Евреите и Унгарските Събития 1956 г.
Писмо на Централната Консистория до Полит Бюро на БКП
София, 14 ДЕК 1956
ЦЕНТРАЛНА КОНСИСТОРИЯ НА ЕВРЕИТЕ В НР БЪЛГАРИЯ
ул. Екз. Йосиф N 61 Тел. 3-14-15
До Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
Другари.
На състоялите се съвещания с партийните активи в София и Пловдив, на които се е разглеждало писмото на Централния комитет до партийните комитети за резултатите от проведените партийни съвещания и предстоящите зaдачи – Другарят Георги Чанков в София е заявил, че една от грешките на бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се е, че много ръководни партийни и държавни постове в Унгария са били заети от евреи, което е дало възможност на реакцията да използва антисемитските настроения в страната и да насочи масите против партията и народната власт. Освен това, др. Чанков, подчертавайки изрично, че той няма нищо против евреите, посочи като грешка на ръководството на Унгарската партия и това, че за дванадесет години народна власт не са били издигнати на ръководни места собствени кадри.
Другарят Вълко Червенков в Пловдив, пред активите от партийните организации на І-ва и ІІ-ра пловдивски околии по-определено е казал, че заемането на много ръководни места от евреи в партийния и държавния апарат на Унгария е груба грешка допусната от бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се; той дори приведе и цифри, от които се вижда какво е било съотношението между евреи и унгарци в Политбюро и правителството, което, според него, е накърнявало националните чувства на унгарския народ.
Изказванията на другарите Г. Чанков и В. Червенков бързо се разнесоха в страната между партийните среди, а у евреите, те създадоха недоумение и тревога.
Да се позовеш на известни грешки, извършени от комунисти принадлежащи към дадена националност, за да бъдат обяснени събитията в Унгария, според нас, противоречи на марксизма-ленинизма.
Не само в Унгария, но и в ръководставата на много братски комунистически партии се срещат „много” евреи, но никому и през ум не е минавало, да обясни сполуките или несполуките на партиите, като ги поставя в зависимост от съотношението на ръководните кадри по национален признак.
Такова обяснение за причините на събитията в Унгария липсва и в решението на последния пленум на временния Централен комитет на Унгарската социалистическа рабтническа партия.
Антисемитизъм има в много страни, къде повече, къде по-малко. Това не е национално чувство, а грозен предрасъдък. Великият Ленин говореше: „Позор на онези, които сеят вражда към евреите, които сеят ненавист към другите народи. Не е марксист, дори не е демократ онзи, който не признава и не защищава равноправието на нациите и езиците, не се бори срещу всеки национален гнет и неравноправие”.
Нашата партия винаги е провеждала политика в защита на евреите, а след 9 септември 1944 година, тя създаде условия за действително национално равноправие. Всеизвестен е приносът на Партията през годините на Втората световна война за предпазване на свободолюбивия и демократичен български народ от антисемитската зараза. Историческият факт, че единствено българското еврейство не е било унищожено през годините на хитлеристко господство в Европа, е получавал и получава винаги най-висока оценка от световното обществено мнение, когато ние на международни еврейски срещи го изтъкваме.
Политбюро ще прецени дали изказванията на другарите Георги Чанков и Вълко Червенков не биха могли да придизвикат нездрави настроения сред някои партийни среди. Кое партийно ръководство, на пример, сред тези изказвания ще намери, че е подходящо да възложи на евреи – комунисти едноили друго по-отговорно партийно поръчение?
Изпълнителният комитет на Консисторията моли Политбюро да се занимае с поставния въпрос, и ако намери за необходимо да прецени, какви мерки следва да вземе за разсейване на тягостното впечатление, създадено от въпросните изказвания.
Ние, комунистите-евреи винаги сме се считали не чужди, а собствени на Българската комунистическа партия, кадри, и повече от всеки друг път сме сплотени около нашата родна Партия и нейния Централен комитет и заявяваме, че няма да жалим сили в изпълнение на всички задачи, които стоят за разрешение пред Партията.
