Показват се публикациите с етикет тайни. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тайни. Показване на всички публикации

неделя, 4 юли 2010 г.

Зловещите тайни на полицията (милицията)



Зловещите тайни на полицията (милицията)

Проклятието на убитите в подземията настигало палачите и техните семейства. В сградата на Лъвов мост горили и варели живи в пещите политическите си противници Мирчо Спасов ползвал една от килиите за любовни срещи с тогавашната си метреса Милка Русева. През 60-те години "единочките” били префасонирани в баня и стая за жената, където МВР служителките се плацикали и обсъждали интимните си тайни
През ноември м. г. БСП започна масирана атака, за да си възвърне сградата на Лъвов мост, където се помещава Националната дирекция на полицията /НДСП/. Според легендата сградата е построена от БКП през 30-те години на миналия век. След 1944 г. била извършена замяна. Постройката е "трампена” за празен парцел в центъра на София, върху който БКП е построила партийния дом. Една пикантна публикация във в. ”Таймс” от пролетта на 1990-а гласи, че голяма част от парите за строежа на цитаделата били дарени от… секструженичките, които, като жертви на двойна експлоатация - сексуална и класова, - прегърнали комунистическите идеи за равенство и братство, но въпреки това занаятът им бил поставен извън закона.
Преди 125 години в България е създадена като институция полицията. 80 от тях централата й се помещава в една историческа сграда - зад Лъвов мост в столицата.
Сградата на Лъвов мост е замислена и строена като Народен дом на БКП по идея на създателя й Димитър Благоев. Това става възможно при благосклонното към левите идеи земеделско правителство на Александър Стамболийски. Построена е с народни пари, чрез облигации. На тях пишело: "1 лев = 1 тухла. А ти, другарю, колко тухли ще дадеш?” Явно обаче вградените капки народна пот са били лоша поличба, понеже домът така и не бил използван по първоначалното си предназначение. След като през 1923 г. умишлено бил запален, през 1924-та поради забраната на БКП и по ЗЗД е иззет и през следващите десетилетия се превръща в мястото с най-мрачната слава в София. От 4 юли 1925 г. в него се настанява Дирекция на полицията. На четирите етажа се разполагат отделите по сигурността, криминалният и административният. След атентата в храма „Свети Крал” през април 1925 г. тук се намира и прословутата Обществена безопасност.
Зад основната полукръгла постройка се намира втора, достроявана по-късно и ограждаща малко дворче. Пейзажът напомня затвор и това отговаря на истината. Зад малките прозорчета в приземния етаж са стаите на предварителното следствие. Тук са били водени разпитите и са изтръгвани признанията на политическите противници и криминалните елементи при няколко режима. Изтезанията са били провеждани в подземията, до които се е стигало през три врати и десетина стъпала. И днес все още могат да се видят килиите - единочки, някои от които са метър на метър и навяват средновековен ужас. Вдясно от тях пък се намират големите пещи, от които се е захранвало локалното отопление.
Още през 1925 г. тук започват масовите убийства на политически опоненти без съд и присъда. Арестуваният е сядал на стол, разпитващият е насочвал лампа към очите му, за да го заслепи, а двама джелати са мятали примка около врата му и са я стягали, докато спрат конвулсиите на тялото. След това труповете са били изгаряни в пещите. Така наред с комунистически и земеделски функционери са убити о. з. генералите Личев и Топалджиев и полковниците Попов и Проданов - зам. -кмет на София. Те като военни са имали "привилегията” да не бъдат удушени, а да стоят няколко денонощия прави в килията, докато изгубят съзнание. Тази "чест” имал и министърът на правосъдието и финансите в две правителства Петър Янев.
В зловещата сграда е убит и дядото на небезизвестния демократ от СДС и народен представител Асен Агов - майор Асен Агов, началник на авиацията при Министерството на войната.

