Възродителен процес
Част:03
23 юни 1989
Турското правителство внася оплакване в ООН за депортацията на етнически турци от България.
24 юни 1989
Десетки хиляди протестират на площад Таксим в Истанбул срещу действията на българските власти спрямо турското малцинство.
26 юни 1989
Белият дом критикува политиката на българското правителство спрямо турското малцинство.
26 юни 1989
Работна визита на главнокомандващия на Обединените въоръжени сили на държавите от Варшавския договор съветски генерал Пьотър Лушев в София, срещи с Тодор Живков и министъра на отбраната Добри Джуров.
27 юни 1989
Турският президент Кенан Еврен посещава КПП Капъкуле и двата палаткови лагера при Одрин и Къркларели и се среща с новопристигналите бежанци. Потвърждава, че Турция ще приеме всички бежанци и призовава за преговори по емиграционно споразумение. В Анкара премиерът Тургут Йозал заявява, че Михаил Горбачов трябва да се намеси, за да бъде прекратено масовото напускане на турските бежанци.
28 юни 1989
Турция потвърждава, че турският посланик в София и българският в Анкара са се прибрали в страните си за неопределено време.
1 юли 1989
96 877 са бежанците влезли в Турция.
4 юли 1989
В Държавен вестник е публикуван указ № 1253 на Държавния съвет "За гражданска мобилизация в мирно време" за осигуряване необходимата работна сила и техника при кризата в селското стопанство и производството, създадена с изселването на българските турци, което намалява с близо 50% работната ръка в селското стопанство. Започват масови бригади на служащи, студенти и ученици за прибиране на реколтата и в местни индустриални преприятия, в които са работели турци.
8 юли 1989
Представител на организацията Ислямска конференция посещава турската граница при Капъкуле и бежанските лагери при Одрин и Къркларели и заявява, че ще препоръча на страните-членки на Ислямска конференция да въведат политически и икономически санкции срещу България.
10 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че президентът Кенан Еврен е изпратил писма до държавните глави на 40 западни, ислямски, социалистически и необвързани държави с молба за помощ в разрешаването на конфликта с България за масовото изселване на етническите турци.
12 юли 1989
Турските бежанци са 137 000 души, 25 000 от тях са намерили работа.
12 юли 1989
Върховният комисар на ООН за бежанците постановява етническите турци напускащи България за Турция да бъдат определени за бежанци и да получат помощ от организацията.
13 юли 1989
Българското представителство в ООН разпространява писмо от министъра на здравеопазването и социалните грижи Минчо Пейчев до Световната здравна организация, с което я призовава да разследва условията, при които живеят бежанците в Турция, заявявайки, че българското правителство е "силно разтревожено", че неговите граждани живеят в "нехигиенични и нездравословни условия в палаткови лагери или на открито".
18 юли 1989
Блага Димитрова депозира в Народното събрание обръщение на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, съставено през юни. Клубът осъжда етническото насилие и нарушенията на правата на човека, извършени от българските власти над турците в България, погазването на традицията на толерантност и заветите на Левски, настоява за връщане на имената, освобождаване на затворените за съпротивата си срещу насилието и прекратяване на насилственото прокуждане на българските турци. Клубът апелира към българските турци да останат в общата родина България, да не се поддават на провокации и внушения, да не използват насилие в съпротивата си и да преодолеят обидата си и желанието за мъст.
18 юли 1989
Сенатът гласува поправката Бърд-Декончини № 279, с която осъжда насилието над турското малцинство в България и предоставя на Турция помощ от 10 милиона долара, за да се справи с огромния поток бежанци.
19 юли 1989
Кувейт повиква своя посланик за консултации за положението на мюсюлманското малцинство.
19 юли 1989
Бежанците от България са 161 000 души.
20 юли 1989
Министерството на външните работи отхвърля предложението на Турция от 19 юли за преговори за нова изселническа спогодба и за правата на турското малцинство в България като заявява, че Турция поставя предварителни условия и иска да диктува дневния ред на разговорите.
20 юли 1989
Външният министър на Саудитска Арабия осъжда българската политика спрямо турското малцинство.
24 юли 1989
Турското правителство съобщава, че между 4 и 5 000 турски бежанци дневно напускат България. Турската държава е изразходвала за социални помощи за тях около 8 милиона германски марки, от които 2 милиона са от обществени дарения. Правителството възнамерява да промени закона, за да могат бежанците по-бързо да получат гражданство.
26 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че бежанците са 202 000 души.
28 юли 1989
Британският парламентарист консерватор Дейвид Аткинсън, който е в България от 13 до 19 юли в тричленна комисия на Съвета на Европа, заявява пред британския парламент, че основните човешки права на турското малцинство в България са били отнети и това е предизвикало масовото изселване.
