Ахмед Доган, архитект на Възродителният процес
За ЦК на БКП е ясно, че Турция, ислямският свят и Западът ще се противопоставят остро, но тяхната реакция няма да достигне до военна намеса, аналогична на тази в Кипър. Поради това, извън провеждането на някои пропагандни мероприятия, основната цел извън границите на България е осигуряването на солидарността на комунистическите партии или поне тяхното мълчание. Разбира се, като
поръчители на експеримента,
от Москва затягат редиците в комунистическото движение, за да се осигури тишина, като в този период основният проблем остава Генералният Секретар на Турската компартия И. Билен с партиен псевдоним Марат. Той е стар кадър на Коминтерна, с международен авторитет, който дори в годините на Сталин се е противопоставял на безумия в националната политика. За ЦК на КПСС и следователно за БКП няма съмнения, че неговата реакция ще бъде остра и безкомпромисна, което би могло да доведе до разцепление в комунистическото мълчание и, следователно, до предсрочно прекратяване на експеримента. Заради това в Москва и София се планират мероприятия, изпълнението на които се възлага на Станишев и Генов. Планът е да се осъществи сливане на ТКП с Турската работническа партия, която е инфилтрирана с агенти на българското и турското разузнаване и по този начин Марат да бъде маргинализиран. Натискът е паралелен, но планът не се осъществява. Последва предложение за пенсионирането на Марат, разбирай поставянето му под домашен арест в България, отново отказ, след което, за голяма радост на ЦК на БКП, Марат умира в Правителствена болница в София и, по мое мнение, той е
първата жертва на Възродителния процес
Първо главно управление на ДС предприема поредица от действия този факт да бъда заличен.
Резултатите от възродителния процес са известни. Етническо самосъзнание не може да бъде променено с насилие. Турското население в България в навечерието на 1989 година е отчуждено, затворено в себе си, не приемащо нищо, което не е етнически или религиозно обусловено. Този факт е отчетен от ЦК на БКП и при подготовката на промяната е взето решение за изграждане на затворена организация, която по същността си трябва да бъде структурирана от агенти на ДС. Политбюро се обръща към ПГУ и ръководството на управлението определя за тази цел оперативния работник (ОР) майор Ахмед - подготвен от няколко години за нелегална работа в Турция и притежаващ подходяща за периода на промените легенда. В справка до ЦК на БКП Тодор Генов описва предложения от него ОР като “може да се разчита, солиден е, верен, може да работи за държавата”. Представям този ОР, избран от ЦК на БКП да бъде лидер на ДПС, само с името Ахмед, защото и досега не знам коя е истинската му самоличност. В началото името му е Ахмед Исмаилов Ахмедов. По-късно се казва Ахмед Хасанов Аптулов, Ахмед Хасанов Доганов, по време на Възродителния процес Ахмед става Меди, а през 1989 година - Ахмед Доган. Това многообразие от имена не е следствие от Възродителния процес. Това е промяна на идентичността на този агент, издигнал се до кадрови офицер, за да се затрудни всяка евентуална проверка.
Същевременно подобно многообразие на имена е и доста груба грешка, защото при наличието на нормативна основа - закон за промяна на имената на българските граждани, както и при отношението, което има държавата към турското малцинство, подобна метаморфоза е немислима без помощта на ДС. За ОР Ахмед е писано доста в българските средства за масова информация, но представяните данни за Сава, Сергей и т.н. не надхвърлят програмираното изтичане на данни за лицето от самото ПГУ. Причината е доста елементарна - в годините на тоталитарна България и особено след края на 60-те съществува система за тотално привличане към сътрудничество с ДС на всеки турчин, който е достатъчно грамотен да си напише името, с цел създаване на ресурси за повсеместно наблюдение на тази група от населението на страната. Заради това Ахмед е вербуван още като трудовак и е развит от ДС до научен сътрудник. И за да не се даде възможност отсъствието на каквито и да е данни за агентурното сътрудничество да породи съмнения по легендата, съответните служби контролирано пропускат информацията за агента “Сава”. Това са данни само за ранните години на сътрудничеството и те спират, когато той става ОР от ПГУ и стартира неговата подготовка като нелегал. Дейността на ОР Ахмед е в услуга на тоталитарния режим, което дава основание по-късно при избора му за лидер на ДПС да бъде определен от Т. Генов като “верен, който може да работи за държавата”. Освен участието му в няколко разработки по възродителния процес, ОР Ахмед получава и задачата да организира Турското национално-освободително движение в България. Целта на мероприятието е създаване на претекст, че съществува съпротива и това в определена степен да оправдае безпрецедентното насилие на българската държава срещу част от собствения й народ. Логиката е, че национално-освободително движение звучи страшно и внушава сепаратизъм и следователно държавата трябва да отговори с цялата си мощ.
