Кой говори от името на исляма
Това, което за много бе съществуващ конфликт между САЩ и част от мюсюлманския свят, се увеличи драматично след ужасните събития на 11 септември. Насилието нарасна експоненциално и мюсюлмани и немюсюлмани продължават да бъдат жертви на глобален тероризъм. Терористични атаки продължават да стават от Мароко до Индонезия и от Мадрид до Лондон, в Афганистан и Ирак вилнеят войни. Войните и тероризмът отнеха стотици хиляди животи от 11/9 насам, огромно мнозинство от жертвите са цивилни. Докато се справяме с дивашките действия в свят, който изглежда дори по-опасен и неконтролируем, експерти по тероризма и други капацитети ни затрупват с анализи, които обвиняват ислямската религия за световния тероризъм. През това време терористични групировки като “Ал Кайда” излъчват съобщения по света, които демонизират Запада, превръщат го във враг на исляма и го държат отговорен за всичките болки в мюсюлманския свят. Между красноречивата омраза и нарастващото насилие, явни и в антиамериканизма в мюсюлманския свят, и в ислямофобията на Запад, дискриминацията или враждебността срещу исляма или мюсюлманите се е увеличила многократно. При обсъждането на последиците от 11/9 президентът Джордж Буш наблегна на това, че Америка обявява война на тероризма, а не на исляма. Независимо от това продължителните действия на малцинството терористи, изказванията от проповедници на омраза (мюсюлмански и христиански) антимюсюлмански и антизападни водещи на предавания и политически коментатори разгорещиха емоциите и преобърнаха представите. Отрицателни схващания Ислямската религия и основното мнозинство мюсюлмани се свързват с разбиранията и действията на екстремистките малцинства. Например запитване през 2006 на “Галъп” в USA Today откри, че част от американците признават, че таят поне някои предразсъдъци към мюсюлманите и са склонни да засилят мерките за сигурност за мюсюлманите с цел да предотвратят тероризъм. Според същото проучване 44 процента от американците казват, че мюсюлманите са прекалено крайни в религиозните си вярвания. Почти четвърт от американците, 22 процента, казват, че не биха искали мюсюлманин за съсед; по-малко от половината вярват, че американските мюсюлмани са предани на САЩ. Негативните разбирания и увеличаващото се насилие към всички страни не са ли само прелюдия към неизбежна всеобща война между Запада и повече от един милиард мюсюлмани? Жизненоважното липсващо парче сред многото гласове, разтревожени по този въпрос, е истинската гледна точка на мюсюлманите. Заради всичко, което е заложено на карта за западния свят и мюсюлманските общества – наистина заради бъдещето на света - време е да демократизираме дебата. Кой говори от името на исляма? Какво наистина мислят един милиард мюсюлмани е за мълчаливото мнозинство. Тази книга е резултатът от гигантски многогодишни изследователски проучвания на “Галъп”. Между 2001 и 2007 г. “Галъп” проведе десетки хиляди интервюта очи в очи с граждани от повече от 35 националности, които са предимно мюсюлмани или имат съществена част мюсюлманско население. Извадките представляват млади и стари, образовани и неграмотни, мъже и жени, от градове и села. С метода на случайната извадка, който “Галъп” използва, резултатите са статистически валидни с допустима грешка до три единици. Като цяло проучваната извадка представлява повече от 90 процента от 1,3 милиарда мюсюлмани по света. Това прави проучването най-изчерпателното изследване на съвременните мюсюлмани, провеждано някога. Изненадващи заключения Проучването разкри далеч повече, отколкото изобщо може да покрие една книга. Най-значимите и понякога изненадващи заключения са изброени по-надолу. Ето някои неочаквани открития - Кой говори от името на Запада? Мюсюлманите по света не смятат Запада за монолитен. Те критикуват и възхваляват някои страни на основа на политиката, а не на тяхната култура или религия. - Работа мечта: Помолени да опишат мечтаната си работа за в бъдеще, мюсюлманите не