четвъртък, 22 юли 2010 г.

Да си кажем правата



Да си кажем правата за израел

За сетен път хората от своеобразния концентрационен лагер, известен официално като Газа, са бомбардирани от въздуха и земята от бандитите на Тел Авив. Израелски самолети и танкове последен модел, платени от Съединените щати, стрелят по цивилни цели в тази трагична, изпълнена с бедност пустиня, превърната в обор за хора, които израелското правителство по-скоро би желало да види мъртви. Светът кротко наблюдава как един народ, този на палестинците, бива систематично смазван и унищожаван от тирани, които дават нарежданията за атаките от Израел, но по поръчка на реалните властници – Дом Ротшилд. А вие, данъкоплатците от Америка (и другите държави), плащате за тази пресметната касапница.

“Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа. Изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми. Те викат, но няма кой да ги избави, стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча.” [2Цар. 22:38, 39, 42, 43]
Американската помощ за Израел възлиза на една-трета от тази, която САЩ дават на отвъдокеански страни, въпреки че населението на Израел е само .001 процент от това на целия свят и е едно от тези с най-високи доходи на глава от населението. В сметката изобщо не броим “частните” дарения от щатски корпорации и лица, които са обект на данъчни облекчения, ако се дават на израелската армия, а не на друга чуждестранна сила. Според данните за 2007 година, правителството на САЩ всеки ден е давало повече от 6.8 милиона долара на заможния Израел, докато бедстващите и разорени палестинци от ивицата Газа и Западния бряг общо са получили само 300 хиляди долара. През 2007-ма военната “помощ” на САЩ за Израел се е повишила с една-четвърт, средно 3 милиарда долара, като тази сума е гарантирана за десет години. Тази и други форми на подкрепа правят Израел най-големия външен получател на военни средства от САЩ от времето на Втората световна война досега.

Палестинските “територии” в Газа и Западния бряг (West Bank).
Също така САЩ са най-големият доставчик за Израел на бойни самолети, оръжия и друга военна технология. В резултат на това Израел притежават най-много F-16 извън военновъздушните сили на САЩ.

John J. Mearsheimer и Stephen M. Walt пишат в книгата си “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”:
“От Октомврийската война през 1973-та Вашингтон е осигурил такава подкрепа за Израел, че подкрепата за произволна друга държава изглежда нищожна. Ежегодно от 1976-та насам (Израел) се явява най-големият получател на икономически и военни средства от САЩ и е най-големият получател изобщо (на такива средства) от Втората световна война. Сумата на директна американска помощ за Израел възлиза на над 140 милиарда долара (при покупателната способност на долара спрямо 2003 г.).”
Израел взимат около $3 милиарда като директна чуждестранна подкрепа всяка година, което е една-пета от целия бюджет на Америка за чуждестранна помощ. Или обърнато в per capita, Съединените щати ежегодно субсидират всеки израелец с 500 долара. Тази щедрост е особено удивителна, когато имаме предвид, че Израел сега е заможна индустриална държава с доходи на глава от населението, които са съизмерими с тези на Южна Корея или Испания.”
Защо е тази щедрост? Защото Дом Ротшилд контролира както Израел, така и политическата система на Съединените щати. Това, което свързва двете държави, се нарича ционизъм, а ционизмът е дело на Ротшилд. Такова дело е и самият Израел. Тази могъща ционистка клика, държаща в ръцете си Израел, САЩ, Европа и отвъд, за сетен път се проявява като училищния побойник, който тормози малките деца – хората от Газа.