С другарски поздрав: ЦЕНТРАЛНА КОНСИСТОРИЯ – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ:
Исак Франсез: [подпис]
Настя Д-р Исакова: [подпис]
Израел Майер: [подпис]
Соломон Бали: [подпис]
Давид Асса: [подпис]
Витали Леви
Пловдив: [подпис]
Моис Берахов
Ст. Димитров: [подпис]
Политбюро на ЦК на БКП Фонд 1б, опис 6, 1944-1967, а. е. 3117, л. 64-66
Произнесеният от Хрушчов секретен доклад на XX конгрес на КПСС разклаща идеологическите основни на неосталинистките режими в Източна Европа. Най-ярък и показателен пример в тази посока е знаменитата унгарска контрареволюция от 1956-та. Свалянето на Ракоши и новините за реформи в Полша изострят апетитът на унгарското общество и провокират избухването на истинска фашистка реакция. Заместник на Ракоши става твърдолинейният Ерньо Гергьо, а не популярният и прогресивен сред унгарците Имре Наги. С изостряне на политическата криза и засилване на контрареволюционните настроения сред унгарската младеж през октомври главният съветник на КГБ генерал Емелянов е отзован в Москва, а на негово място изпратен ревностният руски националист генерал Серов. Това е първият случай, при който председател на КГБ лично ръководи важна операция извън пределите на Съветският съюз. На 23 октомври студентска демонстрация събира на будапещенските улици 250 000 души, които настояват за свободни избори, завръщането на Имре Наги и за изтеглянето на съветски войски. Непосредствено след 21 часа офицери от унгарските служби за сигурност AVH застрелват няколко души от невъоръжената тълпа демонстрираща пред сградата на радиото. Това отприщва мощна вълна на гняв, в резултат на което за няколко часа борците за свобода се сдобиват с оръжие от симпатизанти в полицията и армията. Металурзи разбиват на парчета статуята на Сталин. Унгарската контрареволюция започва.
Спешно свиканото заседание на Вътрешното министерство същата вечер представя генерал Серов като новия съветски съветник.“Фашистите и империалистите изкарват на улиците на Будапеща своите ударни части, а във въоръжените сили на вашата страна все още има другари, които се колебаят да употребят оръжие!”. Началникът на полицията на Будапеща Шандор Копачи отвръща на Серов:”Очевидно другарят съветник от Москва не е имал време да се осведоми за положението в нашата страна. Дължим да му кажем, че организаторите на демонстрацията не са никакви фашисти и прочее империалисти. Те идват от университетите, те са най-достойните синови и дъщери на селяните и работниците, цветът на интелегенцията в нашата страна, която настоява за своите права и иска да покаже симпатиите си към поляците.”Четвърт век по-късно Копачи все още ясно си спомня продължителният смразяващ блясък на насочения в него стоманеносив поглед на Серов. Същата вечер на 23 октомври със съветско одобрение Герьо назначава Наги за министър-председател като едновременно с това настоява за братска помощ от съветските войски в Унгария срещу надвисналата контрареволюционна заплаха.На следващата сутрин за изненада на съветските съветници, работниците не подкрепят Червената армия, която във взаймодействие с унгарските служби за сигурност AVH предприемат първият въоръжен удар срещу контрареволюционерите. На 25 октомври Янош Кадар сменя Герьо на поста първи секретар на партията като непосредствено след това обявяват преговорите за изтеглянето на съветските войски. По-късно Хрушчов ще признае, че няколко дни се колебае дали да използва или не въоръжена сила.
Междувременно конфронтацията ескалира – на 29 октомври органите на унгарските служби за сигурност AVH причинили в уличните боеве смъртта на стотици демонстранти са разпуснати. На 30 октомври съветските емисари Микоян и Суслов се съгласяват с изтеглянето на съветската армия и започването на преговори за незабавно и безусловно излизане на Унгария от Варшавският договор. В ранните часове на същият следобед Имре Наги оповестява сформирането на ново многопартийно демократично правителство:”В интерес на по-нататъчната демократизация на живота в страната кабинетът отхвърля еднопартийната система и поставя правителството на страната върху основата на демократичното сътрудничество между коалиционните партии, съществували през 1945г.” До този момент Москва счита Наги за най-голямата надежда за възпиране на унгарската контрареволюция, след тази дата започва тайна подготовка за свалянето му. Основна роля в подхлъзването на правителството на Имре Наги играе небезизвестният Юрий Андропов. На 1 ноември Наги се събужда с новината, че части на Съветската армия нахлуват в Унгария, докато други съветски части напускат Будапеща. Андропов хвърля прах в очите на Наги като го уверява, че изтеглянето протича по план. Наги обявява излизането на Унгария от Варшавският договор както и пълният неутралитет на страната и иска ООН да се заеме с “унгарският въпрос”. На следвашият ден 2 октомври 1956та унгарското правителство отправя официален протест към Съветският съюз за повторно нахлуване на войските му и уведомява ООН. Продължавайки да уверява Наги, че изтеглянето на войските продължава, Андропов организира с Кадар таен заговор за сваляне демократичното правителство.