31 юли 1989
Американският конгрес приема резолюция, осъждаща действията на българското правителство срещу турското малцинство.
1 август 1989
Във Варна Тодор Живков се среща с генералния секретар на Ислямска конференция Хамид ал Габид и със заместник-министъра на външните работи на Кувейт, които правят опит да посредничат между България и Турция.
8 август 1989
България отхвърля предложението на Турция за преговори за изселническа спогодба. Бежанците са 250 000.
9 август 1989
Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация от името на държавите членки на НАТО, осъждаща насилието на българските власти над етническите турци и отказа на България да преговаря за изселническа спогодба с Турция. "Политиката на насилствена асимилация и репресии срещу българските граждани от турски произход продължава вече близо 5 години в противоречие със споразуменията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа."
11 август 1989
Група съветски бойни кораби пристига на официално приятелско посещение във Варна.
14-16 август 1989
Граждански протести в Гоцеделчевско срещу правителствената политика на асимилация и отказа да бъдат издавани паспорти на помаците, които искат да емигрират в Турция. Части на Червените барети смазват протестите. Въведен е вечерен час. На 17 август членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев пристига в района за разговори с местното партийно и административно ръководство.
16 август 1989
Бежанците в Турция са 287 000.
21 август 1989
Делегация на Американската комисия за сигурност и сътрудничество в Европа, водена от сенатор Денис Декончини, посещава турско-българската граница и разговаря със служители и бежанци в двете държави.
22 август 1989
Около 2 часа сутринта Турция затваря границите си за бежанците от България, тъй като е в невъзможност да приеме повече изселници. Турция обявява, че вече ще пропуска само граждани с турска виза и че продължава да настоява пред българското правителство за започване на преговори за изселническа спогодба. Около 310 000 души са преминали в Турция от края на май до този момент, около 1 500 са се завърнали в България.
22 август 1989
БТА съобщава, че "хиляди пътници - български мюсюлмани", все още чакат да пресекат границата във временни лагери край Свиленград и Малко Търново и че "неочакваното решение" на Турция ги поставя в "изключително тежко положение". Министерството на външните работи изказва официално неодобрение на турското решение пред турския посланик в София.
29 август 1989
САЩ повикват своя посланик в България Сол Полански за консултации във връзка с продължаващото нарушаване на човешките права от българските власти.
30 август 1989
Амнести интернешънъл съобщава, че един затворник, етническият турчин Мустафа Алиев, е починал след гладна стачка в затвора в Пловдив. Амнести интернешънъл съобщава и за непотвърдени сведения за други турци, провеждащи гладни стачки, включително Иззет Тахсинов Мустафов (?) от Момчилград, който е бил арестуван през 1984 за отказ да приеме българско име.
30 август 1989
Висшият духовен мюсюлмански съвет осъжда "антибългарската кампания на турското правителство" и заявява, че мюсюлманите в България се радват на пълна религиозна свобода.
31 август 1989
Министерството на вътрешните работи кани чужди журналисти в районите на Гоце Делчев и Благоевград, за да се уверят, че информациите за сблъсъци между местното население и сили на реда са "изфабрикувани".
август-септември 1989
В квартал Хисаря в Хасково са разрушени над 500 къщи на изселници в Турция под предлог, че са незаконни строежи, въпреки че 150 собственици притежават нотариални актове, а повечето имат документи за плащани данъци. Завърналите се от Турция семейства изпадат в безизходица без дом и покъщнина, има случаи на самоубийства и психически разстройства. През 1992 Димитър Велев е обвинен в престъпление по служба по чл. 282 от НК за това, че като секретар на общината през 1989 г. е нарушил служебните си задължения и превишил правата си с цел причиняване вреда другиму. Обвинени са и тогавашният кмет Георги Жеков и заместникът му Иван Костов. Делото дълго се бави, защото Велев е народен представител от БСП в три поредни парламента. През 1997 съдът освобождава тримата от наказателна отговорност, но решава, че Велев е нанесъл щети за 314 165 лв., Жеков - за 177 194 лв., а Костов - за 88 618 лв. В Кърджали са съборени около 30 постройки на изселници.
5 септември 1989
Турското правителство съобщава, че от края на май около 320 000 бежанци са преминали в Турция, от тях около 6 000 души са се завърнали в България.
6 септември 1989
Среща в София на Тодор Живков с емира на Кувейт шейх Джабер ал-Ахмед ал-Сабах, който след това отпътува за среща с президента и с министър-председателя на Турция.
7 септември 1989
Българското външно министерство обвинява турските власти за отказа да издават входни визи на български граждани и че целят "създаването на психоза и напрежение" сред желаещите да пътуват и "влошават положението на разделените семейства".
12 септември 1989
Говорител на ООН съобщава, че генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр е бил информиран за резултатите от проучването на масовото изселване на етнически турци от България от комисия на ООН, посетила България и Турция през август. Генералният секретар на ООН взел решение да не публикува изводите на комисията.
