Част 1
През 1933 г. Световната ционистка организация се споразумява с Хитлер за трансфер на евреи към Палестина. На идеолозите на ционизма е бил нужен катализатор за масираното преселване и те го намират в т. нар. антисемитизъм
Еврейският геноцид над палестинците, който наблюдаваме, съставляват съдържанието на ционистката доктрина “Желязна стена”, разработена още през 1923 г. Българските медии (например бТВ) кой знае защо съобщават за нея като за операция “Защитна стена”. Цензорът, заменил “желязна” със “защитна”, и “доктрина” с “операция”, е искал да създаде впечатлението, че крехките еврейски танкове са принудени да се защитават, т.е. че имат право да изтребват палестинци. Този нацистки манталитет у българските атлантически подлоги не изглежда съвсем безнадежден, доколкото в случая става дума за неизвестни у нас страници от историята на Израел. Фактът на сътрудничеството на ционистките водачи с Третия райх и италианските фашисти не присъства в официозната, “черно-бяла” история на тази епоха. Нейните съставители системно пропускат не само еврейския фашизъм, но и други факти, например сътрудничеството на американските тайни служби с нацистите или заслугите на нациста Райнхард Гелен, шеф на СС, за изграждането на световната мрежа на ЦРУ, които доказват, че по своята същност и доктрини съвременният ционизъм по нищо не се различава от нацизма. Този “пропуск” им позволява да употребяват квалификациите “фашист”, “нацист” и техните производни за сплашване на обществото и най-вече на по-боязливите сред своите политически противници. Както знаем обаче, ръкописите не горят. Неминуемо идва моментът, в който истината става ясна на всички.
Зеев Жаботински във фашистка униформа.
Представената по-нататък информация е взета изцяло от еврейски източници: книгата на Джоузеф Хелър “Бандата на Щерн” (изд. “Франк Кас”, 1996); “Енциклопедия на Холокоста” (изд. “МакМилан”, 1990 г.), книгата на Лени Бренър “Ционизмът в епохата на диктаторите” (изд. Лорънс Хил”, 1983), “Буквар по класически либерализъм” на Ноа Нисани и Енциклопедия Юдаика.
Еврейският въпрос
“Петте еврейски идеологии - социализъм, либерализъм, териториализъм, ционизъм и американски плурализъм, които трябваше да решат Еврейския въпрос, възникват между 1871-1919 г. В следващите десетилетия три от тях претърпяват фиаско. Всички европейски решения на Еврейския въпрос станаха жертва на нацизма, тъй като след холокоста в Европа не останаха значителни еврейски общности, чиито “въпрос” да бъде решаван. Оцеляха само извън-европейските решения – ционизъм и американски плурализъм.” Така проф. Давид Биале обобщава историята на Европа през 20 век в книгата си “Власт и безвластие в еврейската история”. По повод на “американския плурализъм” тук ще кажем само, че с тази формулировка авторът се опитва да обясни защо Америка днес се дефинира не като християнска, а като “юдео-християнска култура”, макар юдейското малцинство в САЩ да съставлява само 2% от населението. Ако приемем неговото обобщение за вярно, трябва да кажем, че останалите две идеологии не са просто оцелели. Днес те са в разцвет.
Превръщането на държавата Израел в ядрена сила, унищожителната мощ на тандема САЩ-Израел и произтичащите от това кръвопролития в Близкия Изток и на Балканите превръщат съвременния ционизъм в най-голямата заплаха за световния мир.Тази поредица от публикации се опитва да даде отговор на въпроса има ли разлика между някогашният нацистки “Нов ред” и ционисткият “Нов световен ред”, който днес се разгръща пред очите ни.
Създаването на Израел започва в края на 19 век с изкупуване или насилствено отнемане на частна земя около Ерусалим и заселване на европейски евреи в нея срещу задължението никога и при никакви обстоятелства да не я продават на не-евреи. Това се върши с презумпцията, че когато евреите станат мнозинство в “Ерец Израел” (което в езика на ционизма означава “земята на Израел” и обхваща цяла Палестина, плюс части от Египет, Сирия и Йордания), ще могат да прогласят своя национална държава. Станало ясно обаче, че по тази схема колонизацията би продължила векове. В онези европейски страни, където евреите били интегрирани в обществото (защото не навсякъде е имало гета и антисемитизъм), било почти невъзможно да бъдат убедени, че трябва да се изселят в Библейските земи. Нужен бил катаклизъм, който да провокира “бежанска вълна”, както бихме казали днес.
Зловещият израз “трансфер на население”, който се приписва на хитлеристите, е всъщност еврейски. Срещаме го например в споразумението на Световната ционистка организация (СЦО) с Хитлер от 1933 г. за депортиране на германски евреи в Палестина. СЦО търсела да сключи подобни договори и с други правителства, които се отнасяли положително към идеята за образуване на еврейска държава върху територия, отнета от палестинските араби. Антисемитските изстъпления в окупираните от Третия райх територии създали нужната за такъв масиран “трансфер” база. Херцл е бил напълно прав, когато казал, че антисемитите са най-добрият съюзник на ционистите.
