История на евреите в Турция
Част: 01
Антична история
В Егейския регион на Мала Азия са открити останки от еврейски селища още от 4 век пр.н.е. Йосиф Флавий в "Юдейски древности" разказва, че Аристотел се среща с евреи, с които беседва по време на пътуването си в Мала Азия. В Милет, Сардис, Приам, Фоча и други градове по малоазийското егейско крайбрежие са открити руини от синагоги от 3 век пр.н.е. Следи от други еврейски паметници са открити край Бурса, в днешна Югоизточна Турция и по Егейското, Средиземноморското и Черноморското крайбрежие на Анадола. Бронзова колона, намерена в Анкара, известява за правата, които император Октавиан Август дал на евреите в Мала Азия.
Средновековна история
Мала Азия е люлка на християнството. Тези земи изпитват всички борби вътре в християнството и за утвърждаване и налагане на християнството като световна религия. Тук се намира първия символен християнски център - Никея. След управлението на император Юстиниан Велики византийските, включително малоазийските евреи стават известни с името романьоти. Тези евреи погърчили еврейските си имена и се приспособили към гръцкия дух, за да бъдат по-добре приети. През 1050 г. Багдадските евреи напускат града и се установяват в Константинопол. Император Алексий I Комнин се принудил да издигне стена между двете еврейски общности, поради културните им различия.
След като османците превземат Бурса през 1326 г. и я правят своя столица, втория османски султан Орхан разрешава на местната еврейска общност да построи нананово синагогата си. Когато османците правят през 60те години на века Одрин своя нова столица, много европейски евреи мигрират в Одрин. Евреите които са изгонени от Унгария през 1376 г., от Франция при Шарл VI през 1394 г, и от Сицилия в началото на XV век, намират убежище в Османската империя. През 20те години на XV век в Одрин бягат солунските евреи, понеже Солун по това време е все още под венециански контрол.
Османската власт е много по-благоразположена към евреите от византийската. Някои изследователи са на мнение, че още от началото на 20те години на XV век османците активно насърчават еврейската имиграция към новата империя. С писмо изпратено до еврейските общности в Европа около 1454/69 г., Ицхак Сарфати (главен равин на Одрин) кани своите единоверци да напуснат християнските страни и да се заселят в Османската империя. Романьотите посрещат султан Мехмед II Завоевателя при превземането на Константинопол през 1453 г., като освободител. През 1470 г. евреи изгонени от Баварския крал Лудвиг Х, намират убежище в Османската империя.
Нова история
Най-голямата група сред турските евреи са сефаради, изгонени от Испания и Португалия от Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски на 1 юли 1492 година.
През 1537 г. евреите изгонени от Апулия (Италия), след като областта попада под папски контрол, а през 1542 г. и изгонените от Бохемия от император Фердинанд намират убежище в Османската империя при Сюлейман Великолепни.
Сред турските евреи има ашкенази, произхождащи от Централна и Източна Европа, които са по-малко на брой от сефарадите, включая и потомците на поюдейчени хазари, кримчаки и караити, последните от които не признават върховенството на главния равин на страната. През 1881, 1891, 1897 и 1902 г. евреи спасяващи се антисемитските погроми в Русия са приети от Османската империя.
Също така в Турция има съхранени и евреи-романьоти, потомци на евреи, които са живели в античността и византийския период на територията на днешна Турция.
Броят на евреите в Турция е между 20 хил. и 40 хил. Мнозинството турски евреи живеят в Истанбул, около 1500 в Измир, малки общности има в Адана, Анкара, Антакия, Бурса, Чанаккале, Къркларели и някои други градове. 96 % са турските евреи са сефаради, а останалите са ашкенази. Има и малка група караити, която не признава властта на главния равин на Турция.
Какво са направили евреите за България?
За да съдим за значението на политическата дейност на евреите в България, най-напред е необходимо да изучим и да опознаем отечеството си, неговите исторически пътища, неговите идеали, неговите минали и настоящи политически и икономически явления.
След идването на апостолите Павел Варнава на Балканския полуостров, България става център и разсадник на православната вяра. В нейните монастири са се съсредоточили висши възпитателни учреждения, подготвящи видни лица за държавна деятелност и пастири за разпространение и закрепване на Христовата вяра.