“…Станаха израилтяните и взеха да разбиват моавци, които се спуснаха да бягат от тях, а те продължаваха да налитат върху им и да ги поразяват. И градовете разрушиха, и във всяка добра нива всеки хвърли по камък, и я засипаха, и всички водни извори заприщиха, и всички добри дървета отсякоха.” [4Цар. 3:24, 25]
По времето, когато пиша тези редове, статистиката за убитите палестинци е 800 мъже, жени и деца, като ранените са хиляди, а много от тях ще останат инвалиди доживот. Разбойниците бомбардират невъоръжени и невинни хора, въпреки че от тях не може да дойде съответната реакция – точно това, което правят хулиганите. О, храбри мъже на Израел! О, колко ли би се гордял Яхве с вас: “И когато аз, господ, вашият бог, ви предам тези народи, и ги завладеете, да ги изтребите до крак! Не водете преговори с тях и не показвайте никаква милост.” (Deuteronomy 7:1-4)
Това, което виждаме в Газа и сме виждали много пъти досега, както там, така и в Ливан, е безмилостна старозаветна касапница: студено, пресметнато, безсърдечно клане. Безбройни са приликите между призивите на кръвожадния “бог” от Вехтия завет и делата на бездушните машини, които контролират Израел, в частност и най-вече биологичните роботи от Дом Ротшилд. Тези същества имат толкова души и способност да са съпричастни и милостиви, колкото вашия настолен компютър.

“И предадоха на заклятие всичко, що беше в града – мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, всичко с меч изтребиха.” [Нав. 6:20]

“И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадох заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените, и децата.” [Съд. 21:10]

“…Господи (Иехова), защото ти за нас си създал тоя свят. А за другите народи, произлези от Адам, ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка…” [3Ездр. 6:55-56]
Представете си какво би станало, ако Иран или някоя друга държава, стига да не е Израел или САЩ (и двете имоти на Ротшилд), прави това, което израелската армия прави в Газа. Ще последва заклеймяване от целия свят, включително от Израел и САЩ, ще летят резолюции до международните организации, в които жестоко ще се критикуват своеволията на въпросната държава. Ще се говори за нужда от санкции и военна намеса, “за да се спасят невинните”. Но когато насреща си имаме работа с Израел, можем само да слушаме глупави призиви за примирие и край на насилието, докато се опитваме “да разберем израелската позиция”. В конкретния случай на новоизбрания президент “Промяна”, сиреч Обама, имаме едно мълчание. На такова затваряне на очите не може да се радва никоя друга държава, а само Израел, защото е изцяло собственост на Ротшилдови и съответно е над правилата, които важат за всички други. Или както казва Ариел Шарон, бившият израелски министър-предстедател:
“Израел има право да съди всички останали, но определено никой няма право да съди еврейския народ и израелската държава.”
Министър-председателката Голда Майр (собственичка на поне 12 публични домове в Украйна; масов убиец на ок. 3000 жени и деца в покрайнините на гр. Наблус – бел. пр.) показва същата ционистка арогантност:
“Тази държава съществува, благодарение на изпълненото обещание на самия Господ. Затова е нелепо дори да се обсъжда нейната законност.”
Аха! Ама то, вдъхновението, идвало от Вехтия завет?! И значи можете да правите каквото си искате… Само дето това с “еврейската прародина” от самото начало е замислено като феодална държава от Ротшилд и тяхната глобална мрежа от посветени и потайни банкстери.

По време на израелските военни атаки над Ливан през 2006-та израелският писател Бари Хамиш разказваше за една от срещите си с внук на Евелин Ротшилд, който избягал от семейството си, за да стане мормон. Та внукът е казал на Хамиш, че само седем фамилии са се облагодетелствали от “плодовете на войната” с Ливан. И пак този внук е казал за собственото си семейство: “Те създадоха Израел, за да им бъде изцяло като маша в ръцете. Тя (тази държава) ги прави още по-богати и им осигурява небивал контрол. Никога няма да бъде унищожена.”
Фамилия Ротшилд е спонсорирала първите европейски заселници в Израел и е манипулирала събитията в Германия, довели до ужасяващото отношение към еврейските и други малцинства, за да може в крайна сметка да осъществи заветната си цел: крепостна държава в Палестина, където Ротшилд и отбрани банкстери могат да ползват юдейското население като дългосрочен източник на приходи, а при нужда и да го малтретират. Те наричат този план “Ционизъм”. Терминът и неговите производни често се използват като синоним на евреите, но всъщност имаме едно политическо движение, което е планирано и пропагандирано от Дом Ротшилд и на което се противопоставят много от евреите.

