Кой уби Борис III?

Кой уби Борис III?

От Британското посолство до Държавния департамент: Меморандум

След внимателно проучване на приготвения от Службата за военна информация документ “Дългосрочен план за България” (2), правителството на Нейно Величество намери за необходимо, че е полезно да представи следния доклад, относно политиката му спрямо България и позицията му, относно пропагандната насока, приета във връзка с тази политика.

През месеците, предхождащи скъсването на дипломатическите отношения през март 1941 г., между нашата страна и България, многократно са отправяни предупреждения до Българското правителство, относно последствията, които биха настъпили, след капитулацията на България пред Германия и преди всичко при нападение от страна на България срещу нейните съседи! Правител-ството на Нейно Величество предостави на вниманието на България цялата мотивация и безрезервната подкрепа, за да запази нейната независимост. Въпреки това, България най-накрая отстъпи пред немския натиск и когато немските войски навлязоха в нейната територия, активно им сътрудничеше, една позиция, която бе в ярък контраст с пасивната позиция на принудителна жертва, като Дания например! По-късно, когато Германия нападна Гърция и Югославия, Българската войска последва германците като чакали, използвайки тяхната слабост, предявявайки големи териториални претенции спрямо тези страни, които Българското правителство обяви със задоволство още през януари 1940 г. и тържествена надутост.

Пълномощният министър на Нейно Величество сър Джордж Рендъл при своите последни разговори с Царя на българите (3) и с българския председател на министерския съвет (4), даде на България ясно да разбере, че тя трябва да поеме отговорността за всички последствия от предателската й постъпка. Струва си да се отбележи, че когато сър Джордж изрази своето дълбоко съжаление, че въпреки опитите на правителството на Нейно Величество да спаси независимостта на България, те са пропаднали, г. Филов отговорил, че въпросът за независимостта на България е единствено и само от компетентността на Българското правителство и без необходимостта от наша помощ! На това пълномощният министър на Нейно Величество отговаря, че той ще си вземе сериозна бележка за това становище, тъй като то би било от голямо значение при една бъдеща конференция да го знае, че българския председател на министерския съвет в критичен момент от българската история, е поел пълната отговорност за резултата, който позицията на българската правителствена политика би имала в края на краищата върху независимостта на България. При това, по време на двата разговора, нито българския цар, нито неговият министър можаха да изтъкнат по-добро извинение за капитулацията на България от това, че една победа на Германия изглежда неизбежна!

Поради това правителството на Нейно Величество възприема решението на България да влезе в Оста, като резултат на преднамерено решение, взето с пълното съзнание, съобразно предупрежденията за последствията. Англичаните отказват да признаят анексията на гръцки и югославски територии от България и те, по такъв начин, не се чувстват обвързани със запазването на суверенитета на Българската държава. Становището на правителството на Нейно Величество относно бъдещето на югоизточна Европа, е този район да бъде групиран в някаква формална федерация, точната формула на която, съответно – механизма на федериране и нейните външни и вътрешни граници, би била установена при една бъдеща мирна конференция между заинтересованите воюващи държави, при специалното сътрудничество и съгласие на СССР. Такава конференция, естествено, би трябвало да включва България, като предварителните, бегли сондажи, които правителството на Нейно Величество е имало по този въпрос с правителството на СССР, последното, по принцип, не е изразило несъгласие, за включването на България в тази организация. От друга страна, невъзможно е все още да се каже, дали България ще бъде част от тази организация или независима държава, и дори и, че много от българите, биха били кръвно заинтересовани, за създаването на независима държава, правителството на Нейно Величество намира за неразумно да се обвързва с гаранции от подобно естество.

А що се отнася до отношението на правителството на Нейно Величество спрямо династията на Сакс Кобурготите, ще припомним, че настоящата война е третият случай (5), в който член на тази династия, участва във вероломно нападение срещу своите съседи. Но факт е освен това и че, отговорността за сегашната ситуация, не може да се прехвърли от Царя върху българското правител-ство, тъй като то е обявено от българите като негово създание. Ако бъдещето на югоизточна Европа е на федерални основи, то още повече не би имало място за една България, управлявана от член на сегашната царска фамилия, поради естествените справедливи чувства на ненавист, с които тя би била посрещната от съседните й държави, и особено от царските фамилии на Гърция и Югославия. Поради това правителството на Нейно Величество не може да има повече никакви контакти с Цар Борис, за чиято участ то не е заинтересовано (6), нито пък биха искали да имат нещо общо с днешното българско правителство. Царят е компетентен човек, лукав, слабохарактерен, неспособен на смели решения, досущ като баща си. Всички опити за му се окаже подкрепа, с надежда България да се откъсне от Оста, по всяка вероятност биха пропаднали и ние просто бихме се компрометирали в очите на нашите балкански съюзници и пред света, като при това бихме си навлекли неизчислими беди и усложнения в бъдещите ни планове за съдбата на югоизточна Европа.

В този аспект политиката на правителството на Нейно Величество спрямо България, както и пропагандата срещу България, би била от същото естество. Генералната линия бе посочена в ме-морандума, предоставен пред Държавния департамент на 6 април 1943 г. Ние само бихме втълпили на българския народ, че отговорността за днешната злочестина, в която се намира, се дължи изцяло на днешния режим и че единствения му изход е да се опълчи срещу хората, които са ги предали – или по пътя на революция или чрез безусловна капитулация пред освободителните армии, когато му дойде времето. Ние нищо не обещаваме, както и не даваме никакви гаранции за бъдещето на България, като при това българския народ трябва да бъде уверен, че чрез една почтена капитулация, ще намери единствен изход от сегашната злочестина.

Вашингтон, 16 август 1943 г.

-----------------------------------------------------------

1 Foreign Relations of the United States. Diplomatic Papers. 1943. Washington: United States Government Printing Office, 1963, Volume I: General, pp. 495-497: 741.74/12.

2 Не се намери екземпляр от този документ на Службата за военна информация сред документите й в Националните архиви.

Дали е активен и досега! - редакция

3 Борис III от дома Сакс-Кобург от 5 III 1941 г.

4 Богдан Филов от 5 III 1941 г.

5 Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. - редакция

6 Настоящето показва как само след три дни е задействан планът по отравянето на Цар Борис: от английската служба MI5 (Military Intelligens Five Division) на принцеса Мафалда (+ 28 август 1944 г.) се предава тихоокеанската отрова грузу на новия (от 6 VII 1943 г.) италиански посланик в София Mamelli (бадолист), който намазва с нея отвътре чашата за кафе предназначена за Цар Борис III по време на обяд с обща храна...

На погребение на Царя германската делегация водена от Кайтел е получила изричното разпореждане от Хитлер да взема храна единствено от Главната квартира!

Световната конспирация: революцията

Световната конспирация: революцията

Всичко започва много по-рано от 1917 г. През 1879 г. Джон Рокфелер със своята компания «Стандарт Ойл» контролира 95% от американските петролни рафинерии с амбициите да постигне световен контрол.

През 1883 г. руснаците откриват големите петролни залежи в Баку и много бързо развиват това огромно богатство. Рокфелер среща сериозен конкурент от страна на Русия, която само след пет години -в 1888 г. завзема световния пазар. Производството им нараства много бързо. Докато през 1860 г. производството на САЩ е 70 000 тона, а това на Русия -1 300 тона, през 1901 г. САЩ имат 10 млн. тона производство, а Русия -12 млн. и 200 хил. тона. Това спомага Русия да стане една от най-индустриализираните страни в света и през 1913 г. тя надминава по индустриална продукция САЩ, Англия и Германия.