споменават джихад, а по-скоро да си намерят по-хубава работа. - Крайно отхвърляне: Мюсюлманите и американците са еднакво склонни да отхвърлят атакуването на цивилни като морално неоправдано. - Средно религиозно: Тези, които опрощават терористични действия, са малко и не са по-религиозни от останалото население. - Възхищение от Запада: Това, поради което най-много се възхищават мюсюлманите по света от Запада, са технологиите и демокрацията – същите два най-често срещани отговора, дадени от американци, попитани по същия въпрос. - Критика към Запада: Това, на което най-малко се възхищават мюсюлманите по света от Запада, е усещащият се морален упадък и рухването на традиционните ценности – същите отговори са дали американците, запитани същия въпрос. - Справедливост към половете: Мюсюлманските жени искат равни права и религиозност в техните общества. - Р.Е.С.П.Е.К.Т.: Мюсюлманите по света казват, че единственото нещо, което Западът може да направи, за да подобри отношенията си с техните общества, е да смекчи разбиранията си спрямо мюсюлманите и да уважава исляма. - Духовенство и закони: По-голямата част от запитаните искат религиозните водачи да нямат пряко участие в създаването на законите, но все пак подкрепят религиозните закони като средство за законодателство. Един размер за всички? Докато много хора говорят общо за исляма и мюсюлманите като цяло, има много интерпретации на исляма и много различни мюсюлмани. Мюсюлманите идват от разнообразни националности, етнически и племенни групи и култури; говорят много езици; следват специфични традиции. Повечето мюсюлмани по света живеят в Азия и Африка, не в арабския свят. Едва един от пет от мюсюлманите по света е арабин. Най-големите мюсюлмански общества са в Индонезия, Бангладеш, Пакистан, Индия и Нигерия, а не в Саудитска Арабия, Египет или Иран. Милиони мюсюлмани живеят в Европа, САЩ, Канада, където представяляват втората и третата най-разпространена религия (втората в Европа и Канада и третата в САЩ). Заради глобализацията и емиграцията днес главните градове, където живеят мюсюлмани, не са само екзотично звучащи места като Кайро, Дамаск, Багдад, Мека, Исламабад и Куала Лумпур, но също и Лондон, Марсилия, Брюксел, Ню Йорк, Детройт и Лос Анджелис. Религиозно, културно, икономически и политически - има многобройни лица и действителности на исляма и мюсюлманите. Религиозно мюсюлманите са сунити (85%), мнозинство в повечето мюсюлмански държави, или шиити (15%), които са мнозинство в Иран. Следващото, което добавяме към разнообразието - шиитите се делят на три основни разделения: заиди, исмаилити, чийто лидер днес е завършилият “Харвард” Ага Хан; и итна ашари, които са мнозинство в Иран и Ирак. Различни теологии Както при другите религии, ислямът също има различни и понякога спорещи теологии, правни школи и суфи (мистични) нареждания. Живеещите по света милиард и триста милиона мюсюлмани живеят в някои от 57-те държави с основно или преобладаващо мюсюлманско население в Европа, Северна Америка и по целия свят. Мюсюлманите говорят не само арабски, а и персийски, турски, урду, суахили, бахаса индонезия и китайски, а и английски, френски, немски, датски и испански. Облеклото на мюсюлманската жена, образователните и професионалните възможности и участието в обществото също се различават значително. Жените в някои мюсюлмански общества нямат право да карат коли и са сексуално изолирани, но жени в много други части на мюсюлманския свят карат коли и мотори, дори управляват самолети. Някои мюсюлмански жени са задължени от закона да бъдат изцяло покрити на обществени места, докато на други е забранено да се показват с фередже. Растящ брой мюсюлмански жени избират да покриват главите си, докато други не правят това. Повечето жени В Обединените арабски емирства и Иран повечето от студентите в университетите са жени. В други част на света жените изостават от мъжете дори по грамотност. Жените работят в парламенти и кабинети, оглавяват правителства в