Комунистически терор. 01

Комунистически терор

Част: 01

4 януари 1948
Пленум на ЦК на БРП(к). Взето е решение за изселване на "небългарско" (турско и помашко) население от южната граница на страната.

1 август 1949
Нови ноти на САЩ и Великобритания за нарушаване от българското правителство на чл. 2 от мирния договор за гарантиране на гражданските права и свободи.

3 август 1950
Политбюро на ЦК на БКП решава административните власти да поощряват с всички средства изселването на етническите турци в Турция, преди всичко от родопските гранични райони, а оставащите в страната да бъдат изселени в Северна България.

10 август 1950
Нота до турското правителство, с която се иска Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали да се изселят, в срок от 3 месеца. Турция протестира, че Конвенцията за установяване от 1925 не предвижда масови изселвания и срокове. Икономиката й не може да поеме такава изселническа вълна.

22 септември 1950
Втора нота до турското правителство с настояване изселващите се български турци да получат турски визи, защото са продали имотите си и са в трудно положение пред настъпващата зима.

7 октомври 1950
Турция затваря границата си за изселниците, защото цигански семейства без турски визи и без право на изселване са влезли в страната.

2 декември 1950
След като България приема циганските семейства да бъдат върнати обратно и поема задължение да не допуска изселването на лица без турски визи, границата е отворена отново.

26 април 1951
Решение на Политбюро на ЦК на БКП за подобряване работата сред турското население отбелязва завой в политиката към малцинствата по съветския модел на многонационална държава. Стимулира се културното и стопанско развитие на турското население с цел "откъсването му от исляма и приобщаване към социалистическото строителство".

19 октомври 1951
Решение на Политбюро дава свобода на етнокултурното обособяване на турското население. Открива се специалност "Турска филология" в Софийския университет, създават се три полувисши института за подготовка на начални учители - в Кърджали, Шумен и Благоевград; откриват се основни училища със задължително преподаване на турски език до четвърти клас; създават се известни предимства за постъпване в средните и висшите училища.

7 ноември 1951
Турция затваря границата си, защото българските власти отново допускат изселването на цигански семейства, които нямат това право и турски визи. От началото на изселническата кампания през 1949 са се изселили около 156 000 етнически турци. На 30 ноември България обявява, че прекратява изселванията на български турци.

21 юни 1958
Нов завой в политиката спрямо малцинствата. Политбюро решава да бъдат слети турските и българските училища, задължително обучение на български в началните и прогимназиалните степени, майчиният език се изучава като отделна дисциплина.

2-4 октомври 1958
Пленум на ЦК на БКП утвърждава "Тезиси за работата на партията сред турското население", според които ходжите и религията са използвани за политически цели, за да бъде отделено турското население от българското.

5 април 1962
Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "мероприятия против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско изповедание". Започва насилственото им преименуване, което до събитията през 1964 в Гоцеделчевско протича без особен шум.
На същото заседание е обсъдена проверката на лагера в Ловеч, извършена през март от партийна комисия начело с Борис Велчев. ТВО край Ловеч е създаден веднага след закриването на останалите лагери през 1959 с въдворяването на 170 души от лагера в Белене. Инициативата за "лагер за хулигани" е на Тодор Живков след зачестили случаи на хулиганство през 1957. От 10 август 1961 лагерът не е ТВО, а "трудова група". Дотогава въдворяването е ставало с подпис на окръжния прокурор, първия секретар на окръжния комитет и началника на МВР, след това без подпис на прокурор. През лагера са преминали над 1200 души, 150 са загинали от тежкия режим или са били убити (най-много убийства са извършени от август до ноември 1961, когато насилието е прехвърлено от милиционерите на звеневите и бригадните), 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани (300 души през септември 1961, 462 души в началото на февруари 1962), по време на проверката в Ловеч са 223 мъже, в Скравена - 31 жени. Комисията описва непоносимите условия на живот и труд и физическото насилие. Решено е лагера да бъде закрит, основната отговорност е възложена на Мирчо Спасов, който отговаря пряко за лагерите, но не става и дума за наказателна отговорност, а за партийно наказание и преместване на друга, по-висока в йерархията работа. На 23 април са освободени всички 30 жени от лагера в с. Скравена, а до края на месеца са освободени 209 лагерници от Ловеч, 5 са предадени на съд. "Трудовата група" край Ловеч е закрита на 8 май със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков.