Вечерта на 3 ноември министърът на отбраната в правителството на Наги – Пал Малетер – е поканен в съветският военен щаб за обсъждане на окончателните подробности по изтеглянето на Съветската армия. В полунощ докато се вдигат горещи тостове внезапно в стаята нахълтва побеснелият генерал Серов размахвайки маузер в ръка начело на оперативна група от КГБ, арестува цялата унгарска делегация и нарежда всеки от членовете й да бъде затворен в отделна килия. Инсценирани са няколко разстрела с цел да оставят Малетер и колегите му с убеждението, че другарите им са екзекутирани. Рано сутринта на 4 ноември Червената армия започва своето нападение над въстанала Унгария. С ясната и недвусмислена цел да забави колкото се може повече съпротивата на унгарците, Андропов поддържа измамата до последната минута. По-късно същата сутрин Наги се обръща за последен път по радиото:
“Рано тази сутрин съветски войски предприеха нападение срещу столицата с явното намерение да свалят законното и демократично правителство на Унгария. Нашите сили се сражават. Правителството е на своя пост. Правя това изявление пред унгарския народ и пред целият свят.”
Наги и някои от министрите му търсят политическо убежище по посолствата. Генерал Серов и оперативната му група ръководи арестуването на главните контрареволюционери, които не успяват да намерят закрила и да емигрират. Сред арестуваните лично от него е и началникът на полицията в Будапеща Шандор Копачи. За първи път Серов се представя на Копачи като председател на КГБ като му напомня за срещата на 23 октомври казвайки му: “Ще те обеся на най-високото дърво в Будапеща!” – което не успява да стори. На 21 ноември подкрепяното от СССР ново правителство на Янош Кадар гарантира на Наги и неговите министри безпрепятствено извеждане от югославското полоство. Когато на следващият ден те излизат са арестувани от КГБ и откарани незабавно в Румъния.
Разпитите на Наги и съмишлениците му се ръководят от Борис Шумилин, който е главен съветник на КГБ по въпросите на контрареволюцията. На 26 ноември Кадар обявява по Радио Будапеща: “Обещахме, че няма да подвеждаме под съдебна отговорност Имре Наги и неговите приятели за предишните им престъпления дори ако те направят признания по тях впоследствие.”През февруари 1957г. Унгарското МВНР отново потвърждава, че няма никакво намерение да дава Имре Наги под съд. След като Наги продължава да се противопоставя на всички опити на КГБ и AVH да го убедят да признае предписваните му въображаеми престъпления, Москва взема друго решение. Наги и оцелелите са изправени пред таен съдебен процес през февруари 1958г. Но процесът скоро е прекратен, защото обвинителите никога не са се сблъсквали с политически процес, на който обвиняемите категорически отказват да се признаят за виновни. През юни 1958ма процесът се подновява като всички за признати за виновни, екзекутирани и погребани на неизвестни гробища.
Шумилин и помощниците му изковават процесът срещу “Наги и неговата банда предатели” много по-трудно в сравнение с всички останали политически процеси в съветският блок. Посмъртното реабилитиране на Ласло Райк и речта на Хрушчов пред XX конгрес подкопават състоятелността на изключително подробно разработените конспиративни теории използвани от обвинението в сталинските публични процеси. Както му е редът империализмът се заклеймява като главен организатор на фашистката реакция в Унгария, а Имре Наги нейно послушно вътрешнополитическо оръдие. Радио “Свободна Европа” е обявено за задграничният военен и политически щаб на фашисткият метеж, а пратките на Червеният кръст – за главното средство за тайно внасяне на западно оръжие през унгарската граница. В самата Унгария британският военен аташе полковник Джеймс Каули бил взел пряко и непосредствено участие в уличните боеве, а западногерманският депутат Хубертус фон Льовенщайн е обявен за главна свръзка с едрите капиталистически империалисти в Западна Германия. Процесът срещу Имре Наги се признава от КГБ – далеч преди Горбачовата ера – за истинска катастрофа що се отнася до общественото мнение за него. Той е последният политически процес в съветският блок, на който жертвите са осъдени на смърт.