Турция, Пакистан, Бангладеш и Индонезия, докато в други мюсюлмански държави жените се борят за правото на глас и да ръководят офис. Мюсюлманските жени носят сари, костюм, дънки или поли, както и мюсюлманските мъже носят дълги широки роби, дънки, пуловери, бизнес костюм от три части, ходят с бради или гладко избръснати. Вероятно най-шокиращите примери за разнообразие в мюсюлманския свят са в икономическото и политическото развитие. Икономически богатите на нефт и бързоразвиващи се според Gulf като Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия са много далече от бедни, мизерстващи и неразвити държави като Мали и Йемен. А политически ислямските правителства в Иран, Судан и талибански Афганистан ярко контрастират с най-светски ориентираните правителства на Египет, Сирия, Турция и Индонезия. В Турция, Алжир, Йордания, Египет, Кувейт, Йемен, Пакистан и Малайзия ислямски движения са се появили като „алтернативен елит” сред основната част на обществото. Бивши или настоящи членове на ислямски организации са избирани в парламенти и служат в кабинети като премиери и президенти на държави като Турция, Кувейт, Йордания, Ирак, Ливан, Судан, Иран, Египет, Пакистан, Малайзия и Индонезия. Ислямски асоциации Ислямски асоциации предоставят социални услуги и икономични, но ефективни образователни, правни и медицински услуги в бедните квартали в Кайро, Алжир, Бейрут, Минданао, Западния бряг и Газа. Някои активистки групи тероризират мюсюлманските общества в името на исляма; атакуваха световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон в САЩ и взривиха бомби в Мадрид, Испания и Лондон, Великобритания. Те отразяват радикализма, който застрашава мюсюлманския и западния свят. Голямото разнообразие на исляма и преобладаващата част умерени мюсюлмани бяха засенчени и помрачени от ужасното малцинство на политически (или идеологически) екстремисти. Ислямът – не само радикалните мюсюлмани – се смята за заплаха и тези, които вярват в неизбежния сблъсък на цивилизации, не са само Бин Ладен и тези като него по света, а и много от нас. Един Бог и много пророци: Основни вярвания Ислям означава „силна обвързаност с Бог” и има същия арабски корен като думата за мир, или салаам. Някои мюсюлмански теолози определят исляма като постигане на мир чрез обвързаност с божията воля. Определение Това основно определение е важно, защото мюсюлманите смятат всеки, който отговаря на тези критерии в което и да е време в историята, за мюсюлманин. Следователно първият мюсюлманин не е пророкът Мохамед, а Адам, първият човек и пророк. Ислямът твърди, че на всички нации са изпратени пророци и апостоли (Коран 35:24), всеки от които проповядва същото основно послание за вяра в един-единствен Бог. Затова се вярва, че всички пророци са били мюсюлмани. „Вярваме в Бог и в това, което ни е разкрито; в това, което бе разкрито на Авраам и Исмаил, на Исаак и Якоб, и в това, което бе дадено на Мойсей и Иисус и пророците от техния Бог. Ние не правим разлика между никой от тях [пророците]. Затова се подчиняваме на Бог.” (Коран 3:84) Както Иисус и Мойсей пророкът Мохамед (н.е. 570-632) е роден и проповядвал посланията си в Близкия изток, където ислямът бързо се е разпространил. Мюсюлманите почитат бога на Авраам както християните и евреите. Вместо нова религия мюсюлманите по-скоро вярват, че ислямът е продължение на традицията на Авраам. По този начин, както е широко разпространено, съвременното значение на юдео-християнската традиция е било конструирано по време на Втората световна война. Днес се наблюдава увеличаващо се признание за съществуването на юдео-християнско-мюсюлманска традиция, обхващаща всички деца на Авраам. Мюсюлманите признават библейските пророци и божието откровение към Мойсей (Тора) и Иисус (Евангелията). Всъщност Муса (Мойсей), Иса (Иисус) и Мариам (Мария) са често срещани мюсюлмански имена. Евреи, християни и мюсюлмани следват библейското си родословие от Авраам. Мюсюлманите знаят много от притчите от Стария и Новия завет