В края на 30-те години и по време на Втората световна война на втория етаж се е намирал кабинетът на шефа на отдела по сигурността Никола Гешев. Този период от историята на българската полиция е обвит с ореола на мистерията. Личността на Гешев е странна и енигматична, дори историческите сведения за него са противоречиви. Той обаче издига управлението и полицейските методи на разследване до европейско ниво, на което може да завиди и Скотланд Ярд. Забранява ориенталските начини на разпит, а използва по-рафинирани и модерни методи за изтръгване на признания. Въвежда електрошоковете и висенето с главата надолу. Набиването на остри клечки под ноктите и държането в будно състояние също са негов патент, заимстван, разбира се, от методите на ВЧК-НКВД, чиято работа, казват, суперполицаят познавал изтънко. Гешев и следователите му сривали психически разпитваните и те изпявали даже „майчиното си мляко”. През подземията на Дирекция на полицията са минали повечето от партийните и държавните ръководители след 9 септември 1944 г. За доста от тях се твърди, че всъщност са били двойни агенти и доносници, иначе не биха минали живи през „ситото” на вездесъщия Гешев. Партизанките Митка Гръбчева, Вълка Горанова и Роза Коритарова описват как не били изнасилвани като Виолета Якова, но били държани в ледена вода до коленете и пак не издали никого. Вълко Червенков и Антон Югов също устискали партийната тайна. Клиент на полицията по онова време често бил и Тодор Живков. След "победата на народната власт” обаче архивите от разпитите били светкавично унищожени, а Тато се намърдал в креслото на първия директор на вече Народната милиция. Именно от цитаделата на Лъвов мост всъщност стартирала неговата партийно-държавническа биография. В подземията на сградата били тайно разпитвани от наши и съветски "спецове” регентите, сред които е бил и братът на цар Борис III принц Кирил. Около телата им са били намотавани жици, по които минавал ток, а върху главите им капела ледена вода. С часове ръцете и краката им били вързани на кръст откъм гърба. Дори има слухове, че Кирил и Богдан Филов били закарани за 48 часа със самолет до Москва, затворени в закован сандък, след което косите им побелели. А някои „по-дребни риби” направо били изгорени в пещите или сварени живи.
Особено жестока била разправата с „предателите”, когато директор на Народната милиция бил генерал Руси Христозов. В подземията без храна и вода дни наред е висял на халки и Трайчо Костов. Накрая, за да признае „вината” си, е бил напъхан в чекмедже, увит като какавида. За наказание, че искал да продава български стоки за долари, а не за рубли, палачите му навивали в устата зелените империалистически банкноти. Чувствайки че няма да издържи, при един разпит Трайчо Костов се опитва да се самоубие, хвърляйки се от третия етаж на стълбищния прозорец.
В същото време бившите арестанти – партизани, се чувствали прекрасно на бюрата на своите предишни мъчители, ползвайки буржоазния инвентар - сребърните мастилници и писалки, фините кристални сервизи и пепелници - и газейки с окървавените си чизми дебелите персийски килими, останали от фашистко. А суровият Мирчо Спасов дори имал личен кабинет, където приемал тогавашната си метреса Милка Русева и други засукани другарки.
Последният политически „клиент” на Дирекцията на Народната милиция през 60-те бил обявеният за превратаджия генерал Анев от групата на легендарния партизански командир от Врачанско Горуня. Неговите разпитващи, явно вдъхновени от съветската комедия от 30-те години „Веселите момчета”, му наливали в гърлото през фуния на всеки половин час по половин литър водка, като и те гаврътвали по чашка за кураж. След това се забавлявали да го гъделичкат по ходилата, за да видят дали още усеща нещо.
През 70-те години официалното място за следствени разпити се мести на столичната улица ул. „Майор Векилски” и катакомбите на Лъвов мост вече не били огласяни от писъци и стенания. Част от адските помещения под основната сграда били преобразувани в салон за радостни и тържествени събития. МВР служителите със семействата си празнували Нова година и 8 март и провеждали партийни и профсъюзни събрания. В другата част - откъм килиите, метър на метър без прозорци, оборудвали баня и "стая за жената”, в която дамите с милиционерски пагони си споделяли клюки и си доверявали интимни тайни.

четвъртък, 20 май 2010 г.

