Баташкото клане е било практически невъзможно.
Професор Кръстьо Манчев е роден на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица. На Балканите величието винаги се е измервало с територии - колкото повече имаш, толкова си по-велик, казва той. Напротив - колкото по-образован, работещ, знаещ и можещ е един народ, колкото по-уредена ти е държавата, тогава си наистина велик.
- Професор Манчев. Одобрявате ли назначения министър на българите в чужбина?
- Една политика, която и да е, трябва да приеме съществуващите реалности, не може да е успешна в разрез със съществуващите реалности. Македония е съществуваща реалност. И там, в тая Македония, може да има някой, който иска да е българин. Но мнозинството са македонци, така казват, или поне това е, което аз знам. Тази е реалността и тя трябва да се приеме. Аз лично, ако ме питате, не одобрявам да има министър за българите извън България. Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България. Как ще изглежда това - някой техен министър да се занимава с тях? Така изглежда в Македония Божидар сега.
- Той определено ги дразни. Беше обявил награда, ако се намерят сериозни доказателства за съществуването на македонска нация.
- За каква македонска нация да се намерят документи? Ами тях ги има! Аз и на него му казах: През 1903 г. има един Кръстьо Мисирков, който е издал книга “За македонските работи”. Ама тя е издадена в София и там се твърди, че българи, сърби такива-онакива няма, ние сме от едно дъно. Има един голям сръбски учен, казва се Стоян Новакович, още в края на XIX век е казал това. Те не са нито сърби, нито българи. Тази теза за македонизма е малко в услуга на Сърбия тогава. Сега тя не е актуална, защото македонизмът е антисръбски. Това ние трябва да схванем доста добре. Той не е просръбски, нито е пробългарски, той си е македонски национализъм. Това е македонизма. И
Стоян Новакович е казал още тогава - те не са нито българи, нито сърби, те са си отделно нещо. Ние обаче ще поддържаме това твърдение, защото това ще ги отдели от България и ще помогне Македония да стане част от Сърбия. Аз не виждам никаква друга перспектива освен ние да признаем това и да работим в тая посока, а не обратно.
Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се, имат дете. Има някакъв съд, който се занимава с това кой прав, кой крив. На българската държава ли е работа да се занимава с това? Да решава техните съдби. И тя е права, защото се е обявила за българка. А защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея. Така го виждам аз. И се ангажираха на високо ниво… Даже и министър-председателят имаше изявления. И освен това със сигурност знам, че някои хора там искат български паспорти от егоистични съображения, за да дойдат тук в България, защото сме член на ЕС, а не защото чак толкова са българи.
- Тяхната политика не е ли малко така инфантилна. Те са най малката нация на Балканския полуостров, а като че ли имат най-много претенции?
- Не мога да кажа, че имат най-много претенции. Те са в тежка ситуация. Гърция не ги иска, ние имаме претенции, макар че ги прикриваме, Албания е оттатък - една трета от македонците са албанци. Тя може да няма претенции, но населението е албанско и имаше искане това население да бъде в съюз с албанците и да правят обща държава. Освен това е сиромашка страна. Това е, което аз от разстояние мога да кажа и виждам.
- Или в Австралия техен министър имал националистически изказвания, а президентът Първанов каза, че подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна.
- Ами, ако така е казал, това не е добре. Какво искаме да правим тогава? Да я капсулираме ли? Тогава тя винаги ще бъде против нас. Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости. Но ние никога не сме били гражданско общество, което да заеме позиция. Да каже стоп, тука не сте прави и да ги свали, да смени политиката. Ние винаги сме вървели подир управниците си.
- Моделът на ЕС - това ли е бъдещето, както казахте “пъстрото общество”?
- То не може да се промени. Ние имаме близо два милиона небългари. Какво да правим с тях, да ги избием ли? Ние трябва да ги интегрираме. Никаква друга политика не е възможна. А какво значи да ги интегрираме? Първо трябва да се започне от образованието, защото те, за да са интегрирани, трябва да са образовани, да могат да работят, да влязат в това общество. Ами като искаме да ги направим като болшинството от народа, ние трябва да им дадем път.Аз да ви питам сега? Имали в България турчин генерал?
- Не.
- Е, защо? Те са една десета от населението. Защо от Освобождението досега да не се е излъчил един турчин за генерал?