и фигурите, които евреите и християните изучават (Адам и Ева, Ноевия ковчег, Десетте заповеди, Давид и Соломон, Мария и Иисус), понякога в различни интерпретации. Например в Корана Адам и Ева не се подчиняват на Бог и ядат от ябълката заедно, това неподчинение не налага „първородния грях” на бъдещите поколения. Също така майката на Иисус, Мария, се споменава по име повече пъти в Корана, отколкото в Новия завет. Коранът описва нейното непорочно раждане на Иисус, който е дълбоко почитан за един от великите пророци на исляма, но не е смятан за божествен. Според Корана различието във вярата, културата и традицията е част от божията промисъл и знак за неговата мъдрост: „Ако така бе пожелал Бог, Той със сигурност щеше да ви направи една-единствена общност: но [Той пожела иначе] с цел да ви изпита със средствата, които Той ви даде. Състезавайте се един с друг тогава, правейки добри дела!” (Коран 5:48) „Сред Неговите знаци е създаването на рая и на земята, разнообразието на вашите езици и цветове. Със сигурност има знаци за тези, които разсъждават.” (Коран 30:22) Идеали за равенство „О, човеци, Ние ви създадохме мъжки и женски и ви направихме народи и племена, за да се опознавате. Наистина най-достойният от вас в божия поглед е този, който най-дълбоко усеща Него. Погледни, Бог е всезнаещ и всеразбиращ.” (Коран 49:13) Въпреки че никое общество не е свободно от расови предразсъдъци, мюсюлманите са наистина горди за това, че смятат за ислямски идеали политическото и социалното равенство за ислямски идеали. Например един от запитаните в световно мароканско проучване (Moroccan World Poll) казва, че това, на което най-много се възхищава на мюсюлманския свят, е посланието на исляма за расово равенство. „Имам висока почит към ислямските ценности и учения и нерасисткото отношение на мюсюлманските народи.” Коранът набляга на обединението на вярващите около споделената вяра независимо от етноса или племето. Кое е ядрото на мюсюлманските вярвания, което обедниява това разнообразно, разпръснато по света население? Както християните гледат на Иисус и Новия завет и евреите на Мойсей и Тората, мюсюлманите уважават пророка Мохамед и Корана, божия пратеник и послание, като последното съвършено и пълно откровение. Заради забележителния успех на пророка Мохамед и ранното мюсюлманско общество в разпространяването на исляма мюсюлманите сунити гледат с уважение към идеалния портрет на „първото поколение” мюсюлмани (наричани последователи на Пророка) като техен пример. Ключови точки - Множеството езици, традиции и етноси на мюсюлманския свят представляват неговото широко разнообразие. Има 57 държави по света с предимно мюсюлманско население или значително малцинство мюсюлмани – арабите съставляват около 20% от глобалното мюсюлманско население. - Вярата и семейството са ценностите в центъра на мюсюлманския живот, мюсюлманите ги смятат за най-скъпоценното качество на тяхното общество. - Мюсюлманите, както християните и евреите, вярват в бога на Авраам и признават библейските пророци като Авраам, Мойсей и Иисус. - Джихадът има много значения. Той е „борба за бога”, която включва борба както с душата, така и с меча. Етиката на ислямската война забранява нападането на цивилни. Неразбирането на шериата на Запад По-голямата част от мюсюлманите вярват, че жените имат право да гласуват и да ходят на работа в ръководни позиции. Шериатът бе приравнен с убиване с камъни на прелюбодейците, рязане на крайници на крадците, затвор или смърт за бохохулство и вероотстъпничество, ограничения на правата на жените и малцинствата. Различните разбирания на шериата изплуваха в Ирак, когато шиитски лидери, като например старшия шиитски духовник Айатола Али ал Систани, призоваха към ислямска демокрация, включвайки шериата като основа на закона в новата конституция на Ирак. Иракският християнски член на иракския комитет за създаване на конституцията Йонадам Канна каза през лятото на 2005, че последиците от превръщането на шериата в един от