностиците, Ириней охулва възгледите им като непоправимо противоречиви, излишно подробни и в разрез с учението на самите Христосови Апостоли. Ириней се позовава на някои гностически писания, за да ги осмее и противопостави на свещените книги, повсеместно приети от Църквата.

Поместил съм общо 47 текста, повечето от тях пълни, от някои само откъси от най-важното, тъй като са много дълги. Много от тези текстове са били изключени от Новия завет, именно защото, се смятало, че олицетворяват еретическата гледна точка. Някои, пък са били наречени “ортодоксални” но не са сметнати достатъчно важни, за да бъдат приети в Свещения канон, по една или друга причина. Аз нарекох тази колекция от други свещени текстове “Изгубените писания”, въпреки, че тези писания вече не са изгубени. Но повечето от тях бяха загубени за векове, докато не бяха открити в модерни времена в археолохически открития и чрез систематични търсения из манастири и библиотеки на Средния Изток и Европа.
Остава на вас да си направите своите заключения.

,,Кажи: ?О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!? А отвърнат ли се, кажете: ?Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!?

(Коран ? 3 / 64)

Първо слово

В Евангелието на Йоан се предава словото на Исус (м.н), който отправяйки се към своят Господ казва следното:
,, А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.? (Йоан ? 17/3)

Сега, проследете добре последните слова в знамението, Исус (м.н) не казва, че вечният живот е в това да опознаят светата тройца, нито пък в това, хората да го признаят за Божии син, напротив той (м.н) казва, че вечният живот е в това хората да опознаят неговият Господ .....единият истинен Бог... и в това, да познаят (т.е да признаят) Исуса Христа като пратеник на Бога.

Второ слово

А в Евангелието на Марка (12 / 28-34) се споменава следното:
,,А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма. И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.,,(Марка -12 / 28-34)

В знаменията по-горе се вижда, че Исус отговаря на въпроса като казава, че първата и най важна заповед за един вярващ, е това , да засвидетелстваш, че няма друг Господ, освен нашият единствен Господ, Създателят на световете и това да Го обичаш повече от всичко и с цялата си душа. След като книжникът му рекъл, (Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него Исус въобще не възразил на тези думи ( не казал например: ,, Не, не, Бог е трима в едно или едно в трима, както го приемат християните ) напротив той ,, Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство.,, (Т.е ако вярваш, че Бог е един и няма друго божество освен Него , тогава ти не си далеч от божието царство ? Неговият Рай).

Трето слово

В Евангелието на Марка се споменава също и следното знамение:
,, А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.,, (Марка - 13 /32)

Това знамение съдържа открито доказателство за суетата и невалидноста на светата тройца. Защото самият Исус (м.н) признава, че ключът на невидимото и бъдещето е само при Аллах (Господа на световете). Ако самият той беше част от светата тройца (както го приемат християните), то би трябвало да знае кога ще настъпи съдният ден! Неможе да приемем това, част от светата тройца да знае нещо, а друга да не го знае...

Четвърто слово

В друго знамение от Евангелието на Матей, директно отрича приемането на светата тройца и казва следното:
,, А той му каза: Защо питаш Мене за доброто (В арабският превод на библията се казва: Защо мене наричаш добър) ? Един Бог има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.,, (Матей ? 19 / 17)

От това знамение виждаме, че самият Исус (м.н) отхвърлял това, хората да го възвисяват и обожават. Той постоянно им напомнял, че само Всемогъщият Аллах заслужава хвала и поклонение.

Пето слово

Друго знамение, което доказва, че Исус не е част от светата тройца е знамението в Евангелието на Лука, в което се казва:
,, ...като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна. И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.,,(Лука-23 /45-47)

Ако самият Исус (м.н) беше част от светата тройца (както го смятат християните), защо тогава вика за помощ своят Господ !? Защо предава духа си в лъката на нещо, което е част от него !? Как може един господ да бъде толкова безсилен? Как е възможно Господ да остави част от Него (както вярват християните) да бъде изтезавана от жалки при Него сащества?! Да християните ще кажат: ,, Трябва да повярваш, за да разбереш,,. Но ние не искаме да повярваме в нещо, което не сме разбрали. Нека първо разберем после ще повярваме. Нека ниго обяснят !! После трябва да обърнем внимание и на стотникът, който става свидетел на станалото там. Той прославил Бога и признал Исус за праведен човек .

