Генът на мъжете ни е от Азия, на жените - от ЕвропаС изследователя Евгени ДЕЛЕВ, работещ по световния ДНК проект на “Нешънъл джиографик”, разговаря Максим Караджов
- Г-н Делев, с каква цел “Нешънъл джиографик” изследва ДНК на различни народи?
- Цялата база данни от тестваните близо 300 хиляди души от цял свят, от тях 100 българи, ще бъде обработена до 1-2 години. Лабораторията “Family Tree DNA”, която е в САЩ, прави тестове, за да открие произхода на народите и родствените връзки между хората. Това е световен проект, който до 1-2 години ще очертае структурата на човешкото родословно дърво.
- Което е тръгнало от една-единствена “африканска Ева”, така ли беше?
- Ние не произлизаме от един общ прародител, както много хора си мислят. Съвременното човечество е потомството на една група от 800 души, живяла преди 70 000 години в днешна Етиопия.
- Сиреч тогава на Земята са живели общо 800 души?
- Не, напротив. Имало е и други, но техни генетични потомци не са достигнали до наши дни. Просто генът им не се е приспособил или нещо друго е спряло развитието им. А тези 800, които са нашите прародители, са били не черни, а по-скоро мургави и стройни, какъвто е и днешният етиопски вид. От тях се получава многообразието от раси, като се започне от най-тъмните, останали в Африка, до най-светлите, русите и рижите, заселили Севера.
След тези първи 800 души започва генна мутация (б. р. - промяна), като при Y хромозомата тя е средно през 500 години.
- Защо се случват тези мутации в гена?
- Мутациите следват промяната в местоживеенето на един народ - климат, бактериална и вирусна среда. Ако народ живее хиляди години на едно и също място, вероятността да мутира генно е много по-малка. Докато при преместване на ново място човешкият организъм, който е в симбиоза с бактериите и вирусите на старото място, се налага да се приспособи към тези на новото.
Изследванията показаха, че при народите, които са се преселили да живеят на север, с течение на времето генът мутира заради оскъдното слънце и липсата на витамин С. Затова хората там са светли, руси и рижи. Те са от хаплогрупа (б. р. - общ белег мутация на ген, предаван по наследство), наречена “R 1.2”.
Преди 12 хиляди години тя е населявала района от Източен Анадол през Иран и Таджикистан чак до Северен Афганистан. Разселили са се после на изток - до Таримската долина, в днешен Западен Китай. Там бяха открити мумии с руси коси, живели преди 1500 - 2000 години. Те са потомци на т. нар. келтски клан, който фактически вече е асимилиран или е бил избит.
- Келтите са имали държава в района на днешен Ямбол. Останали ли са от тях генетични знаци в нас?
- Около 12,5 на сто от съвременните българи имат общо с този келтски ген. Част от тях са потомци на прабългарите, които са дошли от Средна Азия. Но се изискват още доста тествания на наши сънародници, за да се доизясни това.
- Кой е най-масовият ген в нацията ни?
- От хаплогрупа “Е”. Тя е типична за нас и се среща сред 21 на сто от изследваните български мъже. Същият ген преобладава и в Македония, в Северна и Средна Гърция чак до Лариса. От 2000 години няма почти никакви разлики между живеещите в тези три страни. В генетично отношение е малко смешно въобще да се говори за гръцко население, то се оказва само в южната част на страната.
- Генетикът проф. Иво Кременски откри, че над 20 на сто от българите носят местен ген, запазен от 7800 години. За същия ли става въпрос?
- Не. Този ген, за който питате, е от друга хаплогрупа - “Джи”. Тя е на траките. Американците смятат, че тя влиза на Балканите от Мала Азия преди 8 хиляди години. От нея са и 30 на сто от евреите, както и днешните араби. Тази хаплогрупа “Джи” се среща на Балканите в почти същото разпределение, както “Е”, което подсказва, че двете хаплогрупи са с общ корен от 2000 години и след това са се разделили.
- А славянското в нас колко процента е?
- Славянският ген “Р1А” се среща при 13 на сто от българите. Келтският е също толкова, докато тракийският “Джи” е 18,6 на сто.
- Често ни се внушава, че българите сме “коктейл” от всички, минали през Балканите. Нашето ДНК доказва ли го?
- Напротив, обратното.
Изследователят Крусиани, който през 2006 г. класифицира най-характерната за нас хаплогрупа “Е”, показа, че от общо 50-ина подклона на тази група българите носят само два.
В другите 48 въобще няма българи, което означава, че не сме се смесвали безраборно, а по мъжка линия сме затворено местно население. За разлика от Румъния или Украйна - като вляза в проекта им, виждам, че там има малки проценти от хиляди подгрупи на “Е”. Което означава едно - който е минал оттам е оставял “по нещо”.
- Казахте за гена на българите “по мъжка линия”, а по женска?
- Сред българките най-разпространена е хаплогрупа “Н” - 35 на сто. Произходът й е от Южна Франция и с разселване към Северна Европа и след ледниковия период слиза на Апенините, Пиренеите и Балканите. Тази хаплогрупа е характерна и за 30 на сто от всички европейки.
Втората група сред нашите жени е “К”, която бе открита у най-древния европеец - изровената в снеговете на Алпите мумия, наречена Йоци. “К” е много срещана в Бургаско.
- Г-н Делев, как се включихте в този проект на “Нешънъл джиографик” за ДНК анализ?
- Аз съм физик, живея във Франция, но отдавна се занимавам с класическа генеалогия. Влязох в контакт с лабораторията “Family Tree DNA”, която е в САЩ и е партньор в проекта. Питах може ли той да се осъществи и в България, да се събират данни за българите. Управителят на лабораторията ми писа: “Да, може.” Искаха да бъдат изследвани хора с български произход.
- И как ги изследвате? Кръв ли вземате?
- Не. Елементарно е - с тампон се натърква вътрешната страна на бузата. По него полепва слуз от лигавицата и слюнка от устната кухина. Тя носи белтък, от който се прави ДНК анализът. Пробите се пращат в “Нешънъл джиографик” в Тексас, после в университета в Аризона, където студенти лаборанти тестват хилядите шишенца. Центрофугират и белтъците се разделят.
Като се направи екстракция на ДНК, тя се пуска на магнитен резонанс, за да излезе спектърът й. Той е информацията за генома на всеки човек. От пет години се събират тези проби от цял свят и, както казах, до 1-2 години ще излезе родословното дърво на човечеството.
- Вие самият изследвахте ли произхода си?
- Аз съм с хаплогрупа, характерна за народите от Северна Африка. Което значи, че съм потомък на черни роби, докарани в Европа по време на Римската империя като работна ръка.
- Сега в кой район на България изследвате генофонда?
- Проучвам странджанския род на съпругата ми. Тъстът ми е от село Българи в Странджа. Исторически данни сочат, че там са били заселени Тервелови българи, за охрана на границата ни с Византия. Местните хора през робството въобще не са били смесвани с турците. Тъстът се оказа с хаплогрупа “Н”, която явно е старобългарска.
Аз имам достъп до резултатите от проучванията и ползвам базата данни на още една световна генна лаборатория - “Соренсон женетикс”, и така открих, че в цяла Европа има само още един човек със същия ген - оказа се пак българин, но преселник в Унгария.
Да си кажем правата за израел
За сетен път хората от своеобразния концентрационен лагер, известен официално като Газа, са бомбардирани от въздуха и земята от бандитите на Тел Авив. Израелски самолети и танкове последен модел, платени от Съединените щати, стрелят по цивилни цели в тази трагична, изпълнена с бедност пустиня, превърната в обор за хора, които израелското правителство по-скоро би желало да види мъртви. Светът кротко наблюдава как един народ, този на палестинците, бива систематично смазван и унищожаван от тирани, които дават нарежданията за атаките от Израел, но по поръчка на реалните властници – Дом Ротшилд. А вие, данъкоплатците от Америка (и другите държави), плащате за тази пресметната касапница.
“Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа. Изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми. Те викат, но няма кой да ги избави, стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча.” [2Цар. 22:38, 39, 42, 43]
Американската помощ за Израел възлиза на една-трета от тази, която САЩ дават на отвъдокеански страни, въпреки че населението на Израел е само .001 процент от това на целия свят и е едно от тези с най-високи доходи на глава от населението. В сметката изобщо не броим “частните” дарения от щатски корпорации и лица, които са обект на данъчни облекчения, ако се дават на израелската армия, а не на друга чуждестранна сила. Според данните за 2007 година, правителството на САЩ всеки ден е давало повече от 6.8 милиона долара на заможния Израел, докато бедстващите и разорени палестинци от ивицата Газа и Западния бряг общо са получили само 300 хиляди долара. През 2007-ма военната “помощ” на САЩ за Израел се е повишила с една-четвърт, средно 3 милиарда долара, като тази сума е гарантирана за десет години. Тази и други форми на подкрепа правят Израел най-големия външен получател на военни средства от САЩ от времето на Втората световна война досега.
Палестинските “територии” в Газа и Западния бряг (West Bank).
Също така САЩ са най-големият доставчик за Израел на бойни самолети, оръжия и друга военна технология. В резултат на това Израел притежават най-много F-16 извън военновъздушните сили на САЩ.
John J. Mearsheimer и Stephen M. Walt пишат в книгата си “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”:
“От Октомврийската война през 1973-та Вашингтон е осигурил такава подкрепа за Израел, че подкрепата за произволна друга държава изглежда нищожна. Ежегодно от 1976-та насам (Израел) се явява най-големият получател на икономически и военни средства от САЩ и е най-големият получател изобщо (на такива средства) от Втората световна война. Сумата на директна американска помощ за Израел възлиза на над 140 милиарда долара (при покупателната способност на долара спрямо 2003 г.).”