От всички балкански народи българите особено са се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия, стигали дори до фанатизъм. На това явление е обърнал внимание Синедрионът, който винаги се е стремял да унищожи, обезсили и насочи на лъжлив път учението на Исуса Христа.
В XVI век членове на Синедриона са били всички венициански евреи и банкери. Благодарение на това, че в техни ръце се е намирал капитала, те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги, евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили, а сами оставали в сянка. Тази политика на веницианските банкери-евреи през царуването на Иван Александър е била съдбоностна за България.
Царица Сара и Синедриона
Гръцки и френски литературни източници свидетелствуват, че цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара, дъщеря на един венециански банкер, и че този брак е бил устроен от евреите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България, населението на която и било напълно преданно.
Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр. 81). В историята на християнството на Балканите, тя изиграла почти същата роля, като Попея в Рим само, че в друга форма. Нейните наемни агенти, със средствата на веницианските търговци разпространявали между народа слухове, че Исус Христос е само мит, че не е имало никакво Възкресение, а че всичко това е измислено от поповете, които проповядвайки тази лъжа, живеят и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа).
Злите семена били посяни и дали плодовете си в скоро време. Постепенно вярата започнала да отслабва, появил се разврат, пиянство, започнал да процъфтява материализма. Развлеченията, противни на нравствения дух, се поощрявали. Цар Иван Александър бил безсилен да предприеме каквото и да било против жена си, понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила на Синедриона.
Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области, което безспорно, го е унищожавало, но което е било дело на тъмните сили, решили да разложат държавата.
Падането на България
На фона на тези тревожни събития, в България през XIV в. се появила величавата фигура на партиарх Евтимий.
Още като прост монах той проявил неуморна дейност и бързо изкачил стъпалата на националната политическа стълба. Неговата известност растяла и достигала до най-отдалечените ъгли на България, и дори извън пределите и. Неговата вяра, учението му, неговите пламенни речи започнали отново да върщат народа към предишния смирен живот. Евтимий станал опасен противник на еврейското влияние и царица Сара не веднаж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех, тя съобщила това на Синедриона и последният употребил всички сили да клевети праведника за да сведе цялата му деятелност до нула. (Енц. на Урбан VI., римски папа. стр. 4)
Въпреки това, Евтимий бърже станал известен по целия Балкански полуостров, а цар Иван Александър, смятайки го за свой близък съвременник, му подарил един монастир, гдето Евтимий имал вече пълна възможност да привлича хората към себе си и да влияе върху по-широките маси.
Тогава веницианските банкери-евреи упражнили политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по-нататък, снабдили Турция с материални средства да води война за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползувайки се от техните услуги, Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави. Като узнал това, византийският император Йоан V Палеолог помолил папа Урбан V да организира в западните християнски владения армия за борба с мохамеданите заплашващи християнството. За да склони папата за това Йоан обещал да съедини близкоизточната църква със западната, но помощ от запад не дошла.
По такъв начин България продължавала да бъде застрашена от Отоманската империя, подстрекавана от венецианските евреи. Когато турците се появили за пръв път на Балканския полуостров, те заели със съдействието на жената на Иван Александра -- Сара, Родосто, Бая-Ески, Люле-Бургас, Одрин и сключили с България договор, който им давал юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за по-нататъшни походи в християнските страни, а България била задължена да им оказва активна бойна подкрепа.
Сключвайки този неизгодеин договор, Иван Александър разчитал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част, и че останалата България ще бъде спасена.
След неговата смърт на престола се качил сина му Иван Шишман. Неизвестно по какви съображения и под чие влияние, той се обявил за открит враг на Турция в същото време, когато бил съвършено неподготвен да даде отпор на врага, подстрекаван от еврейството.
