Зловещите тайни на полицията (милицията)
Проклятието на убитите в подземията настигало палачите и техните семейства. В сградата на Лъвов мост горили и варели живи в пещите политическите си противници Мирчо Спасов ползвал една от килиите за любовни срещи с тогавашната си метреса Милка Русева. През 60-те години "единочките” били префасонирани в баня и стая за жената, където МВР служителките се плацикали и обсъждали интимните си тайни
През ноември м. г. БСП започна масирана атака, за да си възвърне сградата на Лъвов мост, където се помещава Националната дирекция на полицията /НДСП/. Според легендата сградата е построена от БКП през 30-те години на миналия век. След 1944 г. била извършена замяна. Постройката е "трампена” за празен парцел в центъра на София, върху който БКП е построила партийния дом. Една пикантна публикация във в. ”Таймс” от пролетта на 1990-а гласи, че голяма част от парите за строежа на цитаделата били дарени от… секструженичките, които, като жертви на двойна експлоатация - сексуална и класова, - прегърнали комунистическите идеи за равенство и братство, но въпреки това занаятът им бил поставен извън закона.
Преди 125 години в България е създадена като институция полицията. 80 от тях централата й се помещава в една историческа сграда - зад Лъвов мост в столицата.
Сградата на Лъвов мост е замислена и строена като Народен дом на БКП по идея на създателя й Димитър Благоев. Това става възможно при благосклонното към левите идеи земеделско правителство на Александър Стамболийски. Построена е с народни пари, чрез облигации. На тях пишело: "1 лев = 1 тухла. А ти, другарю, колко тухли ще дадеш?” Явно обаче вградените капки народна пот са били лоша поличба, понеже домът така и не бил използван по първоначалното си предназначение. След като през 1923 г. умишлено бил запален, през 1924-та поради забраната на БКП и по ЗЗД е иззет и през следващите десетилетия се превръща в мястото с най-мрачната слава в София. От 4 юли 1925 г. в него се настанява Дирекция на полицията. На четирите етажа се разполагат отделите по сигурността, криминалният и административният. След атентата в храма „Свети Крал” през април 1925 г. тук се намира и прословутата Обществена безопасност.
Зад основната полукръгла постройка се намира втора, достроявана по-късно и ограждаща малко дворче. Пейзажът напомня затвор и това отговаря на истината. Зад малките прозорчета в приземния етаж са стаите на предварителното следствие. Тук са били водени разпитите и са изтръгвани признанията на политическите противници и криминалните елементи при няколко режима. Изтезанията са били провеждани в подземията, до които се е стигало през три врати и десетина стъпала. И днес все още могат да се видят килиите - единочки, някои от които са метър на метър и навяват средновековен ужас. Вдясно от тях пък се намират големите пещи, от които се е захранвало локалното отопление.
Още през 1925 г. тук започват масовите убийства на политически опоненти без съд и присъда. Арестуваният е сядал на стол, разпитващият е насочвал лампа към очите му, за да го заслепи, а двама джелати са мятали примка около врата му и са я стягали, докато спрат конвулсиите на тялото. След това труповете са били изгаряни в пещите. Така наред с комунистически и земеделски функционери са убити о. з. генералите Личев и Топалджиев и полковниците Попов и Проданов - зам. -кмет на София. Те като военни са имали "привилегията” да не бъдат удушени, а да стоят няколко денонощия прави в килията, докато изгубят съзнание. Тази "чест” имал и министърът на правосъдието и финансите в две правителства Петър Янев.
В зловещата сграда е убит и дядото на небезизвестния демократ от СДС и народен представител Асен Агов - майор Асен Агов, началник на авиацията при Министерството на войната.