Болшевишката революция през 1917 г. заварва Русия в икономически прогрес, който развива до голяма степен средната класа -най-големият враг на конспирацията, което е и една от причините за Революцията. Втората причина е, че след разгрома на Наполеон и влизането на руски войски в Париж в 1814 г. много руски аристократи посещават Франция н възприемат революционните либе­рални идеи, в резултат на което се образуват двете тайни масонски ложи в Русия. Същите тези масонски ложи по-късно играят решаваща роля за революцията, специално с образуването на управлението, което напълно замества царя след неговото абдикиране.

Социалдемократическата работническа партия по-късно става Руска комунистическа партия с водачи Ленин и Троцки.

Най-решителният момент за Руската революция настъпва през 1905 г. в Лондон (Англия), когато Фабианската организация дава на болшевиките един голям заем за започването на революцията. Много от чле­новете на тази организация също им заемат големи суми. Един от тях е известният им член Жозеф Фелс -амери­кански сапунен магнат, който лично отпуска големи суми за същата цел.

Якоб Шиф, Жорж Кенаи, Морга н и някои нюйоркски банки заемат на Япония 30 милиона долара, за да нададат Русия от изток и по този начин улесняват болшевиките, които на 1 май 1905 г. започват революцията, която не ус­пява. Ленин е в Швейцария, Троцки -в САЩ, а Сталин -в Сибир. За услугата му японците награждават Кенан с два от най-големите им ордена «Златния военен медал» и «Свещеното съкровище».

Още през 1915 г. в Ню Йорк е образувана специална корпорация за координиране на помощите, специално тези за болшевиките. Организаторите са Рокфелер, Морган и Нейшънъл Сити Банк. Президент на корпорацията е Франк Вандерелип с директори Дюпон, Ото Кан и други представители на банките и известни банкови магнати.Никой не би могъл да помисли сериозно, че капиталисти от такъв ранг ще финансират една антикапиталистическа революция, но това стана и е неоспорим.факт.

Руското генерално командване получава от един свой агент в Ню Йорк рапорт с дата 15 февруари 1916 г. Същият документ става достояние на света чрез книгата на писателя Борис Брасол «Светът на кръстопътищата». А ето и част от рапорта: «На 14 февруари 1916 г. в из­точната част на Ню Йорк се състоя тайно събрание от 62 делегати. Петдесет от тях били ветерани от револю­цията през 1905 г., а останалите са били нови членове. Много от делегатите принадлежат на интелектуалната класа, като доктори, публицисти и т. н. Целта на събранието е била обсъждане начина на започване на голямата революция в Русия. Според повечето от делега­тите условията в момента са били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. При неговото поста­вяне на събранието е било веднага осведомено от някого от членовете, че този въпрос е подсигурен, във връзка с което името на Якоб Шиф е било многократно спомена­вано.»

След абдикирането на царя—15 март 1917 г. -се съставя временно правителство, оглавено от социалиста Керенски, който веднага дава пълна амнистия. Ленин, Сталин и Троцки се връщат в Русия и този път през есента на 1917 г. болшевишката революция успява. Троцки напуска Ню Йорк на 27 март 1917 г. с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти) го задържат, тъй като откриват в Троцки десет хиляди долара -голяма сума за това време. Въпреки че Троцки е притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото са знаели кой е Троцки и защо се връщам в Русия. По същото време Канада, САЩ и Царска Русия са във война с Германия. Революцията е била против;! интересите на Канада и САЩ, тъй като при успех, Ленин! ще сключи мирен договор с Германия, която ще освободи войските си от руския фронт и ще ги насочи срещу канадските и американските, както и става. Под натиска на американския президент Уилсън канадците пускат Троцки и придружаващите го.

Ленин също напуска Швейцария с 32-мата си привър­женици в един военен германски брониран влак, премина­вайки през военните германски линии и охраняван от германски войници. Предполага се, че Ленин предвари­телно се е споразумял с германците веднага след като завземе властта да спре войната с Германия.

Защо американските банкери избират Ленин да сътруд­ничи в тяхната работа? Защото неговата програма предвижда национализиране на банките. Със създаването на една държавна банка се открива възможността управ­лението да знае във всеки момент какво влиза и излиза от банката, която вече се управлява и контролира от тях. Второ, строг контрол на работниците чрез работническите профсъюзи. Трето, национализиране на синдикатите, с което се премахват търговските Тайни. Четвърто, регули­ране на консумацията и още много други ограничения, единствено в полза на големия капитал.

Аз лично бих възприел част от тази програма, ако тя в действителност служеше на народа и държавата, но точно, тя е в услуга на много богатите, които, премахвайки частната собственост, я поставят под контрола на държавата. А държавата се контролира от т. нар. «световен ред», който пък упражнява власт върху цялото чове­чество.

Парите, които германците отпускат за революцията, са набързо стопени в Русия. Ленин се нуждае от повече средства, тъй като революцията още не е свършила. Той се обръща за помощ към Уилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд. Това е записано в регистрите на Конгреса под № HJ8714.U5 и показва за какво са изразходвани 100-те милиона долара, гласувани от Конгреса за военен фонд. Същата изразход­вана сума е документирана и в регистрите на Конгреса на 2 септември 1919 г.

Веднага след революцията новото болшевишко прави­телство официално обявява, че е пленено цялото царско семейство: царя, царицата, престолонаследникът и чети­рите дъщери, както и че са убити в Екатерининбург и телата им са хвърлени в една изоставена мина. При многократни изследвания на мината и на други места не са намерени никакви следи, които да потвърдят горното изявление. Много са слуховете из цяла Европа, че царското семейство е невредимо, докато болшевишкото правителство продължава да твърди, че всички са убити. През 1961 г. един генерал от полското военно разузнаване на име Михаил Голониевски дезертира в САЩ и дава имената на стотици съветски агенти в западните прави­телства. Според Джон Норпел -агент на Федералното бюро за разследване —в показанията си пред сенатската комисия за вътрешна безопасност, всички сведения, да­дени от Голониевски, са се оказали напълно верни и по­сочените от него чужди агенти са осъдени с изключение на един -Хенри Кисинджър, който не е даже и разследван. Подробности около името на Кисинджър са описани в книгата на Франк Капел «Хенри Кисинджър -съветски агент».

Друго, още по-интересно твърдение на Голониевски е, че никой от царската фамилия не е бил убит, както и че от 1918 г. членовете й живеят в Европа анонимно в една приятелска страна. Горното твърдение не се потвърждава напълно, но някои факти дават основание да му се вярва. През 1970 г. английското правителство разкри известни документи, които удостоверяват, че през 1917 г. президентът на САЩ Уилсън изпраща тайна делегация в

Русия, която може би на следващата година спасява царя семейството му. Едно друго твърдение говори в полза н горното -пълният текст на Брест-Литовския договор, подписан на 3 март 1918 г., никога не е бил публикуван Твърди се от историци и изследователи, че в този договор съветското правителство гарантира живота на царското семейство.Най-учудващото изявление на Голониевски е, че самият той е престолонаследникът -синът на императора.Повече от десет години Централната разузнавателна служба прави пълни и всевъзможни изследвания и съпоставяния с малкия царевич, с чиито снимки разполагат.

Доктор Александър Винер установява, че Голониевски има същата болест -хемофилия, от която е боледувал и малкият престолонаследник.