Шесто слово

В знамение от Йоан четем следното:
,, Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил. Това ви изговорих докато още пребъдвам с вас. А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.,, (Йоан ? 14/ 24)

Да, учението, което слушате не е слово на Исус (м.н) , а е слово на Отца, Господът на Исус и вашият Господ .Създателян на вселената. Този, Който го е пратил, за да ви напъти по правия път, и за да ви съобщи за пристигането на Утешителят (Мухаммед), когото Отецът ще изпрати заедно със светият дух (Джебрайл). Той ще ви говори, това което аз ви говорих, (че няма друг бог освен Аллах Еденственият). Ще ви научи на още много други неща и ще ви напомни това което аз ви заповядвах: (Да не се кланяте на никой друг освен Аллах и да не го съдружавате с никой). Виждаме как самият Исус (м.н) си признава, че е Пратеник на Бога. И това съвсем не го унизява.

Седмо слово

В знамение от Евангелието на Матей се казва следното:
,, И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.(В арабският и турският превод на Библията се казва: ,,И недейте да наричате никого учител, защото един е вашият учител, Христос,,). ( Матей ? 23 / 9-10 )

От речта по-горе, отправена от Исус (м.н) към неговите ученици разбираме, че той (м.н) ги призовава, да не се молят на никой друг, освен на Аллах , защото този който е на земята ( т.е Исус, който го смятат за част от светата тройца ) не е Бог а само Негов наставник (Учител ? Пророк ), който е дошъл, да ви покаже правият път, и ви изкара от тъмнината на невежеството, към светлината на вярата, с която бяха дошли и пратениците преди него.

Осмо слово

От словата на Исус (м.н), които често срещаме (в четирите известни Евангелия), виждаме, че той нарича себе си ,,Човешкият син ?. (Виж:
Матей 8/20 , Лука 9/55 , Марк 2:10 , Йоан 5:27 това са само няколко примера). Ние всички знаем, че човешкият син не може да бъде нищо друго освен човек. Ако всеки човешки син, се привръщаше в бог ( хаша ? Аллах с.т е далеч от това) то тогава на света нямаше да останат хора.

,, Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони. (Матей 8/20 ),,

,, А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси]. (Лука 9/55 )

,, Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика . ( Марк 2/10 )

,, и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.,,( Йоан 5:27)