Израел взимат около $3 милиарда като директна чуждестранна подкрепа всяка година, което е една-пета от целия бюджет на Америка за чуждестранна помощ. Или обърнато в per capita, Съединените щати ежегодно субсидират всеки израелец с 500 долара. Тази щедрост е особено удивителна, когато имаме предвид, че Израел сега е заможна индустриална държава с доходи на глава от населението, които са съизмерими с тези на Южна Корея или Испания.”
Защо е тази щедрост? Защото Дом Ротшилд контролира както Израел, така и политическата система на Съединените щати. Това, което свързва двете държави, се нарича ционизъм, а ционизмът е дело на Ротшилд. Такова дело е и самият Израел. Тази могъща ционистка клика, държаща в ръцете си Израел, САЩ, Европа и отвъд, за сетен път се проявява като училищния побойник, който тормози малките деца – хората от Газа.
“…Станаха израилтяните и взеха да разбиват моавци, които се спуснаха да бягат от тях, а те продължаваха да налитат върху им и да ги поразяват. И градовете разрушиха, и във всяка добра нива всеки хвърли по камък, и я засипаха, и всички водни извори заприщиха, и всички добри дървета отсякоха.” [4Цар. 3:24, 25]
По времето, когато пиша тези редове, статистиката за убитите палестинци е 800 мъже, жени и деца, като ранените са хиляди, а много от тях ще останат инвалиди доживот. Разбойниците бомбардират невъоръжени и невинни хора, въпреки че от тях не може да дойде съответната реакция – точно това, което правят хулиганите. О, храбри мъже на Израел! О, колко ли би се гордял Яхве с вас: “И когато аз, господ, вашият бог, ви предам тези народи, и ги завладеете, да ги изтребите до крак! Не водете преговори с тях и не показвайте никаква милост.” (Deuteronomy 7:1-4)
Това, което виждаме в Газа и сме виждали много пъти досега, както там, така и в Ливан, е безмилостна старозаветна касапница: студено, пресметнато, безсърдечно клане. Безбройни са приликите между призивите на кръвожадния “бог” от Вехтия завет и делата на бездушните машини, които контролират Израел, в частност и най-вече биологичните роботи от Дом Ротшилд. Тези същества имат толкова души и способност да са съпричастни и милостиви, колкото вашия настолен компютър.
“И предадоха на заклятие всичко, що беше в града – мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, всичко с меч изтребиха.” [Нав. 6:20]
“И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадох заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените, и децата.” [Съд. 21:10]
“…Господи (Иехова), защото ти за нас си създал тоя свят. А за другите народи, произлези от Адам, ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка…” [3Ездр. 6:55-56]
Представете си какво би станало, ако Иран или някоя друга държава, стига да не е Израел или САЩ (и двете имоти на Ротшилд), прави това, което израелската армия прави в Газа. Ще последва заклеймяване от целия свят, включително от Израел и САЩ, ще летят резолюции до международните организации, в които жестоко ще се критикуват своеволията на въпросната държава. Ще се говори за нужда от санкции и военна намеса, “за да се спасят невинните”. Но когато насреща си имаме работа с Израел, можем само да слушаме глупави призиви за примирие и край на насилието, докато се опитваме “да разберем израелската позиция”. В конкретния случай на новоизбрания президент “Промяна”, сиреч Обама, имаме едно мълчание. На такова затваряне на очите не може да се радва никоя друга държава, а само Израел, защото е изцяло собственост на Ротшилдови и съответно е над правилата, които важат за всички други. Или както казва Ариел Шарон, бившият израелски министър-предстедател:
“Израел има право да съди всички останали, но определено никой няма право да съди еврейския народ и израелската държава.”
Министър-председателката Голда Майр (собственичка на поне 12 публични домове в Украйна; масов убиец на ок. 3000 жени и деца в покрайнините на гр. Наблус – бел. пр.) показва същата ционистка арогантност:
“Тази държава съществува, благодарение на изпълненото обещание на самия Господ. Затова е нелепо дори да се обсъжда нейната законност.”
Аха! Ама то, вдъхновението, идвало от Вехтия завет?! И значи можете да правите каквото си искате… Само дето това с “еврейската прародина” от самото начало е замислено като феодална държава от Ротшилд и тяхната глобална мрежа от посветени и потайни банкстери.
По време на израелските военни атаки над Ливан през 2006-та израелският писател Бари Хамиш разказваше за една от срещите си с внук на Евелин Ротшилд, който избягал от семейството си, за да стане мормон. Та внукът е казал на Хамиш, че само седем фамилии са се облагодетелствали от “плодовете на войната” с Ливан. И пак този внук е казал за собственото си семейство: “Те създадоха Израел, за да им бъде изцяло като маша в ръцете. Тя (тази държава) ги прави още по-богати и им осигурява небивал контрол. Никога няма да бъде унищожена.”
Фамилия Ротшилд е спонсорирала първите европейски заселници в Израел и е манипулирала събитията в Германия, довели до ужасяващото отношение към еврейските и други малцинства, за да може в крайна сметка да осъществи заветната си цел: крепостна държава в Палестина, където Ротшилд и отбрани банкстери могат да ползват юдейското население като дългосрочен източник на приходи, а при нужда и да го малтретират. Те наричат този план “Ционизъм”. Терминът и неговите производни често се използват като синоним на евреите, но всъщност имаме едно политическо движение, което е планирано и пропагандирано от Дом Ротшилд и на което се противопоставят много от евреите.
Плакат на терористичната организация “Иргун”.
Израелските разбойници отделят доволно време да заклеймяват тероризма на другите, макар собствената им държава да е създадена с тероризъм от най-ужасяващ вид – а именно от групировки като “Иргун”, “Хагана” и “Щерн”. Тези терористи създават Израел от пламъци и бомби, а в последствие въпросните групировки се превръщат в израелските военни сили (IDF), които днес бомбардират Газа. Сред ръководните светила на тези и други терористични организации са Менахем Бегин, Ицхак Шамир и Ариел Шарон – все касапи, които са ставали израелски министър-председатели и са имали наглостта да заклеймяват арабския тероризъм. И до днес тяхната бандитска мисия продължава с целта да унищожи палестинците.
След като ционистките терористи, контролирани от Ротшилд, през 1948-ма изграждат държавата Израел от бомби и пепел, около 800 хиляди палестинци са превърнати в бежанци от това, което е било собствената им държава. Техните потомци днес наброяват към четири милиона души. И тогава, както и днес, светът просто наблюдава, защото за Израел нито важат правилата на играта, нито думи като справедливост, честност, благоприличие и милост.
1948: Палестински семейства напускат новосъздадения Израел, след като земята им е разтърсвана от ционистки тероризъм.
Идеята винаги е била стъпка по стъпка палестинците да бъдат изтребени, и то преди Израел да бъде създадена. В Декларацията Балфур от 1917 г., в която контролираното от Ротшилд британско правителство подкрепя възникването на “еврейска” родина в Палестина, се казва, че “не трябва да се предприема нищо, от което могат да възникнат мнения за гражданските и религиозните права на съществуващото не-еврейско население в Палестина”. А по-късно Хаим Вайцман, един от близките сподвижници на Ротшилд, казва: “Що се отнася до арабския въпрос, британците ни казаха, че там живеят стотици хиляди тъмнокожи (Negroes), но това е без никакво значение.” Тези “негри” нямат никаква стойност и днес – успешното им унищожаване е по-близо отвсякога.
Първият министър-председател на Израел, още един терорист на име Давид Бен-Гурион, никога не го е криел от своето тясно обкръжение. Бившият министър-председател Ицхак Рабин в нецензурираната версия на своите мемоари, издадени в “Ню Йорк Таймс” на 23 октомври 1979 г., пише:
“Излязохме навън на разходка, а Бен-Гурион дойде с нас. Алон повтори въпроса си: “Какво да правим с палестинците?” Бен-Гурион махна с ръка и каза: “Разкарайте ги!””
Настоящите бомбардировки срещу палестинците от Газа са просто поредната стъпка към края на заветната цел. Палестинците са заврени в ивицата Газа, която е малко по-голяма от най-внушителните концентрационни лагери. Израелците контролират всичко, което влиза и излиза, независимо дали говорим за хора, или за хранителни доставки, лекарства и други средства от първа необходимост. Когато израелците затворят граничните постове, става страшно – палестинците са в капан и оставени на милостта на бездушните и безсърдечни управници в Тел Авив и тяхната армия, които пък са управлявани от Ротшилд.
Един писател наскоро описа положението в Газа: “…Израел закова пироните в ковчега, тоест Газа е под обсада, продължила близо три години, през което време недохранването сред населението можеше да конкурира това на субсахарските области в Африка; каналните нечистотии течаха по улиците и замърсяваха морето; домовете и сега се събарят от булдозери като групово наказание връз предишно групово наказание; мъже, жени и деца все така падат повалени от снайпери; децата оглушават от свръхзвуковия гръм на ниско прелитащите самолети, като повечето от тях страдат от пост-травматичен стрес и мнозина вече нямат никаква друга амбиция, освен да станат “мъченици”…”
А сега е още по-лошо. Как е възможно някой да проявява подобна липса на състрадание към цял един народ? Отговор може да се даде, само когато стане ясно, че ционистките екстремисти наистина се имат за богоизбрани и съответно за тях палестинците не се различават от говедата. Министър-председателят и терорист Менахем Бегин в реч пред израелския парламент описва палестинците като “животни на два крака”. Друг министър-председател и терорист – Ицхак Шамир, през 1988-ма уверява еврейски новозаселници, че палестинците “ще бъдат смачкани като скакалци… А главите им ще бъдат разбити в скалите и стените”. И поредният министър-председател и терорист, Ариел Шарон, през 1998-ма, когато още е израелски министър на външните работи, потвърждава какъв е планът за палестинците:
“Израелските лидери са длъжни да обяснят пред обществото, при това ясно и смело, няколко позабравени с времето факти. Първият от тях е, че не може да има ционизъм, колонизация или еврейска държава, ако арабите не бъдат изгонени, а земите им не бъдат отчуждени.”