Херман Кимзи -началник на Централното разузнава­телно управление и други служители под клетва свиде­телстват, че Михаил Голониевски действително е престо­лонаследник Алексей. През 1977 г. една жена твърдеше, че е Анастасия -сестрата на престолонаследника Алексей.

Тези твърдения е много трудно да бъдат доказани в съда, тъй като други съображения не биха позволили това. По това време руският император е бил най-богатият човек в света и е оставил всичките си богатства в американски и европейски банки. Тези авоари днес възлизат на стотици милиарди долари, които наследниците би трябвало да получат.

Един от най-осведомените хора за събитията в Русия преди революцията, по време на революцията и след нея е кореспондентът на «Таймс» Роберт Уилтон, който е живял в Русия и там е получил образованието си. В книгата си «Последните дни на Романови», издадена на френски, той дава списъка на хората, управлявали Русия през 1918 г. по националности. В английския превод на същата книга този списък е умишлено изпуснат.

Това са страниците 136, 137 и 138 от същия автор Роберт Уилтон:

Централен комитет на болшевишката партия, учре­ден през 1918 г.

Бронщайн (Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Уритцки, Володарски, Розенфелд (Каменее), Смидович, Свердлов (Янкел), Накхамкес (Стеклов)

Всички гореспоменати - евреи 9 Улянов (Ленин), Кириленко, Луначарски -руснаци 3/12

Всички чужденци на високи постове и участници в комитета са си променили имената с руски.

Още по-очебиещо е положение в съветския Съвет на цензурата през 1935 г. в Москва. В него не влиза нито един руснак или Представител на друга националност. Всички членове 100% са евреи.

Много от руснаците започват да се оплакват помежду си и да се мълви, че болшевиките работят за юдеизма. Анархистите предприемат по-смела стъпка. Започват да правят научни и литературни събрания, на които извест­ният анархист Лев Черни обяснява, че болшевиките не са откровени социалисти или комунисти, а са евреи, които работят тайно за юдензма. Всички анархистични клубове,в Москва и Петроград са унищожени по най-жесток начин. Дори сградите са разрушени с оръдия и членовете им избити.

След Първата световна война 1919-1920 г. за евреите настъпват предсказанията на техния месия: Русия попада изцяло в техни ръце. Унгария е под управлението на Бела Кун; Австрия -под опеката на Ото Бауер, който дълги години ръководи външната и вътрешната политика на страната; Източна и Южна Европа, Северна и Южна Африка са тяхна Ханаанска земя, както и цяла Америка.

Още през 1929 г., веднага след отстраняването на Троцки, Сталин постепенно започва да премахва неговите привърженици, повечето от които са евреи. Много са избити, а други са в затворите. Янкел, главата на политическия отдел към армията, е убит. Евреинът генерал Якир също е убит. Ягода е в затвора, а още много други изчезват, като на тяхно място застават руснаци. През 1938 г. повечето от старите ръководители, генерали и политици на болшевишка Русия, са изправени пред съда за предателство, шпионство, измяна на родината не са ликвидирани от Сталин. Много историци, критици и писатели твърдят, че Сталин прави тази голяма чистка единствено от страха да не го свалят от власт. Това действително е една от причините. Но той е имал достатъчно време да види и разбере какво става около него и че самият той е попаднал несъзнателно в мрежата на това Световно невидимо управление, и е станал негова пионка, затова прави опит да се отърве от неговото опекунство. И той, както много други преди него, не преценява добре силата на противника си. В потвърждение на това е загадъчната му смърт през март 1953 г.

Вярно е, че Сталин е бил груб и страхлив, но не е бил глупав, както го представяше международната работническа класа. Настъплението на чужденците интелектуалци по време на революцията й след това, го плаши. Неслучайно той отново отваря вратите на руските православни църкви, .когато германците са пред Сталин град и апелира към Матушка Русия. Сталин официално заявява, че руската култура не трябва да изчезне.

Идвайки на власт, Никита Хрушчов напълно отрича Сталин и специално чистката след 1930 г. Кой е Хрушчов? Няколко дни преди отстраняването му от власт имал 4 часова среща с Рокфелер. Предполага се, че неговият «бос» му е наредил да се оттегли без съпротива.

Много отдавна, пък и сега много хора си задават въпроса защо Сталин сключва през март 1939 г. пакт за ненападение с най-големия си идеологически враг -Хитлер. Този! пакт за известно време се отразява отрицателно върху отношенията между Съветската и другите комунистически партии. Отговорът е следния -програмата на Комунистическата партия подтиква капита­листическите страни към въоръжени конфликти между тях.

На една сесия на Третия интернационал през май 1938 г. Сталин казва следното: «Възраждането на револю­ционни действия от голям мащаб няма да бъде възможно, докато не успеем да използваме разногласията между капиталистическите страни, тоест да ускорим въоръжен конфликт между самите тях. Доктрината на Маркс-Енгелс-Ленин ни учи, че всяка война автоматически трябва да завърши с революция. «Тези, които не разбират това, не знаят нищо за революционния марксизъм.»

Съветският вестник «Правда» от 7 ноември 1938 г. помества едно изказване на Георги Димитров, генерален секретар на Коминтерна: Ние трябва да предотвратим едно криминално споразумение между фашистките агре­сори и британската и френската империалистическа клика.»

Може би най-съществената причина за сключването на този пакт е да се включат САЩ във войната. Германия, освобождавайки войските си от съветската граница, ще може да ги използва срещу Франция и Англия, които сами не биха могли да удържат на германския напор и не­минуемо ще се наложи САЩ да се притекат на помощ, както и стана. В предизборните ей речи Рузвелт непрекъс­нато обещава на американския народ, че в никакъв случай няма да позволи американски синове да се бият и да гинат по европейските фронтове. Натискът. от Англия н Франция върху Рузвелт е голям. Германците напредват по всички фронтове и съдбата на Европа е поставена на карта. Рузвелт търси удобен момент, за да промени американското обществено мнение, което е против вой­ната и самия той създава един прецедент с Пърл Харбър.

Нападението на Пърл Харбър не е изненада за никого. Рузвелт го очаква, желае и го ускорява. Елеонора Рузвелт пише: Ние всички го очаквахме»

Материалните загуби и човешките жертви край Пърл Харбър настройват американците срещу Япония. Америка обявява война на Япония и тъй като Япония е в Три­странния пакт с Германия и Италия, Америка автома­тически влиза във война с Германия и взима активно участие във Втората световна война.

Друг решаващ фактор за подписването на пакта за ненападението между Съветския съюз и Германия е съве­тът и авторитетното мнение на един от дейците на болшевишката революция -българина Кръстю Раковски. По това време -януари 1938 г., той е в затвора «Лубянка> в Москва заедно с Бухарин, Райков, Ягода, Карахан и дру­ги. Съдбата му е предрешена-да бъде разстрелян, както всички останали, но в последния момент присъдата е заменена с нова -20 години затвор.

Идеята за този известен пакт е на Раковски, който като затворник я дава на Сталин и ръководи неговото сключване. Той свързва Сталин с отговорните лица, които правят такъв пакт възможен. Години наред след това Сталин използва ума и компетентността на този неимоверно начетен и интелигентен затворник. Говори се, че живее някъде в Сибир, но не като затворник, а като съветник на Сталин. Умира някъде през 1958 г.За съжаление този голям ум е пръв помощник на Троцки и е плувал във водите на това могъщо и всесилно невидимо Световно управление, което той непрекъснато при разпитите му със страхопочитание нарича «ТЕ». Той подробности обяснява на Сталин кои са «ТЕ», какво «ТЕ» са в състояние да направят, като му доказва с много, минали събития, че той, Сталин, е пионка в техните ръце. Той нарича Сталин бонапартист и описва с такива подробности Ленин, Троцки и цялата съветска история, които и самият Сталин не знае.