ФИЛМЪТ, КОЙТО ИЗПРАВИ НА КРАКА ЦЕЛИЯ СВЯТ, И ИСУС
Филмът на известния актьор Мел Гибсън “Страсти Христови” (“The Passion of Christ”) след продължителни дискусии най-накрая бе пуснат да се прожектира. Той, бе посрещнат с голям интерес в САЩ и стана причина някои кина да се изпълнят с църковен дух. Милиони Християни се редяха на опашки, за да гледат тази значима продукция, темата на която е центърът на тяхната вяра – Исус Христос.
Една от страните на филма, които привличат най-силно вниманието на критиците, е това, че филмът не притежава характерното за холивудските филми "развлекателно" естество. А напротив, в голяма част от сцените на филма има много мъка, страдание и дори изтезание. Християните вярват, че Исус е бил разпънат на кръст и убит от римляните, и Мел Гибсън ни представя какво болезнено мъчение е било самото разпъване и предхождащите го мъки. С интерес се очаква да се види какво въздействие ще окаже филмът върху Християнските общества по целия свят.
Реакцията на Евреите
Най-голямата реакция срещу филма на Мел Гибсън дойде и продължава да идва от Eвреите. Добре, но защо?
Отговорът на този въпрос е скрит в описаната в Евангелието Християнска история.
Според Евангелието Исус е спасителят, който Евреите чакали от векове, т.е. той е Месията. Но когато започва своята проповед, наред с призоваването на Еврейския народ да повярва в Бог, той критикува лицемерието на някои видни духовници сред Евреите. Поради тази причина, докато една значителна част от Еврейския народ обичала Исус, по-голямата част от съответните духовници се превърнали в негови врагове. И тъй като искали да го убият, те решили да се жалват от Исус пред властващите по онова време в Палестина римляни. Те се изправили пред римския управител Пилат и му казали, че Исус “твърди, че е цар, предизвиква политически размирици, в действителност обаче нашият цар е Цезар”. Римският управител Пилат разпитва Исус и виждайки, че не е извършил никакво престъпление, иска да го освободи. Но Еврейските духовници продължили да настояват и да искат Исус да бъде наказан чрез разпъване на кръст. Пилат приема това тяхно желание. Т.е. според Евангелието тези, които в действителност са отговорни за смъртната присъда на Исус, са Евреите.
Това от своя страна е станало основание някои Християни да изпитват омраза към Евреите. Една от причините за зараждането на “антисемитизма”, което означава омраза към Евреите, е това, че Християните гледат на Евреите като на “убийците на Исус”.
Ето за това е и острата реакция на Еврейските лидери срещу филма на Мел Гибсън през последните месеци. Те смятат, че филмът ще съживи отново това продължаващо 2000 години вярване. В множество сцени от филма е изобразена омразата и яростта, които някои от тогавашните Еврейски духовници са изпитвали към Исус. Това е една много съществена точка, по която се различават и която често противопоставя приличащите си в много отношения Еврейство и Християнство.
Съобщената в Корана истина
Зад спора за Исус, воден между Евреите и Християните, всъщност лежи една много съществена истина. Тази истина е съобщена в Корана. Според това, което Всевишния Бог ни съобщава чрез айятите, в действителност Исус не е бил убит чрез разпъване на кръст. Евреите са му подготвили капан с такава умисъл, но Бог по чудотворен начин е развалил техните капани и е спасил Исус, като на негово място на кръста е бил разпънат друг. Тази истина е съобщена в сура Ниса така:
И изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. (Сура Ниса, 157)
Използваният в този айят израз "не го убиха и не го разпнаха" ясно съобщава, че Исус не е бил разпънат на кръст, нито пък е бил убит. Точното значение на български език на използваната в айята арабска дума “салебе” е “разпъвам на кръст”. Т.е. можем да кажем, че буквалният превод на айята е “не го убиха и не го разпънаха на кръст”. Изразът, който идва след това, отново ни дава изключително важна информация: Този, който е бил разпънат, не е бил Исус, а е бил друг човек, когото са помислили за Исус. Защото този човек е приличал или е било направено така, че да прилича на Исус. (Бог знае най-добре)
Тази съдържаща се в Корана информация се е превърнала в предмет на спор между Християни и Мюсюлмани в продължение на векове. Християните твърдят, че Исус е бил разпънат на кръст пред очите на стотици хора, че Евангелията и другите Християнски източници са единодушни по този въпрос и че това е една безусловна истина, утвърдена от милиони хора в продължение на векове.
Фактът, че Исус не е бил разпънат на кръст, обаче се приема и от страна на някои Християни.
Християните, които не вярват в разпятието
