Ахмед Доган архитект на "Възр. процес

Ахмед Доган, архитект на Възродителният процес

За ЦК на БКП е ясно, че Турция, ислямският свят и Западът ще се противопоставят остро, но тяхната реакция няма да достигне до военна намеса, аналогична на тази в Кипър. Поради това, извън провеждането на някои пропагандни мероприятия, основната цел извън границите на България е осигуряването на солидарността на комунистическите партии или поне тяхното мълчание. Разбира се, като

поръчители на експеримента,

от Москва затягат редиците в комунистическото движение, за да се осигури тишина, като в този период основният проблем остава Генералният Секретар на Турската компартия И. Билен с партиен псевдоним Марат. Той е стар кадър на Коминтерна, с международен авторитет, който дори в годините на Сталин се е противопоставял на безумия в националната политика. За ЦК на КПСС и следователно за БКП няма съмнения, че неговата реакция ще бъде остра и безкомпромисна, което би могло да доведе до разцепление в комунистическото мълчание и, следователно, до предсрочно прекратяване на експеримента. Заради това в Москва и София се планират мероприятия, изпълнението на които се възлага на Станишев и Генов. Планът е да се осъществи сливане на ТКП с Турската работническа партия, която е инфилтрирана с агенти на българското и турското разузнаване и по този начин Марат да бъде маргинализиран. Натискът е паралелен, но планът не се осъществява. Последва предложение за пенсионирането на Марат, разбирай поставянето му под домашен арест в България, отново отказ, след което, за голяма радост на ЦК на БКП, Марат умира в Правителствена болница в София и, по мое мнение, той е

първата жертва на Възродителния процес

Първо главно управление на ДС предприема поредица от действия този факт да бъда заличен.
Резултатите от възродителния процес са известни. Етническо самосъзнание не може да бъде променено с насилие. Турското население в България в навечерието на 1989 година е отчуждено, затворено в себе си, не приемащо нищо, което не е етнически или религиозно обусловено. Този факт е отчетен от ЦК на БКП и при подготовката на промяната е взето решение за изграждане на затворена организация, която по същността си трябва да бъде структурирана от агенти на ДС. Политбюро се обръща към ПГУ и ръководството на управлението определя за тази цел оперативния работник (ОР) майор Ахмед - подготвен от няколко години за нелегална работа в Турция и притежаващ подходяща за периода на промените легенда. В справка до ЦК на БКП Тодор Генов описва предложения от него ОР като “може да се разчита, солиден е, верен, може да работи за държавата”. Представям този ОР, избран от ЦК на БКП да бъде лидер на ДПС, само с името Ахмед, защото и досега не знам коя е истинската му самоличност. В началото името му е Ахмед Исмаилов Ахмедов. По-късно се казва Ахмед Хасанов Аптулов, Ахмед Хасанов Доганов, по време на Възродителния процес Ахмед става Меди, а през 1989 година - Ахмед Доган. Това многообразие от имена не е следствие от Възродителния процес. Това е промяна на идентичността на този агент, издигнал се до кадрови офицер, за да се затрудни всяка евентуална проверка.

Същевременно подобно многообразие на имена е и доста груба грешка, защото при наличието на нормативна основа - закон за промяна на имената на българските граждани, както и при отношението, което има държавата към турското малцинство, подобна метаморфоза е немислима без помощта на ДС. За ОР Ахмед е писано доста в българските средства за масова информация, но представяните данни за Сава, Сергей и т.н. не надхвърлят програмираното изтичане на данни за лицето от самото ПГУ. Причината е доста елементарна - в годините на тоталитарна България и особено след края на 60-те съществува система за тотално привличане към сътрудничество с ДС на всеки турчин, който е достатъчно грамотен да си напише името, с цел създаване на ресурси за повсеместно наблюдение на тази група от населението на страната. Заради това Ахмед е вербуван още като трудовак и е развит от ДС до научен сътрудник. И за да не се даде възможност отсъствието на каквито и да е данни за агентурното сътрудничество да породи съмнения по легендата, съответните служби контролирано пропускат информацията за агента “Сава”. Това са данни само за ранните години на сътрудничеството и те спират, когато той става ОР от ПГУ и стартира неговата подготовка като нелегал. Дейността на ОР Ахмед е в услуга на тоталитарния режим, което дава основание по-късно при избора му за лидер на ДПС да бъде определен от Т. Генов като “верен, който може да работи за държавата”. Освен участието му в няколко разработки по възродителния процес, ОР Ахмед получава и задачата да организира Турското национално-освободително движение в България. Целта на мероприятието е създаване на претекст, че съществува съпротива и това в определена степен да оправдае безпрецедентното насилие на българската държава срещу част от собствения й народ. Логиката е, че национално-освободително движение звучи страшно и внушава сепаратизъм и следователно държавата трябва да отговори с цялата си мощ.