С други думи, планът е палестинците да бъдат прокудени заради бедност, глад и войни, което ще позволи на ционистите да се разширят в един “Велик Израел”. Реализирането на този план междувременно е напреднал. В началото на 2008-ма един от отговорниците за хуманитарните пратки на Обединените нации е бил шокиран от жестоките и жалки условия за живот в Газа. Генерал Джон Холмс вини за това решението на Израел да затвори граничните пунктове, което води до ограничаване на доставките на храна и други материали – тоест това, което правят и сега.
Генералът казва: “Подобни действия водят до неописуема човешка и хуманитарна ситуация тук, в Газа, заради която хората не могат да живеят дори с малкото човешко достойнство, на което всеки има право.”
Но нека си припомним – това са “животни на два крака”, нали? Ричард Фолк, наблюдател към UN Human Rights Council, също осъжда Израел за положението в Газа. А той е евреин и съответно много неприятен противник на израелските власти, защото устата му не може лесно да бъде залепена и запушена с обичайния и любим на ционистите етикет: “анти-семит”. Тук по-скоро работа може да свърши друг етикет – “себеомразен тип” (self-hater) – който се поставя от болните мозъци на тези евреи, които си позволяват да критикуват Израел. Фолк е бил наказан за критиката към Обетованата земя, като е бил задържан за 20 часа и му е било отказано да влезе в страната. А това пък му пречи да си върши работата като репортер и наблюдател на условията, в които живеят палестинците при настоящите въздушни и наземни атаки. Отказът да бъде допуснат в страната е станал в средата на декември, точно навреме, за да не може да присъства на новите бомбардировки, тогава планирани и подготвени. Кликнете тук за интервю с Ричард Фолк.
Администрацията на Буш за последните осем години се състои основно от нео-консервативната (или Neocon) мрежа, която пък е ръководена от елементи с двойно американо-израелско гражданство и/или ционисти като Пол Уолфовиц, Ричард Пърл, Дов Закхайм, Уилям Кристъл, Робърт Кейган, Елиът Ейбрамс, Дъглас Фейт, Джон Болтън, Робърт Б. Золик, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и други. Гуруто на неоконсерваторите е покойният Лео Щраус, немски евреин и “философ”, който е проповядвал, че хората трябва да бъдат управлявани от “(лицемерно) набожен елит”.
Но може би трябва да верваме, че дните на ционисткото господство са свършили, защото г-н “Промяна” скоро идва на власт? Ех, де да беше така! Ама Барак Обама си е подготвил “новата” администрация с ционисти като Рам Емануел, който даже ще му бъде дясна ръка в Белия дом. Бащата на Емануел – Бенямин, е ционистки екстремист и бивш член на терористичната организация “Иргун”, за която по-горе стана дума, че е вършала в Палестина. Представете си само колко балансирана и честна ще е политиката на Обамовата администрация по израелските и палестинските въпроси! Нищо чудно, че Обама си трае за израелските бомбардировки над Газа.
Обама: Нямам какво да кажа за действията на Израел. Питайте моя човек Емануел, той е супер ционист и знае как стоят нещата.
Правителството на Обама ще бъде раболепно и про-израелско, дори само защото новият президент се нуждаеше от здравата подкрепа на ционисткото лоби, за да си осигури мястото в Белия дом. А неговият вицепрезидент, Джо Бидън, е отколешен адвокат на израелската политика. Той казва пред една от израелските телевизии: “Аз съм ционист. Не е задължително да си евреин, за да си ционист.” Държавният секретар Хилъри Клинтън е още една марионетка на Израел, която се зарече да “заличи” Иран, ако си позволи ядрена атака над богоизбраната държава. Дали би казала, че ще заличи Израел, ако Израел бомбардира Иран? Друг път!
Палестинците никога не са имали шанс, защото играта е нагласена и се залага на измамите. Винаги е било така. По време на Първата световна война контролираното от Ротшилд британско правителство уверява палестинските араби, че ако се сражават с отоманските турци и ги принудят да напуснат Палестина и други земи, ще получат като награда една независима Палестина. Палестинците се съгласяват и с подкрепата на офицера Томас Едуард Лорънс – т.нар. Лорънс Арабски – Отоманската империя бива разгромена. Наградата обаче не е независимост. Най-напред територията е управлявана от британски “мандат”, след което идва и окупацията от ционисткия Израел. Самият Лорънс признава, че арабите са били измамени. Лъгани са и досега. Всички тези “мирни процеси” и “пътни карти” винаги са имали за цел да водят до никъде. Те представляват временни решения, предназначени да поддържат статуквото, докато палестинците като цяло изчезнат.
Израелците обичат да казват, че убиват хората като отмъщение за атаките на палестинската групировка “Хамас”, която официално контролира “властта” в Газа, само дето трудно можем да говорим за контрол, след като Израел решава какво и кой може да влиза и излиза. Агентите на “Хамас” изстрелват ракети, правени по остарели технологии, които досега са убили четирима души. Ужасно е, да, и не би трябвало да се случва. Нямам намерение да адвокатствам в защита на “Хамас”, защото те също са своего рода тирани, но се запитайте: какво бихте направили, ако сте в положението на палестинците и след шейсет години на потисничество и гонения светът продължава да не си мръдва пръста?
Ако премахнете несправедливостите, премахвате и мотивацията за отговор чрез насилие. И ако поставите хора в положение, където или трябва да приемат жалката си съдба, или да отвърнат с огън, няма начин някои да не изберат втория вариант. Вместо да се заеме с първопричината за проблемите – несправедливостта, Израел ползва модерните технологии за бомбардировки, които довеждат до над 800 убийства и осакатяването на хиляди. И то все хора, които в поне 90% от случаите нямат нищо общо с ракетните атаки. През 2007-ма за всеки убит израелтянин са убити 25 палестинци. Това не може да бъде наречено “самозащита”.
Ричард Фолк, еврейският представител в Обединените нации, две седмици преди наскорошните израелски военни операции казва: “Израелските въздушни нападения над ивицата Газа са жестоко и сериозно нарушение на международните хуманитарни закони, както са определени в Женевските конвенции, както по отношение на задълженията на окупиращата сила, така и по изискванията на законите на войната.”
Тези нарушения включват:
- Групово наказание: всички 1.5 милиона души, които живеят в претъпканата ивица Газа, са наказвани за действията на шепа бойци.
- Цивилни цели: въздушните нападения са насочени към цивилни области в една от най-пренаселените области на земята; със сигурност най-гъсто населената област в Близкия Изток.
- Прекомерни военни действия: въздушните нападения не само са унищожили полицейските и охранителните сгради на правителството в Газа, но са убили и наранили стотици цивилни; при едно от нападенията мишената е била група студенти, които се опитвали да намерят транспорт от университета до домовете си.
“…земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменните народи, с техните гнусотии, с които са я напълнили от края до край с мръсотиите си. Затова, не давайте дъщерите си на синовете им и дъщерите им не взимаите за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им до века, за да се yтвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си до века.” [1Ездр. 9:11, 12]
Тази диващина срещу палестинците започва от ционистките терористични групи, осигурили съществуването на държавата Израел, като продължаващите жестокости са потискани от страха, който идва с етикета “анти-семит”. Династията Ротшилд създаде добре платена мрежа от групировки, например т.нар. Anti-Defamation League (ADL), но и много други, чиято цел е да сочат с пръст като “анти-семит” или “расист” всеки, който се осмели да изобличи или заклейми Израел и нейните агенти в САЩ или други държави. Политици, университетски професори, хора като мен, изобщо всички, които имат някаква солидна публика, незабавно биват укорявани от ADL и наклеветени за “расисти”, само защото са изобличили Израел или някой, за когото се окаже, че е юдеин. Направо е смешно как тези, които се имат за богоизбран народ и по-горе от всички останали, имат очи да обвиняват другите в расизъм. Просто не е за вярване!
А евреите, които се противопоставят на тиранията, като блестящия Норман Финкелщайн, са определяни като “себеомразни типове” и в отговор на критиките често губят работата и средствата си за препитание. Анти-расистките групировки на Ротшилд могат да накарат Големия брат (от “1984” на Оруел – бел. пр.) да се скрие от срам. Но ние не можем и нямаме право да мълчим за бедстващото положение на палестинците, само защото се опасяваме за себе си. Какво, ние да не сме мишки?
“…И избиха всички от мъжки пол… Убиха и мадиамските царе… Убиха с меч Валаама… Мадиамските пък жени и децата им синовете Израилеви ги взеха в плен… И всичкия им имот заграбиха… И всичките им градове, и всичките им села с огън изгориха. И заробените и плячката и заграбеното представиха пред Моисея, пред свещеник Елеазера и пред обществото на синовете Израилеви. И се разгневи Моисей на военачалниците: защо оставихте живи всички жени? Избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени!” [Числ. 31:7, 8, 9, 10, 12, 14, 15, 17]
Тук не става дума за расизъм. Това е чист фашизъм и ежедневна екзекуция на невинни, безпомощни и страдащи хора. Хич не ми пука какво ще си рече ADL за написаното, нито пък ме интересуват “левите” папагали, които не мислят, а поколение след поколение нижат с патос на надъхани чавдарчета едни и същи заучени пропагандни приказки. Има нещо за казване и съответно някой трябва да го каже.