13 септември 1989
Българското външно министерство обвинява турските власти в лошо третиране на "българските граждани, влезли в Турция след май". Според българското външно министерство 12 898 души са се завърнали и много от тях се оплаквали от "безкрайни разпити, физическо насилие и кражба на собствеността им".
14 септември 1989
Европейският парламент приема резолюция, осъждаща България за крещящото погазване на човешките права на турското малцинство и призовава София да влезе в диалог с Турция за решаването на кризата с бежанците. Парламентът предупреждава България, че нейната политика може да блокира предложения икономически договор с Европейската общност.
19 септември 1989
Шуменският съд осъжда трима етнически турци на затвор за участието им в демонстрациите за граждански права в Шумен на 27 май. Злати Щерев Манолов, на 31 години, получава 5-годишна присъда, а Юлиан Игнатов Анев, на 25 години, 15 месеца затвор за това, че са "попречили на милицията при изпълнение на задълженията й". Фидан Демиров Горанов, на 59 години, е осъден на 18 месеца затвор по член 273 от НК за "разпространяването на клевети срещу властта".
20 септември 1989
Британският заместник-министър на външните работи Уилям Уолдгрейв изразява пред българския посланик в Лондон Димитър Жулев загриженост, че двама български граждани - Шукри Шерифов и Марлена Ливиу, са осъдени заради контактите си със западни радиостанции, както и че телефонните разговори от България с ББС Лондон са прекъсвани.
26 септември 1989
Съветът на Европа приема резолюция, с която настоява България да прекрати политиката си на асимилация на етническите турци.
28-30 септември 1989
Около 1000 души от завърналите се от Турция изселници са събрани в София в кино "Сердика" на среща под мото "България - наше отечество, съдба и бъдеще". Срещата трябва да покаже, че турската пропаганда е подвела българските турци да се изселят и Турция не е отговорила на очакванията им.
есента на 1989
Няколко хиляди български турци, завърнали се от Турция, принудително са заселени в Северозападна България по решение на МС на НРБ, със съдействието на Министерство на икономиката и планирането и местните народни съвети. Като мотив се изтъква обстоятелството, че тези хора са останали без жилище и работа. Прилагането на решението е осъществено в редица случаи от користни подбуди от служители в народните съвети. Към 18 октомври 1989 само от Разградска област са изпратени в Северозападна България 1874 души.
3 октомври 1989
На 44-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк външният министър Петър Младенов декларира готовност за преговори с Турция за нова изселническа спогодба. На следващия ден турският външен министър Месут Йълмаз обвинява остро българските власти в провеждане на етническа чистка и асимилация на турското малцинство. Българската делегация отговаря с обвинения към Турция за арменските кланета и преследването на кюрдите.
6 октомври 1989
В народното събрание е внесена подписка на Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности с искания за религиозни права с 240 подписа, включително на членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.
13 октомври 1989
Тодор Живков се среща с главния мюфтия Недю Генджев, който "изразява благодарност за свободата, с която се ползва мюсюлманската религия в България и за уважението и подкрепата, оказвани от държавата".
14 октомври 1989
Журналистът от Радио Свободна Европа Румяна Узунова, емигрирала през 1980, пристига в София с едномесечна виза за отразяването на екологичната конференция на ОССЕ - Екофорума. Румяна Узунова, която през 1988 и 1989 прави телефонни интервюта с дисиденти и политически затворници и дава публичност на декларациите на опозиционните групи, е посрещната на летище София от около 100 защитници на човешките права като признателност за нейните усилия да популяризира каузата им.
16 октомври - 3 ноември 1989
В София се провежда международният Екофорум в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. България е критикувана от западногерманския министър на екологията Klaus Toepfer за нарушаването на международните споразумения за човешките права и специално за репресиите върху турското малцинство и за преследването на независимите правозащитни и екологични организации. Подобна критика отправя и британският делегат сър Антъни Уилямс.
17 октомври 1989
На Екофорума българското правителство е критикувано от водачите на американската и турската делегации за нарушаването на гражданските права.
18 октомври 1989
Британската делегация на Екофорума кани Антон Запрянов за свой официален гост на откритите сесии на конференцията. Запрянов е арестуван през лятото в продължение на три месеца след като се обявява в защита на човешките права на етническите турци.
18 октомври 1989
Водачът на канадската делегация на Екофорума Derek Fraser критикува българското правителство за преследването на независимите екологични активисти.
19 октомври 1989
В реч пред Екофорума заместник-помощник държавният секеретар на САЩ Джошуа Гилдър критикува действията на България спрямо турското малцинство и призовава българското правителство да осигури юридическа регистрация на независимите правозащитни и екологични организации.
27 октомври 1989
Завърналите се от Турция бежанци са 50 000 души.