ОР Ахмед, на когото по-късно е разпоредено да се нарече Доган, е основният играч в тази разузнавателна операция, дала възможност за репресиране на стотици хиляди български граждани. Впоследствие, когато на ЦК на БКП преценява, че тази резултатите са неубедителни, ПГУ, по разпореждане на Политбюро, организира няколко взрива, които са представени като дело на етническите турци.

В този период започва и изграждането на

легендата на Ахмед

за внедряването му в Турция. Организиран е процес, произнесена е присъда и той е изпратен в затвора като целта е впоследствие да бъде разменен с някой задържан разузнавач от социалистическа страна. Идеята по принцип е добра – освобождава се “наш човек”, а на врага се пробутва “нелегал”. Пребиваването на нелегал в затвора не е необичайна практика. На това лице се създава ореол на мъченик за каузата. Още повече, че по време на престоя в затвора ОР Ахмед получава заплатата си на офицер от ПГУ. Но при него има и един малък детайл, който може би го прави безинтересен за размяна. Това за документите на “нелегалната” организация, написани и напечатани на машина на турски език. За запознатите със ситуацията в България през този период е известно, че още от средата на 60- те години властите закриват всички възможности за изучаване на турски език и средствата за размножаване на печатни материали са под строгия контрол на ДС. Следователно, след като Турското националноосвободително движение в България, организирано от Ахмед, предявява документи на турски език, то това е резултат от дейността на ДС. В допълнение към този факт, един анализ на абстрактността и богатството на изказа в говоримата реч на ОР Ахмед и на написания текст прави очевидна разликата, което потвърждава хипотезата, че написаното не е негово творение.

Настъпват промените от 1989 година и ОР Ахмед получава нова задача – оглавяването на етническа структура, която чрез политически действия ще държи под контрол турците в България и ще бъде партньор на други креатури на ЦК на БКП в управлението и икономическото престуктуриране, защото схемата е коалиционно управление, за да се размие отговорността. Първата стъпка е представянето на ОР Ахмед като борец за правата на турците. На различни сбирки на зараждащата се неформална опозиция са поставени ръчно написани плакати за освобождаването му от затвора. Таня Желязкова е манипулирана на тъмно, за да поеме инициативата за това. Последва “освобождаването” му и планиране на неговото налагане като политически лидер. Дадена му е инструкция да търси конфликти с останалите опозиционни представители, за да се пресекат каквито и да е контакти и възможна коалиция между етническите турци и недоволните българи. Единственият, с когото му е разрешено да контактува, е лидерът на “Подкрепа” д-р Тренчев и като се припомни ролята на “Подкрепа” за реализиране на плановете на Мултигруп, обяснението е еднозначно. За стратезите в ЦК е ясно, че не може да започнат промени, без премахването на някои от безобразията на възродителния процес. Подготвя се пленум на ЦК на БКП за 29 декември 1989 г. за “преодоляване на допуснатите извращения сред турскоезичното население в страната”. Същевременно на ПГУ е разпоредено да подготви своя кандидат за дебют на политическата сцена. Тодор Генов инструктира Ахмед и от негово име се изпраща писмо с искания, които 100 % съвпадат с подготвяните решения. Доста наивно, но българският зрител не е особено критичен към подобни алогизми, а и времето беше такова, че обществеността беше залята с фрагментирана информация. Просто като материал за размишление читателят може да се запита как един политически “затворник” може да изпрати писмо до Петър Младенов и исканията да залегнат в решения на ЦК на БКП, на Държавния и Министерски Съвет на НРБ?