А! Между другото, тия, дето движат ционистката политика, която пък е част от много по-голяма световна политика на банкстерските фамилии, пет пари не дават за евреите като цяло. Евреите са средство, което във всеки един момент би могло да стане излишно, ако се изяви като пречка към нарочената цел. Или както казва първият израелски министър-председател, Давид Бен-Гурион:
“Ако знаех, че мога да спася всички деца на Германия, ако ги отведа в Англия, и само половината от тях, ако ги отведа в Израел, бих избрал последното; защото за нас не е важна бройката на тези деца, а историческата разплата на израелския народ. ”
Що за болен мозък може да каже това? Отговор: такъв, който е управлявал Израел още от 1948 година. Трябва да изоставим абсурдните и детински етикети “еврейски”, “нееврейски (езически)”, “мюсюлмански” и всичките тези илюзорни глупости, и да се обединим в името на мира и справедливостта за всички. Защото няма еврейска несправедливост или палестинска несправедливост. Има само несправедливост. Справедливост за едни, която е несправедливост за други, не е справедливост за никого. Справедливостта няма смисъл, ако не важи за всички.
АВТОР: ДЕЙВИД АЙК
Езотерика и Пари Въпросната тема има няколко измерения, основните от които са философско и езотерично (двете са преплетени и трудно могат да се разглеждат като отделни точки, затова и ще преливат в долните редове) и именно на тях ще наблегна, защото само по тях съм сигурен, че мога да кажа нещо отчасти смислено, което евентуално да стигне до по-голям брой съзнания. Най-голямата ми надежда е да разсея някои откровени заблуди (съобразно вижданията ми) относно някои псевдо-езотерични позиции, които доста хора (вярвайки си повече отколкото е здравословно) са заели.
От моя гледна точка има много неразбиране за това как езотериката (или образно казано можем да наречем „някои нива на знанието”) и парите са свързани, що се отнася до началните етапи, в които човек се учи позовавайки се на външни източници.
На първо място, знанието няма цена и това трябва да е ясно на всички, а ако не ви е, някой ден ще ви бъде, бъдете сигурни. И тук визирам истинското знание, а не нещо, което е останало просто прочетено. Говоря за това, което е интегрирано във вътрешното същество, за който процес, прочетеното се явява просто помощно средство (но в някои случаи ключово). И в момента не говоря като издател на книги, а като човек, който е вървял и продължава да върви по един дълъг път в тази посока.
Нямам намерение да правя пълнеж от общоизвестни на всички истини, но въпреки това, трябва да си кажем и някои такива.
Живеем в материален свят. И всеки един, който е човек (с душа) е избрал доброволно да изживее тази реалност заради нужния опит, който трябва да интегрира, макар за това да е нужно да преминете през десетки системи от рептилиански тип. Това включва всичкото щастие и мъка, който този свят може да предложи. Също така включва преживявания от социален, чисто битов тип, в стил „рутина” и изцяло духовни такива, отнасящи се към пробуждането и връзката с Висшата ви Същност. Има нюанси на сливането между двете, има и крайности в проявлението им. Това също зависи от това, от какво имате нужда в тази инкарнация.
И тъй като за тези редове е важен именно птичия поглед над крайностите, именно те ще бъдат разгледани, защото всички други вариации са по-приемливи от екстремностите, с презумпцията, че клонят към някакъв тип Баланс (които въпреки близостта с Него не са Такива).
Тъмната Страна обича контрола и печалбата „от въздуха” и точно затова нейните методи се диктуват съобразно целите им. За представителите на този вид мислене най-важното е печалбата на всяка цена, като това (нека не се заблуждаваме), може да бъде поднесено увито в множество различни опаковки, дори в много случаи (и все по-често наблюдавано) именно под формата на „безплатен” подарък. Отделно от това, най-честите мантри, които можете да чуете от тези хора са „бизнеса си е бизнес” или „нищо лично, просто бизнес”. Въобще човек може да си зададе въпроса, защо всичко свързано с пари за тези същности бива отделено и следва различни правила от това на другите процеси протичащи във всекидневието? Фрази от горния тип са просто извинение за грубото прерязване на гърлото, което предстои при сблъсъка с тях, кулминиращо в свръх-задачата им – правенето на пари. Сякаш именно заради това, което се опитвам да обясня, вчера ми казаха, че Иван Славков („Батето”), който явно току-що е издал своята автобиография (WTF?!?) е казал по телевизията нещо от рода на (цитирам по памет): „За една книга не е важно да бъде четена, а продадена”. Това ознаменува всичко и няма нужда от коментар.
Друго нещо, много актуално от години е пиратството и опита на световните корпорации да го изкоренят. Това е проявлението на Тъмната страна в чистата ѝ форма. Самата идея, че толкова много хора ползват безплатно нечий продукт побърква големите играчи. Единственото, което е в главите им е, че те губят пари. Те не издават книга или музикален албум. Те произвеждат продукти от хартия и пластмаса без значение тяхната духовна стойност. Те искат просто да продават и печелят на каквато и да е цена. Това е Тъмната страна. Те са маниаци на тема контрол, това е в мисловния им модел. Изкореняването на пиратството е невъзможно по няколко причини. Никоя държава не може да плени 3 милиарда души, също така никой не може да забрани на човека да бъде свободен на толкова грубо и очевидно за масите ниво. За това има други методики, които работят много по-добре от векове. Поради ограничеността си, тези същества не могат да видят и разберат, че ако позволят пиратството да се случва, те биха имали много по-малко загуби, отколкото имат сега и всичко ще влезе в релси придобивайки много по-балансиран вид отколкото има в момента. Това е така поради всеизвестната истина, че забраненото е много по-интересно от общодостъпното (и като вещ и като метод и начин на мислене). Това ще позволи на хората да свалят даден албум законно безплатно. 80% от тях ще си го купят в оригинал впоследствие! Последния актуален пример, който е дори от родното пространство бе ФСБ.
Това е нещо, което обаче няма да се промени. До няколко години очаквайте авторски права и върху жълтите павета, защото Буш е минавал по тях преди 2 години. Системата за собственичество е изцяло с орионски произход (нещо, което ще стане ясно на повечето от вас чрез „Документите Тера”). Само един Тъмен може да си мисли, че притежава каквото и да е на този свят.
Светлата страна е доста по трудна да бъде „хваната в крачка” за разлика от Тъмните, които са ясни на повечето хора (те не се и крият вече, за да са неясни). И това е трудно, не защото са по-малко прозрачни, а просто защото програмирането по този въпрос е огромно. Обикновено тук е момента, когато хората спират да ме слушат и извръщат глава встрани като един вид любезност (обикновено замества псувня или удар).
Светлите обожават да припява мантрата „всичко за всички”. Това е типична тяхна фантазия, която НЯМА КАК да бъде осъществена на тази планета, защото противоречи на дизайна ѝ априори. Въпреки това ню-ейджърите обичат да се къпят колективно в подобен род глупости, не осъзнавайки, че всичко това е свързано изцяло с тялото, а не с духа, както те обичат да вярват – нещо, което е невероятно незряло. Човекът на духа, знае, че не всичко е за всеки и че това, което е интегрирал лично е станало по Пътя на ученето и защото е ТРЯБВАЛО. „Всичко за всички” е ориентирано изцяло към тялото, защото тази мантра предполага лесния път, а по него еволюция няма. Противно на представите ви, това е просто друг вид консумативизъм. Ако всеки има всичко, то вие толкова бързо ще се отегчите от живота, че единственото, което ще ви интересува от тази пре-задоволеност е как да си теглите ножа, просто защото не сте готови на ментално ниво да имате всичко. Повтарям – не сте готови за това! Също така не сте проектирани да имате „всичко” така, както социума го разбира. Напълно възможно е да имате „всичко от което имате нужда”, но това е нещо много различно от другото.
Точно поради гореописаните 2 типа мислене има толкова много различно отношение към парите. Излишно е да казвам, че и двете са лишени от адекватност. Тъмните са готови на всичко за тях, докато позицията на Светлите е да делят доброто финансово състояние от духовността и не са способни да ги съвместят по никакъв начин в своите представи за нещата. Тези хора искат да останат жертви, защото това е неизменна част от тяхното амплоа. Също така те никога няма да имат финансова стабилност в живота си, защото смятат парите за нещо гнусно и по този начин не могат да ги привлекат към себе си. В същото време се оплакват, че не нямат достатъчен ресурс нужен за самото им оцеляване. Е как да имат? Въобще кръговрата е абсолютен, а тези хора са с претенцията да разбират езотеричното случване на нещата. Според тях излиза, че тези, които имат пари няма как да бъдат „духовни” или както там е точната им дефиниция. Това говори за липса на всякаква езотерична грамотност. Ако имате Баланс в живота, ще го имате в неговите всички измерения. Ще водите своя духовен живот, но ще имате и подобаващото ниво на заземяване или казано по друг начин – добро финансово положение, което да подпомага вашето желание за растеж и да не ви поставя в ролята на оцеляващ, в каквато е 90% от населението на Земята. Който има проблем с финансите в живота има проблем със своята 1-ва чакра, която е връзката ви с материалния свят (казано образно). За да бъдете в добро физическо и психическо здраве, всичките ви чакри трябва да работят правилно. Иначе настъпват дисбаланси, които ако не можете да усетите на енергийно ниво, рано или късно ще се проявят на физическо, за да ви се покаже, че нещо определено не е наред. Точно поради тази причина, много екстрасенси (в България повечето са на изключително ниско ниво) са с огромна телесна маса, защото третото им око е сравнително развито, но другите им чакри са блокирани.