22 март 1964
На съвещание на градския комитет на БКП в Гоце Делчев представителите на ОК на БКП в Благоевград дават за пример извършеното преименуване в Якоруда и Белица. Градският комитет начело със Съботин Генов, Петър Дюлгеров и К. Малинов предприема мерки за смяната на имената. Първоначално се оказва натиск върху българите мюсюлмани, които са партийни членове, да си сменят имената, за да служат за пример на останалите. След като съпротивата им е пречупена, те сменят имената си, но го запазват в тайна. Градският комитет в Гоце Делчев решава да бъдат създадени специални комисии по преименуването във всяка община, в които да има представители на милицията. Под предлог за учения армията също трябва да бъде на разположение за блокиране на селата. Предвижда се преименуването да бъде извършено с натиск, но без прилагане на сила.

края на март 1964
Насилственото преименуване на българите мюсюлмани предизвиква вълнения, особено силни в Рибново, Корница и Брезница. В Рибново комисията по преименуването е набита, а придружаващите я войници и милиционери стрелят във въздуха. След като силите се изтеглят от селото, хората организират денонощно дежурство и опожаряват единствения мост, за да спрат достъпа до селото. Армията и милицията блокират селото, спряно е водоснабдяването и доставката на храни. 200 души от Корница, Брезница, Лъжница и Буково са спрени в Рила, преди да стигнат пеша до София, за да протестират срещу смяната на имената. Една част от населението търси спасение в гората. Опитът за покръстване трае седмица. Местните функционери като Кръстю Тричков са за насилствено преименуване, но Тодор Живков решава на преименуваните да бъдат върнати старите паспорти. ЦК изпраща комисия, която спира преименуването и хвърля вината за насилията върху местното партийно ръководство. Редът е възстановен през април. На 12 май 1964 Политбюро осъжда местните функционери, които са изпълнили погрешно решението от началото на март.

23 март 1967
На пленум на ЦК на БКП председателят на КДС Ангел Солаков докладва, че през периода 1963-1966 "престъпна дейност с политически отенък" са имали 5260 младежи и девойки на възраст от 15 до 28 години, от които 718 са участвали в "нелегални младежки контрареволюционни организации, във вражеска агитация и пропаганда, кражба на оръжие и терор". През 1963 са разкрити нелегална младежка група в Перник и нелегална младежка контрареволюционна организация в Габрово. Младежи от с. Бели Искър създали контрареволюционна група, която "си поставяла за цел да вдигне язовира във въздуха". "Връх на контрареволюционната дейност" за този период били извършените от младежи в Шумен терористични актове. От 1963 до 1966 опит или подготовка за бягство през граница извършили 4192 младежи, от които 407 успели да избягат, а 25 били убити. "Под влияние на китайската пропаганда" са били групата на Захари Харалампиев Свинарски и Петрана и Пенчо Стоилови, разкрита през 1963, групата на Т. Златков в ДИП "Комуна" в София, разкрита през 1963, групата на Методи Ташев в Казанлък, разкрита през 1964, групата на Горуня и Цоло Кръстев, групата на Лиляна и Методи Десови и Иван Марваков в Перник, разкрита през 1966, прокитайска група в Ямболски окръг, разкрита в началото на февруари 1966, група на Георги Заркин за въоръжена борба срещу народната власт. Само през 1966 са разкрити 12 нелегални групи със 101 участници и 88 автори на анонимни материали, 10 от които са били осъдени.

20-26 март 1968
Официално посещение на Тодор Живков в Турция. Подписана е спогодба за изселване, отнасяща се за близките на изселилите се до 1952. Спогодбата влиза в сила през март 1969, когато е ратифицирана от Турция. До края на ноември 1978, когато изтича срокът на спогодбата, се изселват около 115 000 етнически турци. Има единични случаи на принудително изселване.
25 февруари 1969
Решение № 84 на Политбюро за заплахата от "културно-национална автономия" на турците. Закрити са множество вестници на турски език и турски театри, спряно е книгоиздаването на турски език, изучаването му е ограничено и постепенно ликвидирано.

15-17 март 1972
Милиция и армейски подразделения с танкове правят блокада на село Барутин, Смолянско. Миньорите от урановия рудник са бити, за да сменят имената си. След тридневна обсада армията и милицията навлизат в селото със стрелба. Милиционери и войници нахлуват от къща на къща, има много пребити. Убити са Неджибе Келосманова и Емине Ибрахимова, шестима са ранени, шестима са осъдени на затвор.