Клоунадата продължава. Организиран е протест на българо-мохамеданите (турците са все още много уплашени от изживените репресии), които заобикалят Народното събрание и скандират: “Върнете ни имената!” От нищото се появява ОР Ахмед и използувайки високоговорителят на една милиционерска кола, обещава, че той, Ахмед Доган, ще им върне имената! До вечерта всичко е реалност и медиите налагат на обществото версията на ПГУ, че премахването на последиците от възродителния процес е дело на Ахмед Доган.

На 4 януари 1990 г. във Варна на контролирано от ДС събрание на група турци ОР Ахмед обявява създаването на ДПС. След което, вече като самопровъзгласил се лидер, заминава за Кърджали. Варна е избрана като място за създаването на ДПС поради причината, че до този момент ОР Ахмед не е познат на турците в Кърджалийско и Делиормана. А и по тези места все още са останали някои неформални лидери. Ахмед вече има митичен образ и декларирана организация и останалите турци-лидери са тези, които трябва да се интегрират и да го признаят за лидер. По-късно тези лица, както и активисти от опозицията, са изолирани или изхвърлени от ДПС, а някои други, като пишещият тези редове, информиран за реалността, се отказват да участват в това.

Ахмед Доган архитект на Възродителният процес

Ахмед Доган е бил архитект на "Възр. процес

На 4 януари 1990 г. във Варна на контролирано от ДС събрание на група турци ОР Ахмед обявява създаването на ДПС. След което, вече като самопровъзгласил се лидер, заминава за Кърджали. Варна е избрана като място за създаването на ДПС поради причината, че до този момент ОР Ахмед не е познат на турците в Кърджалийско и Делиормана. А и по тези места все още са останали някои неформални лидери. Ахмед вече има митичен образ и декларирана организация и останалите турци-лидери са тези, които трябва да се интегрират и да го признаят за лидер. По-късно тези лица, както и активисти от опозицията, са изолирани или изхвърлени от ДПС, а някои други, като пишещият тези редове, информиран за реалността, се отказват да участват в това

мероприятие на ПГУ

Това е моментът, в който се започва изграждането на обкръжението на лидера Доган от проверени лица и за илюстрация споменавам само Юнал Лютфи (агент “Сидер”) и други. Интересното е, че те не са принудени да правят това, а много добре знаят за какво става дума. Преди изборите за Велико Народно Събрание и по време на това събрание в ЦК на БКП и ПГУ все още няма ясна концепция до каква степен да позволят участието на ДПС в политическия живот на България – дали то да бъде еднодневка, създадена от провокатор, само за да отклони вниманието за изборите или да продължи да се изгражда като квазиполитически субект. Илюстрация на тази неопределеност са и някои хаотични действия на ОР Ахмед като например да изгради ДПС като ислямска партия и следователно отново да подложи турците под ударите на държавата, забавянето на регистрирането на Движението за участие в изборите или дори предложението ДПС да напусне Великото Народно Събрание в момента на неговото откриване, което по своята същност е политическо самоубийство. Надделява мнението за конституиране на ДПС като партньор в управлението и последва сваляне на правителството на Филип Димитров, кабинетът “Беров”, управлението с НДСВ и тройната коалиция. През всичкото това време около ДПС гравитира плеяда от оперативни работници на ПГУ, които са наложени в управлението или стопанския живот. И ако някой си направи труда да прегледа публикациите по темата, може да идентифицира десетки имена, но сега може би две са достатъчни: това на Стоян Денчев, който ту е от Мултигруп, ту от ДПС и това на Феим Чаушев, който за определен период е и съветник на един друг кадър от балканското направление на ПГУ – Георги Първанов.

Ако все още съществува въпросът защо преходът в България стана по този начин, може би ще е полезно да се върнем към разсъжденията на Сун Дзъ отпреди четири века преди Христа, че воинът победител първо печели войната, а след това влиза в битка, т.е. започва промяна.