От друга страна, тези хора, които имат пари и същевременно са успели да запазят своя разсъдък и интегритет, трябва много внимателно да наблюдават вибрациите около себе си и тези на самите си физически банкноти. Банкнотите и монетите сами по себе си са силно радионично натоварени с множество програми (който не знае какво е радионика и каква разликата между радионика и психотроника – да се информира) още на фабрично ниво (да, разбира се че умишлено), което се прави от специални хора със специална апаратура. Това означава, че когато ги държите, вие не ги искате (защото това е един от основните заложени отпечатъци). Вие искате да се отървете от тях, затова ги харчите. Когато видите някой друг да ги държи си мислите същото. Това се прави, за да сте постоянно без средства, затова са и тези шопинг-мании. Дори и да пренебрегнем този факт, помислете през колко ръце са минали тези пари и колко пъти те са кътани, мислени и кълнени. Смятате ли че това не се отразява на текущия им статус при контакт с вашата енергетика? Когато получите някакви пари може да ги обградите в златно или лилаво, за да изчистите програмите от тях. Така може временно да разполагате с парите си.
Кредитните карти от своя страна са имплантирани по същия начин. Те са натоварени с вибрация и мисъл-форми за дълг, дълг и отново дълг. Това ви вкарва в положения, от които можете да се измъкнете енергийно и социално много, много трудно. Някои хора остават там цял живот и дори се самоубиват. Точно по тази причина кредитните карти са широко промотирани като начин на мислене и живот и ако отидете на запад (и особено Америка, за която повечето от вас знаят така или иначе) ще видите, че там всичко е на виртуално ниво и пари в кеш вече почти не се носят и дори ви гледат странно в магазините ако предложите такива.
Религията от своя страна, като „духовната спирка” на всички без достатъчно мозък да видят за какво наистина става дума, насърчава постоянно да давате на другите, но никога на себе си. Удобно и обслужващо същите системи, но под друга маска.
Парите символизират личната сила за някои хора, но когато се ползват по този начин, това е некоректно. Както ВСИЧКО останало на този свят парите също са неутрални. Как ги печелите и използвате зависи изцяло от вашата адекватност спрямо същината на нещата.
Време е за някои от вас да осъзнаят, че ИМАТ нужда от пари. И вместо да подскачате като ощипани псевдо-духовни моми, се спрете поне за миг и ще видите, че и вие го искате. Имате нужда те да остават при вас, за да имате спокойствие на Духа, за да може той да разцъфне; за да може да се погрижите за тялото си, което в резултат на дисбалансите ви вече плаче за ремонт. Парите ви позволяват да се движите по-лесно сред обществото без да са нужни хиляди перипетии. Ще го кажа по начин, по който ще ме разберат повече хора, затова четете внимателно. Всичко което съществува на земен и неземен план съществува благодарение на Източника. Това не изключва и парите. „О, анатема, той казва, че парите са от Отеца!!!” Точно това казвам, да. Нищо не е малко или повече „духовно”, включително парите. В крайна сметка всичко се свежда до едно. И то е – как контролирате енергията по време на съществуването си и как това се отразява на физическата ви манифестация. Защото парите също са енергия и макар те да са 80% под Тъмен контрол на тази планета, те могат да бъдат използвани по начин, който да подпомага вашето развитие. Илюминати знаят това и манипулират енергийно и чисто финансово паричните потоци на Земята. За тях парите не са цел, те са средство. За власт. Защото властта не е пари, двете са нещо различно, макар да е безспорно, че са свързани. Ако някоя тъпа българска мутра с един от малоумните прякори (по избор), за които слушате всяка вечер по новините отиде във Вашингтон и поиска да стане част от някоя по-престижна масонска ложа, познайте дали ще бъде приет! Ще му се изсмеят в лицето и то не защото няма пари, а защото там, той е никой. Няма власт.
Всичко това обяснява и много други неща. Например, вярвам че много от вас, винаги са се чудили защо колкото повече пари има някой, толкова повече той се превръща в една голяма скръндза. В това на пръв поглед няма абсолютно никаква логика, но всъщност е елементарно езотерично обяснимо. Тъй като парите са свързани с множество отрицателни програми и егрегори, те се проявяват по различни начини при различните хора в зависимост от много неща, като например мисловните модели на дадения човек, неговите лични егрегори (ако служи на такива) и най-вече – личният му инкарнационен Път, което включва и контролира всичките изброени преди това.
Ако един човек винаги е бил беден и впоследствие забогатява (в момента не коментирам дали по „честен” или „нечестен” начин), то почти сигурно е, че той през целия си живот ще бъде белязан от енергиите проявили се по време на детството му – на постоянна липса и страх да не загуби и малкото, което има. Впоследствие, независимо от мащаба на това, което придобие, той винаги ще си го къта, защото е социално програмиран с нецялостност. Разбира се причините за това поведение може да са и много други – свръх-его, от което обикновено богатите страдат, невъзможност на човека да живее „тук и сега”, криейки с някаква имагинерна бъдеща цел своите средства и т.н. и т.н...
Малко по-практични примери.
Когато работите вие очаквате възнаграждение за труда си. И когато не ви платят вие сте нервни, гневни и отчаяни. Защо? Каква е основата зад това, че не са ви дали полагаемото? Не е заради самите пари, а защото на подсъзнателно ниво знаете, че сте отделили много от личната си енергия в някаква посока без никаква отплата и възвращаемост. Именно затова хабите енергия да се ядосвате още известно време след това и накрая започвате да боледувате като резултат от всичко. Защото отникъде не идва нищо, а само изтича заради пробивите в аурата ви. Дори идеята за бартера е вид размяна на енергия. Тя обаче е доста по-адекватна от монетарната система, защото размяната е почти равностойна ако не като количество, то като качество на трептете. Обикновено млекаря би разменил кашкавала си за хляб с пекаря и това ще бъде нещо прекрасно. И макар млякото да се изкупува по-скъпо отколкото хляба, то и двете произведения са излезли изпод ръцете им – т.е. имат голям енергиен потенциал. Докато колкото и пари да ви платят, те не винаги могат да бъдат адекватни на работата, която сте свършили. Нещо което важи особено за нашата страна. Но когато размените с някого нещо, което вие лично сте сътворили с ваш приятел, който също е сътворил нещо – вие разбирате цената на един такъв вид обмен. Той е безценен. Точно затова не може да се опише радостта когато дам наша книга на познат, който ми дава неговата. Това е нещо, което не може да бъде разбрано от страничен човек освен на интелектуално ниво. Емоционално разбиране за това не може да има, докато не се преживее.
В този ред на мисли, нека сега свържа малко общата теория на нещата с конкретния повод, заради който започнах да пиша всичко това. Нашата издателска дейност.
Поста е залепен на юни 11, 2010, 11:24:56 Сайтът ни съдържа тонове безплатна информация. Ако не можете да си позволите нашите книги, можете да ги намерите в обществените библиотеки или да направите собствено проучване по въпроса в необятния интернет. Тези, които са истински отдадени на израстването си могат да използват тази безплатна информация, за да продължат към по-големите дълбочини, които имаме да предложим.
5 години работихме със сърце безплатно за всички вас, коствайки от собственото си време и усилия, за да можете ВИЕ да имате нужната информация, която да ви помогне да махнете тази примка от врата си. Само между другото – повечето от вас дори не са казали едно „благодаря” за всичките тези години. Не че това ни наранява или спира – просто отбелязвам за протокола. Така или иначе всичко бе правено и ще продължава да бъде правено, абсолютно безкористно. Който не го вярва – е свободен да помоли профилът му да бъде заличен. Някои хора са твърде малки (ако сте на 17 няма как да схванете за какво става дума), за да разберат още мащаба на това начинание.
В същото време, знам че има хора, които поглеждат цените ни и страдайки от хронично безпаричие, повдигат рамене (в най-добрия случай – ако пропуснат да отправят критика) и продължават напред.
Ето нещо важно, което е трудно за разбиране без наличие на вътрешни противоречия у повечето хора. Това че „вината” за настоящото положение на планетата е колективна, не неутрализира вашата лична отговорност за ситуацията. И докато самите ние не сме лично отговорни, а само участваме в тази Игра, съгласявайки се с нейните условия доброволно (както всеки един от вас), ние поемаме отговорността да участваме в това, по начина, по който сме се съгласили да бъде. А се е случило да бъде с пари. И преди да бъда обвинен в езотерична демагогия ще помоля да заземите афекта си и да прочетете докрай.
Ние сме съветници, но не сме лечители или учители. Ние сме просто хора, които имат постоянство за разлика от повечето от вас и винаги сме го имали, много преди да ви познаваме. И това е почти единственото, което ни различава. Пиша в този стил заради стотиците лични съобщения и писма, които съм получавал през тези години, които искат от мен съвети за личния ви живот, за вашите собствени търсения и проблеми. И макар винаги да съм се старал да отговарям според най-доброто от това, което мога да дам, въпреки всичко има хора, които съдят и критикуват. И тъй като трябва да е ясно, че нещо, което първо не е вътре, не може да се проектира навън, сигурно ще се досетите, че тези хора не правят нищо друго освен да са твърде критични към себе си на подсъзнателно ниво. Аз (както предполагам и бившите колеги тук) не съм принуден да споделям живота си или информацията, която имам с вас. Не изпитвам абсолютно никакво състрадание към хора, които не искат да си помогнат сами и най-вече – тези, които не разбират че те са единствено отговорните за ВСИЧКО случващо се в живота им – и „добро”, и „зло”.