май 1972
Смяна на имената на българите мюсюлмани в Якоруда и Бунцево. При опит на група хора да отидат на протест в София е убит един човек от групата; по-късно в Бунцево е убит от протестиращи секретарят на градския комитет на ОФ в Якоруда, агитиращ за смяната на имената.

декември 1972
Мюсюлмани от с. Корница са привиквани в милицията в Гоце Делчев и са принуждавани да подпишат декларации за смяна на имената. Началникът на VI отдел на Държавна сигурност в Гоце Делчев прави опит да арестува полевъдния бригадир, но жените от селото не му позволяват. В отговор е изпратена група милиционери с кучета, което предизвиква излизането на хората на площада. Те остават там в продължение на три месеца, като настояват да бъдат признати официално за турци, децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. По време на денонощния им протест в селото идват първият секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров, военни начело с командващия Първа българска армия ген. Борис Карамфилов, местният партизански командир ген. Крум Радонов.

28 март 1973
Призори между 500 и 2000 милиционери и войници обграждат село Корница, Гоцеделчевско. Изходите на селото са блокирани от картечари. Хората се събират на площада и се отбраняват с камъни и колове. Милицията и армията откриват автоматична стрелба. Убити са петима души от селото, а десетки са ранени и пребити. Ранени са и няколко милиционери. Много от ранените се страхуват да отидат в болницата и остават по домовете си. 10 души от протестиращите са осъдени общо на 78 години затвор, някои от протестиращите са изселени. След като протестите са смазани, смяната на имената е извършена под ръководството на секретаря на ГК на БКП в Гоце Делчев Борис Аврамов.

25 април 1973
В 5.00 сутринта в Девин въоръжени с автомати милиционери нахлуват в къщите на три семейства, които единствени в града запазват имената си. Според началника на местната милиция тези хора са "реакционни и консервативни елементи - религиозни фанатици, туркофили, представители на старото поколение в родовете", накарали отделни родове в Девин да не сменят турско-арабските си имена с български, подготвяли "клеветнически материали, предназначени за ООН" и искали политическо убежище в Турция. С прокуророрско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско и Видинско. През януари 1974 девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин, извършена от 350 активисти.

14 ноември 1977
В Анкара е подписан допълнителен протокол към споразумението за изселване между България и Турция от 1968. До края на ноември 1978, когато изтича действието на споразумението, Турция увеличава квотите за изселване. Към септември 1977 са се изселили 52 392 души. До изтичането срока на спогодбата се изселват още 62 000 души.

5 януари 1978
Писмо на Тодор Живков до членовете на Държавния съвет "Някои съображения относно по-нататъшното развитие на празнично-обредната система в НР България". На 12 април Държавния съвет приема документ за "празнично-обредната система", според който традиционните християнски и мюсюлмански обичаи трябва да бъдат заменени с изкуствено създадени церемонии, "в които да се залагат комплексни политически, естетически, нравствени и социално-психологически моменти".

ноември 1978
Изтича срокът на споразумението между Турция и България за изселване на желаещите български турци. Общият брой на изселилите се от март 1969 е 114 356 души. Много от изселниците заминават, защото са чули слуховете, че след изтичането на споразумението държавата ще смени имената на останалите в България. Те продават къщите и имуществото си и купуват стоки, които могат да изнесат в Турция, за да построят на първо време малки къщи за семействата си. Има случаи на принудително изселени.

22 февруари 1982
Политбюро на ЦК на БКП прави първата стъпка към "възродителния процес" като приема тежка ограничителна мярка спрямо етническите турци. Забранено им е да се заселват в някои селища на Бургаски, Ямболски, Хасковски и Кърджалийски окръг и дори да бъдат приемани там на временна работа. От ръководствата на тези окръзи се изисква "да проведат необходимите мероприятия за постепенно разселване във вътрешността на страната на българските турци, които сега живеят в указаните селища".

есента на 1984
В изпълнение на решенията на ЦК на БКП за приобщаване на българските турци през есента на 1984 г. в Кърджалийски и Хасковски окръг започва подмяна на турско-арабските имена на "българо-мохамедани и лица от смесени бракове". Подмяната на имената се извършва от местните държавни и партийни органи с участието на окръжните управления на МВР.