Нарушавайки договoра сключен от баща му, със своя неутралитет той предизвикал, а в същото време не се погрижил да пoтърси съюзници в лицето на Византия и Сърбия, които тогава вече воювали с Отоманската империя. Много е възможно това поведение на Иван Шишман да е било предизвикано от таен натиск от стана на еврейстовото чрез посредничеството на майка му Сара с цел да доведе българската държава до прага на неизбежна катастрофа. За турския султан Мурад този именно неутралитет послужил за основание да изпрати два силни отряда на Тимурташ и Лала-Шахин против България, при което първият заел областта между Марица и Черно море, а вторият преминал Тракия и се отправил към София. Тогава Шишман бил принуден да преклони глава и пред Мурад, да се признае за негов васал и да му даде подарък сестра си хубавата Мара.
Такава е била волята на венецианските евреи!...
В 1382 година турците превзели София, която им била нужна по стратегически съобръжения, да си отворят път към Сърбия. В 1388 година султан Мурад изпратил 30’000 армия под командата на великия везир Али паша, който преминал Стара планина и завладял Провадия, Преслав, Шумен и Силистра.
От този момент съдбата на България била решена от венецианските банкери.
На нейна територия се появили предатели, които постепенно придвижили България към прага на петвековното робство. (Енц. на Урбан VI., римски папа, стр. 9)
Обсадата на Велико-Търново
Настъпила и 1393 година, която заляла старата столица с невинна християнска кръв.
Защитата на Велико Търново била възложена на патриарх Евтимий, понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения напуснал столицата и заминал по посока към София. Историята свидетелствува, че патриарх Евтимий е бил по това време велик учител на българската писменост, че той е запазил звездата на българската нацонална култура, неугаснала в продължение на петвековното турско иго. Три месеца сбраната тук войска на султана нападала на пристъпи града, но храбрите защитници успешно отблъсквали турските пълчища.
Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за мир.
Предателството
С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона, които били в Бургаз, и следели изхода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие, евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се един, който бил снабден с всички нужни за тази цел средства, включително и копие от султанската заповед за отсъпление. Този трагичен епизод историците отбелязават само като предание, че един неизвестен евреин предал Тъpново.
Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си бил Лазар Коен, чийто потомци братя Коен изиграли също такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 1794-1807 година.
Лазар Коен, получил заповед от членовете на Синедриона, проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх Етимия и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка спсобност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъпление.
За доказателство предателят показал копието от заповедта, с което го снабдили евреите -- членове на Синедриона. (Гр. лет. XIV век, том IV. стр. 216). А в същото време Лазар Коен през ноща завел до самите стени на града турската войска, която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето, тя се превърнала в страшен рев, който не може да се заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение, а евреинът Коен, като Юда Икариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя помощник евреина Хасон, който възползувайки се от това, че цялото население било обхванато от ентусиазъм, отворил градските врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман.
Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. век, том IV. стр. 318). По това време Град Велико Търново бил център на внимание в целия Балкански полуостров.
Той бил гордост и слава на българския народ, а когато нахлули турците, благодарение на еврейското предателство, града бил подхвърлен на грабеж и насилие и скоро обхванат от пламъци. Турците разорявали и рушели всичко.
Патриаршеската църква “Възнесение Христово” била разрушена веднага, а благочестивият старец патриарх Евтимий бил заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка, започнала сеч и гонение на християните! На какви страшни избивания и мъчения са били подложени велико-търновските жители, ясно се вижда от произведенията на Гр. Цамблак, Конст. Костенецик, Йосиф Видински и др.
Величественият владика Евтимий, макар изгонен от Храма, не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново. Безстрашният побелял старец отишал при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси, и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните.
Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици, и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа, стр. 14) На негово място от Венеция бил командирован най-жестокия садист, евреина Челеби Нафталион с щаба му, състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов, Хаим Йерохам и Давид Леви. Българската история обаче, отбелязва това събитие само с краткото съобщение, че на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина, който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост. Но как е името му, какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил, историята за угода на “богоизбраните” мълчи. А не е ли смешно да се мисли, че името на заместника на султана, толкова всесилен по това време, не е било известно на историците? Тука неволно ни се представя онази печална действителност, която се крие в думите:
”Ние си играем с народите като с шахматни фигури, а самите оставаме в сянка!...”
Избиването на българскатa интелигенция
Пристигайки във Велико Търново, Нафталион заповядал незабвано да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Евтимий и да ги заведат в монастира св. Троица. Когато заповедта му била изпълнена, евреинът Нафталион отива в монастира и лично ръководи избиването им. Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафота Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза:”Помоли своя Бог, може би той ще те спаси”, и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век, том 6, стр. 452).