Кой е Имре Наги?
Име: Имре Над
Титла: Унгарски политик
Роден: 7 юни 1896 Капошвар Унгария
Починал: 16 юни, 1958 Будапеща, Унгария
Роден е в Капошвар, Унгария на 7 юни 1896 г. в селско семейство. Чирак е при шлосер преди да бъде мобилизиран в австро-унгарската армия по време на Първата световна война. Служи на Източния фронт. През 1915 г. е пленен от руснаците. Става член на Руската комунистическа партия и се включва в Червената армия. Член е на отряда, който през юли 1918 г. охранява в Екатеринбург бившия цар Николай II и семейството му.
След Първата световна война Над се връща в Унгария и взема участие в правителството на Унгарската съветска република, ръководено от Бела Кун. През 1929 г. отива в Съветския съюз, където се включва в селскостопански изследвания и започва работа в Унгарската секция на Коминтерна. По времето, когато Над пребивава в Съветския съюз много комунисти, които не са родом от Русия, са арестувани и екзекутирани от Съветската власт. Бела Кун също изчезва в средата на тридесетте години. Това поражда паника в много унгарски комунисти и те емигрират. По това време Над става агент на съветските тайни служби. Спира да им служи в края на четирийсетте години.
След войната Над се връща в Унгария. Като експерт по проблемите на селското стопанство той взема участие в комунистическото правителство като министър на земеделието. Той е две години министър-председател, през които прокарва своя "нов курс". Но съпартийците му не одобряват либералните тенденции, които той внася. Наги е принуден да отстъпи и е изключен от комунистическата партия, в която първи секретар е Матяш Ракоши.
Какво искаше Унгарската революция от 1956-а?
Д-р Радко Хаджиев Bulgarian Press Pool - Будапеща
Изчистената от емоции историческа ретроспекция може да хвърли светлина и върху корените за сегашните страсти около правителството на Ференц Дюрчани
Танкът, който демонстранти подкараха, а после зарязаха насред Будапеща покрай отбелязването на 50-годишнината от унгарската революция през 1956-а, е досущ като онези, с които руснаците са дошли да въвеждат ред навремето
Танкът
Тези кадри заляха всички телевизии. Съветски танк Т-34 от типа на онези, с които руснаците са влезли в Будапеща през 1956 г., бе подкаран от демонстранти срещу силите на реда. Танкът се оказа експонат на Унгарския военноисторически музей, докаран специално за 50-годишнината на събитията от 1956-а и изложен в градинката пред кметството заедно с други реликви от едно време. Кулата на танка била заключена с катинар.
Акумулаторите и свързващите кабели били демонтирани. Група младежи от палатковия лагер на протестиращите срещу правителството обаче успели да неутрализират охраната, да завземат танка, да счупят катинара, да монтират донесените специално акумулатори и кабели и да запалят двигателя. Изминават само 100-150 метра по посока към централния площад “Деак”, където им свършва горивото. Водачът на танка е възрастен човек, служил вероятно като танкист. Задържан е в полицията и срещу него е образувано следствие.
В края на седмицата, която започна с влязло във всички телевизионни хроники зрелищно припомняне в Будапеща на 50-годишнината от унгарските събития през 1956 г., изчистената от емоции историческа ретроспекция подканва към въпроса: може ли да се твърди, че Унгарската революция ‘56 е пръв опит за превръщането на една диктаторска система в социализъм с човешко лице?
Отговора намираме в “Проект за компромисно решение на унгарския въпрос”, огласен на 6 ноември 1956 г. Негов идеен вдъхновител и автор е Ищван Бибо (1911-1979) - юрист и политолог. От 1934 г. преподава в Сегедския университет; през 1950-1956 г. поради несъгласие с режима е в състояние на вътрешна емиграция; през 1956 г. става министър в правителството на Имре Наги. След разгрома на революцията Ищван Бибо е осъден на доживотен затвор. Амнистиран е през 1963 г.