ноември 1984
Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов насочва следствието за терористичните актове, което още няма конкретен заподозрян и подозира "вражеската емиграция", "изменници на родината" или репресирани, към "протурските националисти" и поставя като задача пред МВР "борбата с тероризма". След взривовете в Пловдив и Варна усилената охрана по повод юбилейните деветосептемврийски тържества не е снета, а удвоена. Мерките са особено силни в селата в Източните Родопи, където в помощ на милиционерите са включени цивилни, на които се раздава дългоцевно оръжие (в градовете е раздадено късоцевно оръжие). В Кърджалийски и отчасти в Пловдивски и Варненски окръг започва охрана на централни и второстепенни пътища, нощни и дневни патрули с извадено на показ оръжие, проверки на колети, писма, телеграми, усилено подслушване на телефоните, удвоено милиционерско присъствие.

21 ноември 1984
На съвещание в МВР е отчетено, че през есента на 1984 до края на ноември в Кърджалийски и Хасковски окръг са преимунавани 25 000 "българомохамедани и лица от смесени бракове". Министърът на вътрешните работи заявява: "През декември, януари и февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна фаза. Политбюро даде указания незабавно да се започне работа начело с партийните комитети, народните съвети, обществените организации. Там, където се налага, ще вземе участие и МВР. Ще спомена цифра, която да остане между нас. Няколко десетки хиляди души трябва да откъснем от българските турци, да намалим с 10-12 процента турското население. Това са българомохамедани и лица от смесени бракове..."

10 декември 1984
Оперативка на ръководството на МВР. Началникът на Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Петър Стоянов докладва, че към 9 декември 1984 вече са преименувани 33 129 "лица с доказан или общественопризнат български родов корен": в Кърджали - 17 437, Хасково - 8200, Силистра - 3450, Пловдив - 3216, Бургас - 826 души. Ген. Стоянов заявява, че това става без нито един случай на остра съпротива, а в Хасковски и някои райони на Кърджалийски окръг става доброволно и с опашки пред народните съвети, без "органите" да се явяват на сцената, като "се върви само с партийните секретари, с кметовете..." Ген. Стоянов предлага да се изучи настроението в още 7-8 окръга, преди да се премине към "втория етап, за който Вие, др. Министър, вече говорихте, че е подсказан от най-високо ниво..." На ръководството на МВР е прочетена заповедта за започването на масовото насилствено преименуване на етническите турци, издадена от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов до началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов (седем от деветте отдела на Шесто управление работят по етническите и религиозни малцинства): "Възродителен процес. Др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население с оглед работата да приключи в определения срок. Отговорник генерал-лейтенант Петър Стоянов."

23 декември 1984
Кърджалийски окръг е обкръжен от 11 контролно-пропускателни пунктове, които спират свободното движение на хора навън и навътре в района. Вътре в окръга са изградени 27 други бариери. В окръга е въведен вечерен час - 19.00 часа. Две седмици преди акцията е иззето цялото ловно оръжие. Милицията на окръга от 443 сержанти и офицери е подсилена с милиционери от Сливен и Ямбол и 718 офицери и сержанти от сержантската школа в Казанлък, Средното милиционерско училище, сержантската школа от Долни Богров, въоръжени с късоцевно и дългоцевно оръжие и палки. В следващите дни към тях се присъединяват 4-и и 5-и отряди на Гранични войски, управленията на МВР в Смолян, Пловдив, Бургас, Враца и Плевен, районните управления от по-малките градове около Кърджалийски окръг, военно-въздушното поделение от Голо Бърдо, поделенията на армията в Момчилград и Крумовград. Подготвени са 15 коли на пожарната и една машина с реактивен двигател за разпръскване на тълпи. През нощта срещу Коледа на заседания в големите градове и села от окръга представители на БКП, ДКМС, ОФ, АПК, ТКЗС, МВР, МНО, местните заводи, фабрики, предприятия, училища, читалища, кметствата и "доброволните отряди на трудещите се" разработват план за преименуването в следващите дни.