основните източници на законодателството биха били бедствени. „За жените това би било ужас.” Въпреки това повече от 1000 иракчанки се обединяват в подкрапа на шериата в южния град Басра през август 2005 в отговор на друго обединение, противопоставящо се на шериата в Багдад седмица по-рано. Заемайки позиция в дебата през 2004 г. относно ролята на шериата в новата конституция на Ирак, тогавашният глава на окупационната администрация Л. Пол Бремер каза за временната конституция: „Нашата позиция е ясна. Не може да стане закон, преди да го подпиша.” Доналд Ръмсфелд, тогава секретар на отбраната, предупреди през 2003 г., че САЩ няма да допуснат Ирак да се превърне в теокрация както Иран, бъркайки идеята за включване на шериата в новата конституция на Ирак със създаване на теокрация, т.е. с управление от духовенството. Въпреки че в много среди шериатът бе превърнат във високопарна дума за религиозно управление, отговорите в запитване на “Галъп” сочат, че „да желаеш шериат” не означава автоматично желание за теокрация. Значителни мнозинства в много страни казват, че религиозните водачи не би трябвало да имат ръководна роля в приемането на нова конституция на държавата, писането на законите, приемане на нови закони, определянето на външната политика и международните отношения или да решават как да се обличат жените на обществени места или какво да дават по телевизията и да публикуват във вестниците. Другите, които са предпочели ръководната роля на шериата, са склонни да постават условие, че религиозните лидери би трябвало да имат съветническа длъжност при държавните чиновници. На Запад шериатът често извиква образа на рестриктивно общество, в което жените са потиснати и нямат основните човешки права. Наистина жените са страдали от наредби за шериат, наложени от правителството в мюсюлмански държави като Пакистан, Судан, талибански Афганистан, Саудитска Арабия и Иран. Независимо от това тези, които искат шериат, често казват, че такива наредби са неислямски интерпретации. Данните от запитването на “Галъп” ни показват, че повечето запитани искат жените да имат лична свобода и равни права. По-голямата част от запитаните в повечето държави, участвали в изследването, вярват, че жените трябва да имат: - същите законни права като мъжете (85% в Иран; 90% в Индонезия, Бангладеш, Турция и Ливан; 77% в Пакистан и 61% в Саудитска Арабия). Изненадващо, Египет (57%) и Йордания (57%), които като цяло са смятани за по-либерални, изостават след Иран, Индонезия и други страни; - право на глас: 80% в Индонезия, 89% в Иран, 67% в Пакистан; 90% в Бангладеш, 93% в Турция, 56% в Саудитска Арабия и 76% в Йордания казват, че жените трябва да могат да гласуват без влияние и намеса на членове на семейството; - право да работят всякаква работа извън дома, за която са квалифицирани. Малайзия, Мавритания и Ливан имат най-висок процент (90%); Египет (85%), Турция (86%) и Мароко (82%) се намират в интервала на 80 процента, следвани от Иран (79%), Бангладеш (75%), Саудитска Арабия (69%), Пакистан (62%) и Йордания (61%); - право да са на ръководни позиции, вкл. и на ниво министър. Докато повечето от запитаните подкрепят това твърдение, Саудитска Арабия (40%) и Египет (50%) са изключение. Докато шериатът се изобразява като безкомпромисна и потисническа законова система, мюсюлманските жени са склонни да гледат на него с повече нюанси, смятат го за съвместим с техните стремежи за разширяване на правата. Например Джинан ал Убайди, една от деветдесетте жени, участващи в Народното събрание на Ирак в началото на 2005 г., каза за Christian Science Monitor, че подкрепя изпълняването на шериата. Независимо от това като член на събранието тя ще се бори за правата на жените да имат равно заплащане, помощи при майчинство и намаляване на работното време на бременни жени. Тя каза, че също би окуражила жените да носят хиджаб и да се съсредоточат над укрепване на семействата си. За Убайди да се дават права на жените е съвместимо с ислямските