Между Християните съществуват и такива, които дават и други отговори на въпроса кой е бил разпънат на кръста. Тези хора са имали вяра, която Католическата доктрина приема за “извратено” (еретично) движение. Името на това движение е “Докетизъм”(Docetism).
Най-съществената информация за Докетизма е дадена в летописа, озаглавен “Adversus Haereses” (“Отговори за еретици”), написан в края на второто столетие от един от видните основатели на Католическата църква свещеник Иренеус. Иренеус говори за Василидис, който е един от представителите на това движение. Според тези сведения, в написаните през 130-150 година от Василидис, който е християнски историк от Александрия, летописи той настоятелно наблягал на факта, че Исус не е бил разпънат на кръст. Той твърдял, че разпънатият на кръст не е Исус, а на негово място е бил разпънат друг мъж на име Симон Киринейски, че по един чудотворен начин Бог е променил лицето на Симон, така че да заприлича на Исус, и по този начин Евреите и римляните го взимат за Исус. Василидис също така пише, че докато Симон Киринейски бил разпъван на кръста, Исус е наблюдавал това събитие, след това се отдалечил оттам и се въздигнал жив при Бог. (William Smith, “Речник на Християнската Биография” (A Dictionary of Christian Biography, том I, стр. 768)
Откъде Василидис е получил тази информация? В писанията си един Християнски теолог на име Климент от Александрия, който е живял през третото столетие, твърди, че Василидис се е добрал до тайни сведения. Според това, което разказвал един мъж на име Глауциас (Glaucias), който служел за преводач на Симон Петър - единия от учениците на Исус, научил тази тайна от Петър, а Василидис я бил чул от него. С получената от Глауциас информация Василидис поправил допуснатите в преправените Евангелия сведения и по своему пише ново “Евангелие”.
Василидис не е бил единственият сред Докетиците, който защитавал това твърдение. Съществували и други личности и движения, приемани от Църквата като “извратени”, които са защитавали идеята, че Исус не е бил разпънат на кръст, а на негово място е разпънат друг, приличащ на него, човек. В книгата си “Месията наистина ли бе разпънат на кръст?” Християнският писател Фарис Ал-Каирауани пише следното по този въпрос:
"През 185 година едно религиозно движение.... от рода на свещениците от Тебес, които бяха приели Християнството, излагат твърдението, че 'Бог е забранил разпъването на Месията, той с лекота се е издигнал в небесата'. През 370 година едно Гностично движение от магьосници, смятайки, че 'Месията не е бил разпънат на кръст, а само така се е сторило на тези, които са го наблюдавали', отричат разпятието. Отново през 520 година, когато епископът на Сирия Северус избягал в Александрия, се срещнал с група философи, които учели, че Месията Исус не е бил разпънат на кръст, а само така се е сторило на тези, които са го заковали на кръста... Около 610 година синът на управителя на Кипър – епископ Джон, също започнал да провъзгласява, че Месията не е бил разпънат на кръст, а само така се е привидяло на хората, които са го наблюдавали." (Faris Al-Qayrawani, “Месията наистина ли бе разпънат на кръст?”, стр. 23)
Но след като Католическата църква установила пълно господство през четвъртото столетие, както останалите движения, приемани за "извратени", така и Докетизмът постепенно изчезнали. С упражнения от страна на Църквата натиск учението, че Исус е бил разпънат на кръст, затвърждава мястото си на основна догма в Християнския свят.
Възможността човечеството да узнае истината се предоставя единствено от Корана, който е бил низпослан на Пророка Мохамед (м.н.). В Корана Бог е съобщил истината относно Исус:
“...но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен...” (Сура Ниса, 157)
ЖИВОТЪТ НА ИСУС СПОРЕД КОРАНА
Според историческите източници Исус е живял преди около 2000 години. Той е пророк, който Бог е отредил да бъде знатен в земния и в отвъдния живот. Според Евангелието на Матей Исус е роден по времето на Херод I в периода на смяна на режима (4 г.пр.н.е.), а според Евангелието на Лука – по времето на император Август (6 г.сл.н.е.), по време на преброяването на Еврейското население. Тези сведения е невъзможно да бъдат доказани. Но изследвайки множество различни източници, експертите предполагат, че Исус е роден между 7 и 6 година пр.н.е.