Нов световен ред (Новата свръх диктатура)

Нов световен ред (Новата свръх диктатура)

Тоталния контрол

По голямата част от света е под контрола на Олигархията. Световната олигархия чиято влас се крепи на финансовата мощ на определени кръгове. Като всяка тирания и тази най-нова форма на диктатура се бои от потиснатите класи. И така управляващата класи има за цел тотален контрол над останалите потиснати класи тоест над цялото общество. Поради страха от съпротивата, която се ражда винаги при откритата диктатура, за сега се налага скрита диктадура. Първата част от нея е тоталното следене. Цел да се открият и следят всички свободомислещи, защото истината е най-големия враг на Олигархията, а и всички недоволни и несъгласни с налагащия се режим. Модерните технологии в.т.ч. информационните предлагат нови и големи възможности за повсеместно следене.("Кой ни наблюдава" от Джон Гиб) Правителствата изграждат централизирани информационни масиви, в които се събират принудително лични данни на населението. Така олигарсите разполагат с готова информация за всички. Ежедневно следене. Преди време имаше идеи да сложат всеки чип като на кучетата и да следят така всички. Това вече не им се налага. Те хитроумно сползват мобилните технологии. GSM има почти всеки и го носи постоянно със себе си. GSM технологията позволява да се установи по всяко време местоположението на телефона с неговия собственик. Освен това през телефона минават всичките ви основни контакти. Чрез него лесно може да се установят вашите връзки и обкръжение. Страх ви е, че ще сложат чип на всеки, а вече сами сте си го сложили в джоба... Агентура. Дори в електронния век без агентура не минава. Днес има доносническа мрежа не по-лоша от ДС навремето.
Първо идват информаторите на възлови места. Там където има информация на много хора. Така се внедряват и вербуват информатори в различни институции. Например:
- в администрацията - за нерегламентиран достъп до лични данни.
- в телекомуникационните компании - за следене на контактите
- в големите банки - за финасова информация/ също и в др. финансови институции и т.н.
- в по-големите библиотеки. Там се следи кой какво чете. Това е важно, защото все още не са въвели открита цензура поради съпротивта на обществото и свободна литература вкл. против олигархията се промъква тук там. За това те се задоволяват със следене на четенето им. Освен това просто имат информация за вас.
- в масмедиите - контролът над масовото осведомяване е особенно важен, тъй като още не е въведена официална цензура и е само неофициала поради обществената съпротива. Така се контролират средствата за масова информацията да разпространяват дезинформацията на олигархията и да не казват истината на обществото. От телевизионния екран ви говорят агенти.
- в училищата. За олигарсите е важно да контролират, какво се учи в училищата. Учебните програми се спускат централно. Там се указва, какво да се учи. Чрез училище се налагат дезинформациите и моделите на олигархията. Доносниците в учебните заведения следят дали се преподава указаната дезинформация и дали не се преподава своеволно забранената неофициално истина. Освен това в училищата се следи за неудобни сред учащите.
- агентура на работните места при големите работодатели и т.н.
- накрая идват кварталните доносници. Вербуват се доносници по места, така че доносническата мрежа да покрие повече население. Тези доносници наблюдват околните хора, следят неудобните и т.н. Махленските клюкари ви проучват следят и докладват. СРС - специали разузнавателни средства. За да ви подслушват не е нужно дори СРСто да в дома ви. Днешните технологии позволяват да ви подслушват от разтояние. Ако искат могат да ви подслушват нерегламентирано, колкото си искат. Накрая доносникът/агентът може да ви даде тайничко сериум на истината. Например при почерпка(може да е в кафе, безалкохолно, храна и прочие),когато сте на кафе, ресторант, гости и др. Може да ви го дадат като храна/питие за помен, почерпка, подарък и др. Така под ефекта на психотропни вещества езикът ви се развързва и дори може да не осъзнаете, защо изведнъж сте станали приказливи. Освен това при нужда се ползва и стария метод за следене с агенти, които да ви проучват и следят. Първият етап от налагането на диктатурата НСР - тоталното наблюдение е вече изпълнен. Следващия етап е неговото узаконяване, тъй като незаконното следене създава проблем следящите ви. В отделните случай на следене на неудобен могат да намерят решение (Например за едни блогове бе измислена фантастичната "версия" за китайски агент за да могат да получат достъп до информацията. В блоговете е разкрита неудобна за олигархията информация, а също и инф. за енергиини технологии неудобни за финансовата олигархия.). За повсеместното следене, обаче това е затруднение. За това олигалхията създава умишлено източници на заплаха за да принуди обществото да отстъпи доброволно от правата си. Тайно се поощряват тероризма и престръпността. Вземат се само привидни мерки за борба с тях. Симулира се безсилие и така се притиска обществото да подари свободата си на олигархията. Финансиране на ситемата.(на доносниците и агентите се плаща. Доносниците освен на донос/поръчна се подкупват и с други облаги - лобиране, по-добра работа и т.н.) Само част от средствата идват по официален път(бюджет на тайните служби) останалите са нелегални(а и самата дейност по налагане НСР и потъпкване на свободата и правата на гражданите е незаконна). Нелегалните среддства се набавят от контрабанда, наркотици, корупция и т.н. Практиката на ЦРУ да финасира тайните си операции с пари от наркотрафик е добре извесна от близкото минало, както и връзките на ФБР и ЦРУ с мафията. КГБ и ДС също са участвали в търговията наркотици за да финансират тайните си операции. Разликата е, че те не са продавали дрогата на собствените си народи. За олигарсите обаче останалите/експлоатираните/ класи или иначе казано собственият им народ е заплаха за тях. За това те го деморализират с наркотици за да го тъпчат по-лесно и ограничават разпространението на наркотиците, само колкото се нуждаят от годна работна сила за експлоатация - т.е. за собствените си нужди. Системата на Новия световен ред вече се изгражда пред очите ни от доста време насам.