В този ред на мисли с публика или без – ние ще продължим да правим, това което правим. Благодарни сме на тези, които ни виждат в нашата чиста форма с всичките ни негативни и позитивни черти, без да ни критикуват за тях.
По стечение на случването в живота ни, в един момент логичното продължение на нещата бе да стъпим по един нов начин на същата плоскост, която вече обитавахме.
Така се зароди Издателство „Паралелна Реалност”.
Лично аз, никога не съм се самопоставял в ролята на жертва в живота си, което не означава, че не съм преживявал много от тъй наречените „неблагоприятни обстоятелства” през годините. Точно затова ще кажа следващото, не защото искам нечие съжаление, а защото очевидно повечето хора нямат представа какво означава да се издаде една книга в България.
Издателската дейност е може би една от най-неблагодарните в страната (това могат да го потвърдят и други познати издатели, които влизат този форум) от финансова гледна точка. От книги в тази страна не може да се спечели, освен ако не издавате Дан Браун или Хари Потър и това е проверим факт.
Издаването на една книга търпи следните етапи (като спестявам множество подточки):
1. Закупуване на авторски права (което предполага ангажиране със срокове за реализация и налага условията 7% от всяко едно продадено копие да отива за американския/или-който-е-в-случая издател). 2. Превод + редакция (и двете некадърни; налага се да правим собствени впоследствие). 3. Предпечатна подготовка. 4. Печат (най-скъпата част от удоволствието). 5. Разпространение (мафия и монопол, които взимат 45% от коричната ви цена, просто за да я поставят на глупавата си витрина; като добавим 7%, които отиват за автора 52% от стойността на всяка една наша книга отива в небитието).
Ако след всичко това остане нещо за вас, плащате месечни здравни + пенсионни осигуровки + заплата на счетоводител и ако и след това остане нещо за вас (макар на този етап вече да е невъзможно), плащате 10% плосък данък на края на годината, защото ако нещо ви е останало, държавата разбира се трябва да ви го вземе. Това никога не е била структура, която да ви помага, но вече съм сигурен че знаете поне това, след толкова години в този форум.
И ако някога сте си задавали въпроса защо на пазара вече няма книга под 15 лв., надявам се горното да ви дава някои отговори. Всичко „работи” на загуба. Отивам в печатницата с ЯСНАТА ИДЕЯ, че съм на загуба, защото на печалба ПРАКТИЧЕСКИ не мога да бъда – системата е направена това да бъде невъзможно. Правя го, защото това е Пътя ми и осъзнавам, че мога да помогна на НЯКОЙ ДРУГ в неговия Път. Знам че ако не го направя аз, няма кой друг да го направи. Някой дава ли си сметка какво изобщо казвам? Ако някой е много голям езотерик може да седне и да помисли – ей така за себе си просто – дали ще направи нещо такова ако знае предварително че е в задънена улица.
Интересно е, ако вие дадете 10 000 лв. от джоба си (пари, които естествено нямате, взели сте ги назаем), дали има шанс да искате да си ги върнете или това ще ви минава през дебелото черво като маловажно? Въпроса е поставен за тези, които искат „всичко” да е „за всички”. Поставете се хипотетично в ситуацията и с ръка на сърцето дайте отговор за себе си.
Точно така приятели. Всички знаем отговора.
Въпреки това пуснах първата ни книга безплатно, защото исках да ознаменуваме старта на нашето дело с отворено сърце (нещо което направих и със съвсем първата си авторска книга). Отново въпрос – колко от вас, в тази позиция биха направили същото? Много малко.
В резултат бях доста сериозно смъмрен от другите двама участници в Издателството. Респективно продажбите са под 1/5 от тиража, защото никой не е луд да дава пари за нещо, което го има безплатно. Това е типично българско мислене, което не подкрепям. Самият аз имам може би една от най-богатите електронни библиотеки на английски на езотерична/конспиративна тема в страната. Чета и ще продължавам да чета всичко до каквото се докопам в електронен вариант. Въпреки това обаче си купувам ВСИЧКО, което прочета и ми хареса и на български, и на английски. И това е така, много преди да започна да се занимавам с издателска дейност. Единственият начин да подкрепите даден изследовател/издател, освен моралната и духовна подкрепа, е да оцените работата му по този начин – като закупите труда му. Защото хората, особено занимаващи се с този тип литература обикновено не издават книги на конвейер. Иска се време, за да се получи нещо стойностно. Както виждате издаваме Робърт една година след книгата на Престън и Питър, а ни отне 2 години да я направим във вид подходящ за българска публика. Това е работа, работа и пак работа. Въпреки всичко знам, че ще раздам поне 1/10 от тиража безплатно, защото има хора от които просто не мога да искам пари и това е факт.
Противно на думите на „Батето” обаче лично за мен една книга трябва да бъде на 1-во място разбрана. Ако бъде разбрана, дали е харесана или не е без значение – информацията стига до Висшата ви Същност и тогава нещата не зависят толкова много от инкарнацията ви, което се явявате вие. За да се случи това обаче книгата първо наистина трябва да бъде купена. Как звучи това – не ме интересува ни най-малко. Това е начина по който стоят нещата, не съм взел персонално вселенско решение да бъде така. Т.е. – трябва да дадете нещо от себе си, трябва да има обмен на енергия. Ние сме вложили – правите го и вие. Ако се замислите ще видите, че на този принцип се крепи целия свят и нищо не прави изключение. Другото може да се нарече само по един единствен начин и това е думата, която обобщава всичко случващо се в нашата родина въобще. И думата е паразитизъм. Всеки гледа да прецака другия, защото не го цени! Не се замисля, какво е коствало на някой въпросното нещо. Не му пука за това, той дори не иска да знае – защото не влиза в работата му. Този човек не е готов на бартер изначално. Той иска само да взима. Това е грозно. И това със сигурност не ви доближава дори до любимия ви термин „духовност”.
На въпроса (който беше част от повода тази статия да бъде написана) дали ще има проблем ако новата ни книга се сканира и пусне в интернет, след като е купена. Можеш да го направиш. Не няма да е коректно предвид начина ни този път и оттук нататък, но никой не те спира. Няма да те преследвам и съдя за това Smiley Дали ще ми стане приятно е ясно. За тези, които не могат да дадат 20 лв. предложихме достатъчно приемливи варианти. Можем да ви я пратим безплатно при наличие на искрен интерес към информацията. Можете да си вземете книгата от библиотеките. Някой ще каже, че дори за това са нужни пари. Ами за да я сканира някой и да я пусне в нета, трябва да има скенер и интернет. Утре, когато не можеш да си платиш интернета, вината ще е отново моя, нали? Вземете се в ръце и усетете абсурда на нещата, с който се завивате, за да спите спокойно нощем. Бил съм и от двете страни на барикадата. Точно това ми дава уникална перспектива, която вие НЯМАТЕ. Разбирам стойността и на двете позиции. Смятах, че трябва да ви ги представя обективно доколкото мога.
Единственото, което мога да кажа е, че ако искате да продължаваме да издаваме редки и ценни книги, трябва да ни подкрепите поне с разбиране за гореказаното. Тези 20 лв. няма да ни направят богати, защото както обясних, това е невъзможно. Не можем да избършем задниците си дори с тези 20 лв., защото не можем да ги наречем „наши”. Не можем да направим дори това. В момента в който ги пипнем, те вече не са наши, защото трябва да ги върнем на човека от който сме ги взели. Тъй че не искам да чувам тъпни. А понеже съм сигурен, че тъпни ще има, моля спестете си ги от уважение.
Не сме издатели, за да информираме себе си. Това можем да го правим самички, персонално. Информацията винаги ще се стича при нас, без значение дали е общодостъпна до другите. Ние сме избрали да я споделим. Надявам се разбирате какво искам да ви кажа.
След всичко това, доста хора ще си кажат: „Да, има известна логика в написаното, но все пак има нещо, което не е наред.” Оттук нататък мога само да замълча, да се усмихна и да ви кажа да пораснете. Защото и аз бях там. И пораснах. Сега мога само да ви почакам
Зловещите тайни на полицията (милицията)Проклятието на убитите в подземията настигало палачите и техните семейства. В сградата на Лъвов мост горили и варели живи в пещите политическите си противници Мирчо Спасов ползвал една от килиите за любовни срещи с тогавашната си метреса Милка Русева. През 60-те години "единочките” били префасонирани в баня и стая за жената, където МВР служителките се плацикали и обсъждали интимните си тайни
През ноември м. г. БСП започна масирана атака, за да си възвърне сградата на Лъвов мост, където се помещава Националната дирекция на полицията /НДСП/. Според легендата сградата е построена от БКП през 30-те години на миналия век. След 1944 г. била извършена замяна. Постройката е "трампена” за празен парцел в центъра на София, върху който БКП е построила партийния дом. Една пикантна публикация във в. ”Таймс” от пролетта на 1990-а гласи, че голяма част от парите за строежа на цитаделата били дарени от… секструженичките, които, като жертви на двойна експлоатация - сексуална и класова, - прегърнали комунистическите идеи за равенство и братство, но въпреки това занаятът им бил поставен извън закона.