Проектът е приет с незначителни промени от Унгарското демократично движение за независимост, подписан е от представители на Социалдемократическата партия, Работническия съвет на Голяма Будапеща, Партия “Петьофи”, Революционния съвет на интелигенцията, Независимата партия на дребните стопани и месец по-късно е връчен на Кришна Менон - личен пратеник на индийския премиер Джавахарлал Неру.
Какво конституционноправно решение предвижда проектът?
Ето точките му:
1. Формата на управление на Унгария е парламентарна република.
2. Общественият строй е социалистически, като основната част от средствата за производство са обществена собственост при забрана на експлоатацията. И по-конкретно: запазване на поземлената реформа от 1945 г.; частната собственост върху обработваемата земя се ограничава до 40 холда (200 дка); мините, банките и тежката промишленост са държавна собственост; заводите са колективна собственост, основана върху принципа на работническото самоуправление: работниците притежават акции и получават дял от печалбата; свобода на частната инициатива и предприемачеството в рамките на плановото стопанство при забрана на експлоатацията; защита на труда и свобода на работническите сдружения;
всеобщо обществено осигуряване.
3. Овъзмездяване на нанесените имуществени и морални вреди до размера на отнетите жилища, унищожения инвентар и отнетите резултати на личния труд и в никакъв случай до размера на отнетите имуществени или икономически позиции във властта; собствениците на предприятия и акции, както и едрите земевладелци и техните наследници не се обезщетяват за одържавените им имоти след 1945 г.
4. Реорганизацията на държавната администрация се извършва съвместно с комитетите на местното самоуправление.
5. Пълна религиозна свобода при отделяне на църквата от държавата.
6. Тези принципи и правила имат силата на конституционна разпоредба, неотменяеми са за срок от 10 години, а след този срок могат да се изменят само с референдум при участие на не по-малко от две трети от имащите право на глас (втори вариант: могат да се изменят с две трети парламентарно мнозинство).
7. Всяка партия, която не признава горните правила, се прогласява за противоконституционна от Конституционния съд. Забранява се и всяка дейност, провеждана публично посредством печата, събрания или по друг начин, целяща промяната на установения от конституцията обществено-икономически строй.
Проектът предвижда стратегическите интереси на Съветския съюз в Централна Европа да се гарантират с двустранен договор, който да утвърди излизането на Унгария от Варшавския договор. Вижда се, че исканията на унгарците от 1956 г. са дълбоко демократични по същност и социалистически по характер
Проектът е издържан в демократичен дух, отхвърля всякакви опити за реставрация на капитализма, гарантира реформите, извършени след 1945 г., социалистическата ориентация на страната, както и стратегическите интереси на Съветския съюз. Впрочем самият Ищван Бибо подчертава: “Младежта, работничеството и войнишките маси, които извършиха революцията, в най-голямата си част са привърженици на социализма.”
Освен танка протестиращите срещу сегашното унгарско правителство “съживиха” и архивна военна кола – пак от музейните експонати пред столичното кметство
Онова, което революцията категорично отхвърля, е “потисническата бюрократична диктатура” - по израза на Бибо, или “тоталитарната власт на новата експлоататорска класа - партийната бюрокрация”, както я определя Милован Джилас.
В хода на революцията се създават работнически съвети, които успяват да възстановят реда и стопанската дейност. Оказва се (както и в Чехословакия през 1968 г.), че промишлените предприятия могат да работят без строг партиен контрол и без апарат за насилие и пак да останат социалистически. Нещо повече - именно отсъствието на бюрократични и други подобни пречки води до рязко повишаване на производителността и на доходите на работниците в тези предприятия.
“В съвременните демократични условия съветите са единствената позната демократична алтернатива на партийната система, а принципите, върху които са основани, са противоположни на принципите на партийната система”, сочи Хана Аренд в класическото си изследване “Произход на тоталитаризма”, издадено през 1958 г. в САЩ. И по-нататък: “Създаването на съвети, не реставрация на партиите, е ясният знак на превъзходство на демокрацията над диктатурата, на свободата над тиранията.”
Трудно при това положение е да се характеризира революцията като антисоциалистическа. В сериозните академични изследвания в продължение на 50 години няма и помен от подобно пропагандно внушение. Тъкмо обратното. Според големия социален мислител Жан-Пол Сартр “въоръжените работници нямаха намерение да върнат фабриките на капиталистите. Те установиха контрол върху индустриалните предприятия чрез изборни заводски комисии и работнически съвети. Независимо от осемгодишната тирания, от чудовищните и уродливи грешки и престъпления шансовете за едно национално и демократично комунистическо общество оставаха реални...”