"Големият брат щe ви гледа от микрочип

Големият брат щe ви гледа от микрочип

Този проблем си е световен проблем от доста векове назад, който рискува да се принесе и в бъдещето. Еднакво сме застрашени от свърх шовенистичните амбиции на световната олигархия, която нашата родна олигархия е скачена към нея и и изпълнява разпорежданията на местна почва, за да не се получи ефекта на доминото и да повлече други демократични и свободомислещи хора и народи към бунт, предизвикан от престъпната власт на точно тази същата олигархия. Явно поклонниците на златният телец, все още си въобразяват че могат да контролират тотално съзнанията на хората с финансовите си ресурси, за да си налагат техните измислени утопии и идеи за богоизбрани касти, богоизбрани народи и дрън дрън прочие глупости, който могат безнаказано да живеят на гърба на останалите хора, а тези хора страдат само защото на боговете така им се е прискало, да живеят охолно за сметка на страданието на милиони човешки същества. Достойното на Исляма е, че се явява една много сериозна спирачка пред тези психични лудости, подплатени с милиарди и трилиони в злато за да си осъществят плановете за завземане на световната власт. Не случайно световният ционизъм хвърля милиарди долари в терористична дейност от името на Исляма. Хвърля милиарди долари за световна медиина пропаганда за да опетни тотално тази миролюбива религия Ислям! и да си оправдаят престъпните действия с цел да си разчистят пътя към завладяването на света и както се вижда че постигат успехи, сред сродните и шовенистични среди дори и тук в българия в лицето на разни психично болни лидери като доган, като станишев, като борисов, като сидеров, като каракачанов и още знайни и незнайни борци за Нов Световен Ред. Ако не е Исляма, със сигурност света ще е едно кошмарно място за живот, ежсекундно унищижаван от същата тази военизирана олигархия. Така че Исляма бъде ли победен от световното ционистко лоби, автоматично светът е победен и предаден в ръцете на тези ционистки безумци, за да си правят какво си искат с него. Но и въпреки техните намерения на световните олигарси, АЛЛАХ няма да допусне да се стигне до това подчинено положение. Той е дал свободната воля на човека, а тези безмозъчни ционистки животни, са никакви за да я отнемат тази свободна воля и чувството на свобода. От нас самите зависи дали ще си подарим свободата на същите тези престъпници който отдавна трябваше да са в психиатриите на усилено лечение с най-силните психотропни медикаменти, защото лудоста им е в такъв напреднал стадии, че е престъпление да им се отказва медицинска психиатрична помощ. Те да са опасни само за себе си, лошото е че в този стадии на лудост, са опасни и за околните, за това не бива да им се предаваме на тези луди хора и трябва да се борим час по скоро за собствената си свобода и право на достоен живот, за да оцелеем и да установим една наистина хармония между хората и религиите АМИН.

Тайните протоколи на ционистките мъдреци

"Тайните протоколи"

"Главната цел на тази книга сте вие, читателите, вашето благополучие и бъдещето на децата ви.
Аз знам, че сте целенасочено дезинформирани от едно общество, което си служи с лъжа и измама до такава степен, че ви е невъзможно да различите истината от неистината. Това, което разбирам, разбират и много други хора по света, но разликата между мен и тях е, че аз не се страхувам да поема отговорността да опиша това, което виждам.