Раковски е виден комунист и близък родственик на големия родолюбец и български революционер Георги Сава Раковски. Роден е в Котел, изгонен от България като левичар, установява се в Добруджа, където баща му притежава големи имения. Според Мирния договор след войната Добруджа преминава към Румъния. Изгонен и от Румъния заради революционните си идеи, Раковски се установява в Швейцария, откъдето по същите причиня също е прокуден. Установява се във Франция и следва медицина в Нанси и Монпелие, където получава докторска титла. През войната представлява българските левичар­ски организации на Цимервалдската конференция. Взема активно участие в болшевишката революция и през 1919?. става председател на Съвета на народните комисари. От 1923 до 1925 г. е съветски посланик в Лондон, а от 1925 до 1927 г.-посланик в Париж.

По време ни разпита му в затвора «Лубянка» Раковски заявява: «Тъй като Добруджа стана румънска, без да искат моето съгласие бях превърнат в румънец. Аз съм ро­ден българин и се чувствам такъв.»

Прочетох няколко пъти цялата документация по следствието, водено от най-високия по ранг съветски следовател Гаврил Гаврилович Кузмин (Габриел), лично доверено лице на Сталин. Той е следвал във Франция и е говорел свободно френски език, езика на който се е провел разпитът, тъй като Раковски е говорел по-добре френски, отколкото руски. Останах възхитен и очарован от отговорите, ума и смелостта на този българин. Самият следовател накрая признава, че такъв културен и прям човек не е срещал. Раковски открито казва на Сталин какво мисли за него и накрая решава да му даде една блестяща идея -сключване на пакт за ненападение с Германия. На първо място тази идея се вижда на Сталин абсурдна. След подробните обяснения на Раковски сключ­ването на пакта става най-голямото желание м цел на Сталин и обкръжаващите го. Стига се до въпроса как практически да се осъществи и какви връзки да се използват за започване на преговори. И тук Раковски помага на руснаците, като ги свързва с масони, които подпомагат реализирането на идеята.

Както е известно, Сталин възприема съвета на Раков­ски, сключва пакт с Хитлер и цялата Втора световна война послужи единствено на интересите на революцията. Няколко странни неща се случват по време на процеса на Раковски. Американският посланик Дейвис лично присъства на процеса и прави някакви тайни знаци на Раковски, които са забелязани от съветската тайна полиция. По-късно, след процеса, посланикът си при­знава, че е поздравил с тайни масонски знаци Раковски и му е дал да разбере, че ще бъде спасен. .

На 2 март съветското посолство в Лондон хваща следната радиограма: «Амнистия или нацистката опасност ще се увеличи.»

На 12 март в 9 часа вечерта Върховният съд на СССР трябва да произнесе присъдите. Същият ден в 5,30 часа сутринта хитлеровите войски навлизат в Австрия.

Всичко това не е останало незабелязано от ГПУ и Сталин. Същото се вижда от изказванията на следователя Кузмин пред лекаря на «Лубянка» «Трябва да сме много глупави да мислим, че поздравът на американския посланик, дешифрираната радиограма, съвпадението на инвазията в Австрия с дата на произнасяне на присъдите са само случайност. Не, ние не «ГИ» видяхме «ТЯХ», но ние чухме техния глас и разбрахме техния език.»Следователят има предвид тази всесилна тайна организация, която управлява света. От казаното става ясно, че Раковски е бил един от «ТЯХ».

Преди всичко Раковски е голям диалектик с огромна култура, първокласен оратор и над всичко фанатичен революционер -фамилна черта, придобита по наследство.

Настоящата съветска политика, както вътрешна, така и външна, е доста объркана и неустановена. Не е много сигурно дали «гласността» и «перестройката» на Горбачов ще се наложат. Мнозина от старата генерация се страху­ват за местата си, а някои -за запазване на русофилството. Славянските организации, които растат ежедневно, обвиняват новата система, че омаловажава руската кул­тура, симпатизирайки на общия враг -ционистките рефюзиици.

Едно обаче е ясно: Кремъл и международните банкери не могат да спрат и няма да попречат на бъдещето атомно развитие, няма да спрат фракционното развитие в техните «сфери на влияние», конто много бързо намаляват, както и няма да установят мир нито в Съветския съюз, нито в Америка. Всичко е предначертано и програмирано.

Отварянето на китайския и на съветския пазар дава възможност на международния капитализъм да продължи още по-дълго злокобните си деяния.

В момент на подписването на договора между Гор­бачов и Рейгън в една друга зала се подписа споразумение между Армънд Хамър -американски милиардер, петро­лен магнат, германски, италиански и янонски фирми, от една страна, и Съветския съюз, от друга, за построяването и оперирането в Казахстан на «петрохимически комплеко с най-големите и модерни пластмасови заводи в света, на стойност много милиарди долари.

С тези изменения и отстъпки в идеологията си Съветският съюз и Китай признават пред света, че «социалистическият експеримент», който направиха Ле­нин, Сталин н Мао, е бил трагично погрешен. Казвам трагично, защото този експеримент беше заплатен много скъпо с цената на милиони жертви. Преди 70 години съвсем погрешно марксизмът беше приет от много честни хора като нещо, което е противоположно на капитализма! Днес, след като марксизмът се дискредитира, все по-трудно става за човека да го поддържа или да го приеме като своя идеология. В едно обаче съм сигурен-нищо няма да спре човечеството и неговите идеалистични реформатори да търсят по-добър и справедлив път за организиране на обществото.

Напоследък в САЩ най-актуалният въпрос е: кой от двамата големи политици -Рейгън или Горбачов прави компромис и коя от страните ще се възползва повече след подписването на споразумението между двете страни.

Как стана така, че Рейгън, който през целия си живот ненавижда комунизма, прегръща Горбачов на Червения площад в Москва и го нарича свой приятел? Този човек, който през осемгодишното си президентство показва непоколебима твърдост по отношение на решенията си и многократно се пребори с американския Конгрес и Сенат, сега отстъпва пред «Империя на злото», както самият той я наричаше! Не -Рейгън не прави никакъв компромис нито със съвестта си, нито с интересите на Америка. А голе­мите изменения, които Горбачов се мъчи да прокара в Съветския съюз, Рейгьн преценява като положителни н от голяма полза за Америка и затова ги поддържа и насърчава.

Горбачов от своя страна трябваше да предприеме драстични мерки, за да се справи с бързо западащата икономика и с един друг деликатен въпрос -«проблемът с многонационалните републики». Един въпрос, за важността на който много хора не си дават сметка, В Съветския съюз има повече от сто различни национално­сти, които живеят на своя собствена територия поколения наред, говорят свой език, спазват и са привързани към своите традиции. Те отхвърлят натиска от страна на Москва, налагаща им русифициране, което представлява нещо като заредена бомба. В САЩ също има повече от сто различни националности, но това са хора, пръснати навсякъде из цяла Америка. Те говорят само английски език. Желанието на родителите е децата им да говорят английски и да бъдат добри американци.