Плакат на терористичната организация “Иргун”.
Израелските разбойници отделят доволно време да заклеймяват тероризма на другите, макар собствената им държава да е създадена с тероризъм от най-ужасяващ вид – а именно от групировки като “Иргун”, “Хагана” и “Щерн”. Тези терористи създават Израел от пламъци и бомби, а в последствие въпросните групировки се превръщат в израелските военни сили (IDF), които днес бомбардират Газа. Сред ръководните светила на тези и други терористични организации са Менахем Бегин, Ицхак Шамир и Ариел Шарон – все касапи, които са ставали израелски министър-председатели и са имали наглостта да заклеймяват арабския тероризъм. И до днес тяхната бандитска мисия продължава с целта да унищожи палестинците.
След като ционистките терористи, контролирани от Ротшилд, през 1948-ма изграждат държавата Израел от бомби и пепел, около 800 хиляди палестинци са превърнати в бежанци от това, което е било собствената им държава. Техните потомци днес наброяват към четири милиона души. И тогава, както и днес, светът просто наблюдава, защото за Израел нито важат правилата на играта, нито думи като справедливост, честност, благоприличие и милост.

1948: Палестински семейства напускат новосъздадения Израел, след като земята им е разтърсвана от ционистки тероризъм.
Идеята винаги е била стъпка по стъпка палестинците да бъдат изтребени, и то преди Израел да бъде създадена. В Декларацията Балфур от 1917 г., в която контролираното от Ротшилд британско правителство подкрепя възникването на “еврейска” родина в Палестина, се казва, че “не трябва да се предприема нищо, от което могат да възникнат мнения за гражданските и религиозните права на съществуващото не-еврейско население в Палестина”. А по-късно Хаим Вайцман, един от близките сподвижници на Ротшилд, казва: “Що се отнася до арабския въпрос, британците ни казаха, че там живеят стотици хиляди тъмнокожи (Negroes), но това е без никакво значение.” Тези “негри” нямат никаква стойност и днес – успешното им унищожаване е по-близо отвсякога.
Първият министър-председател на Израел, още един терорист на име Давид Бен-Гурион, никога не го е криел от своето тясно обкръжение. Бившият министър-председател Ицхак Рабин в нецензурираната версия на своите мемоари, издадени в “Ню Йорк Таймс” на 23 октомври 1979 г., пише:
“Излязохме навън на разходка, а Бен-Гурион дойде с нас. Алон повтори въпроса си: “Какво да правим с палестинците?” Бен-Гурион махна с ръка и каза: “Разкарайте ги!””
Настоящите бомбардировки срещу палестинците от Газа са просто поредната стъпка към края на заветната цел. Палестинците са заврени в ивицата Газа, която е малко по-голяма от най-внушителните концентрационни лагери. Израелците контролират всичко, което влиза и излиза, независимо дали говорим за хора, или за хранителни доставки, лекарства и други средства от първа необходимост. Когато израелците затворят граничните постове, става страшно – палестинците са в капан и оставени на милостта на бездушните и безсърдечни управници в Тел Авив и тяхната армия, които пък са управлявани от Ротшилд.