Преди 125 години в България е създадена като институция полицията. 80 от тях централата й се помещава в една историческа сграда - зад Лъвов мост в столицата.
Сградата на Лъвов мост е замислена и строена като Народен дом на БКП по идея на създателя й Димитър Благоев. Това става възможно при благосклонното към левите идеи земеделско правителство на Александър Стамболийски. Построена е с народни пари, чрез облигации. На тях пишело: "1 лев = 1 тухла. А ти, другарю, колко тухли ще дадеш?” Явно обаче вградените капки народна пот са били лоша поличба, понеже домът така и не бил използван по първоначалното си предназначение. След като през 1923 г. умишлено бил запален, през 1924-та поради забраната на БКП и по ЗЗД е иззет и през следващите десетилетия се превръща в мястото с най-мрачната слава в София. От 4 юли 1925 г. в него се настанява Дирекция на полицията. На четирите етажа се разполагат отделите по сигурността, криминалният и административният. След атентата в храма „Свети Крал” през април 1925 г. тук се намира и прословутата Обществена безопасност.
Зад основната полукръгла постройка се намира втора, достроявана по-късно и ограждаща малко дворче. Пейзажът напомня затвор и това отговаря на истината. Зад малките прозорчета в приземния етаж са стаите на предварителното следствие. Тук са били водени разпитите и са изтръгвани признанията на политическите противници и криминалните елементи при няколко режима. Изтезанията са били провеждани в подземията, до които се е стигало през три врати и десетина стъпала. И днес все още могат да се видят килиите - единочки, някои от които са метър на метър и навяват средновековен ужас. Вдясно от тях пък се намират големите пещи, от които се е захранвало локалното отопление.
Още през 1925 г. тук започват масовите убийства на политически опоненти без съд и присъда. Арестуваният е сядал на стол, разпитващият е насочвал лампа към очите му, за да го заслепи, а двама джелати са мятали примка около врата му и са я стягали, докато спрат конвулсиите на тялото. След това труповете са били изгаряни в пещите. Така наред с комунистически и земеделски функционери са убити о. з. генералите Личев и Топалджиев и полковниците Попов и Проданов - зам. -кмет на София. Те като военни са имали "привилегията” да не бъдат удушени, а да стоят няколко денонощия прави в килията, докато изгубят съзнание. Тази "чест” имал и министърът на правосъдието и финансите в две правителства Петър Янев.
В зловещата сграда е убит и дядото на небезизвестния демократ от СДС и народен представител Асен Агов - майор Асен Агов, началник на авиацията при Министерството на войната.
В края на 30-те години и по време на Втората световна война на втория етаж се е намирал кабинетът на шефа на отдела по сигурността Никола Гешев. Този период от историята на българската полиция е обвит с ореола на мистерията. Личността на Гешев е странна и енигматична, дори историческите сведения за него са противоречиви. Той обаче издига управлението и полицейските методи на разследване до европейско ниво, на което може да завиди и Скотланд Ярд. Забранява ориенталските начини на разпит, а използва по-рафинирани и модерни методи за изтръгване на признания. Въвежда електрошоковете и висенето с главата надолу. Набиването на остри клечки под ноктите и държането в будно състояние също са негов патент, заимстван, разбира се, от методите на ВЧК-НКВД, чиято работа, казват, суперполицаят познавал изтънко. Гешев и следователите му сривали психически разпитваните и те изпявали даже „майчиното си мляко”. През подземията на Дирекция на полицията са минали повечето от партийните и държавните ръководители след 9 септември 1944 г. За доста от тях се твърди, че всъщност са били двойни агенти и доносници, иначе не биха минали живи през „ситото” на вездесъщия Гешев. Партизанките Митка Гръбчева, Вълка Горанова и Роза Коритарова описват как не били изнасилвани като Виолета Якова, но били държани в ледена вода до коленете и пак не издали никого. Вълко Червенков и Антон Югов също устискали партийната тайна. Клиент на полицията по онова време често бил и Тодор Живков. След "победата на народната власт” обаче архивите от разпитите били светкавично унищожени, а Тато се намърдал в креслото на първия директор на вече Народната милиция. Именно от цитаделата на Лъвов мост всъщност стартирала неговата партийно-държавническа биография. В подземията на сградата били тайно разпитвани от наши и съветски "спецове” регентите, сред които е бил и братът на цар Борис III принц Кирил. Около телата им са били намотавани жици, по които минавал ток, а върху главите им капела ледена вода. С часове ръцете и краката им били вързани на кръст откъм гърба. Дори има слухове, че Кирил и Богдан Филов били закарани за 48 часа със самолет до Москва, затворени в закован сандък, след което косите им побелели. А някои „по-дребни риби” направо били изгорени в пещите или сварени живи.
Особено жестока била разправата с „предателите”, когато директор на Народната милиция бил генерал Руси Христозов. В подземията без храна и вода дни наред е висял на халки и Трайчо Костов. Накрая, за да признае „вината” си, е бил напъхан в чекмедже, увит като какавида. За наказание, че искал да продава български стоки за долари, а не за рубли, палачите му навивали в устата зелените империалистически банкноти. Чувствайки че няма да издържи, при един разпит Трайчо Костов се опитва да се самоубие, хвърляйки се от третия етаж на стълбищния прозорец.
В същото време бившите арестанти – партизани, се чувствали прекрасно на бюрата на своите предишни мъчители, ползвайки буржоазния инвентар - сребърните мастилници и писалки, фините кристални сервизи и пепелници - и газейки с окървавените си чизми дебелите персийски килими, останали от фашистко. А суровият Мирчо Спасов дори имал личен кабинет, където приемал тогавашната си метреса Милка Русева и други засукани другарки.
Последният политически „клиент” на Дирекцията на Народната милиция през 60-те бил обявеният за превратаджия генерал Анев от групата на легендарния партизански командир от Врачанско Горуня. Неговите разпитващи, явно вдъхновени от съветската комедия от 30-те години „Веселите момчета”, му наливали в гърлото през фуния на всеки половин час по половин литър водка, като и те гаврътвали по чашка за кураж. След това се забавлявали да го гъделичкат по ходилата, за да видят дали още усеща нещо.
През 70-те години официалното място за следствени разпити се мести на столичната улица ул. „Майор Векилски” и катакомбите на Лъвов мост вече не били огласяни от писъци и стенания. Част от адските помещения под основната сграда били преобразувани в салон за радостни и тържествени събития. МВР служителите със семействата си празнували Нова година и 8 март и провеждали партийни и профсъюзни събрания. В другата част - откъм килиите, метър на метър без прозорци, оборудвали баня и "стая за жената”, в която дамите с милиционерски пагони си споделяли клюки и си доверявали интимни тайни.
Баташкото клане е било практически невъзможно.Професор Кръстьо Манчев е роден на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица. На Балканите величието винаги се е измервало с територии - колкото повече имаш, толкова си по-велик, казва той. Напротив - колкото по-образован, работещ, знаещ и можещ е един народ, колкото по-уредена ти е държавата, тогава си наистина велик.
- Професор Манчев. Одобрявате ли назначения министър на българите в чужбина?
- Една политика, която и да е, трябва да приеме съществуващите реалности, не може да е успешна в разрез със съществуващите реалности. Македония е съществуваща реалност. И там, в тая Македония, може да има някой, който иска да е българин. Но мнозинството са македонци, така казват, или поне това е, което аз знам. Тази е реалността и тя трябва да се приеме. Аз лично, ако ме питате, не одобрявам да има министър за българите извън България. Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България. Как ще изглежда това - някой техен министър да се занимава с тях? Така изглежда в Македония Божидар сега.
- Той определено ги дразни. Беше обявил награда, ако се намерят сериозни доказателства за съществуването на македонска нация.
- За каква македонска нация да се намерят документи? Ами тях ги има! Аз и на него му казах: През 1903 г. има един Кръстьо Мисирков, който е издал книга “За македонските работи”. Ама тя е издадена в София и там се твърди, че българи, сърби такива-онакива няма, ние сме от едно дъно. Има един голям сръбски учен, казва се Стоян Новакович, още в края на XIX век е казал това. Те не са нито сърби, нито българи. Тази теза за македонизма е малко в услуга на Сърбия тогава. Сега тя не е актуална, защото македонизмът е антисръбски. Това ние трябва да схванем доста добре. Той не е просръбски, нито е пробългарски, той си е македонски национализъм. Това е македонизма. И
Стоян Новакович е казал още тогава - те не са нито българи, нито сърби, те са си отделно нещо. Ние обаче ще поддържаме това твърдение, защото това ще ги отдели от България и ще помогне Македония да стане част от Сърбия. Аз не виждам никаква друга перспектива освен ние да признаем това и да работим в тая посока, а не обратно.
Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се, имат дете. Има някакъв съд, който се занимава с това кой прав, кой крив. На българската държава ли е работа да се занимава с това? Да решава техните съдби. И тя е права, защото се е обявила за българка. А защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея. Така го виждам аз. И се ангажираха на високо ниво… Даже и министър-председателят имаше изявления. И освен това със сигурност знам, че някои хора там искат български паспорти от егоистични съображения, за да дойдат тук в България, защото сме член на ЕС, а не защото чак толкова са българи.
- Тяхната политика не е ли малко така инфантилна. Те са най малката нация на Балканския полуостров, а като че ли имат най-много претенции?
- Не мога да кажа, че имат най-много претенции. Те са в тежка ситуация. Гърция не ги иска, ние имаме претенции, макар че ги прикриваме, Албания е оттатък - една трета от македонците са албанци. Тя може да няма претенции, но населението е албанско и имаше искане това население да бъде в съюз с албанците и да правят обща държава. Освен това е сиромашка страна. Това е, което аз от разстояние мога да кажа и виждам.