Съдбата на патриарх Евтимий
Най-после Нафталион заповядал да доведат и патриарха на ешафота, да го поставят над пропастта и да му отсечат главата. Когато поставили благочестивия старец на лобното място, той коленичил с вдигнати ръце и високо казал:
“Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им, Господи! И аз ще кажа твоите думи: “Защото те не знаят какво правят!”
На палача, който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч, докато го отвели другите войни, а патриарх Евтимий породължавал да се моли. (Лет. XIV век, том 6, стр. 462, Енц. на Бонифаций IX, римски папа). За това необикновено явление съобщили на Нафталиона, и последният заповядал да заточат патриарха във велико-търновките катакомби. Когато го отвеждали от Търново, под конвой като престъпник, целият народ, лишен вече от граждански права, чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба безутешно ридаел:
“Отче! На кого ни оставяш?”
От тези отчаяни вопли може да се заключи, какво значение е имал Евтимий за целия български народ. Тревогата, обхванала тълпата, останала без вожд и духовен пастир, свидетелствува, че тази звезда, изгряла над Балканите, е била насилствено угасена от вековните врагове на християнството, но лъчите и до ден днешен продължават да озаряват славянските земи.
Защо тъй жестоко се е отнесал с владиката Нафталион? Oтговорът е ясен! Затова, че партиарх Евтимий посветил целия си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно служене на родината. Не може човек без трепет да си спомни за този велик вожд, който с живота си и със смъртта си дал висок пример на свето служене на православната църква.
Голготата, на която той е бил закаран от враговете на Христа, дава ярък пример, до каква степен на зверство дохождат евреите при всяко изменение на политическата обстановка!
Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век, том б, стр. 493) Нафталион, поругал се над патриарха, го заточил във велико-търновските катакомби, гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух, а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п., стр. 18). Българската история се утешава с кратка забелжка, че патриархът бил изпратен в Бачковския монастир, гдето и умрял. А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир?
Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския монастир? Ние знаем, че най-грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише:
“Мълчание .... пълно мълчание! Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя, и целия ужас е в това, че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!....” (Лет. XIV век, том 6, стр. 528).
Патриарх Евтимий е влязал в историята като светъл и ярък лъч, озарил със сиянието си мрака. Със силата на своя дух и величието на своя архипастирски подвиг той сплотил българския народ и закрепил у него непоколебимата вяра, че рано или късно България ще отхвърли игото на турските читаци, докарано ни от евреите. Какво е преживял българският народ в течение на петвековното иго, е достатъчно ярко представил Иван Вазов в романа “Под игото”. Ние знаем, че българинът не е смеел да живее тъй, както е искал, не е смеел да обича този, който му е харесва, не смеел да се ползува от благото, добито с труд и пот, и не е смеел да желае най-необходимото в човешкия живот. И всичко това България е приживяла по милостта на “богоизбраните”.
За съжаление, както тогава, така и днес има елементи, които в своята слепота се мъчат да въведат в заблуждение ония синове на родината, у които дори петвековното робство не е могло да изтръгне славянско-християнския дух и националния порив. За съжаление, и днес още мнозина сляпо оказват пълно съдействие на евреите в тяхната скрита цел да доведата православната страна до окончателно загубване на националността и пълно разрушение на духовните и материални начала.
Евреите завладели България, станали господари на положението. Ползувайки се с голямо влияние въху турския султан, те започнали да прокарват в живота всичко, което им било угодно, а главно блестящо изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството, за да унищожат по този начин всеки божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно робство.
Затова през време на турското владичество евреите умело са си придобили симпатиите на наякой българи, спечелва ли са ги на своя страна и ползувайки се от тяхните услуги, оказвани им под вида на лъжлив либерализъм, заблуждавайки народните маси и ги насъсквали срещу ония-които безстрашно проповядвали своите национални идеи.
Това явление се надблюдава и сега, защото има още много наивници между българите.!...