24 декември 1984
В 4 часа сутринта десетки села в Кърджалийски окръг са обкръжени от милицията. В кметствата освен кметът на селото се намират партийният секретар на селищната система, представител на ръководството на местното милиционерско управление, една машинописка, няколко милиционери или въоръжени от МВР цивилни. В 6 часа милиционерите започват да влизат в къщите и да извеждат хората под дулата на автоматите. Първи са семействата с най-голям авторитет в селото. В кметството или друга административна сграда им взимат паспорта, показват им списък с български имена и ги карат да си изберат едно от тях. Ако не приемат или се бавят, ги бият с палки. Машинописката напечатва трите нови имена на една бланка, на която преименуваният трябва да се подпише. Ако се съпротивлява, подписът е получаван с бой. Неграмотните оставят отпечатък от палец. Бланката става единственото удостоверение за самоличност на привикания. В този ден са пребити първите десетки турци, непожелали да се откажат от името си.

24 декември 1984
Даден е първият изстрел срещу невинни хора в обкръженото село Млечино, в което се опитват да влязат 200 души от съседни села. Това е основният модел на сблъсъците със силите на милицията и Вътрешни войки при насилственото преименуване: жители на малки села тръгват към близкото голямо селище, за да говорят с кмета, да си вземат обратно паспортите и да кажат, че не са съгласни да си сменят имената, като се надяват по-голям началник да спре насилието, но големите селища са обкръжени и протестиращите са спрени преди тях.

25 декември 1984
Протестен митинг до село Бенковски на около 3000 души от съседните села. Милицията успява да излъже хората, че отнетите паспорти са в селата им и трябва да говорят с кметовете си, които са взели решението за преименуването. Хората се връщат обратно в селата си, но паспортите не са в канцелариите на кметствата. На следващия ден митингът е много по-решителен, към голямото село Бенковски тръгват три организирани лъча от 2 000 демонстранти. Силите на реда откриват стрелба с автомати при приближаването на протестиращите. Убити са четирима души, между които 17-месечната Тюркян и лелята на детето, която го носела на гърба си. Тежко ранени са осем човека, сред тях 3 жени. Останалите участници в митинга прекарват два часа по очи в снега с насочени към тях автомати, заливани с вода от пожарната. Температурите в този ден са минус 15 градуса.

25 декември 1984
Протести в Момчилград, Джебел и с. Груево, в които са убити още четири човека, ранени са десетки, арестувани са стотици. В потушаването на протестите участва и армията. Голяма част от арестуваните са изпратени в лагера на остров Белене. По данни на МВР в тези няколко коледни дни в Кърджалийски окръг е имало 11 протестни митинга, в които са участвали около 11 000 души. От протестиращите е иззето следното въоръжение - 4 ножа, няколко брадви и клони от дървета. Митингите скандират "БКП е наша майка" с надеждата висшето партийно ръководство да спре репресиите.
29 декември 1984
Заседание на колегиума на МВР. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов пояснява, че "превенцията на терора" означава да не се допускат лица, които ще бъдат преименувани, да напускат Кърджалийски окръг и да отиват другаде; вече напусналите не бива да бъдат приемани на работа и трябва да бъдат върнати, откъдето са дошли, за да бъдат преименувани.

31 декември 1984
Студентите турци от Кърджали и Момчилград тръгват от София към родните си места за Нова година и с намерение да направят мирен протестен митинг. На гарите в двата града са посрещнати от милиция и ескортирани до домовете си със заповед три дни да не излизат. След завръщането си в София след Нова година много от тях са арестувани, някои са изпратени в лагера в Белене.

края на 1984
Външният дълг е 2 милиарда и 165 милиона долара.
края на декември 1984 - януари 1985
Най-активните участници в протестите срещу смяната на имената са въдворени в трудово-възпитателното общежитие в Белене без разследване и присъда. Няколко месеца по-късно е сформирана комисия за изпращане в Белене по чл. 39 от закона за народната милиция под ръководството на Боян Велинов, зам.-началник на Шесто управление-ДС. Комисията разглежда предложения, подписани от съответния началник на ОУ на МВР и всеки случай за въдворяване се утвърждава от министъра на вътрешните работи и главния прокурор на НРБ. По-късно е създадено и поделение 72001 към ЦИОИ-МВР под ръководството на Иван Ачанов, което се занимава с въпросите на въдворяване и разследване на българските турци, противопоставящи се на "възродителния процес". По официални данни общо за периода 1985-1986 по този ред в Белене са въдворени 423 етнически турци. През март 1986 повечето от тях са освободени, 85 души (по данни на МВР) са интернирани в Михайловградско, Кюстендилско, Видинско и Врачанско. До октомври 1988 г. постепенно мярката за принудително заселване е прекратена и интернираните са освободени.