Всички драконовски методи на Илюминати, използвани във Франция, са повторени в Русия. Болшевишката революция е точно повторение на Френската. Избиването на затворниците в Петроград е пълно копие на събитията в Париж. Удавянията в Черно море приличат на тези в Лоара и Рона. Лозунгите срещу буржоазията и кулаците са същите, измислени от Робеспиер. Идеалистът Ленин, също като Робеспиер, не заповядва масовите кланета, но ги позволява и не се старае да ги спре.

След всяка революция, независимо от това как се наричат установените партии -комунистически, социа­листически или земеделски, те служат на една централа и стриктно изпълняват нарежданията й.

Веднъж установеният строг контрол над народа означава край на демокрацията: «Правото е само на страната на силния!». Народът е поощрен да «работи» и да помага за подобряване на условията, но в никакъв случай не е допускан до тайните на държавните ръководители, тайни които и те самите не знаят, тъй като истинските водачи са чужденци. Те им служат, без дори да ги познават.

Американски, германски и други международни инду­стриалци, които финансират отделни страни, ги контроли­рат напълно. Те постигат целите си в комунистическите страни. Богатата класа и до голяма степен средната, независими от големия капитал, са унищожени, и невиди­мите международни капиталисти си разиграват коня в тези нещастни страни. Тук те постигат не само финансов контрол,Ч но и една многовековна мечта и цел -разрушаване на християнството. Сега е ред на САЩ. Виж­да се краят на тази най-демократична и хубава за живее­не страна.

Ако всеки американец разбере, че една революция ще сложи край на неговите религиозни убеждения, край на едно нормално и демократично управление, край на неговата частна собственост и край на законността, с целия арсенал от оръжия, които всеки американец притежава в дома си, никога не би трябвало да допусне чужди нашественици в собствения си дом-Америка.

Тъй като «Комунистическият манифест» на Карл Маркс се е използвал както в миналото, така и днес като една от основните програми, налага се да се спра, макари за миг, на неговата личност.

Карл Маркс е бил член на Лигата на правото, което не е нищо друго освен скритото име на Илюминати.След смъртта на Вайшоп той е нает да пише революционна пропаганда за Лигата с цел да се постигат размирици. Известният «Комунистически манифест» Маркс пише съ­що под надзора на Лигата на правото, която сменя името си на «Лига на комунистите».

Защо комунистите празнуват 1 май? Защото е рожде­ният ден на Илюминати.

Защо комунистите използват петолъчката за своя емблема? Това е символ на петимата синове на Ротшилд.

Защо комунистите използват червеният цвят, за да подчертаят своето революционно движение? Това идва от червената фирмичка на фамилията Майер, който променя името си на Ротшилд.

Идеите на Ленин идват направо от «Комунистическия манифест» на Маркс. Идеите в «Комунистическия мани­фест» са точно тези на Адам Вайшоп, който .получава заповедите си от Ротшилд.

Марксизмът проповядва, че диктатурата на пролета­риата ще установи безкласово общество, което ще даде възможност на всеки да живее в мир, благоденствие и свобода.

Колко болшевишки лидери бяха от бедната класа?

Колко години изминаха от революцията досега и къде са мирът, благоденствието и свободата?

Всичко досега ни показва, че комунистическата пар­тия е фронтът на супербогатите за още повече богатства и власт. Не комунистите управляват партията. Друга, скри­та сила я контролира; сила, която не се вижда от обикно­вения човек. Тя не идва нито от Москва, нито от Пекин, а от Ню Йорк. Неудобните режими и диктатори в комуни­стическите страни не се сменят от народа, а от т. нар. техни най-големи врагове -капиталистите. Централизи­раната система дава възможност да се съсредоточат богатствата на цели държави в ръцете на малцина.

Гери Алан в книгата си «Никой да не смее да го нарече конспирация» дава следната дефиниция за комунизма: Не е движение на потъпканите маси, а създадено такова, манипулирано и използвано от борещите се за власт милиардери с цел да контролират целия свят.»

Международните банкери, които контролират светов­ната търговия, са тези, които дават нарежданията на Съветския съюз Китай и всички техни сателити.» Това е била идеята на Вайшоп още преди Маркс: чрез масонските ложи подготвени лица да превземат всички държавни ръководства и да подготвят «Novus Ordo Seclorum» (нов ред в света) -мечтата на Ротшилд.

Евреите и Унгарските Събития 1956 г.

Евреите и Унгарските Събития 1956 г.

Писмо на Централната Консистория до Полит Бюро на БКП

София, 14 ДЕК 1956

ЦЕНТРАЛНА КОНСИСТОРИЯ НА ЕВРЕИТЕ В НР БЪЛГАРИЯ
ул. Екз. Йосиф N 61 Тел. 3-14-15

До Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия.

Другари.
На състоялите се съвещания с партийните активи в София и Пловдив, на които се е разглеждало писмото на Централния комитет до партийните комитети за резултатите от проведените партийни съвещания и предстоящите зaдачи – Другарят Георги Чанков в София е заявил, че една от грешките на бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се е, че много ръководни партийни и държавни постове в Унгария са били заети от евреи, което е дало възможност на реакцията да използва антисемитските настроения в страната и да насочи масите против партията и народната власт. Освен това, др. Чанков, подчертавайки изрично, че той няма нищо против евреите, посочи като грешка на ръководството на Унгарската партия и това, че за дванадесет години народна власт не са били издигнати на ръководни места собствени кадри.

Другарят Вълко Червенков в Пловдив, пред активите от партийните организации на І-ва и ІІ-ра пловдивски околии по-определено е казал, че заемането на много ръководни места от евреи в партийния и държавния апарат на Унгария е груба грешка допусната от бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се; той дори приведе и цифри, от които се вижда какво е било съотношението между евреи и унгарци в Политбюро и правителството, което, според него, е накърнявало националните чувства на унгарския народ.

Изказванията на другарите Г. Чанков и В. Червенков бързо се разнесоха в страната между партийните среди, а у евреите, те създадоха недоумение и тревога.

Да се позовеш на известни грешки, извършени от комунисти принадлежащи към дадена националност, за да бъдат обяснени събитията в Унгария, според нас, противоречи на марксизма-ленинизма.

Не само в Унгария, но и в ръководставата на много братски комунистически партии се срещат „много” евреи, но никому и през ум не е минавало, да обясни сполуките или несполуките на партиите, като ги поставя в зависимост от съотношението на ръководните кадри по национален признак.
Такова обяснение за причините на събитията в Унгария липсва и в решението на последния пленум на временния Централен комитет на Унгарската социалистическа рабтническа партия.

Антисемитизъм има в много страни, къде повече, къде по-малко. Това не е национално чувство, а грозен предрасъдък. Великият Ленин говореше: „Позор на онези, които сеят вражда към евреите, които сеят ненавист към другите народи. Не е марксист, дори не е демократ онзи, който не признава и не защищава равноправието на нациите и езиците, не се бори срещу всеки национален гнет и неравноправие”.

Нашата партия винаги е провеждала политика в защита на евреите, а след 9 септември 1944 година, тя създаде условия за действително национално равноправие. Всеизвестен е приносът на Партията през годините на Втората световна война за предпазване на свободолюбивия и демократичен български народ от антисемитската зараза. Историческият факт, че единствено българското еврейство не е било унищожено през годините на хитлеристко господство в Европа, е получавал и получава винаги най-висока оценка от световното обществено мнение, когато ние на международни еврейски срещи го изтъкваме.

