понеделник, 11 април 2011 г.

Призракът от Аламут



Призракът от Аламут

В Ню Йорк през лятото на 1999 г. се случват странни неща. В средата на август в околностите на зоопарка в Бронкс десетки врани започват да падат по земята. При изследването им се установява, че страдат от енцефалит. В следващите дни епидемията обхваща корморани, фламинга и орли. Успоредно с животните, на няколко километра от тях умират двама души от странна, още неизвестна форма на вирусен енцефалит. Анализът на тъканта на мозъка и на двете жертви показва, че става въпрос за вирус, близък до вируса, наречен Западен Нил (West Nile).
Странно съвпадение: по сведения, дадени от иракски беглец, Саддам Хюсеин лично му е разказвал с “радост и ликуване“, че през април 1999 г. е дал заповед за разработка на биологично оръжие на основата на щама SV 1417- вирус Западен Нил, и възнамерява да го използва за нанасяне на удар по цел, “известна единствено на него“.

Серията от бомбени атентати в Саудитска Арабия, Мароко, Чечения, Пакистан и Израел, при които загинаха 140 души, отново фокусираха вниманието върху ислямския тероризъм. Разбирането и осмислянето на източниците на ислямския тероризъм е толкова важно, колкото и самото търсене и залавяне на терористите. Може да се твърди, че идеологията на ислямските терористи се базира върху грубото изопачаване на исляма. Ударение се поставя именно върху “изкривяването на исляма“, а не на нещо друго. Сред мюсюлманите съществува гледна точка, че по принцип тероризмът е зараза от западен произход. Донякъде правоверните имат основание да твърдят нещо подобно: някои елементи от техническите изпълнения на терористични актове са взаимствани от Запада.
Историята обаче познава и чисто мюсюлманска традиция в областта на тероризма, която се е зародила преди близо хилядолетие, но за съжаление през последните десетилетия доказа своята способност да възкръсва много по-жестока и непредсказуема.
Зловещият, завърнал се в нашето време призрак, се нарича Аламут. Това е името на огромна канара в планината Елбрус, недалеч от южните брегове на Каспийско море, на територията на Иран. Върху скалистите зъбери близо до облаците се възвисявал замък, който носел името Аламут, преведено на български означава Гнездото на хищника. В края на XI век в региона се наложили исмаилитите, секта отделила се от шиитите. Те завладяват Аламут за срок от 160 години (1090-1256). По този начин Аламут се превръща в столица на специфична исмаилитска държава, или по-точно държави, тъй като принадлежащите “ подчинени крепости и замъци били разхвърляни не само в Персия, но и Ирак, Сирия и в други страни от региона. Исмаилитите били наричани от европейците орден, а неговите членове асасини (фр. Аssassins). Една особена категория от тях се прославили като систематични убийци-шахиди, смъртници-смъртоносци.

На 18 септември 1092 г. в столицата на селджукския султанат Исфахан Великият везир на султана Маликшах, Низам ал-Мулк, е бил пронизан подло с кама в сърцето. Така близо преди едно хилядолетие на тази дата се ражда ислямският тероризъм. Убиецът-шахид (мъченик) действал по поръчение на властелина на Аламут - Хасан ибн Салем.
Исмаилизмът претърпява сериозна вътрешна мутация в средата и края на XI век под ръководството на изявения реформатор Насир ибн Хосров и неговия ученик Хасан ибн Сабах (1050-1124). Последният по-късно е наричан от своите последователи Планинския старец. Насир ибн Хосров и Хасан ибн Сабах въвеждат съществено раздвоение на исмаилитската доктрина. Разделят учението на две части: екзотерична, предназначена за масата обикновени последователи, и езотерична, която да обслужва тесен кръг от избраници. Те пък от своя страна се нарекли назарити (виждащи), секта в сектата на исмаилитите, или фeдаини (борци за вярата). “Посветените“ и “профаните“ ги обединявало общото безпрекословно подчинение на господаря на Аламут - Планинския старец.

Хасан ибн Сабах успява да формулира своя собствена доктрина. В нея той не се отделя от духа и буквата на Корана и от законите на шариата. Нововъведението се състои в следния постулат: “Целта на религията е правилният път към познанието на Бога. Познанието на Бога с разум и размисъл е невъзможно. Познание е възможно само чрез личното поучение на имама.“ С една дума, цялото човечество, което не признава имама, се заблуждава дълбоко. Нито християните, нито юдеите ще се спасят, тъй като не им е ведомо словото на пророка. Никакви други мюсюлмани освен последователите на Хасан ибн Сабах няма да се спасят, защото се опитват да постигнат словото на пророка с разум. Освен това човечеството се дели на “човеци“ и “нечовеци“. По този начин е била създадена тотално радикална ислямска секта, която изисквала сляпо подчинение на вожда. За подчинените - рай. За всички останали - ад. Християните и евреите са “нечовеци“. Даже сунитите и шиитите са почти “нечовеци“.