Тайните протоколи на ционистките мъдреци

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhL0cQbj0IAaREwqQGmTOZv854hhdnGt8jGSGs4UruhHezMaB9Z5TGh5d_pAYUAEOdO5OWDjQacpIWItQHmXtv-K40NcUH45kSC9WWsetL2OTcQf1Nc0nevVNmIfqFbNRNTP7879y0lYlQB/s320/28683377_1.jpg

"Тайните протоколи"

"Главната цел на тази книга сте вие, читателите, вашето благополучие и бъдещето на децата ви.
Аз знам, че сте целенасочено дезинформирани от едно общество, което си служи с лъжа и измама до такава степен, че ви е невъзможно да различите истината от неистината. Това, което разбирам, разбират и много други хора по света, но разликата между мен и тях е, че аз не се страхувам да поема отговорността да опиша това, което виждам.

Има хора, които не желаят вие да знаете това, което искам да ви кажа. Те се опитаха много пъти да ме спрат да говоря за него. Годините, прекарани в лагери и затвори, побоищата и гаврите са единствените ми ордени за откровеност към вас. Зная много добре, че никой не е спечелил, казвайки на хората истината.

Желанието ми е и вие да бъдете информирани за света, в който живеете, и сами да направите своите изводи и заключения.

Животът ми премина в много приключения, произшествия и инциденти. Щом съм още жив, трябва да приема, че нещо ме е пазело! Да, аз, който не вярвам в предопределената съдба, казвам това. Аз, който не вярвам в случайности...


Не вярвам в теорията, че една поредица от събития без всякаква връзка помежду си трябва да определя бъдещото развитие на света и личната ни съдба. Съвсем ясно е, че тези, които притежават властта и богатствата, са се свързали заедно и провеждат един дългосрочен план, който да насочи бъдещето ни в желаната от тях посока. Аз се опитвам да защитя принципите, в които вярвам, а именно оцеляването на семейството ми и на човешкия род, без да бъде манипулиран и контролиран."

"Прочитайки тези "Протоколи", веднага разбирате истинското положение в страната, в която живеете, както предугаждате какво ще настъпи през следващите години. Разбирате също как и колко действията на вашите избраници ще се различават от техните предизборни "думи и обещания"…" За достоверността на тази книга говори и фактът, че след болшевишката революция в Русия, осъществена от юдео-масонството, всеки у когото е откривана е бил разстрелван, а екземплярът унищожаван! "Протоколите" са ясно доказателство за пъкления план, който е замислен за човечеството и се осъществява все още неспрян стъпка по стъпка. Все още огромната част от хората дори не знаят, че в целия съветски административен апарат евреите и евреите-масони са били повече от две трети до 99 процента от състава на някои комитети, начело с В. Ленин. Ето какво пише в излизащото в Ню Йорк еврейско издание "Ди америкън хибрю" от 10.09.1920 г. - "Болшевишката революция в Русия беше работа на еврейския ум, на еврейското недоволство, на еврейското планиране, чиято цел беше да се създаде "нов ред в света". Това, което се извърши така превъзходно в Русия благодарение на еврейството, трябва чрез същата умствена и физическа сила да стане действителност в целия свят."

“Единственото неоспоримо нещо, което мога да кажа за тях е, че те съвпадат изцяло с онова, което се случва в света. Вече 16 години откакто съм запознат с тях, всичко онова, което е написано вътре, се е потвърдило. Съдържанието на протоколите съвпада със ситуацията, която се разиграва пред мен.”

“През 1933г. в Швейцария почнали да се разпространяват “Протоколите на сионските мъдреци”. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн. Мировият съд е председателствуван от юдеина-съдия Валтер Майер. В резултат – разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите.... Осъдените апелират делото и в 1937г. на 1.ноември Бернският апелативен съд издава решение, с което отменява решението на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има в предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария, коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите”.

Из предговора към “Протоколите на сионските мъдреци”

“През януари 1917г. Нилус подготвя второто издание, което е подредено, подкрепено документално и предадено за публикуване лично от него. Преди обаче то да излезе от печат през март 1917г., при идването си на власт Керенски нарежда всичко с автор Нилус да бъде унищожено. През 1924г. професорът бива арестуван от ЧК в Киев, репресиран и съден. Съдът, чийто председател бил евреин излиза със следното обвинение: “Нанасяне на неизмерима вреда на еврейството с публикуването на протоколите”. Освободен за няколко месеца, той отново бива арестуван от ГПУ за около 2 години и изпратен на заточение във Владимирска област, където умира на 13.януари 1929г.”