- Може би нямат способни…, не знам…
- Айде, бе! Аз до известна степен съм специалист и по Австро-Унгария. И съм написал и в книгите за историите на Балканските народи за тая част на Балканите, която е била под тази империя. Отлично знам, че една голяма част от ръководния състав на Австроунгарската армия са били сърби, в това число и от Босна, и от Хърватия.
- Вие казахте, че когато империята се разпада, тогава се раждат нациите?
- Не, те са се родили преди това, в рамките на империята са се родили нациите, където всяка иска да има държава. И почват да делят наследството. Затова и се разпада Османската империя. Националната тема е, която ги разбива. Те са империи, които господстват едни над други. В Османската империя има дискриминация - мюсюлмани над немюсюлмани. Тия империи затова нямат бъдеще - защото се основават на господство. Защо се разпадна съветската империя - пак по тая причина. Югославия - също. Сърбите, мнозинство от населението, заели командни позиции и искат да ги развият, а пък другите въстават и те се разпадат. Образуват се нови държави и те се пръскат.
Не може да се разделя така - тука сме ние, а нататък сте вие. Няма такова нещо. Ето моя царибродски край. Там, където е сторена берлинската граница (по Берлинския конгрес от 1878 г. - б. р.), ги е направила сърби. Преди това никой не е викал: аз сам такъв, аз онакъв. Те са еднакви хора, и езикът им е еднакъв, и вярата им също, обаче границата, пропагандата ги кара след време да са сърби. Отсам границата пък са българи.
Снимка: авторът
Има едно село там, което и сега съществува, казва се Планиница и берлинската граница е сложена по средата му. Половината в Сърбия - половината в България. И тая част, която е с България, се нарича Българска планиница и сега, а другата се нарича Сръбска планиница. Има анекдот, дали е вярно това не знам, но двама братя, единият останал в българската част, а другият - в сръбската, се скарали в някаква нива и се псували на майка. Единият псувал: Майка ти българска, а другият: Майка ти сръбска. Това са грешките на историята, това са куриозите на историята.
И сега има много хора-дилетанти и казват: Ниш е български. Ама може да има десетина хиляда българи, ама това е сто и отгоре хиляден град. Може ли заради това да е български, а тия десетина хиляди са от Западните покрайнини, които живеят и работят, там са намерили работа, препитание. Това са царибродчани, босилградчани.
- Вие казахте, че историята все още не е наука. Вече не се ли е изчистила?
- Не.
- Неотдавна имаше скандал с преоценка на обстоятелствата около Баташкото клане. Там се намесиха пак най-отговорни фактори - президентът. Признак на слабост ли е, когато някой иска да погледне по друг начин историята?
- Вижте - национализмът е страхотна въдица, понеже властта се взима и губи чрез тези избори. Трябва да имаш привърженици, които да гласуват за тебе. Ако аз с тия приказки, които тука изприказвах, изляза на изборите, кой ще гласува за мене?
- Никой!
- Виждате ли, а ако развея патриотарско знаме - всички ще ме подкрепят. Ето това е. Тези хора бяха изкуствоведи, те казваха и показваха, че картината която е създадена за Баташкото клане, е сътворена десетина или дванайсет години след събитието. И това нещо там е инсценирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката. И след това ние сме възприели тази картина като исторически извор, а тя е художествено произведение. Това искаха да ни кажат хората. А се явиха тука политици и имаше заплахи, че ще я убиват тази жена.
- Дошли от друго село и са ги избили нали. Барутин ли е бил човекът?
- Барутин е селото, а Барутанлията е този, който е избивал. Това са помаци. А освен това събитията са пресъздадени по Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е преувеличил. Вие това можете да го напишете или не, аз го приказвам ще го кажа и на вас - защо тия батачани са били в църквата? Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът - защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир? Ами да хванат гората. Това е първият въпрос. Вторият въпрос – изклани били 5000 души на дръвник. Колко време трябва да се извърши това нещо? Пет хиляди души да бъдат заклани, главите им да бъдат махнати, следващия, следващия… Той най-малко една седмица трябва да трае. Това е практически невъзможно. И трети въпрос. Колко е голяма тая църква. Били ли сте там? Колко да е голяма - ами да събере, да събере двеста, триста души, как пет хиляди? Тия въпроси българинът задал ли си е? Ами не ги е задал, защото няма кой да му ги каже, и ако някой като мене му ги зададе, ще отиде в затвора. Или няма да може да разчита на никаква кариера. Аз не искам това, вече съм пенсионер, не ме интересува. Само ако ми вземат пенсията ще ме разсипят. Но не вярвам да стигне дотам. Като заключение сега ще кажа. В османската империя е имало религиозна толерантност. Още 1354 година, когато са взели Цариград султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир - министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала през цялото време.