При назаритите


се среща рядко изразеният елитаризъм в мюсюлманския свят. Владеещите тайни знания “посветени“ се считали за “потенциални ангели“, стоящи с единия крак в рая. Всички останали хора - “профани“ за назаритите са сган, заслужаваща само презрение. Мирогледът на “посветените“, се отличавал със силна есхатологична напрегнатост. В техните представи светът е гигантски танор - алхимична пещ, в която се извършва селекция на най-съвършените човеци, подходящи за ангеличен живот. Основната цел на назаритите била “да се помогне на Бог да ускори гибелта на всички “излишни“ неверници, към които са причислени не само немюсюлманите, но и всички мюсюлмани, непринадлежащи към елита на Аламут. Според Насир ибн Хосров: “Ние трябва да убиваме неверниците по повеля на Всевишния Аллах, тъй като неверникът е по змия от змията“. Днес “генералите“ на ислямистките терористи считат, че “отскубват плевели в градината на Аллах“. Естествено, те определят кой е жито и кой е плява.
Близо 10 години Хасан ибн Сабах проповядва в иранските градове. Постепенно броят на последователите му нараства за ужас на тогавашните власти. Съвременник на Планинския старец пише: “Няма нито една категория хора по-зловещи, по-престъпни от този род... Пази, Боже... тези псета да излязат от своите убежища“... Чрез подкуп Хасан ибн Сабах завладява крепостта Аламут. Именно в тишината на аламутското уединение била разработена теорията на политическия терор като основно средство за убеждаване на противници. Центрове за подготовка на ислямските терористи, смъртници-смъртоносци станали крепостите Аламут и Ламансар. Днес на базата на почти същата идеология и методика се обучават ислямските терористи на Усама бен Ладен. Това че днес, за разлика от времето на Хасан ибн Сабах, да се задържат заложници (по онова време са ги убивали незабавно) е своеобразно свидетелство, че съвременното общество, което е обект на нападения от страна на терористите, се хуманизира и демократизира.
Прочутият пътешественик Марко Поло описва как в Аламут се подготвят федаините: “На разположение на Планинския старец в крепостта има младежи от 12 до 20 години. Те са почти под стража и поназнайват как Мохамед, техният пророк, описва рая. Когато старецът поиска да прати някой от тях да убие някого, заповядва да се упоят набелязаните юноши с наркотик и като заспят, да ги прехвърлят в градината.“ В градината имало фонтани и цветя. Ролята на ханъми от “рая“ играели девойки от близките села. На опиянените младежи им се струвало, че в действителност са попаднали в рая. Сложната система за обработка на младия организъм, която превръща човека във фанатичен, търпелив и послушен убиец, била обмислена и разработена детайлно от Планинския старец.
Федаините от Аламут са убили 3-ма халифи, 6-има везири, няколко управници на области, доста духовни лица. От ръцете на убийците от Аламут загиват и европейски знатни особи, “християнските псета“ - княз Раймонд Триполийски, маркграф Конрад Монферетски, Филип дьо Монфор и др. Правени са опити за покушения срещу кралете кръстоносци Ричард Лъвското сърце и Людвиг Святия. Федаините са убивали и редовите рицари, в частност йоанити. Любопитно е да се отбележи, че не са посягали на тамплиерите, с които са имали някакви особено сложни договорки и отношения.
В края на своя живот Хасан ибн Сабах успява да създаде добре законспирирана мрежа от терористични групи в много от градовете на султаната. Усама бен Ладен също е оплел с подобна мрежа, но вече цели континенти. “Федаините на Саддам“, които се сражават за своя мустакат Планински старец, имат същата идеология. При четене на някои исторически трактати, посветени на Хасан ибн Сабах, човек се сблъсква с трактовка за тази личност, описваща го като безкористен борец за народно щастие. Същото, което прави официалната пропаганда в Ирак за Саддам Хюсеин. Основанието и в двата случая е, че болшинството последователи са от социалните низини на народа, а жертви стават султани, капиталисти, емири, империалисти, т. е. всички до един попадат в категорията на “нечовеците“. Оттук и “изводите“, че Сабах е водил антифеодална политика, а Саддам се сражава със световния империализъм. Днес много ислямски терористи се обличат в бели дрехи на народни защитници, като например специалните сили на Ирак - “Федаините на Саддам“. Те обаче се грижат предимно за своята власт, за своите икономически и политически интереси. Народът е длъжен да храни убийците и да доставя нови федаини и шахиди - преди векове на Хасан ибн Сабах, а днес на Усама бен Ладен, Саддам Хюсеин и др.