Политбюро ще прецени дали изказванията на другарите Георги Чанков и Вълко Червенков не биха могли да придизвикат нездрави настроения сред някои партийни среди. Кое партийно ръководство, на пример, сред тези изказвания ще намери, че е подходящо да възложи на евреи – комунисти едноили друго по-отговорно партийно поръчение?
Изпълнителният комитет на Консисторията моли Политбюро да се занимае с поставния въпрос, и ако намери за необходимо да прецени, какви мерки следва да вземе за разсейване на тягостното впечатление, създадено от въпросните изказвания.

Ние, комунистите-евреи винаги сме се считали не чужди, а собствени на Българската комунистическа партия, кадри, и повече от всеки друг път сме сплотени около нашата родна Партия и нейния Централен комитет и заявяваме, че няма да жалим сили в изпълнение на всички задачи, които стоят за разрешение пред Партията.

С другарски поздрав: ЦЕНТРАЛНА КОНСИСТОРИЯ – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ:

Исак Франсез: [подпис]

Настя Д-р Исакова: [подпис]

Израел Майер: [подпис]

Соломон Бали: [подпис]

Давид Асса: [подпис]

Витали Леви

Пловдив: [подпис]

Моис Берахов

Ст. Димитров: [подпис]

Политбюро на ЦК на БКП Фонд 1б, опис 6, 1944-1967, а. е. 3117, л. 64-66

Произнесеният от Хрушчов секретен доклад на XX конгрес на КПСС разклаща идеологическите основни на неосталинистките режими в Източна Европа. Най-ярък и показателен пример в тази посока е знаменитата унгарска контрареволюция от 1956-та. Свалянето на Ракоши и новините за реформи в Полша изострят апетитът на унгарското общество и провокират избухването на истинска фашистка реакция. Заместник на Ракоши става твърдолинейният Ерньо Гергьо, а не популярният и прогресивен сред унгарците Имре Наги. С изостряне на политическата криза и засилване на контрареволюционните настроения сред унгарската младеж през октомври главният съветник на КГБ генерал Емелянов е отзован в Москва, а на негово място изпратен ревностният руски националист генерал Серов. Това е първият случай, при който председател на КГБ лично ръководи важна операция извън пределите на Съветският съюз. На 23 октомври студентска демонстрация събира на будапещенските улици 250 000 души, които настояват за свободни избори, завръщането на Имре Наги и за изтеглянето на съветски войски. Непосредствено след 21 часа офицери от унгарските служби за сигурност AVH застрелват няколко души от невъоръжената тълпа демонстрираща пред сградата на радиото. Това отприщва мощна вълна на гняв, в резултат на което за няколко часа борците за свобода се сдобиват с оръжие от симпатизанти в полицията и армията. Металурзи разбиват на парчета статуята на Сталин. Унгарската контрареволюция започва.

Спешно свиканото заседание на Вътрешното министерство същата вечер представя генерал Серов като новия съветски съветник.“Фашистите и империалистите изкарват на улиците на Будапеща своите ударни части, а във въоръжените сили на вашата страна все още има другари, които се колебаят да употребят оръжие!”. Началникът на полицията на Будапеща Шандор Копачи отвръща на Серов:”Очевидно другарят съветник от Москва не е имал време да се осведоми за положението в нашата страна. Дължим да му кажем, че организаторите на демонстрацията не са никакви фашисти и прочее империалисти. Те идват от университетите, те са най-достойните синови и дъщери на селяните и работниците, цветът на интелегенцията в нашата страна, която настоява за своите права и иска да покаже симпатиите си към поляците.”Четвърт век по-късно Копачи все още ясно си спомня продължителният смразяващ блясък на насочения в него стоманеносив поглед на Серов. Същата вечер на 23 октомври със съветско одобрение Герьо назначава Наги за министър-председател като едновременно с това настоява за братска помощ от съветските войски в Унгария срещу надвисналата контрареволюционна заплаха.На следващата сутрин за изненада на съветските съветници, работниците не подкрепят Червената армия, която във взаймодействие с унгарските служби за сигурност AVH предприемат първият въоръжен удар срещу контрареволюционерите. На 25 октомври Янош Кадар сменя Герьо на поста първи секретар на партията като непосредствено след това обявяват преговорите за изтеглянето на съветските войски. По-късно Хрушчов ще признае, че няколко дни се колебае дали да използва или не въоръжена сила.

Междувременно конфронтацията ескалира – на 29 октомври органите на унгарските служби за сигурност AVH причинили в уличните боеве смъртта на стотици демонстранти са разпуснати. На 30 октомври съветските емисари Микоян и Суслов се съгласяват с изтеглянето на съветската армия и започването на преговори за незабавно и безусловно излизане на Унгария от Варшавският договор. В ранните часове на същият следобед Имре Наги оповестява сформирането на ново многопартийно демократично правителство:”В интерес на по-нататъчната демократизация на живота в страната кабинетът отхвърля еднопартийната система и поставя правителството на страната върху основата на демократичното сътрудничество между коалиционните партии, съществували през 1945г.” До този момент Москва счита Наги за най-голямата надежда за възпиране на унгарската контрареволюция, след тази дата започва тайна подготовка за свалянето му. Основна роля в подхлъзването на правителството на Имре Наги играе небезизвестният Юрий Андропов. На 1 ноември Наги се събужда с новината, че части на Съветската армия нахлуват в Унгария, докато други съветски части напускат Будапеща. Андропов хвърля прах в очите на Наги като го уверява, че изтеглянето протича по план. Наги обявява излизането на Унгария от Варшавският договор както и пълният неутралитет на страната и иска ООН да се заеме с “унгарският въпрос”. На следвашият ден 2 октомври 1956та унгарското правителство отправя официален протест към Съветският съюз за повторно нахлуване на войските му и уведомява ООН. Продължавайки да уверява Наги, че изтеглянето на войските продължава, Андропов организира с Кадар таен заговор за сваляне демократичното правителство.

Вечерта на 3 ноември министърът на отбраната в правителството на Наги – Пал Малетер – е поканен в съветският военен щаб за обсъждане на окончателните подробности по изтеглянето на Съветската армия. В полунощ докато се вдигат горещи тостове внезапно в стаята нахълтва побеснелият генерал Серов размахвайки маузер в ръка начело на оперативна група от КГБ, арестува цялата унгарска делегация и нарежда всеки от членовете й да бъде затворен в отделна килия. Инсценирани са няколко разстрела с цел да оставят Малетер и колегите му с убеждението, че другарите им са екзекутирани. Рано сутринта на 4 ноември Червената армия започва своето нападение над въстанала Унгария. С ясната и недвусмислена цел да забави колкото се може повече съпротивата на унгарците, Андропов поддържа измамата до последната минута. По-късно същата сутрин Наги се обръща за последен път по радиото:

“Рано тази сутрин съветски войски предприеха нападение срещу столицата с явното намерение да свалят законното и демократично правителство на Унгария. Нашите сили се сражават. Правителството е на своя пост. Правя това изявление пред унгарския народ и пред целият свят.”

Наги и някои от министрите му търсят политическо убежище по посолствата. Генерал Серов и оперативната му група ръководи арестуването на главните контрареволюционери, които не успяват да намерят закрила и да емигрират. Сред арестуваните лично от него е и началникът на полицията в Будапеща Шандор Копачи. За първи път Серов се представя на Копачи като председател на КГБ като му напомня за срещата на 23 октомври казвайки му: “Ще те обеся на най-високото дърво в Будапеща!” – което не успява да стори. На 21 ноември подкрепяното от СССР ново правителство на Янош Кадар гарантира на Наги и неговите министри безпрепятствено извеждане от югославското полоство. Когато на следващият ден те излизат са арестувани от КГБ и откарани незабавно в Румъния.