Подготовката за политически промени в Унгария започва още през 1953 г. “отгоре”
- от ръководството на комунистическата партия. На 4 юли Имре Наги е избран за министър-председател. Новата правителствена програма предвижда радикални реформи като намаляване на цените на основните хранителни продукти; увеличаване на дела от БВП за потребление; намаляване тежестите на селските стопани; селяните са свободни да напуснат кооперативите; частична амнистия; закриване на лагерите; толерантност на държавата спрямо религиозните дела и т.н.
Месец по-рано на среща в Москва със съветските ръководители Имре Наги остро критикува политиката на Матияш Ракоши, обвинявайки унгарското правителство, че е “правителство в сянка” на една “полицейска държава”. На партиен конгрес през май 1954 г. Наги настоява за нарастване на политическата роля на Народния фронт, както и за ограничена многопартийна система.
Политически хепънинг
От всепризнати майстори на оперетното кабаре през 70-те и 80-те години на миналия век унгарците се превърнаха в майстори и на политическото кабаре. Тези дни те демонстрираха и истински политически хепънинг - особено покрай спектакъла с подкарания танк Т-34. Шоуто продължи и по-късно - когато няколко десетки рокери, облечени в стил “черните ангели”, задръстиха центъра на унгарската столица с рева на моторите си по време на зарята в чест на националния празник - 23 октомври. Унгарските телевизионни канали излъчиха случката като хепънинг. Полицията разпръсна палаткаджиите, за да обезпечи сигурността на стотиците официални лица и правителствени ръководители, дошли за честването на празника. От съседния площад “Астория” лидерът на опозиционната партия ФИДЕС Виктор Орбан се разграничи от палаткаджиите и ги призова “да си вдигат гълъбите”, защото накърняват унгарския имидж. Но обвини за безредиците управляващите и лично премиера Дюрчани...
Втвърдяването на съветската линия през март 1955 г. довежда до отстраняване на Имре Наги от премиерския пост. Като че надделяват хардлайнерите и властта, основана върху полицейско насилие и тоталитарен терор. Но през октомври 1956 г., в разгара на започналите въстанически действия, той отново е изтикан на върха. Този път - от студентите, от работническите съвети, от интелигенцията. От революцията, която започва “отдолу”. И Имре Наги поема пътя към своята Голгота...
Революцията показва на целия свят, че тоталитаризмът е несъвместим с всякакъв вид демокрация. Гневът на поробителя се изсипва най-вече върху ръководители на комунистическата партия, социалисти, ляво ориентирани унгарци, които са вярвали и продължаваха да вярват, че социализмът може да бъде само и единствено демократичен. Най-тежки присъди, включително смъртни, са издадени именно срещу тази част от унгарското общество. Но в пепелищата на пожара унгарците защитават правото си на национално достойнство, извоюват относителна независимост. Поражението на революцията “отдолу” ги научава как да победят с революция “отгоре”, да постигнат други, “по-малко драматични, но по-ефикасни средства за ‘вътрешно’ освобождение”, изтъква френският историк и социолог Раймон Арон.
Предпазливо, но настоятелно от 70-те години на миналия век Унгария започва да установява официални икономически и политически контакти със Запада: отначало със социалдемократическите партии, после и с други политически кръгове. Това дава възможност на унгарското ръководство да се запознае с функционирането на многопартийната система, на пазарната икономика, да оцени и други фактори, характерни за ценностите на западната демокрация.
Същност началото на унгарските реформи е далеч преди старта на съветската перестройка. При това нито един от реформаторите не е преследван от режима на Янош Кадар.
Ционизма в Чехословакия:
Тодор Живков за Пражката пролет: Ционизмът е превзел Чехословашката компартия
Тато се тревожел, че Станко Тодоров е под влиянието на жена си, която била еврейка
Откъси от доклад на съветския посланик в София Александър Пузанов относно българската позиция за Чехословакия, 1 август 1968 г., публикувани в новата книга на Леа Коен „Бягащи мишени”, посветена на 40 годишнината на съветската инвазия в Чехословакия.