Има хора, които не желаят вие да знаете това, което искам да ви кажа. Те се опитаха много пъти да ме спрат да говоря за него. Годините, прекарани в лагери и затвори, побоищата и гаврите са единствените ми ордени за откровеност към вас. Зная много добре, че никой не е спечелил, казвайки на хората истината.

Желанието ми е и вие да бъдете информирани за света, в който живеете, и сами да направите своите изводи и заключения.

Животът ми премина в много приключения, произшествия и инциденти. Щом съм още жив, трябва да приема, че нещо ме е пазело! Да, аз, който не вярвам в предопределената съдба, казвам това. Аз, който не вярвам в случайности...


Не вярвам в теорията, че една поредица от събития без всякаква връзка помежду си трябва да определя бъдещото развитие на света и личната ни съдба. Съвсем ясно е, че тези, които притежават властта и богатствата, са се свързали заедно и провеждат един дългосрочен план, който да насочи бъдещето ни в желаната от тях посока. Аз се опитвам да защитя принципите, в които вярвам, а именно оцеляването на семейството ми и на човешкия род, без да бъде манипулиран и контролиран."

"Прочитайки тези "Протоколи", веднага разбирате истинското положение в страната, в която живеете, както предугаждате какво ще настъпи през следващите години. Разбирате също как и колко действията на вашите избраници ще се различават от техните предизборни "думи и обещания"…" За достоверността на тази книга говори и фактът, че след болшевишката революция в Русия, осъществена от юдео-масонството, всеки у когото е откривана е бил разстрелван, а екземплярът унищожаван! "Протоколите" са ясно доказателство за пъкления план, който е замислен за човечеството и се осъществява все още неспрян стъпка по стъпка. Все още огромната част от хората дори не знаят, че в целия съветски административен апарат евреите и евреите-масони са били повече от две трети до 99 процента от състава на някои комитети, начело с В. Ленин. Ето какво пише в излизащото в Ню Йорк еврейско издание "Ди америкън хибрю" от 10.09.1920 г. - "Болшевишката революция в Русия беше работа на еврейския ум, на еврейското недоволство, на еврейското планиране, чиято цел беше да се създаде "нов ред в света". Това, което се извърши така превъзходно в Русия благодарение на еврейството, трябва чрез същата умствена и физическа сила да стане действителност в целия свят."

“Единственото неоспоримо нещо, което мога да кажа за тях е, че те съвпадат изцяло с онова, което се случва в света. Вече 16 години откакто съм запознат с тях, всичко онова, което е написано вътре, се е потвърдило. Съдържанието на протоколите съвпада със ситуацията, която се разиграва пред мен.”

“През 1933г. в Швейцария почнали да се разпространяват “Протоколите на сионските мъдреци”. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн. Мировият съд е председателствуван от юдеина-съдия Валтер Майер. В резултат – разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите.... Осъдените апелират делото и в 1937г. на 1.ноември Бернският апелативен съд издава решение, с което отменява решението на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има в предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария, коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите”.

Из предговора към “Протоколите на сионските мъдреци”

“През януари 1917г. Нилус подготвя второто издание, което е подредено, подкрепено документално и предадено за публикуване лично от него. Преди обаче то да излезе от печат през март 1917г., при идването си на власт Керенски нарежда всичко с автор Нилус да бъде унищожено. През 1924г. професорът бива арестуван от ЧК в Киев, репресиран и съден. Съдът, чийто председател бил евреин излиза със следното обвинение: “Нанасяне на неизмерима вреда на еврейството с публикуването на протоколите”. Освободен за няколко месеца, той отново бива арестуван от ГПУ за около 2 години и изпратен на заточение във Владимирска област, където умира на 13.януари 1929г.”