Един писател наскоро описа положението в Газа: “…Израел закова пироните в ковчега, тоест Газа е под обсада, продължила близо три години, през което време недохранването сред населението можеше да конкурира това на субсахарските области в Африка; каналните нечистотии течаха по улиците и замърсяваха морето; домовете и сега се събарят от булдозери като групово наказание връз предишно групово наказание; мъже, жени и деца все така падат повалени от снайпери; децата оглушават от свръхзвуковия гръм на ниско прелитащите самолети, като повечето от тях страдат от пост-травматичен стрес и мнозина вече нямат никаква друга амбиция, освен да станат “мъченици”…”
А сега е още по-лошо. Как е възможно някой да проявява подобна липса на състрадание към цял един народ? Отговор може да се даде, само когато стане ясно, че ционистките екстремисти наистина се имат за богоизбрани и съответно за тях палестинците не се различават от говедата. Министър-председателят и терорист Менахем Бегин в реч пред израелския парламент описва палестинците като “животни на два крака”. Друг министър-председател и терорист – Ицхак Шамир, през 1988-ма уверява еврейски новозаселници, че палестинците “ще бъдат смачкани като скакалци… А главите им ще бъдат разбити в скалите и стените”. И поредният министър-председател и терорист, Ариел Шарон, през 1998-ма, когато още е израелски министър на външните работи, потвърждава какъв е планът за палестинците:
“Израелските лидери са длъжни да обяснят пред обществото, при това ясно и смело, няколко позабравени с времето факти. Първият от тях е, че не може да има ционизъм, колонизация или еврейска държава, ако арабите не бъдат изгонени, а земите им не бъдат отчуждени.”
С други думи, планът е палестинците да бъдат прокудени заради бедност, глад и войни, което ще позволи на ционистите да се разширят в един “Велик Израел”. Реализирането на този план междувременно е напреднал. В началото на 2008-ма един от отговорниците за хуманитарните пратки на Обединените нации е бил шокиран от жестоките и жалки условия за живот в Газа. Генерал Джон Холмс вини за това решението на Израел да затвори граничните пунктове, което води до ограничаване на доставките на храна и други материали – тоест това, което правят и сега.

Генералът казва: “Подобни действия водят до неописуема човешка и хуманитарна ситуация тук, в Газа, заради която хората не могат да живеят дори с малкото човешко достойнство, на което всеки има право.”
Но нека си припомним – това са “животни на два крака”, нали? Ричард Фолк, наблюдател към UN Human Rights Council, също осъжда Израел за положението в Газа. А той е евреин и съответно много неприятен противник на израелските власти, защото устата му не може лесно да бъде залепена и запушена с обичайния и любим на ционистите етикет: “анти-семит”. Тук по-скоро работа може да свърши друг етикет – “себеомразен тип” (self-hater) – който се поставя от болните мозъци на тези евреи, които си позволяват да критикуват Израел. Фолк е бил наказан за критиката към Обетованата земя, като е бил задържан за 20 часа и му е било отказано да влезе в страната. А това пък му пречи да си върши работата като репортер и наблюдател на условията, в които живеят палестинците при настоящите въздушни и наземни атаки. Отказът да бъде допуснат в страната е станал в средата на декември, точно навреме, за да не може да присъства на новите бомбардировки, тогава планирани и подготвени. Кликнете тук за интервю с Ричард Фолк.
Администрацията на Буш за последните осем години се състои основно от нео-консервативната (или Neocon) мрежа, която пък е ръководена от елементи с двойно американо-израелско гражданство и/или ционисти като Пол Уолфовиц, Ричард Пърл, Дов Закхайм, Уилям Кристъл, Робърт Кейган, Елиът Ейбрамс, Дъглас Фейт, Джон Болтън, Робърт Б. Золик, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и други. Гуруто на неоконсерваторите е покойният Лео Щраус, немски евреин и “философ”, който е проповядвал, че хората трябва да бъдат управлявани от “(лицемерно) набожен елит”.
Но може би трябва да верваме, че дните на ционисткото господство са свършили, защото г-н “Промяна” скоро идва на власт? Ех, де да беше така! Ама Барак Обама си е подготвил “новата” администрация с ционисти като Рам Емануел, който даже ще му бъде дясна ръка в Белия дом. Бащата на Емануел – Бенямин, е ционистки екстремист и бивш член на терористичната организация “Иргун”, за която по-горе стана дума, че е вършала в Палестина. Представете си само колко балансирана и честна ще е политиката на Обамовата администрация по израелските и палестинските въпроси! Нищо чудно, че Обама си трае за израелските бомбардировки над Газа.