ценности. Повечето мюсюлмани искат съчетание на източници в закона И двата пола в мюсюлманския свят подкрепят идеята за вкарване на някои неща от шериата. Големи мнозинства в почти всички запитани нации (95% Буркина Фасо, 94% Египет, 93% Иран, 90% Индонезия) казват, че ако създават конституция на нова държава, биха гарантирали свобода на словото, определена като „право на всички граждани да изразяват мнението си по политическите, социалните и икономическите въпроси на деня”. Въпреки това, докато признават и се възхищават на много аспекти от западната демокрация, запитаните не одобряват пълното възприемане на западните модели. Много изглежда искат техен собствен демократичен модел, който включва шериата – а не демокрация, която е лесно зависима от западните ценности. Всъщност много малко от запитаните свързват „приемане на западните ценности” с мюсюлманския политически и икономически прогрес. Злоупотребите с понятието шериат не са довели до отхвърлянето му като цяло. Според данните хората от държави със значителен брой мюсюлманско население наблягат върху нов модел за управление – демократичен и обхващащ религиозни ценности. Наблягането на това помага да се обясни защо мнозинствата в повечето държави, с изключение на съвсем малко народи, искат шериата като поне „един от” източниците за законодателство. Само в няколко държави мнозинството твърди, че шериатът не трябва да има роля в обществото. В повечето държави по-малката част от населението искат шериата за „единствения източник” на законодателство. В Йордания, Египет, Пакистан, Афганистан и Бангладеш повечето искат шериата за „единствения източник” на законодателство. Най-изненадваща е липсата в повечето държави на особени различия между мъже и жени в подкрепата им на шериата за единствен източник на законодателство. Например в Йордания 54% от мъжете и 55% от жените искат шериата за единствен източник на законодателството. В Египет процентите са 70% мъже и 62% жени; в Иран 12% мъже и 14% жени и Индонезия - 14% мъже и 14% жени. В интерес на истината не се налага да гледаме далеч от дома, за да открием значителен брой хора, които искат религията да бъде източник на законодателство. В САЩ запитване на “Галъп” през 2006 г. посочва, че много от американците искат Библията за източник на законодателство. Четиридесет процента от американците казват, че Библията трябва да бъде един от източниците, а 9% вярват, че тя трябва да бъде единственият източник на законодателство. Още по-изненадващо е, че 42% от американците искат духовните водачи да имат централна роля в изготвянето на конституцията, докато 55% искат те да не участват изобщо. Тези цифри са почти идентични с тези на Иран. Погрешното разбиране на религията Атаките на 11 септември удвоиха страха от вярата в САЩ. Провалите на правителствата, ограбването на исляма от управляващи и терористи, също и убийствата, самоубийствените атентати, малтретирането на жени и малцинства нанесоха удар на мюсюлманските общества и образа на исляма на Запад. Запитване на Washington Post и ABC News през 2006 г. откри, че близо половина от американците – 46% - имат отрицателно мнение за исляма. Това е със седем процента по-високо, отколкото наблюдаваното няколко месеца след 11 септември 2001. Според проучването делът на американците, които вярват, че ислямът помага да се подклажда насилие срещу немюсюлмани, се е увеличил повече от два пъти от атаките на 11.09 насам, от 14% през януари 2002 до 33%. Подобно на това проучване на Pew Research Centre откри, че около една трета от американците (36%) казват, че от всички религии ислямът е тази, която е най-склонна да насърчава насилие сред последователите си. За разлика от това повечето от хората в мюсюлманския свят гледат на исляма с други очи – като умерена, миролюбива религия, заемаща централна роля за възприемането на самите себе си и за техния успех. Както стана вече дума, голям брой мюсюлмани продължават да идентифицират религията като основен белег на