януари 1985
В окръжните комитети на БКП са сформирани щабове по "възродителния процес", ръководени от първия секретар на ОК на БКП. В щабовете са включени секретарите на ОК на БКП, председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, началникът на окръжното управление на МВР, председателят на ОК на ОФ, секретарят на БЗНС, първият секретар на ОК на ДКМС, партийни и държавни ръководители от общински мащаб, както и представители на обществените организации. Етническите турци, които не могат да представят паспорт с новото си име, не могат да получат заплата или пенсия и да теглят от спестяванията си в ДСК. Актовете за раждане и за брак се издават само с новите славянски имена.

януари 1985
Акция по преименуването на етническите турци в селата в Герлово, Сливенския Балкан. Армия и милиция обсаждат в продължение на няколко дни селата, в които населението се е събрало на площадите и провежда денонощен протест. Нахлуването в селата става с БТР-и и танкове, пожарни коли обливат с вода протестиращите мъже, жени и деца при минус 15-20 градуса, специални части прилагат уменията си по бойни изкуства. Десетки са арестувани и бити в сливенската милиция.

17-20 януари 1985
Село Ябланово, община Котел, става център на съпротивата срещу насилственото преименуване в Герлово. На 17 януари служители на община Котел изнасят от селото документи и регистрите с имената и става ясно, че за селото започва "възродителния процес". В Ябланово се стичат мъже от околните села Малко село, Филаретово, Топузово, Соколарци, Орлово, Тича, Остра могила, Братан и Стрелци, които са научили за събраните в Котел армейски части и БТР-и и за танкове, пристигащи от Сливен. Част от хората подготвят саморъчни оръжия и каменарски взрив и се готвят да взривят моста на Ябланово и да се бият до смърт, ако армията и милицията открият огън по мирните жители; други смятат да заснемат насилията и да изпратят документите в ООН и ОССЕ. Населението се събира на площада и се противопоставя на пристигналия да ги уговаря общински секретар на БКП. Партийният секретар на Ябланово Хасан Берберов (по-късно политически затворник) изпраща протестна телеграма до Тодор Живков, а селяните изпращат до ЦК на БКП и Държавния съвет декларации, че не са съгласни с преименуването. След тридневна обсада танковете на Трета българска армия, БТР-и, милиция и "червени барети" влизат в селото. Очевидци съобщават, че в акцията участват и бойни хеликоптери. Офицерите от Държавна сигурност-Сливен извършват насилственото преименуване. Различни източници съобщават между 1 и 34 убити, 30 са настанени в болница с огнестрелни рани.

18 януари 1985
Среща на Политбюро и Секретариата на ЦК с първите секретари на окръжните комитети на БКП за хода на "възродителния процес". Към 14 януари според доклад на зам.-председателя на Държавния съвет Георги Атанасов са сменени имената на 310 000 души, от които в Кърджалийски окръг - 214 000, в Хасковски - 41 000, в Пловдивски - 22 000, в Пазарджишки - 5 000, в Старозагорски - 11 000, в Бургаски - 9 000, в Благоевградски - 3 000. Атанасов отбелязва, че преименуването в страната е извършено след успеха в Кърджалийски окръг, където организаторската работа на окръжния и общинските комитети на БКП по "възродителния процес" е под личното ръководство на първия секретар на окръжния комитет на БКП Георги Танев. ЦК на БКП изпраща до партийните ръководители документ "Укрепване на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен процес" и "смяна на имената" и се заявява, че е "документално установено", че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и трябва "окончателно и безвъзвратно" да получат българско национално съзнание.

20 януари 1985
В централните поделения на МВР са сформирани 12 работни групи. В тях участвуват представители на ВГУ-ДС, Шесто управление-ДС, Главно следствено управление, "Инспекторат"-МВР и управление "Кадри". Същия ден министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов им провежда инструктаж, на който съобщава, че по решение на висшето партийно ръководство започва смяната на имената на българските турци в останалите окръзи и поставя задачата всяка група в съответния окръг да окаже методическа помощ и контрол в агентурно-оперативното обезпечаване на мероприятието. Обръща внимание, че самата подмяна се извършва от кметствата и съветите, а Държавна сигурност трябва да получава информация за подготовка на организиран отпор от населението. На 20-21 януари 1985 г. част от оперативния състав на ДС е запознат с предстоящото мероприятие.