Обама: Нямам какво да кажа за действията на Израел. Питайте моя човек Емануел, той е супер ционист и знае как стоят нещата.
Правителството на Обама ще бъде раболепно и про-израелско, дори само защото новият президент се нуждаеше от здравата подкрепа на ционисткото лоби, за да си осигури мястото в Белия дом. А неговият вицепрезидент, Джо Бидън, е отколешен адвокат на израелската политика. Той казва пред една от израелските телевизии: “Аз съм ционист. Не е задължително да си евреин, за да си ционист.” Държавният секретар Хилъри Клинтън е още една марионетка на Израел, която се зарече да “заличи” Иран, ако си позволи ядрена атака над богоизбраната държава. Дали би казала, че ще заличи Израел, ако Израел бомбардира Иран? Друг път!
Палестинците никога не са имали шанс, защото играта е нагласена и се залага на измамите. Винаги е било така. По време на Първата световна война контролираното от Ротшилд британско правителство уверява палестинските араби, че ако се сражават с отоманските турци и ги принудят да напуснат Палестина и други земи, ще получат като награда една независима Палестина. Палестинците се съгласяват и с подкрепата на офицера Томас Едуард Лорънс – т.нар. Лорънс Арабски – Отоманската империя бива разгромена. Наградата обаче не е независимост. Най-напред територията е управлявана от британски “мандат”, след което идва и окупацията от ционисткия Израел. Самият Лорънс признава, че арабите са били измамени. Лъгани са и досега. Всички тези “мирни процеси” и “пътни карти” винаги са имали за цел да водят до никъде. Те представляват временни решения, предназначени да поддържат статуквото, докато палестинците като цяло изчезнат.

Израелците обичат да казват, че убиват хората като отмъщение за атаките на палестинската групировка “Хамас”, която официално контролира “властта” в Газа, само дето трудно можем да говорим за контрол, след като Израел решава какво и кой може да влиза и излиза. Агентите на “Хамас” изстрелват ракети, правени по остарели технологии, които досега са убили четирима души. Ужасно е, да, и не би трябвало да се случва. Нямам намерение да адвокатствам в защита на “Хамас”, защото те също са своего рода тирани, но се запитайте: какво бихте направили, ако сте в положението на палестинците и след шейсет години на потисничество и гонения светът продължава да не си мръдва пръста?
Ако премахнете несправедливостите, премахвате и мотивацията за отговор чрез насилие. И ако поставите хора в положение, където или трябва да приемат жалката си съдба, или да отвърнат с огън, няма начин някои да не изберат втория вариант. Вместо да се заеме с първопричината за проблемите – несправедливостта, Израел ползва модерните технологии за бомбардировки, които довеждат до над 800 убийства и осакатяването на хиляди. И то все хора, които в поне 90% от случаите нямат нищо общо с ракетните атаки. През 2007-ма за всеки убит израелтянин са убити 25 палестинци. Това не може да бъде наречено “самозащита”.
Ричард Фолк, еврейският представител в Обединените нации, две седмици преди наскорошните израелски военни операции казва: “Израелските въздушни нападения над ивицата Газа са жестоко и сериозно нарушение на международните хуманитарни закони, както са определени в Женевските конвенции, както по отношение на задълженията на окупиращата сила, така и по изискванията на законите на войната.”
Тези нарушения включват:
- Групово наказание: всички 1.5 милиона души, които живеят в претъпканата ивица Газа, са наказвани за действията на шепа бойци.
- Цивилни цели: въздушните нападения са насочени към цивилни области в една от най-пренаселените области на земята; със сигурност най-гъсто населената област в Близкия Изток.
- Прекомерни военни действия: въздушните нападения не само са унищожили полицейските и охранителните сгради на правителството в Газа, но са убили и наранили стотици цивилни; при едно от нападенията мишената е била група студенти, които се опитвали да намерят транспорт от университета до домовете си.