Ролята на евреите във Видинската област
Всички данни, които ни позволяват да съдим за действителното отношение на евреите към България, трябва да черпим от безбройните източници на историята. А кой може да бъде по-справедлив от нея? Никой евреин не е бил и не може да бъде истински патриот на оная страна, в която живее. Ние имаме много ясен и жив пример от следния историческия факт в България.
В 1794 година Осман Пазвантооглу превзел Видин и се обявил за независим паша на тази област. Най-напред евреите се присламчили при него и започнали да му предлагат всевъзможни услуги. В кратко време те пленили новия владетел и двамата братя Коен влезли в тясна връзка с него, единят се наредил като негов личен касиер, а другия -- като придворен лекар.Благодарение на тези двама “представители” евреите във Видин станали господари на положението. В името на това щастливо минало българските евреи и до днес празнуват всяка година тържеството, наречено “Пурим Видински”.
Величественият владика Евтимий, макар изгонен от Храма, не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново. Безстрашният побелял старец отишал при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси, и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните.
Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици, и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа, стр. 14) На негово място от Венеция бил командирован най-жестокия садист, евреина Челеби Нафталион с щаба му, състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов, Хаим Йерохам и Давид Леви. Българската история обаче, отбелязва това събитие само с краткото съобщение, че на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина, който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост. Но как е името му, какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил, историята за угода на “богоизбраните” мълчи. А не е ли смешно да се мисли, че името на заместника на султана, толкова всесилен по това време, не е било известно на историците? Тука неволно ни се представя онази печална действителност, която се крие в думите:
”Ние си играем с народите като с шахматни фигури, а самите оставаме в сянка!...”
Избиването на българскатa интелигенция
Пристигайки във Велико Търново, Нафталион заповядал незабвано да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Евтимий и да ги заведат в монастира св. Троица. Когато заповедта му била изпълнена, евреинът Нафталион отива в монастира и лично ръководи избиването им. Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафота Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза:”Помоли своя Бог, може би той ще те спаси”, и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век, том 6, стр. 452).
Съдбата на патриарх Евтимий
Най-после Нафталион заповядал да доведат и патриарха на ешафота, да го поставят над пропастта и да му отсечат главата. Когато поставили благочестивия старец на лобното място, той коленичил с вдигнати ръце и високо казал:
“Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им, Господи! И аз ще кажа твоите думи: “Защото те не знаят какво правят!”
На палача, който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч, докато го отвели другите войни, а патриарх Евтимий породължавал да се моли. (Лет. XIV век, том 6, стр. 462, Енц. на Бонифаций IX, римски папа). За това необикновено явление съобщили на Нафталиона, и последният заповядал да заточат патриарха във велико-търновките катакомби. Когато го отвеждали от Търново, под конвой като престъпник, целият народ, лишен вече от граждански права, чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба безутешно ридаел:
“Отче! На кого ни оставяш?”
От тези отчаяни вопли може да се заключи, какво значение е имал Евтимий за целия български народ. Тревогата, обхванала тълпата, останала без вожд и духовен пастир, свидетелствува, че тази звезда, изгряла над Балканите, е била насилствено угасена от вековните врагове на християнството, но лъчите и до ден днешен продължават да озаряват славянските земи.
Защо тъй жестоко се е отнесал с владиката Нафталион? Oтговорът е ясен! Затова, че партиарх Евтимий посветил целия си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно служене на родината. Не може човек без трепет да си спомни за този велик вожд, който с живота си и със смъртта си дал висок пример на свето служене на православната църква.
Голготата, на която той е бил закаран от враговете на Христа, дава ярък пример, до каква степен на зверство дохождат евреите при всяко изменение на политическата обстановка!
Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век, том б, стр. 493) Нафталион, поругал се над патриарха, го заточил във велико-търновските катакомби, гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух, а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п., стр. 18). Българската история се утешава с кратка забелжка, че патриархът бил изпратен в Бачковския монастир, гдето и умрял. А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир?
Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския монастир? Ние знаем, че най-грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише:
“Мълчание .... пълно мълчание! Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя, и целия ужас е в това, че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!....” (Лет. XIV век, том 6, стр. 528).