ОР Ахмед, на когото по-късно е разпоредено да се нарече Доган, е основният играч в тази разузнавателна операция, дала възможност за репресиране на стотици хиляди български граждани. Впоследствие, когато на ЦК на БКП преценява, че тази резултатите са неубедителни, ПГУ, по разпореждане на Политбюро, организира няколко взрива, които са представени като дело на етническите турци.
В този период започва и изграждането на
легендата на Ахмед
за внедряването му в Турция. Организиран е процес, произнесена е присъда и той е изпратен в затвора като целта е впоследствие да бъде разменен с някой задържан разузнавач от социалистическа страна. Идеята по принцип е добра – освобождава се “наш човек”, а на врага се пробутва “нелегал”. Пребиваването на нелегал в затвора не е необичайна практика. На това лице се създава ореол на мъченик за каузата. Още повече, че по време на престоя в затвора ОР Ахмед получава заплатата си на офицер от ПГУ. Но при него има и един малък детайл, който може би го прави безинтересен за размяна. Това за документите на “нелегалната” организация, написани и напечатани на машина на турски език. За запознатите със ситуацията в България през този период е известно, че още от средата на 60- те години властите закриват всички възможности за изучаване на турски език и средствата за размножаване на печатни материали са под строгия контрол на ДС. Следователно, след като Турското националноосвободително движение в България, организирано от Ахмед, предявява документи на турски език, то това е резултат от дейността на ДС. В допълнение към този факт, един анализ на абстрактността и богатството на изказа в говоримата реч на ОР Ахмед и на написания текст прави очевидна разликата, което потвърждава хипотезата, че написаното не е негово творение.
Настъпват промените от 1989 година и ОР Ахмед получава нова задача – оглавяването на етническа структура, която чрез политически действия ще държи под контрол турците в България и ще бъде партньор на други креатури на ЦК на БКП в управлението и икономическото престуктуриране, защото схемата е коалиционно управление, за да се размие отговорността. Първата стъпка е представянето на ОР Ахмед като борец за правата на турците. На различни сбирки на зараждащата се неформална опозиция са поставени ръчно написани плакати за освобождаването му от затвора. Таня Желязкова е манипулирана на тъмно, за да поеме инициативата за това. Последва “освобождаването” му и планиране на неговото налагане като политически лидер. Дадена му е инструкция да търси конфликти с останалите опозиционни представители, за да се пресекат каквито и да е контакти и възможна коалиция между етническите турци и недоволните българи. Единственият, с когото му е разрешено да контактува, е лидерът на “Подкрепа” д-р Тренчев и като се припомни ролята на “Подкрепа” за реализиране на плановете на Мултигруп, обяснението е еднозначно. За стратезите в ЦК е ясно, че не може да започнат промени, без премахването на някои от безобразията на възродителния процес. Подготвя се пленум на ЦК на БКП за 29 декември 1989 г. за “преодоляване на допуснатите извращения сред турскоезичното население в страната”. Същевременно на ПГУ е разпоредено да подготви своя кандидат за дебют на политическата сцена. Тодор Генов инструктира Ахмед и от негово име се изпраща писмо с искания, които 100 % съвпадат с подготвяните решения. Доста наивно, но българският зрител не е особено критичен към подобни алогизми, а и времето беше такова, че обществеността беше залята с фрагментирана информация. Просто като материал за размишление читателят може да се запита как един политически “затворник” може да изпрати писмо до Петър Младенов и исканията да залегнат в решения на ЦК на БКП, на Държавния и Министерски Съвет на НРБ?
Клоунадата продължава. Организиран е протест на българо-мохамеданите (турците са все още много уплашени от изживените репресии), които заобикалят Народното събрание и скандират: “Върнете ни имената!” От нищото се появява ОР Ахмед и използувайки високоговорителят на една милиционерска кола, обещава, че той, Ахмед Доган, ще им върне имената! До вечерта всичко е реалност и медиите налагат на обществото версията на ПГУ, че премахването на последиците от възродителния процес е дело на Ахмед Доган.
На 4 януари 1990 г. във Варна на контролирано от ДС събрание на група турци ОР Ахмед обявява създаването на ДПС. След което, вече като самопровъзгласил се лидер, заминава за Кърджали. Варна е избрана като място за създаването на ДПС поради причината, че до този момент ОР Ахмед не е познат на турците в Кърджалийско и Делиормана. А и по тези места все още са останали някои неформални лидери. Ахмед вече има митичен образ и декларирана организация и останалите турци-лидери са тези, които трябва да се интегрират и да го признаят за лидер. По-късно тези лица, както и активисти от опозицията, са изолирани или изхвърлени от ДПС, а някои други, като пишещият тези редове, информиран за реалността, се отказват да участват в това.