В края на 30-те години и по време на Втората световна война на втория етаж се е намирал кабинетът на шефа на отдела по сигурността Никола Гешев. Този период от историята на българската полиция е обвит с ореола на мистерията. Личността на Гешев е странна и енигматична, дори историческите сведения за него са противоречиви. Той обаче издига управлението и полицейските методи на разследване до европейско ниво, на което може да завиди и Скотланд Ярд. Забранява ориенталските начини на разпит, а използва по-рафинирани и модерни методи за изтръгване на признания. Въвежда електрошоковете и висенето с главата надолу. Набиването на остри клечки под ноктите и държането в будно състояние също са негов патент, заимстван, разбира се, от методите на ВЧК-НКВД, чиято работа, казват, суперполицаят познавал изтънко. Гешев и следователите му сривали психически разпитваните и те изпявали даже „майчиното си мляко”. През подземията на Дирекция на полицията са минали повечето от партийните и държавните ръководители след 9 септември 1944 г. За доста от тях се твърди, че всъщност са били двойни агенти и доносници, иначе не биха минали живи през „ситото” на вездесъщия Гешев. Партизанките Митка Гръбчева, Вълка Горанова и Роза Коритарова описват как не били изнасилвани като Виолета Якова, но били държани в ледена вода до коленете и пак не издали никого. Вълко Червенков и Антон Югов също устискали партийната тайна. Клиент на полицията по онова време често бил и Тодор Живков. След "победата на народната власт” обаче архивите от разпитите били светкавично унищожени, а Тато се намърдал в креслото на първия директор на вече Народната милиция. Именно от цитаделата на Лъвов мост всъщност стартирала неговата партийно-държавническа биография. В подземията на сградата били тайно разпитвани от наши и съветски "спецове” регентите, сред които е бил и братът на цар Борис III принц Кирил. Около телата им са били намотавани жици, по които минавал ток, а върху главите им капела ледена вода. С часове ръцете и краката им били вързани на кръст откъм гърба. Дори има слухове, че Кирил и Богдан Филов били закарани за 48 часа със самолет до Москва, затворени в закован сандък, след което косите им побелели. А някои „по-дребни риби” направо били изгорени в пещите или сварени живи.
Особено жестока била разправата с „предателите”, когато директор на Народната милиция бил генерал Руси Христозов. В подземията без храна и вода дни наред е висял на халки и Трайчо Костов. Накрая, за да признае „вината” си, е бил напъхан в чекмедже, увит като какавида. За наказание, че искал да продава български стоки за долари, а не за рубли, палачите му навивали в устата зелените империалистически банкноти. Чувствайки че няма да издържи, при един разпит Трайчо Костов се опитва да се самоубие, хвърляйки се от третия етаж на стълбищния прозорец.
В същото време бившите арестанти – партизани, се чувствали прекрасно на бюрата на своите предишни мъчители, ползвайки буржоазния инвентар - сребърните мастилници и писалки, фините кристални сервизи и пепелници - и газейки с окървавените си чизми дебелите персийски килими, останали от фашистко. А суровият Мирчо Спасов дори имал личен кабинет, където приемал тогавашната си метреса Милка Русева и други засукани другарки.
Последният политически „клиент” на Дирекцията на Народната милиция през 60-те бил обявеният за превратаджия генерал Анев от групата на легендарния партизански командир от Врачанско Горуня. Неговите разпитващи, явно вдъхновени от съветската комедия от 30-те години „Веселите момчета”, му наливали в гърлото през фуния на всеки половин час по половин литър водка, като и те гаврътвали по чашка за кураж. След това се забавлявали да го гъделичкат по ходилата, за да видят дали още усеща нещо.
През 70-те години официалното място за следствени разпити се мести на столичната улица ул. „Майор Векилски” и катакомбите на Лъвов мост вече не били огласяни от писъци и стенания. Част от адските помещения под основната сграда били преобразувани в салон за радостни и тържествени събития. МВР служителите със семействата си празнували Нова година и 8 март и провеждали партийни и профсъюзни събрания. В другата част - откъм килиите, метър на метър без прозорци, оборудвали баня и "стая за жената”, в която дамите с милиционерски пагони си споделяли клюки и си доверявали интимни тайни.