тяхната идентичност, източник на посока и сила, важна за техния прогрес. С изключение на Казахстан, мнозинството от запитаните от “Галъп” държави със съществена част мюсюлманско население (98% Египет, 96% Индонезия, 86% Турция) казват, че религията е важна част от ежедневието им. Това е сравнимо с 68% от запитаните в САЩ и 28% от запитаните във Великобритания за кого религията е важна част от ежедневието. И все пак демокрацията е сред най-често срещаните отговори. Тя е смятана за ключ към по-справедливо общество и прогрес. Значителен брой от помолените да обяснят важните аспекти от живота си се позовават на това да имат богат религиозен и духовен живот и демократично избрано правителство, смятайки това за много важно. Чия демокрация е това все пак? Много мюсюлмани са скептични относно намеренията на Америка да съдейства за демократични политически системи по света. Ако демокрацията е желаната цел за много мюсюлмани и за външната политика на САЩ, вярват ли мюсюлманите, че САЩ играят само една роля? За да отговорим на този въпрос, трябва да погледнем трезво на нещата. Има няколко предизвикателства в плана за спечелване на душите и сърцата на мюсюлманите; обратната връзка от многочислените въпроси на запитванията на “Галъп” отразява критика и скептицизъм относно действията и външната политика на САЩ. Въпреки широко разпространеното желание за демокрация, която много мюсюлмани смятат за необходима за прогреса им, с изключение на 10 от запитаните държави, мнозинството не са съгласни с твърдението, че „САЩ са сериозни в намеренията си да съдействат за установяването на демократични системи за управленние на региона”. Отношението на мюсюлманите към САЩ бе повлияно от това, което се смята за американски – и до голяма степен за европейски – „двоен стандарт” за подпомагане на демокрацията: дългата песен за подкрепяне на авторитарни режими и провала в подпомагане на демокрацията в мюсюлманския свят, както и в други райони и държави след краха на Съветския съюз. В едно важно политическо обръщение през 2002 г. посланик Ричард Хаас, бивш старши служител в администрацията на Джордж Буш, отбеляза, че преди инвазията в Ирак администрациите и на Демократичната, и на Републиканската партия упражняват „демократична изключителност” в мюсюлманския свят, подчинявайки демокрацията на някои други национални интереси като достъп до нефт, включително и в Съветския съюз, и намесване в арабско-израелския конфликт. Напоследък мюсюлманският скептицизъм към помощта на САЩ за демокрацията се е повишил заради няколко причини: „създаването на демокрация” като логична причина за нахлуването в Ирак, макар че оръжия за масово разрушение в тази държава не бяха открити; представата, която САЩ налагат за „приемлива” американска версия на демокрацията в Ирак със собствен специално избран „Джордж Вашингтон” Ахмад Шалаби; нарушаването на човешките права от “Гуантанамо” до “Абу Гариб”. Отказът на Америка и Европа да признаят демократично избраното правителство на “Хамас” в Палестина допълнително подхранва впечатлението за „двоен стандарт”. „Всички те (американските чиновници) са за демокрацията, докато им харесват резултатите”, каза за The Financial Times Кенет Рот, шеф на комисията за човешките права (Human Rights Watch). Рот вярва, че американската мисия за подпомагане на демокрацията е равнозначна на „смяна на режима” и е изгубила правдоподобност в мюсюлманския свят. „Нейният натиск за демокрация приключи”, казва той. В The Washington Post Саламех Немат, йордански анализатор и бивш шеф на бюрото във Вашингтон на арабския вестник „Ал Хаят” (Al Hayat), отговори на песимизма на Рот: „Това е история за успеха на “Ал Кайда”, история за успеха на авторитарните арабски режими, които накараха демокрацията да изглежда отвратително в очите на техните народи. Те могат да кажат на народа си: „Вижте демокрацията, която американците искат да ви донесат. Демокрацията е беда. Забравете също какво ви обещават американците. Обещават ви смърт.”