Разпитите на Наги и съмишлениците му се ръководят от Борис Шумилин, който е главен съветник на КГБ по въпросите на контрареволюцията. На 26 ноември Кадар обявява по Радио Будапеща: “Обещахме, че няма да подвеждаме под съдебна отговорност Имре Наги и неговите приятели за предишните им престъпления дори ако те направят признания по тях впоследствие.”През февруари 1957г. Унгарското МВНР отново потвърждава, че няма никакво намерение да дава Имре Наги под съд. След като Наги продължава да се противопоставя на всички опити на КГБ и AVH да го убедят да признае предписваните му въображаеми престъпления, Москва взема друго решение. Наги и оцелелите са изправени пред таен съдебен процес през февруари 1958г. Но процесът скоро е прекратен, защото обвинителите никога не са се сблъсквали с политически процес, на който обвиняемите категорически отказват да се признаят за виновни. През юни 1958ма процесът се подновява като всички за признати за виновни, екзекутирани и погребани на неизвестни гробища.

Шумилин и помощниците му изковават процесът срещу “Наги и неговата банда предатели” много по-трудно в сравнение с всички останали политически процеси в съветският блок. Посмъртното реабилитиране на Ласло Райк и речта на Хрушчов пред XX конгрес подкопават състоятелността на изключително подробно разработените конспиративни теории използвани от обвинението в сталинските публични процеси. Както му е редът империализмът се заклеймява като главен организатор на фашистката реакция в Унгария, а Имре Наги нейно послушно вътрешнополитическо оръдие. Радио “Свободна Европа” е обявено за задграничният военен и политически щаб на фашисткият метеж, а пратките на Червеният кръст – за главното средство за тайно внасяне на западно оръжие през унгарската граница. В самата Унгария британският военен аташе полковник Джеймс Каули бил взел пряко и непосредствено участие в уличните боеве, а западногерманският депутат Хубертус фон Льовенщайн е обявен за главна свръзка с едрите капиталистически империалисти в Западна Германия. Процесът срещу Имре Наги се признава от КГБ – далеч преди Горбачовата ера – за истинска катастрофа що се отнася до общественото мнение за него. Той е последният политически процес в съветският блок, на който жертвите са осъдени на смърт.

Кой е Имре Наги?

Име: Имре Над
Титла: Унгарски политик
Роден: 7 юни 1896 Капошвар Унгария
Починал: 16 юни, 1958 Будапеща, Унгария

Роден е в Капошвар, Унгария на 7 юни 1896 г. в селско семейство. Чирак е при шлосер преди да бъде мобилизиран в австро-унгарската армия по време на Първата световна война. Служи на Източния фронт. През 1915 г. е пленен от руснаците. Става член на Руската комунистическа партия и се включва в Червената армия. Член е на отряда, който през юли 1918 г. охранява в Екатеринбург бившия цар Николай II и семейството му.

След Първата световна война Над се връща в Унгария и взема участие в правителството на Унгарската съветска република, ръководено от Бела Кун. През 1929 г. отива в Съветския съюз, където се включва в селскостопански изследвания и започва работа в Унгарската секция на Коминтерна. По времето, когато Над пребивава в Съветския съюз много комунисти, които не са родом от Русия, са арестувани и екзекутирани от Съветската власт. Бела Кун също изчезва в средата на тридесетте години. Това поражда паника в много унгарски комунисти и те емигрират. По това време Над става агент на съветските тайни служби. Спира да им служи в края на четирийсетте години.

След войната Над се връща в Унгария. Като експерт по проблемите на селското стопанство той взема участие в комунистическото правителство като министър на земеделието. Той е две години министър-председател, през които прокарва своя "нов курс". Но съпартийците му не одобряват либералните тенденции, които той внася. Наги е принуден да отстъпи и е изключен от комунистическата партия, в която първи секретар е Матяш Ракоши.

Какво искаше Унгарската революция от 1956-а?

Д-р Радко Хаджиев Bulgarian Press Pool - Будапеща

Изчистената от емоции историческа ретроспекция може да хвърли светлина и върху корените за сегашните страсти около правителството на Ференц Дюрчани

Танкът, който демонстранти подкараха, а после зарязаха насред Будапеща покрай отбелязването на 50-годишнината от унгарската революция през 1956-а, е досущ като онези, с които руснаците са дошли да въвеждат ред навремето

Танкът

Тези кадри заляха всички телевизии. Съветски танк Т-34 от типа на онези, с които руснаците са влезли в Будапеща през 1956 г., бе подкаран от демонстранти срещу силите на реда. Танкът се оказа експонат на Унгарския военноисторически музей, докаран специално за 50-годишнината на събитията от 1956-а и изложен в градинката пред кметството заедно с други реликви от едно време. Кулата на танка била заключена с катинар.

Акумулаторите и свързващите кабели били демонтирани. Група младежи от палатковия лагер на протестиращите срещу правителството обаче успели да неутрализират охраната, да завземат танка, да счупят катинара, да монтират донесените специално акумулатори и кабели и да запалят двигателя. Изминават само 100-150 метра по посока към централния площад “Деак”, където им свършва горивото. Водачът на танка е възрастен човек, служил вероятно като танкист. Задържан е в полицията и срещу него е образувано следствие.

В края на седмицата, която започна с влязло във всички телевизионни хроники зрелищно припомняне в Будапеща на 50-годишнината от унгарските събития през 1956 г., изчистената от емоции историческа ретроспекция подканва към въпроса: може ли да се твърди, че Унгарската революция ‘56 е пръв опит за превръщането на една диктаторска система в социализъм с човешко лице?

Отговора намираме в “Проект за компромисно решение на унгарския въпрос”, огласен на 6 ноември 1956 г. Негов идеен вдъхновител и автор е Ищван Бибо (1911-1979) - юрист и политолог. От 1934 г. преподава в Сегедския университет; през 1950-1956 г. поради несъгласие с режима е в състояние на вътрешна емиграция; през 1956 г. става министър в правителството на Имре Наги. След разгрома на революцията Ищван Бибо е осъден на доживотен затвор. Амнистиран е през 1963 г.

Проектът е приет с незначителни промени от Унгарското демократично движение за независимост, подписан е от представители на Социалдемократическата партия, Работническия съвет на Голяма Будапеща, Партия “Петьофи”, Революционния съвет на интелигенцията, Независимата партия на дребните стопани и месец по-късно е връчен на Кришна Менон - личен пратеник на индийския премиер Джавахарлал Неру.

Какво конституционноправно решение предвижда проектът?

Ето точките му:

1. Формата на управление на Унгария е парламентарна република.

2. Общественият строй е социалистически, като основната част от средствата за производство са обществена собственост при забрана на експлоатацията. И по-конкретно: запазване на поземлената реформа от 1945 г.; частната собственост върху обработваемата земя се ограничава до 40 холда (200 дка); мините, банките и тежката промишленост са държавна собственост; заводите са колективна собственост, основана върху принципа на работническото самоуправление: работниците притежават акции и получават дял от печалбата; свобода на частната инициатива и предприемачеството в рамките на плановото стопанство при забрана на експлоатацията; защита на труда и свобода на работническите сдружения;
всеобщо обществено осигуряване.