Патриарх Евтимий е влязал в историята като светъл и ярък лъч, озарил със сиянието си мрака. Със силата на своя дух и величието на своя архипастирски подвиг той сплотил българския народ и закрепил у него непоколебимата вяра, че рано или късно България ще отхвърли игото на турските читаци, докарано ни от евреите. Какво е преживял българският народ в течение на петвековното иго, е достатъчно ярко представил Иван Вазов в романа “Под игото”. Ние знаем, че българинът не е смеел да живее тъй, както е искал, не е смеел да обича този, който му е харесва, не смеел да се ползува от благото, добито с труд и пот, и не е смеел да желае най-необходимото в човешкия живот. И всичко това България е приживяла по милостта на “богоизбраните”.
За съжаление, както тогава, така и днес има елементи, които в своята слепота се мъчат да въведат в заблуждение ония синове на родината, у които дори петвековното робство не е могло да изтръгне славянско-християнския дух и националния порив. За съжаление, и днес още мнозина сляпо оказват пълно съдействие на евреите в тяхната скрита цел да доведата православната страна до окончателно загубване на националността и пълно разрушение на духовните и материални начала.
Евреите завладели България, станали господари на положението. Ползувайки се с голямо влияние въху турския султан, те започнали да прокарват в живота всичко, което им било угодно, а главно блестящо изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството, за да унищожат по този начин всеки божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно робство.
Затова през време на турското владичество евреите умело са си придобили симпатиите на наякой българи, спечелва ли са ги на своя страна и ползувайки се от тяхните услуги, оказвани им под вида на лъжлив либерализъм, заблуждавайки народните маси и ги насъсквали срещу ония-които безстрашно проповядвали своите национални идеи.
Това явление се надблюдава и сега, защото има още много наивници между българите.!...
Ролята на евреите във Видинската област
Всички данни, които ни позволяват да съдим за действителното отношение на евреите към България, трябва да черпим от безбройните източници на историята. А кой може да бъде по-справедлив от нея? Никой евреин не е бил и не може да бъде истински патриот на оная страна, в която живее. Ние имаме много ясен и жив пример от следния историческия факт в България.
В 1794 година Осман Пазвантооглу превзел Видин и се обявил за независим паша на тази област. Най-напред евреите се присламчили при него и започнали да му предлагат всевъзможни услуги. В кратко време те пленили новия владетел и двамата братя Коен влезли в тясна връзка с него, единят се наредил като негов личен касиер, а другия -- като придворен лекар.Благодарение на тези двама “представители” евреите във Видин станали господари на положението. В името на това щастливо минало българските евреи и до днес празнуват всяка година тържеството, наречено “Пурим Видински”.
Въпреки упоритата борба на султанските войски с привържениците на Осман Пазвантооглу, последният владял Видинската област в продължение на тринайсет години, благодарение само помощта на евреите. Но когато султанът издал указ за даруване на видинските евреи с особени политически привилегии, ако помогнат да се свърши работата със самозванеца, лекарят Коен бърже разрешил този въпрос -- веднага отровил Пазвантооглу.
Положението на пашата било безнадежно, смъртта се приближавала, а привържениците му се приготвили да изколят всички видински евреи, за да отмъстят за своя вожд. Тогава евреите заплашили, че за кръвта на техните едноверци ще заплатят със смърт всички останали жени и роднини на умиращия. Осман Пазвантооглу, за да спаси жените и роднините си, поканил всички военноначалници на еничерите и им заповядал да не бутат нито евреите, нито техните имоти. Подчинявайки се на желанието на умиращия си водач, военноначалниците обещали и съгласно мюсюлманския обичай не нарушили дадения завет. В деня на смъртта на пашата касиерът заграбил неговите капитали и заедно с брата си избягали в Румъния.
По време на турското владичество евреите винаги са били най-близки помощници на турските данъчни чиновници, на чиновниците в полицията и доставчици на най-хубавите български момичета за турците и разкривачи на заговорите против турското иго. Особена роля евреите са играли в турското управление, гдето са си поставили за задача да пречат за развитието на националните чувства у подрастващите поколения.
Епохата на руската окупация 1877 -- 87 г.