- През турско робство ли?
- Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало.
- Хората са имали имоти, нали?
- Имали сме богати хора, имали сме училище, имали сме всичко. А Стефан Цанев написа “Българските хроники” и как ги написал, в сума ти страници, какви сме били роби. Роби, та роби! Ама Османската империя е космополитна държава и роби не е имало, като производително население. Никой на никого не е бил собственост.
Ние имаме цяла колония в Цариград, в Измир.
- Вие не ми отговорихте на въпроса, защо българите в Батак са потърсили закрила в църквата?
- Ами заради тая толерантност. В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква. Това е. И Копривщица е имала някакво самоуправление. Там турчин не е можел така свободно да ходи. А има предание, че в Неготин - сръбски град - турчин не е можел да мине през града с подкован кон. Защото тропа и безпокои хората.
Ние тази империя сме я възприели според пропагандата, която са развили нашите възрожденци. Тогава те са искали да направят държава и затова развиват такава антитурска пропаганда, а ние сме взели това за чиста монета. Трябва да я очистим тази работа сега. И да кажем за Османската империя това, което е. И има френски съчинения на тема Османска империя и от други от световно известни автори.
- Всъщност нашите представи за този период са на двеста години?
- Преди двеста години, както са ги оформили възрожденците, ние все още стоим на това. Има “История на Балканите” написана от Жорж Кастелан, преведена е на български език. Той горе-долу е разказал какво е тая империя. Имало ли е турско иго, тук не става дума за робство. Ние трябва да си очистим представите за това нещо и може да се попитаме и за това. Ами защо ние 500 години сме били там, като сме толкова ербап? Защо сърбите седемдесет години по-рано от нас въстават? Защо гърците по-рано от нас си правят държава. Защо ние сме последни, или предпоследни преди албанците. Аз в “История на балканските народи”, том I, съм го разгледал тази въпрос и съм му дал някакъв отговор.
- Преди известно време се прокрадна една идея учени от всички държави да напишат обща история на балканските народи?
- Това е идея. Много добра идея. Обаче национализмът пречи да стане това.
- Има ли такъв прецедент в света?
- Не съм чул за такъв. Но гледайте, нашата история е написана от национални позиции, ама гръцката и тя е от национални, и сръбската. Те се пресичат една в друга. Това, което е за нас е истина, за сърбите не е. И обратно. Ще кажа конкретен пример - 1916 година ние завоювахме Моравието. Влиза там българска войска, прави се българска администрация, преименуват хората, правят ги българи, училищата правят български, арестуват хора, препращат ги насам-натам, мобилизират сърбите, издава се вестник “Моравски глас”. Има историци, които пишат какви големи българи са тия моравци. А те въстават, има голямо въстание срещу нас и ние трябва да го напишем в учебниците най-сетне. Да знае българският народ какво е било. И това се повтаря 1941, 1942 година пак още веднъж. И сега пак някой ми пише за моравските българи, иска още веднъж да ходим там. Ами не ни ли стига два пъти? Много често в нашата история няма македонци, те са българи, защото през 1941 година ни посрещнали не знам как си. И никой не е написал как през 1944 година са ни изпратили. Ама и това трябва да се напише.
- А как са ни изпратили там?
- Как, гледали сме като… И с това посрещане. Ами ние 41-а година как посрещаме Хитлер? После 43-а година как плачем за цар Борис - аз съм свидетел на това. После 44-а година как посрещаме руснаците, после 46-а година как посрещаме Тито, 48-а година как го ругаем, после 49-а година как крещим на площадите “Смърт на Трайчо Костов”. Това за какво е доказателство, че хората са манипулирани, че вървят като стадо.