През 20-те години на 20 век възниква движението “ревизионизъм”, като крайно дясна форма на ционизма. Ревизионистите смятали, че не бива да се чака времето, когато евреите ще станат мнозинство и настоявали за незабавно прогласяване на държавата Израел. Поставяли си за цел да ускорят колонизацията чрез масирано прехвърляне на евреи от Европа и етническо прочистване на местното арабско население с последващо застрояване на отнетата земя. Реализацията на тази схема вървяла трудно. По онова време Палестина е управлявана от Великобритания по силата на мандат, възложен от ОН и интересите на ционистите се сблъскали с интересите на арабите, а и на британците, които били задължени, поне формално, да бранят арабите от еврейския терор. Нарекли се “ревизионисти”, защото настоявали британският мандат да бъде ревизиран и да включи Йордания, с пълното съзнание, че колкото по-голяма е британската колония в Палестина, толкова по-обширна ще бъде държавата Израел.
Създател и идеолог на ревизионизма и на доктрината “Желязна стена” в частност, е Зеев Жаботински. Духовният баща на партията “Ликуд” -Роден е като Владимир Жаботински на 18 октомври 1880 г. в Одеса. Учи право в Италия и работи като кореспондент на руски вестници под псевдонима “Алталена”. Избран е за делегат на 6-тия ционистки конгрес. Участва в създаването на първия Еврейски легион през 1917 и във форсирането на река Йордан при освобождението на “Ерец Израел” от турско робство. Жаботински е ерудит и полиглот. Пише романи, разкази и статии, издава в. “Доар Хайом”, превежда на иврит образци на световната класика. През 1923 г. създава младежкото движение Бетар за военно обучение на еврейската младеж. Клетвата (написана от Жаботински), която младежите полагали при встъпването си в Бетар, гласи: “Посвещавам живота си на прераждането на държавата Израел, с мнозинство на евреите по двата бряга на река Йордан!”
През 1925 г. основава Съюза на ционистите-ревизионисти (“Хацоар”), който по-късно прераства в Нова ционистка организация (НЦО).
Още докато учи в Италия, постъпва във фашистката партия, запознава се с Мусолини и става негово протеже. Жаботински не е просто последовател, а горещ почитател на Дучето. Ръководената от него Бетар копира до подробности идеологията и ритуалите на фашистката младеж – същите тъмнокафяви униформи, същите факелни шествия под ритъма на барабани и прочее. Тук изследователите обикновено подчертават, че в началото италианските фашисти не са били антисемити и цитират думите на Мусолини: “националната гордост няма нужда от делириума на расизма”.
Основната дейност на Жаботински е насочена към организиране на групи евреи от Източна Европа и нелегалното им вкарване в Палестина. В материалите на сайта на Института “Жаботински” в Ерусалим четем: “За няколко години Жаботински успява да организира над 40 кораба с еврейски емигранти. Стотици хиляди евреи успяха да влязат в Ерец Израел въпреки строгата гранична охрана на британската администрация”. Заради тази дейност, както и заради терористичните акции над арабите, които ръководи, е експулсиран от британците през 1929 г. и от този момент живее в диаспората.
През 1937 г. Жаботински създава Иргун Цeвай Леуми (Национална военна организация), известна като Иргун, която води въоръжена борба с всеки противник на еврейска държава и провежда терора над арабското население в съответствие с разработената от своя лидер доктрина “Желязната стена”. Няма никакво съмнение, че докато в Европа нацистите провеждат геноцид над евреите, в същото време в Палестина организациите на Жаботински провеждат със същата жестокост расова чистка на местните араби.
Умира на 4 август 1940 г. в тренировъчния лагер на Бетар в Ню Йорк. Поискал да бъде препогребан в “Ерец Израел” от правителството на бъдещата държава. Волята му е изпълнена. През 1964 г. Зеев Жаботински е препогребан в подножието на хълма “Теодор Херцл” в Ерусалим.
“Неговото име ще остане записано със златни букви в историята на Израел като изтъкнат лидер и философ, наша пътеводна светлина и духовен баща на партията “Ликуд” – са записали благодарните му потомци на сайта на музея Жаботински.
Желязната стена
Още през 1923 г. Жаботински публикува във в. “Хаарец” статията “Желязната стена”, в която обосновава невъзможността за разбирателство под всякаква форма между евреите и палестинците, а в следващите десетилетия я разработва до завършена доктрина в серия публикации. Ето няколко цитата от тях::
“Арабите обичат страната си не по-малко от евреите и тяхната съпротива е напълно естествена. С тях никакво споразумение не е възможно. Те ще приемат ционизма, само когато се видят изтикани до желязната стена, т.е. когато ги накараме да осъзнаят, че друга алтернатива, освен застрояването на Палестина с еврейски селища, няма. За да се разрастват, нашите селища имат нужда от закрилата на сила. Местното население трябва да бъде изтикано зад непробиваема желязна стена. Докато в очите на арабите все още проблясва искрица надежда, докато имат и най-плахата вяра, нищо няма да бъде в състояние да прекрати тяхната съпротива, защото и те, като нас, са живи хора. А живият човек се примирява със съдбата си, само когато загуби надежда… Няма справедливост, няма законност, няма Бог в небето! Има само един-единствен закон , който отменя всички останали – застрояване на Палестина с еврейски селища под закрилата на силата! Това е и ще бъде нашата политика срещу арабите. Всяка друга формулировка би била лицемерие.”
Този “завет” остана ръководно начало за всички израелски лидери до ден днешен. Еврейските изстъпления, които наблюдаваме днес, са само поредна фаза от изтреблението на палестинската нация в съответствие с доктрината “Желязна стена”.
Еврейският расизъм
Ционистът Щерн и Хитлер били партньори
Според еврейските лидери имало много общо между създаването на Нов ред в Европа от фюрера и националните аспирации на еврейския народ.