“…земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменните народи, с техните гнусотии, с които са я напълнили от края до край с мръсотиите си. Затова, не давайте дъщерите си на синовете им и дъщерите им не взимаите за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им до века, за да се yтвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си до века.” [1Ездр. 9:11, 12]
Тази диващина срещу палестинците започва от ционистките терористични групи, осигурили съществуването на държавата Израел, като продължаващите жестокости са потискани от страха, който идва с етикета “анти-семит”. Династията Ротшилд създаде добре платена мрежа от групировки, например т.нар. Anti-Defamation League (ADL), но и много други, чиято цел е да сочат с пръст като “анти-семит” или “расист” всеки, който се осмели да изобличи или заклейми Израел и нейните агенти в САЩ или други държави. Политици, университетски професори, хора като мен, изобщо всички, които имат някаква солидна публика, незабавно биват укорявани от ADL и наклеветени за “расисти”, само защото са изобличили Израел или някой, за когото се окаже, че е юдеин. Направо е смешно как тези, които се имат за богоизбран народ и по-горе от всички останали, имат очи да обвиняват другите в расизъм. Просто не е за вярване!
А евреите, които се противопоставят на тиранията, като блестящия Норман Финкелщайн, са определяни като “себеомразни типове” и в отговор на критиките често губят работата и средствата си за препитание. Анти-расистките групировки на Ротшилд могат да накарат Големия брат (от “1984” на Оруел – бел. пр.) да се скрие от срам. Но ние не можем и нямаме право да мълчим за бедстващото положение на палестинците, само защото се опасяваме за себе си. Какво, ние да не сме мишки?

“…И избиха всички от мъжки пол… Убиха и мадиамските царе… Убиха с меч Валаама… Мадиамските пък жени и децата им синовете Израилеви ги взеха в плен… И всичкия им имот заграбиха… И всичките им градове, и всичките им села с огън изгориха. И заробените и плячката и заграбеното представиха пред Моисея, пред свещеник Елеазера и пред обществото на синовете Израилеви. И се разгневи Моисей на военачалниците: защо оставихте живи всички жени? Избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени!” [Числ. 31:7, 8, 9, 10, 12, 14, 15, 17]
Тук не става дума за расизъм. Това е чист фашизъм и ежедневна екзекуция на невинни, безпомощни и страдащи хора. Хич не ми пука какво ще си рече ADL за написаното, нито пък ме интересуват “левите” папагали, които не мислят, а поколение след поколение нижат с патос на надъхани чавдарчета едни и същи заучени пропагандни приказки. Има нещо за казване и съответно някой трябва да го каже.
А! Между другото, тия, дето движат ционистката политика, която пък е част от много по-голяма световна политика на банкстерските фамилии, пет пари не дават за евреите като цяло. Евреите са средство, което във всеки един момент би могло да стане излишно, ако се изяви като пречка към нарочената цел. Или както казва първият израелски министър-председател, Давид Бен-Гурион:
“Ако знаех, че мога да спася всички деца на Германия, ако ги отведа в Англия, и само половината от тях, ако ги отведа в Израел, бих избрал последното; защото за нас не е важна бройката на тези деца, а историческата разплата на израелския народ. ”
Що за болен мозък може да каже това? Отговор: такъв, който е управлявал Израел още от 1948 година. Трябва да изоставим абсурдните и детински етикети “еврейски”, “нееврейски (езически)”, “мюсюлмански” и всичките тези илюзорни глупости, и да се обединим в името на мира и справедливостта за всички. Защото няма еврейска несправедливост или палестинска несправедливост. Има само несправедливост. Справедливост за едни, която е несправедливост за други, не е справедливост за никого. Справедливостта няма смисъл, ако не важи за всички.


АВТОР: ДЕЙВИД АЙК