Дори днес Божията вяра, която този облагодетелстван от Бога с възвишени качества и благовестен с вечния рай, свят пророк e изповядвал, да съществува на земята, в действителност тя е претърпяла поквара и е променена спрямо първоначалната. Евангелието, което Бог е низпослал на Исус, също така съществува само на име, но първоизточника го няма. С течение на времето Християнските източници са претърпели различни промени и са преиначени. Поради тази причина днес е трудно да получим истински сведения относно Исус. Единственият източник, от който можем да достигнем до истината относно Исус, е Коранът, който Бог е обещал да брани до Съдния ден. В Корана е разказано за раждането на Исус, неговия живот, дадени са примери от случили му се събития и е споменато за положението на заобикалящите го хора и още множество други въпроси. Съществуват и доста примери за това как Исус е проповядвал пред Евреите. В сура Ал-Имран Бог е повелил следното:
“[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.” (Сура Ал-Имран, 50-51)
Голяма част от Евреите не се отзовали на този призив на Исус, а му се подчинили единствено малкото на брой апостоли. Съществуването на тези искрени вярващи е съобщено в Корана по следния начин:
И когато Иса почувства неверието у тях, рече: “Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?” Неговите ученици рекоха: “Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че сме отдадени!” Господи наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!” (Сура Ал-Имран, 52-53)
Според Новия завет, въпреки че бил последван само от тези 12 ученици Исус обиколил Палестина надлъж и нашир. По време на тези пътувания, целта на които била да призове хората да повярват в Господа, с Божие позволение той извършвал множество чудеса. Изцерявал болни, сакати и прокажени, карал да прогледнат слепите по рождение и съживявал мъртвите. В айятите от Корана тези чудеса са разкрити по следния начин:
...“Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.” (Сура Ал-Имран, 49)
Когато Аллах рече:“О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.” (Сура Маида, 110)
Исус правел големи чудеса и хората силно се впечатлявали от тях. Но Исус винаги казвал, че извършва всички тези чудеса с Божие позволение, а в Евангелието пише, че на хората, които изцерявал, често казвал “вярата ти те спаси”. Всъщност, според Евангелието на Матей, виждайки чудесата на Исус, народът също прославял Бога:
И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там. И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели; Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог. (Матей, 15: 29-31)
Въпреки увеличаването на пречките броят на вярващите в Исус започнал да нараства, и то главно сред народа, който живеел в потисничество и жестокост. През този период Исус и неговите ученици обиколили всички околни села и градове. През това време свещениците и книжниците започнали да устройват капани срещу Исус, който разкривал пред тях еретичните страни на обичаите, които прилагали от години, който им припомнял за лицемерните им лукавства и който ги призовавал да вярват единствено в Господ и да живеят единствено в Негово име. (Лука, 22: 1-2; Йоан, 11: 48).
В Корана е съобщено, че Исус е бил въздигнат при Бог и че на негово място е бил убит друг човек, приличащ на него. Исус е продължил, като всеки друг пророк, да призовава народа си към вяра в Бог, към живот на отдаденост, чрез който да спечели Божието одобрение, към отдръпване от греховете и злините и извършване на праведни дела. Той им е напомнял за временния характер на живота и близостта на смъртта, съобщавал им е, че в Деня на равносметката всеки човек ще отговаря за делата си. Той е призовавал хората да се прекланят единствено пред Господа и да се страхуват единствено от Него. В Евангелието се срещат множество препоръки и поучителни разкази, наричани притчи, свързани с тези въпроси. Исус давал съвети на тъй наречените в Евангелието хора с “недостатъчна вяра”, благовестявал хората, че “Божието господство” е близо, и ги призовавал да се помолят на Бог да опрости греховете им. Това господство е господство, което Евреите се надявали да постигнат с идването на Месията и което очаквали да се превърне в средство за вяра и избавление на синовете на Израил.
Исус се е придържал към Мойсеевите закони, т.е. към истинските закони на Тората, и е поучавал Евреите, защото са се отдалечавали от тези закони или са ги прилагали неискрено, само за показ пред другите. Според Новия завет Исус е казал на Евреите, които са му се противопоставили: “ако вярвахте Мойсея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа”. (Йоан, 5: 46) Исус е призовавал хората да се обърнат към Тората. Един от призивите на Исус за служене на “Свещения Закон”, т.е. на Мойсеевите закони, в Евангелието на Матей е представен по следния начин:
Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. (Матей, 5: 17)
И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. (Матей, 5: 19)
В Корана е съобщено следното за Исус:
“[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!” (Сура Ал-Имран, 50)