Ахмед Доган е бил архитект на "Възр. процес
На 4 януари 1990 г. във Варна на контролирано от ДС събрание на група турци ОР Ахмед обявява създаването на ДПС. След което, вече като самопровъзгласил се лидер, заминава за Кърджали. Варна е избрана като място за създаването на ДПС поради причината, че до този момент ОР Ахмед не е познат на турците в Кърджалийско и Делиормана. А и по тези места все още са останали някои неформални лидери. Ахмед вече има митичен образ и декларирана организация и останалите турци-лидери са тези, които трябва да се интегрират и да го признаят за лидер. По-късно тези лица, както и активисти от опозицията, са изолирани или изхвърлени от ДПС, а някои други, като пишещият тези редове, информиран за реалността, се отказват да участват в това
мероприятие на ПГУ
Това е моментът, в който се започва изграждането на обкръжението на лидера Доган от проверени лица и за илюстрация споменавам само Юнал Лютфи (агент “Сидер”) и други. Интересното е, че те не са принудени да правят това, а много добре знаят за какво става дума. Преди изборите за Велико Народно Събрание и по време на това събрание в ЦК на БКП и ПГУ все още няма ясна концепция до каква степен да позволят участието на ДПС в политическия живот на България – дали то да бъде еднодневка, създадена от провокатор, само за да отклони вниманието за изборите или да продължи да се изгражда като квазиполитически субект. Илюстрация на тази неопределеност са и някои хаотични действия на ОР Ахмед като например да изгради ДПС като ислямска партия и следователно отново да подложи турците под ударите на държавата, забавянето на регистрирането на Движението за участие в изборите или дори предложението ДПС да напусне Великото Народно Събрание в момента на неговото откриване, което по своята същност е политическо самоубийство. Надделява мнението за конституиране на ДПС като партньор в управлението и последва сваляне на правителството на Филип Димитров, кабинетът “Беров”, управлението с НДСВ и тройната коалиция. През всичкото това време около ДПС гравитира плеяда от оперативни работници на ПГУ, които са наложени в управлението или стопанския живот. И ако някой си направи труда да прегледа публикациите по темата, може да идентифицира десетки имена, но сега може би две са достатъчни: това на Стоян Денчев, който ту е от Мултигруп, ту от ДПС и това на Феим Чаушев, който за определен период е и съветник на един друг кадър от балканското направление на ПГУ – Георги Първанов.
Ако все още съществува въпросът защо преходът в България стана по този начин, може би ще е полезно да се върнем към разсъжденията на Сун Дзъ отпреди четири века преди Христа, че воинът победител първо печели войната, а след това влиза в битка, т.е. започва промяна.