0 октомври 1989
Турският външен министър Месут Йълмаз и българският заместник-министър председател Георги Йорданов имат петчасова среща в Кувейт - първи контакт, осъществен с посредничеството на Кувейт. Договорена е следваща среща през ноември.
30 октомври 1989
Заместник-помощник държавният секретар на САЩ Джошуа Гилдър разказва в София за впечатленията си от посещението в районите с турско население и за атмосферата на страх там.
8 ноември 1989
Унгарската информационна агенция MTI съобщава, че неназован българин (Антон Запрянов?) е получил политическо убежище в Унгария. Според MTI той се е застъпвал за правата на етническите турци в България и в резултат животът му е бил направен непоносим.
9 ноември 1989
На заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на ЦК на БКП. По предложение на Георги Атанасов Политбюро решава на пленума на ЦК на следващия ден за нов генерален секретар да бъде издигната кандидатурата на Петър Младенов (който е и съветският избор за поста). По поръчение на Политбюро Живков се среща с Шарапов, за да му съобщи за взетото решение и съветският посланик уведомява Москва.
9 ноември 1989
Пада Берлинската стена.
25 ноември 1989
Генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов се среща с колегиума на МВР, началниците на централните управления и основните самостоятелни отдели на ДС, началниците на областните управления и секретарите на РК на БКП при МВР. Присъства ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Николаевич Фьодоров. Петър Младенов и началникът на Шесто управление ген. Антон Мусаков обсъждат бъдещето на Шесто управление на ДС, което в този момент се смята за политическата полиция между останалите управления на ДС. Антон Мусаков предлага да бъде обявено закриването на Шесто управление и прекратяването на дейността по "престъпленията по чл. 273", за да бъде успокоено общественото напрежение и да не бъде допуснато "улицата да смачка не само състава на Шесто управление, но и състава на други наши звена, в случая имам предвид и народната милиция". Петър Младенов обещава, че на мястото на Шесто управление "ще бъде създадено друго от хората, които са работили тук. Ние никой няма да изгоним. Всичко ще си остане."
10 декември 1989
Между 50 000 и 100 000 души участват в митинг на СДС. Желю Желев призовава за Кръгла маса и преговори между БКП и опозицията. Митингът аплодира резолюция, призоваваща за премахване на ръководната роля на БКП; премахване на партийните организации по месторабота, в милицията, армията, съда и прокуратурата; оставка на целия Централен комитет на БКП, включително на шефовете на отдели на ЦК и на всички окръжни и градски комитети на БКП; финансова ревизия на БКП и другите казионни обществени организации. Оратори са Петко Симеонов, Желю Желев, Янко Янков, Славомир Цанков, Христофор Събев, Румен Воденичаров, Марко Ганчев, Михаил Иванов, Николай Василев, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Васил Митров, Петър Слабаков, Константин Георгиев, Георги Спасов, Ангел Ахрянов. Илия Минев отново не е допуснат да говори.
10 декември 1989
Повече от 5 000 етнически турци и помаци се присъединяват към митинга на СДС в София. Те носят плакати с надписи за прекратяване на политиката на асимилация и за религиозни и културни права.
26-28 декември 1989
Митинги пред парламента на български мюсюлмани с искане да се върнат имената им.
29 декември 1989
По доклад на Александър Лилов пленум на ЦК на БКП "осъжда като груба политическа грешка провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков кампания за насилствено създаване на “етнически монолитна българска нация” и свързаните с нея извращения на конституционни права на български граждани". На събраните пред Народното събрание протестиращи мюсюлмани е съобщено: "Партията ви връща имената!" Решението предизвиква остра съпротива в членовете на компартията и служителите на МВР в страната. Ръководството на БКП е засипано с протестни телеграми от партийни организации. Служителите на МВР са възмутени, че вината за "възродителния процес" е хвърлена върху тях, а Министерството на народната отбрана и армията са оневинени като неучаствали.
края на декември 1989 - началото на януари 1990
В етнически смесените райони започват протести срещу връщането на мюсюлманските имена. В Кърджали се провеждат стачки. В Кърджали, Хасково, Русе, Шумен, Пловдив, Търговище, Смолян и София многолюдни митинги протестират срещу връщането на имената и възстановяването на гражданските права на мюсюлманите. Участниците отхвърлят решението на ръководството на БКП за осъждане на "възродителния процес" и искат оставката на ЦК и правителството, като заплашват с политически стачки. На основата на местните организации на националистическия протест на 7 януари 1990 е учреден Общонародният комитет за защита на националните интереси. В ръководството му влизат и офицери от Държавна сигурност, участвали във "възродителния процес". Митинги в подкрепа на възстановяването на правата на мюсюлманите, организирани от опозиционните групи, се провеждат в София, Варна, Кърджали.