20 януари 1985
Към тази дата по места са съставени списъци, утвърдени от началниците на ОУ на МВР, на "лицата, за които има оперативни данни, че са националистически настроени и е възможно да окажат съпротива на мероприятията". Съвместно с МНО хора от тази категория са мобилизирани в други райони на страната, където се насилствено преименувани.

28 януари 1985
На съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София е отчетено, че в цялата страна преименуването е приключило и че е поставено началото на "възродителен процес, който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация".

4 февруари 1985
Димитър Стоянов прави оценка и анализ на преименуването пред ръководството на МВР. "Първият етап - преименуването, завърши. Като се изключат случаите в Момчилград, Джебел, Бенковски и Ябланово, никъде в страната не се е налагало нашите органи да влязат и да действат. Те бяха резерв на окръжните комитети на БКП. Остават за преименуване още около 24 000 лица." Стоянов разпорежда сформирането на групи от служители на Шесто управление-ДС, ВГУ-ДС и Инспекторат-МВР да контролират втория етап - "затвърждаване на възродителния процес в 12 окръга".

6 февруари 1985
Сформирана е група за ръководство дейността на МВР по "възродителния процес" в състав: Григор Шопов - първи зам.министър на МВР, Васил Коцев - началник на ПГУ-ДС, Георги Младенов - зам.началник на ВГУ-ДС, Васил Георгиев - началник на ЦИОУ-МВР, Никола Черкезов - началник "Инспекторат"-МВР, Антон Мусаков - началник на Шесто управление-ДС, Иван Димитров - директор на Дирекция на народната милиция.

12-13 февруари 1985
Пленум на ЦК на БКП отчита резултатите от преименуването на българските турци.
27 февруари - края на март 1985
Представители на висшия партиен и държавен апарат обикалят районите с преобладаващо турско население, за да разясняват новата партийна линия: "България е еднонационална държава; по време на османското робство цели райони са насилствено потурчени и така се е стигнало до турцизиране на част от българския народ; в края на 1984 и началото на 1985 г. спонтанно и всеобхватно, лавинообразно сред това население се разгръща процес на възстановяване на българските имена; не става дума за асимилация, а за връщане към това, което е било с кръв и насилие изтръгнато от сърцата на българския народ; всички, възстановили българските си имена, са българи, макар и тяхното българско национално съзнание да е замъглено." Категорично се заявява, че няма да има никакво изселване в Турция и няма да се водят преговори с нея по този въпрос, "защото няма част от българския народ, която да е част от друга нация".

28 февруари 1985
С окръжно I-28 вътрешният министър Димитър Стоянов нарежда да се удвои агентурата по турска линия и незабавно да бъдат вербовани всички кметове и ходжи в районите, където се провежда "възродителния процес". На 3 април 1986 е отчетено, че в Кърджали броят на секретните сътрудници е увеличен само с 21%, а в Хасково - с 55%.

март 1985
Завършено е насилственото преименуване на 850 000 етнически турци и започва прилагането на мерки за затвърждаване на асимилацията. Терминът "турци" е изключен от официалния дискурс и е заменен с "граждани с възстановени имена" (българите са "граждани с традиционни имена"). Употребата на турски език на публични места е забранена и се наказва с високи глоби. Мюсюлманските религиозни ритуали и обичаи също са забранени. Обрязването е строго забранено и се наказва с до 3 години затвор или глоба до 1000 лева (около 5 средни работни заплати). Забранено е традиционното мюсюлманско облекло; има забрана мюсюлманите облечени с традиционно облекло да получават медицинска помощ в местните медицински пунктове и да бъдат обслужвани в административните служби, обществените заведения и магазините. Под забрана попада и турската музика. Тъй като се очаква международна анкетна комисия, комунистическата власт започва мащабно и спешно заличаване на всички следи от турската идентичност. Мюсюлманските гробища са разрушени, а в общинските съвети се променят имената на починалите родители и деди. В училищата и детските градини са изцяло преписани училищните дневници с новите имена, унищожени са дори тетрадките на учениците с турски имена и свидетелствата за преминаване в по-горен клас. Един от най-вандалските актове на властта е унищожаването на здравните картони и архивите на болниците и клиниките за хронично болни. Започва спешна подмяна на традиционни топоними, дори в белетристични творби.