- Или в Австралия техен министър имал националистически изказвания, а президентът Първанов каза, че подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна.
- Ами, ако така е казал, това не е добре. Какво искаме да правим тогава? Да я капсулираме ли? Тогава тя винаги ще бъде против нас. Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости. Но ние никога не сме били гражданско общество, което да заеме позиция. Да каже стоп, тука не сте прави и да ги свали, да смени политиката. Ние винаги сме вървели подир управниците си.
- Моделът на ЕС - това ли е бъдещето, както казахте “пъстрото общество”?
- То не може да се промени. Ние имаме близо два милиона небългари. Какво да правим с тях, да ги избием ли? Ние трябва да ги интегрираме. Никаква друга политика не е възможна. А какво значи да ги интегрираме? Първо трябва да се започне от образованието, защото те, за да са интегрирани, трябва да са образовани, да могат да работят, да влязат в това общество. Ами като искаме да ги направим като болшинството от народа, ние трябва да им дадем път.Аз да ви питам сега? Имали в България турчин генерал?
- Не.
- Е, защо? Те са една десета от населението. Защо от Освобождението досега да не се е излъчил един турчин за генерал?
- Може би нямат способни…, не знам…
- Айде, бе! Аз до известна степен съм специалист и по Австро-Унгария. И съм написал и в книгите за историите на Балканските народи за тая част на Балканите, която е била под тази империя. Отлично знам, че една голяма част от ръководния състав на Австроунгарската армия са били сърби, в това число и от Босна, и от Хърватия.
- Вие казахте, че когато империята се разпада, тогава се раждат нациите?
- Не, те са се родили преди това, в рамките на империята са се родили нациите, където всяка иска да има държава. И почват да делят наследството. Затова и се разпада Османската империя. Националната тема е, която ги разбива. Те са империи, които господстват едни над други. В Османската империя има дискриминация - мюсюлмани над немюсюлмани. Тия империи затова нямат бъдеще - защото се основават на господство. Защо се разпадна съветската империя - пак по тая причина. Югославия - също. Сърбите, мнозинство от населението, заели командни позиции и искат да ги развият, а пък другите въстават и те се разпадат. Образуват се нови държави и те се пръскат.
Не може да се разделя така - тука сме ние, а нататък сте вие. Няма такова нещо. Ето моя царибродски край. Там, където е сторена берлинската граница (по Берлинския конгрес от 1878 г. - б. р.), ги е направила сърби. Преди това никой не е викал: аз сам такъв, аз онакъв. Те са еднакви хора, и езикът им е еднакъв, и вярата им също, обаче границата, пропагандата ги кара след време да са сърби. Отсам границата пък са българи.
Снимка: авторът
Има едно село там, което и сега съществува, казва се Планиница и берлинската граница е сложена по средата му. Половината в Сърбия - половината в България. И тая част, която е с България, се нарича Българска планиница и сега, а другата се нарича Сръбска планиница. Има анекдот, дали е вярно това не знам, но двама братя, единият останал в българската част, а другият - в сръбската, се скарали в някаква нива и се псували на майка. Единият псувал: Майка ти българска, а другият: Майка ти сръбска. Това са грешките на историята, това са куриозите на историята.
И сега има много хора-дилетанти и казват: Ниш е български. Ама може да има десетина хиляда българи, ама това е сто и отгоре хиляден град. Може ли заради това да е български, а тия десетина хиляди са от Западните покрайнини, които живеят и работят, там са намерили работа, препитание. Това са царибродчани, босилградчани.
- Вие казахте, че историята все още не е наука. Вече не се ли е изчистила?
- Не.
- Неотдавна имаше скандал с преоценка на обстоятелствата около Баташкото клане. Там се намесиха пак най-отговорни фактори - президентът. Признак на слабост ли е, когато някой иска да погледне по друг начин историята?
- Вижте - национализмът е страхотна въдица, понеже властта се взима и губи чрез тези избори. Трябва да имаш привърженици, които да гласуват за тебе. Ако аз с тия приказки, които тука изприказвах, изляза на изборите, кой ще гласува за мене?
- Никой!
- Виждате ли, а ако развея патриотарско знаме - всички ще ме подкрепят. Ето това е. Тези хора бяха изкуствоведи, те казваха и показваха, че картината която е създадена за Баташкото клане, е сътворена десетина или дванайсет години след събитието. И това нещо там е инсценирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката. И след това ние сме възприели тази картина като исторически извор, а тя е художествено произведение. Това искаха да ни кажат хората. А се явиха тука политици и имаше заплахи, че ще я убиват тази жена.
- Дошли от друго село и са ги избили нали. Барутин ли е бил човекът?
- Барутин е селото, а Барутанлията е този, който е избивал. Това са помаци. А освен това събитията са пресъздадени по Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е преувеличил. Вие това можете да го напишете или не, аз го приказвам ще го кажа и на вас - защо тия батачани са били в църквата? Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът - защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир? Ами да хванат гората. Това е първият въпрос. Вторият въпрос – изклани били 5000 души на дръвник. Колко време трябва да се извърши това нещо? Пет хиляди души да бъдат заклани, главите им да бъдат махнати, следващия, следващия… Той най-малко една седмица трябва да трае. Това е практически невъзможно. И трети въпрос. Колко е голяма тая църква. Били ли сте там? Колко да е голяма - ами да събере, да събере двеста, триста души, как пет хиляди? Тия въпроси българинът задал ли си е? Ами не ги е задал, защото няма кой да му ги каже, и ако някой като мене му ги зададе, ще отиде в затвора. Или няма да може да разчита на никаква кариера. Аз не искам това, вече съм пенсионер, не ме интересува. Само ако ми вземат пенсията ще ме разсипят. Но не вярвам да стигне дотам. Като заключение сега ще кажа. В османската империя е имало религиозна толерантност. Още 1354 година, когато са взели Цариград султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир - министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала през цялото време.
- През турско робство ли?
- Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало.
- Хората са имали имоти, нали?
- Имали сме богати хора, имали сме училище, имали сме всичко. А Стефан Цанев написа “Българските хроники” и как ги написал, в сума ти страници, какви сме били роби. Роби, та роби! Ама Османската империя е космополитна държава и роби не е имало, като производително население. Никой на никого не е бил собственост.
Ние имаме цяла колония в Цариград, в Измир.
- Вие не ми отговорихте на въпроса, защо българите в Батак са потърсили закрила в църквата?
- Ами заради тая толерантност. В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква. Това е. И Копривщица е имала някакво самоуправление. Там турчин не е можел така свободно да ходи. А има предание, че в Неготин - сръбски град - турчин не е можел да мине през града с подкован кон. Защото тропа и безпокои хората.
Ние тази империя сме я възприели според пропагандата, която са развили нашите възрожденци. Тогава те са искали да направят държава и затова развиват такава антитурска пропаганда, а ние сме взели това за чиста монета. Трябва да я очистим тази работа сега. И да кажем за Османската империя това, което е. И има френски съчинения на тема Османска империя и от други от световно известни автори.
- Всъщност нашите представи за този период са на двеста години?
- Преди двеста години, както са ги оформили възрожденците, ние все още стоим на това. Има “История на Балканите” написана от Жорж Кастелан, преведена е на български език. Той горе-долу е разказал какво е тая империя. Имало ли е турско иго, тук не става дума за робство. Ние трябва да си очистим представите за това нещо и може да се попитаме и за това. Ами защо ние 500 години сме били там, като сме толкова ербап? Защо сърбите седемдесет години по-рано от нас въстават? Защо гърците по-рано от нас си правят държава. Защо ние сме последни, или предпоследни преди албанците. Аз в “История на балканските народи”, том I, съм го разгледал тази въпрос и съм му дал някакъв отговор.
- Преди известно време се прокрадна една идея учени от всички държави да напишат обща история на балканските народи?
- Това е идея. Много добра идея. Обаче национализмът пречи да стане това.
- Има ли такъв прецедент в света?
- Не съм чул за такъв. Но гледайте, нашата история е написана от национални позиции, ама гръцката и тя е от национални, и сръбската. Те се пресичат една в друга. Това, което е за нас е истина, за сърбите не е. И обратно. Ще кажа конкретен пример - 1916 година ние завоювахме Моравието. Влиза там българска войска, прави се българска администрация, преименуват хората, правят ги българи, училищата правят български, арестуват хора, препращат ги насам-натам, мобилизират сърбите, издава се вестник “Моравски глас”. Има историци, които пишат какви големи българи са тия моравци. А те въстават, има голямо въстание срещу нас и ние трябва да го напишем в учебниците най-сетне. Да знае българският народ какво е било. И това се повтаря 1941, 1942 година пак още веднъж. И сега пак някой ми пише за моравските българи, иска още веднъж да ходим там. Ами не ни ли стига два пъти? Много често в нашата история няма македонци, те са българи, защото през 1941 година ни посрещнали не знам как си. И никой не е написал как през 1944 година са ни изпратили. Ама и това трябва да се напише.
- А как са ни изпратили там?
- Как, гледали сме като… И с това посрещане. Ами ние 41-а година как посрещаме Хитлер? После 43-а година как плачем за цар Борис - аз съм свидетел на това. После 44-а година как посрещаме руснаците, после 46-а година как посрещаме Тито, 48-а година как го ругаем, после 49-а година как крещим на площадите “Смърт на Трайчо Костов”. Това за какво е доказателство, че хората са манипулирани, че вървят като стадо.