За съжаление в България не липсват мюсюлмани, дошли неотдавна от Близкия изток или Магреба, получили постоянно местожителство у нас и днес в частни разговори разпалено обясняват, че “Усама бен Ладен е един вид арабски Робин Худ“. Назаритите през XI век са чувствали някакво несъответствие между високата есхатологична цел, която си поставяли, и примитивния начин, по който са изтребвали “нечовеците“. Те са имали добри познания в областта на алхимията и в своите лаборатории усърдно са разработвали такива химически вещества, с които би могло да бъдат унищожени цели градове, народи, държави.
Днес движението “Хамас“ учи своите терористи смъртници: “Аллах е велик и ти си острието на неговия меч. Смъртта за Аллах е път в рая.“ В частност, в рая шахида го очакват разкошни напитки от тип шербет и неясно защо точно седемдесет девственици за извършване на рафинирани психосоматични упражнения, т. е. невиждани сексуални удоволствия. Специалните служби на Израел са установили, че в отделни случаи труповете на ислямските терористи имат една любопитна подробност: половите членове на смъртниците-смъртоносци са увити с парцалчета и овързани с връв или тел. Специално проучване на феномена разкрива тайната: терористът взема предохранителни мерки за предотвратяване на непроизволната еякулация от превъзбуждане по време на извършване на терористичния акт. Шахидите считат за необходимо да пазят своята сперма за специално чакащите ги, всеки един от тях, седемдесет девственици в рая. Подобни случаи са регистрирани и в Афганистан.
В новите времена първият, който вдига високо знамето на ислямския тероризъм, е Рохула Хомейни. Именно при него на мястото на “Аллах Акбар!“ се появява новият възглас “Хомейни Акбар!“. Започват ритуалните убийства, задържат се масово заложници. Укрепват ислямски терористични организации като “Хизбола“. Тероризмът се издига в ранг на голямата политика. Словосъчетанието “главен палач на Иран“ по времето на Хомейни не е публицистичен образ, а само държавна длъжност. Иракският народ е дал на Таха Ясин Рамадан прозвището-титла Джазар, на български Палача. Самият Рохула Хомейни винаги се е водил в своите действия от логиката на индивидуалиста: ако действията на Хомейни не съответстват на Корана, толкова по-зле за самия Коран.
Абсолютен връх в ислямския тероризъм бележи Усама бен-Мохамед бен-Авад бен-Ладен, известен още като Усама, Принц, Емир, Абу Абдала, Шейх на муджахедините, Хаджи, Директор. Днес все още в медиите се говори за “Ал-Кайда“, но “Основата“ вече е изчерпала своите възможности за развитие. Тя е послужила за база на нова структура - “Братството на бен-Ладен“. Това е терористична организация от съвършено нов тип, характеризираща се с пет основни принципа: Първо, има формулата на децентрализирана международна мафия. Второ, “Братството“ се самофинансира и няма централен финансов орган. Едно звено може да финансира терористичен акт на друго звено. Трето, “Братството“ е винаги свързано с един или няколко харизматични лидери на “второ ниво“, които в очите на своите последователи са жертви или мъченици. Четвърто, възванията и обръщенията на “Братството“ са винаги с рязко антизападен, т. е. антиамерикански и от части антиеврейски тон. Това системно пречи за установяването на траен мир в Близкия изток. Тази позиция осигурява подхранването на организацията с нови кадри. Пето, “Братството“ ползва в оперативен план множеството автономно функциониращи афганистански, боснийски, йеменски, сомалийски, филипински и др. вербовъчни и военнотренировъчни лагери.
“Братството на бен Ладен“ няма аналог нито в историята, нито в съвременността. Създадена е самоуправляваща се мрежа от независими звена, имащи единни цели. Самият Усама бен Ладен не е ръководител в традиционния смисъл на думата. Той не е духовен, религиозен вожд, защото няма религиозно образование. Усама бен Ладен е просто Мениджерът. Той несъмнено е най-прагматичният и най-политизираният. На практика бизнесмен, макар и от ислямски тип. Но преди всичко Усама бен Ладен е реформатор на панисламизма, създател на един вид федерация, стремящ се да обедини сунити и шиити. Ислямският тероризъм от “Аллах Акбар!“ мина през “Хомейни Акбар!“, днес върви с “Усама Акбар!“