По време на два проведени разговора, лидерът на БКП Тодор Живков изразява позицията на БКП и своята собствена относно събитията в Чехословакия:
Разговор с Живков:
Невъзможно е да се има доверие на А. Дубчек, О.Черник и И. Смръковски. Те не са в състояние да променят ситуацията в страната си, и дори да имат тази възможност, съзнателно нямаше да го направят. Трябва да се опрем на други сили. От наша гледна точка ситуацията в Чехословакия е изключително опасна. Ционизмът е активно навлязъл и в други страни, не само там. Той е, който упражнява огромен натиск върху Янош Кадар. Дори тук, в България, ние имаме известни прояви в тази насока...
Знаете, че секретарят на БКП, другарят Станко Тодоров, е женен за еврейка... Нейните политически възгледи са доста смущаващи. Станко Тодоров е достатъчно зрял и опитен като политически лидер, но понякога показва, че е под влияние на възгледите на жена си по известни въпроси...
Втори разговор с Живков по-късно през същия ден:
Ние сме убедени, че независимо от резултати от двустранните преговори в Черна над Тиса, ситуацията в Чехословакия и цялостният ход на събитията не дават основание да се запази сегашното ръководство, поради неговата неспособност да промени положението там. Политбюро на БКП потвърждава по-рано потвърдената позиция: тъй като ситуацията в Чехословакия трябва да бъде променена и комунистическата партия и социалистическите завоевания следва да бъдат запазени, ние сме длъжни да употребим всички възможни и необходими мерки, включително въоръжените сили на Варшавския договор, ако ситуацията го изисква.
А.Дубчек, О.Черник и И. Смръковски не дадоха никакви гаранции, че желаят да променят ситуацията. Те са националисти и ревизионисти, които не обичат Съветския съюз.
Ако не успеем да променим хода на събитията, ще бъде катастрофално: това ще бъде блам за Съветския съюз, за всички социалистически страни, за цялото международно комунистическо движение, за развитието на нашите социалистически страни.
Накъде отиваме? Китай скъса с нас, същото се случи и с Албания. Положението е само на йота по-добро с Куба, Румъния и Югославия.
Ние не можем и не трябва да отстъпим нито педя земя повече!
Ние напълно съзнаваме трудностите, които ще възникнат в международното комунистическо движение в резултат на извънредни мерки, които ще трябва да предприемем по отношение на Чехословакия. Но какво можем друго да направим?
Ние трябва ясно да признаем колко опасно развитие има вече ревизионизмът в международното комунистическо движение. Вземете за пример Италианската комунистическа партия. Тя не е вече същото, което беше преди 10 години: социалдемократичните възгледи са я изцяло завладели. Само поради обстоятелството, че това е масова партия, не можем да твърдим, че тя е марксистко-ленинска партия.
Или вземете Френската комунистическа партия, която е попаднала изцяло под влияние на ционизма. Ние вярваме, че враждебни последици в международното комунистическо движение и врявата, която ще се вдигне от международните реакционни сили ще ни поставят само ефимерни трудности. Ако възстановим Чехословакия като част от социализма, ние ще заздравим силите на Варшавския договор и силата на социализма като цяло.
Но ако, противно на това, Чехословакия напусне Варшавския договор или остане в него по начина на Румъния или други ревизионистически държави, силите на Варшавския договор ще бъдат значително отслабени и това ще постави пред голямо изпитание ГДР, Полша и Унгария. В случай на война, съветската армия ще трябва да се бие не на чехословашко-германската граница, но на съветско-чехословашката.
Ако събитията в Чехословакия не се променят бързо и решително, това ще доведе освен всичко друго и до пълна реабилитация на Тито. Хрушчов вече го реабилитира веднъж, и ние ще направим това втори път. Ще изглежда, като че ли Тито е най-големият световен политик.
Делегация на БКП ще бъде в Братислава. Ние гледаме на предстоящото съвещание на 6-те комунистически партии само като на тактически ход. Що се отнася до събитията в Чехословакия, най-вероятно нищо няма да произлезе от тази среща. „Дано Господ да помага да се лъжем.” Срещата ще бъде успешна, само ако убедим чехословашкото ръководство да подпише декларация или комюнике в духа на писмото на Варшавския договор за овладяване на положението в Чехословакия, съгласно предложените в писмото мерки.
Нашето мнение е просто: Да ги принудим да капитулират. Ако откажат, трябва да приложим други, крайни мерки.