Легендата Атлантида

Легендата Атлантида

Легендата за Атлантида започва в две творби – Тимей и Критий (писани около 355 г. пр. н. е.) от великия гръцки философ Платон. Както и в неговата по-ранна творба – Републиката, Платон ги пише като диалози между 4 мъдри мъже включващи учителя на Платон – Сократ. По време на дълга беседа над философски въпроси от всякакъв тип, Критий, историк и пра-прадядо на Платон разказва история, която приписва на своя прадядо, който я чул от своя баща. Около 600 г. пр. н. е докато пътувал в Европа, Солон (историческа фигура запомнена със своя законодателен и поетически гений) научил за велика цивилизация, която съществувала 9000 години по-рано.

Тя била ситуирана в Атлантическия океан отвъд Стълбовете на Херкулес (в днешно време протока Гибралтар) на остров по-голям от Азия и Северна Африка взети заедно. Според информатора на Солон, египетски жрец, Атлантида станала арогантна и военно настроена. Управлявала много други острови и части от това което сега е Европа. Но когато Атлантида нападнала Атина и други гръцки градове тези общества събрали сили да отблъснат завоевателите и да ги изтласкат обратно в Атлантида освобождавайки и други острови от тиранията в процеса. Но когато битката била доведена до собствените брегове на Атлантида, унищожителни земетресения и наводнения унищожили континента-остров само за едно денонощие. Гръцките войници загинали заедно с атлантските, а Атлантида потънала на дъното на океана.

Илюстрация на местоположението на Атлантската империя: Света преди потопа от Игнатиус Донъли, 1882 г. (Библиотека на Конгреса) Не само това споменават диалозите обаче. Повечето от дискусиите, голяма част от които сложно детайлизирани, описват цивилизация, която била почти перфектна преди гордостта да я поквари. Атлантида се предполага да е мястото което е модел за управление. В своя пик тя оперирала на принципите установени в Републиката. Няма друг древен документ, който да съдържа независима трактовка за Атлантида. Всички референции към изгубения континент цитират Платон като източник.

Някои приемат описанието на Платон като историческо, докато други го виждат като алегория, която не трябва да се приема буквално. Самият ученик на Платон, Аристотел споделял последното мнение. През XVI и XVII в., по време на които европейските изследователи намерили път към Америка, няколко писатели, най-забележителен от които сър Франсис Бейкън (1551-1626 г.), съживили мита за Атлантида и дали теорията че неговите останки могат да бъдат намерени в Новия Свят. Това било само начало от нов рунд спекулации. „По едно или друго време” за Атлантида се говори че се намира в Арктика, Нигерия, Кавказкия регион, Крим, Северна Африка, Сахара, Малта, Испания, Централна Франция, Белгия, Бахамите и още много различни местоположения в Северна и Южна Америка. (Ellis, 1998).

Сред най-впечатляващите книги които изобщо са писани по тази тема е, „Атлантида, Света преди потопа” (1882 г.) и била творение на бившия конгресмен на Минесота Игнатиус Донъли (1831- 1901 г.). Донъли изследвал това което той представял за доказателства от дисциплини като археология, геология, биология, лингвистика, история и фолклор, за да твърди уверено че Атлантида не само е съществувала, но била мястото където човешките същества станали цивилизовани. Атлантида изпратила своите хора по целия свят да заселят земята. Великите богове и богини от античния свят били базирани на лидери и герои от Атлантида. Легенди по целия свят за велик потоп дължат своя произход на замъглените спомени от катастрофата която погълнала Атлантида. Историческата цивилизация повлияна най-много и директно от Атлантида била Египет.

Тези разкрития придобили международен интерес и книгата на Донъли била преиздавана много пъти. За известно време дори някои уважавани учени били склонни да приемат че легендата е истина. Все пак Донъли бил избран в Американската Асоциация за Развитие на Науката. Не след дълго обаче критици изложили някои грешки, преувеличения и други научни недостатъци в книгата и вярата в Атлантида се придвижила в окултните кръгове, подкрепена от основателката на теософията Елена Петровна Блаватска както и други езотерични философи. Преди края на XIX в. нарастващ брой окултна литература свидетелствала, че Атлантида била развита не само за стандартите на своето време, но и по стандартите на модерните времена. Тя притежавала супер наука, която наред с други прекрасни постижения изобретила телевизията и самолетите.