Епохата на възстановяване независимостта на България и борбата на руските войски с отоманската империя ни дават ключа за разкриване коварните постъпки на евреите. За да попречат за развитието на християнските народи, евреите смятали за свой дълг да помагат на турците, ако не с въоръжено пратизанство, то поне със строг неутралитет и ревностен шпионаж в полза на турската действуваща армия. Не е било по вкуса на евреите това, че на българска територия стъпили християнски полкове!
От гледна точка на всеки евреин, основана на учението на Талмуда (виж ЮДЕИТЕ, Глава 3, “Талмудът и Юдеите”), християнинът е добитък, който трябва да се подчинява на евреина, да му служи и да му работи. Затова, те с всички сили са се мъчили да саботират действията на руските войски. При настъпването на руската армия в Освободителната война, евреите хвърляли отрова във водата, виното и съесните продукти. В това отношение изключително активно участие са проявили евреите, изгнанници от Испания и Португалия. Най-много са шпионирали в полза на турците видинските, карловските и казанлъшките евреи. Знаменитото карловско предателство също е дело на евреин -- Йосиф Фридман. Особено активен шпионаж е имало през месец август 1877 година, когато руско-турската война е била в разгара си. След цял ред неуспехи на бойните планове и загубата на няколко десетки хиляди войници, поради еврейския шпионаж, руските военни власти взели най-после по-строги мерки по отношение на еврейското население в България. След тази препазна мярка руските войски одържали колосалната победа над турците. Когато черкезите започнали да преследват разбитата турска армия по петите, ямболските евреи избягали в Лозенград, за да разпространяват слухове, че българското християнско население с подкрепата на руските военни власти прави погроми.
От Лозенград били изпратени еврейски пратеници до всички краища на света с намерение да се предизвика негодувание в западна Европа и Америка за да дойдат други държави на помощ на турската армия с въоръжене сили, за да бъдат изгонени русите отвъд Дунава.
Държавите на западна Европа и Америка се ограничили с протест, който се изразил с гръмогласни думи по адрес на възраждащата се българска държава и окупационните руски войски. По този провокаторски начин евреите се оградили от справедливия народен гняв. Когато българските евреи се убедили, че западноевропейските държави не са решват да воюват против Русия, и победата на руските войски трябва да закрепи самостоятелността на българската държава, те бърже се ориентирали в новата политическа остановка. След отстъплението си от София турската войска подпалила няколко града. Евреите, за да изкупят вината си и да се покажат като доброжелатели пред новите господари на страната, набърже организирали пожарна команда и пристъпили към гасене на пожарите и запазване на имотите. Тази изобретателност не само им помогнала да се избавят от заслуженото наказание, но и да бъдат удостоени с благодарност от първия български княз чрез посредничеството на италианския вицеконсул граф ди Позитано, който посочил в своето донесение голямата услуга на евреите при гасенето на пожара. Първи българските евреи пристъпили към организиране на подмолни политически кръгове, издържани с щедрите пожертвувания на барон де-Иерш, ”Alians israelite” и американските еврейски общества, и тези кръгове веднага започнали дейност за раздробяването на българското общество на всевъзможни враждебни партии. При сключване на мирния договор в Берлин европейските делегати -- френският представител Вадингтон и английският премиер лорд Биконсфилд настояли да бъде признат 44 ст. от договора за даруване на евреите в България пълни граждански и политически права, които под натиска на международното еврейство са били вече утвърдени от българското учредително събрание, в което участвувал старшия равин и масон 33та степен Гавриел Алмозино Аврамов.
На този равин била определена от хазната заплата от три хиляди лева годишно.
В 1884-1885 година било разкрито първото ритуално убийство в София. В същата година е създадена подмолната организация “Макаби” в градовете Видин, Казанлък, Чирпан, Хаково и Дупница. Политическата организация “Макаби” постепенно започва да прониква във всички градове и в 1901 година официално бива обявена за гимнастическо дружество. Под тази маска тя съществува и до днес.
В 1890 година става второ ритуално убийство в Вратца, след което евреите, участвували в това организирано престъпление, се преселват в други градове. Процесът по това дело, поради намесата на бившия секретар на княза д-р К. Стоилов, бил изоставен от съдебните власти. Такива са били винаги резултатите от углавните преследвания по ритуалните убийства!...