Шотландския фолклорист и окултист Луис Спенс, който подходил сравнително по-консервативно написал 5 книги за Атлантида между 1924 и 1943 г., цитирайки Донъли и неговата методология като основно вдъхновение. Подчинявайки се на консенсусното виждане сред историците и археолозите, които твърдели че човешките същества са живели в пещери девет хиляди години преди времето на Платон, Спенс твърдял че Атлантида е съществувала деветстотин години преди Платон. Междувременно твърдения, слухове и дори измами с археологически „открития” на атлантски артефакти изпълнили популярната преса и запазили мистерията жива.

Доста циркулярните ченъли на Едгар Кейси (1877-1945 г.) наречен „спящият пророк” поради нивото на съзнание, в което той вокализирал своите психически тълкувания, често споменавал Атлантида. Много хора дошли при него за психически напътствия научили че са били атланти в свои предишни животи. В изчерпателните видения на Кейси за изгубения континент, Атлантида се намирала там където Платон я бил поставил: между Мексиканския залив и Средиземно море. За разлика от Платон Атлантида на Кейси била развита колкото Америка от средата на XX в. и в много отношения дори по-развита. Атлантите според Кейси първоначално били духовни същества. После те еволюирали в такива от плът и кръв. С тяхното общество се свършило когато избухнала гражданска война.

Комбинация от природни катаклизми и злоупотреба с атлантска технология причинили разбиването на континента и потъването му в океана. Кейси пророкувал, че в края на 60-те години западната част на Атлантида ще се появи отново в околностите на Бимини при Бахамите. Когато времето дошло почти две десетилетия след неговата смърт, няколко експедиции търсили за атлантски руини в местността и дори обявили че са намерили железопътни линии и архитектурни артефакти, които в крайна сметка се „оказали” естествени подводни скални формирования.

В ерата на летящите чинии, някои писатели свързали НЛО с извънземните технологии, които атлантите познавали защото имали чести срещи с приятелски настроени космически хора. Споделящите теорията за „кухата земя” вярвали че атлантска технология и дори самите атланти могат да бъдат намерени в определени каверни по света. Ню Ейдж контактьори комуникирали със стотици а може би хиляди безтелесни атланти. Едно столетие от окултно знание твърди че Атлантите и Лемурите (от Лемурия еквивалента на Атлантида в Тихия океан) имат колонии в Планината Шаста – на границата между Калифорния и Орегон.

С навлизането на интернет – сайтовете посветени на Атлантида и свързаните с нея материали станаха изобилни. Един такъв сайт управляван от базирания в Хавай Департамент по Интерпланетарните Въпроси доставя детайлизиран образ на мита за Атлантида еволюирал в края на ХХ в. В тази версия Атлантида е буквално златна цивилизация, в която златото е толкова изобилно, че било срещано колкото и стоманата в днешното строителство и инфраструктура. Атлантите пътували по целия свят с фантастични летящи кораби. Същите кораби ги отвеждали на други планети, включително Марс където те оставили свидетелства за тяхното присъствие в гигантска структура („Марсианското лице”) и известен брой пирамиди на марсианската повърхност. Луната също била колония на Атлантида. Съвременните астронавти намерили руини на стени и пътища, но им била запушена устата от правителството, което било решено да скрие истината за Атлантида от масовата публика.

Департамента по Интерпланетарни Въпроси описва атлантите като живеещи живот на охолство и просперитет докато „национална работна сила от роботи, андроиди и хуманоиди от генетично инженерство” извършвали тежката работа.” Атлантската наука създала и някои странни създания – те намерили начин да кръстосат същества така че да получат русалки, циклопи, еднорози и т.н. Същото това генно инженерство дало на атлантите големи размери и голяма сила. Всичко се сгромолясало буквално и фигуративно когато населението се предало на преследването на хедонистични удоволствия. В това време зли атлантски учени установили тайната на контрола върху съзнанието и опитали да управляват Земята и дори Слънчевата система. В определено време злоупотребата с психическата и материалната технология довели до геофизически катаклизми, които унищожили континента.

Но това не било всичко. Според Департамента за Интерпланетарни Въпроси, проблемите на Атлантида генерирали световна война, която се разпространила в космоса. Атомни удари унищожили лунната колония. Лъчи от антиматерия изпарили близо половината от градовете и сградите на Атлантида. „Счита се че един от тези лъчи все още оперира в Бермудския триъгълник и е причина за изчезването на самолети и кораби. Днес този лъч е извън контрол”. (Omar, 1996). www.xnetbg.com