3. Овъзмездяване на нанесените имуществени и морални вреди до размера на отнетите жилища, унищожения инвентар и отнетите резултати на личния труд и в никакъв случай до размера на отнетите имуществени или икономически позиции във властта; собствениците на предприятия и акции, както и едрите земевладелци и техните наследници не се обезщетяват за одържавените им имоти след 1945 г.

4. Реорганизацията на държавната администрация се извършва съвместно с комитетите на местното самоуправление.

5. Пълна религиозна свобода при отделяне на църквата от държавата.

6. Тези принципи и правила имат силата на конституционна разпоредба, неотменяеми са за срок от 10 години, а след този срок могат да се изменят само с референдум при участие на не по-малко от две трети от имащите право на глас (втори вариант: могат да се изменят с две трети парламентарно мнозинство).

7. Всяка партия, която не признава горните правила, се прогласява за противоконституционна от Конституционния съд. Забранява се и всяка дейност, провеждана публично посредством печата, събрания или по друг начин, целяща промяната на установения от конституцията обществено-икономически строй.

Проектът предвижда стратегическите интереси на Съветския съюз в Централна Европа да се гарантират с двустранен договор, който да утвърди излизането на Унгария от Варшавския договор. Вижда се, че исканията на унгарците от 1956 г. са дълбоко демократични по същност и социалистически по характер

Проектът е издържан в демократичен дух, отхвърля всякакви опити за реставрация на капитализма, гарантира реформите, извършени след 1945 г., социалистическата ориентация на страната, както и стратегическите интереси на Съветския съюз. Впрочем самият Ищван Бибо подчертава: “Младежта, работничеството и войнишките маси, които извършиха революцията, в най-голямата си част са привърженици на социализма.”
Освен танка протестиращите срещу сегашното унгарско правителство “съживиха” и архивна военна кола – пак от музейните експонати пред столичното кметство

Онова, което революцията категорично отхвърля, е “потисническата бюрократична диктатура” - по израза на Бибо, или “тоталитарната власт на новата експлоататорска класа - партийната бюрокрация”, както я определя Милован Джилас.

В хода на революцията се създават работнически съвети, които успяват да възстановят реда и стопанската дейност. Оказва се (както и в Чехословакия през 1968 г.), че промишлените предприятия могат да работят без строг партиен контрол и без апарат за насилие и пак да останат социалистически. Нещо повече - именно отсъствието на бюрократични и други подобни пречки води до рязко повишаване на производителността и на доходите на работниците в тези предприятия.

“В съвременните демократични условия съветите са единствената позната демократична алтернатива на партийната система, а принципите, върху които са основани, са противоположни на принципите на партийната система”, сочи Хана Аренд в класическото си изследване “Произход на тоталитаризма”, издадено през 1958 г. в САЩ. И по-нататък: “Създаването на съвети, не реставрация на партиите, е ясният знак на превъзходство на демокрацията над диктатурата, на свободата над тиранията.”
Трудно при това положение е да се характеризира революцията като антисоциалистическа. В сериозните академични изследвания в продължение на 50 години няма и помен от подобно пропагандно внушение. Тъкмо обратното. Според големия социален мислител Жан-Пол Сартр “въоръжените работници нямаха намерение да върнат фабриките на капиталистите. Те установиха контрол върху индустриалните предприятия чрез изборни заводски комисии и работнически съвети. Независимо от осемгодишната тирания, от чудовищните и уродливи грешки и престъпления шансовете за едно национално и демократично комунистическо общество оставаха реални...”

Подготовката за политически промени в Унгария започва още през 1953 г. “отгоре”

- от ръководството на комунистическата партия. На 4 юли Имре Наги е избран за министър-председател. Новата правителствена програма предвижда радикални реформи като намаляване на цените на основните хранителни продукти; увеличаване на дела от БВП за потребление; намаляване тежестите на селските стопани; селяните са свободни да напуснат кооперативите; частична амнистия; закриване на лагерите; толерантност на държавата спрямо религиозните дела и т.н.

Месец по-рано на среща в Москва със съветските ръководители Имре Наги остро критикува политиката на Матияш Ракоши, обвинявайки унгарското правителство, че е “правителство в сянка” на една “полицейска държава”. На партиен конгрес през май 1954 г. Наги настоява за нарастване на политическата роля на Народния фронт, както и за ограничена многопартийна система.

Политически хепънинг

От всепризнати майстори на оперетното кабаре през 70-те и 80-те години на миналия век унгарците се превърнаха в майстори и на политическото кабаре. Тези дни те демонстрираха и истински политически хепънинг - особено покрай спектакъла с подкарания танк Т-34. Шоуто продължи и по-късно - когато няколко десетки рокери, облечени в стил “черните ангели”, задръстиха центъра на унгарската столица с рева на моторите си по време на зарята в чест на националния празник - 23 октомври. Унгарските телевизионни канали излъчиха случката като хепънинг. Полицията разпръсна палаткаджиите, за да обезпечи сигурността на стотиците официални лица и правителствени ръководители, дошли за честването на празника. От съседния площад “Астория” лидерът на опозиционната партия ФИДЕС Виктор Орбан се разграничи от палаткаджиите и ги призова “да си вдигат гълъбите”, защото накърняват унгарския имидж. Но обвини за безредиците управляващите и лично премиера Дюрчани...

Втвърдяването на съветската линия през март 1955 г. довежда до отстраняване на Имре Наги от премиерския пост. Като че надделяват хардлайнерите и властта, основана върху полицейско насилие и тоталитарен терор. Но през октомври 1956 г., в разгара на започналите въстанически действия, той отново е изтикан на върха. Този път - от студентите, от работническите съвети, от интелигенцията. От революцията, която започва “отдолу”. И Имре Наги поема пътя към своята Голгота...

Революцията показва на целия свят, че тоталитаризмът е несъвместим с всякакъв вид демокрация. Гневът на поробителя се изсипва най-вече върху ръководители на комунистическата партия, социалисти, ляво ориентирани унгарци, които са вярвали и продължаваха да вярват, че социализмът може да бъде само и единствено демократичен. Най-тежки присъди, включително смъртни, са издадени именно срещу тази част от унгарското общество. Но в пепелищата на пожара унгарците защитават правото си на национално достойнство, извоюват относителна независимост. Поражението на революцията “отдолу” ги научава как да победят с революция “отгоре”, да постигнат други, “по-малко драматични, но по-ефикасни средства за ‘вътрешно’ освобождение”, изтъква френският историк и социолог Раймон Арон.

Предпазливо, но настоятелно от 70-те години на миналия век Унгария започва да установява официални икономически и политически контакти със Запада: отначало със социалдемократическите партии, после и с други политически кръгове. Това дава възможност на унгарското ръководство да се запознае с функционирането на многопартийната система, на пазарната икономика, да оцени и други фактори, характерни за ценностите на западната демокрация.

Същност началото на унгарските реформи е далеч преди старта на съветската перестройка. При това нито един от реформаторите не е преследван от режима на Янош Кадар.

Ционизма в Чехословакия:

Тодор Живков за Пражката пролет: Ционизмът е превзел Чехословашката компартия

Тато се тревожел, че Станко Тодоров е под влиянието на жена си, която била еврейка

Откъси от доклад на съветския посланик в София Александър Пузанов относно българската позиция за Чехословакия, 1 август 1968 г., публикувани в новата книга на Леа Коен „Бягащи мишени”, посветена на 40 годишнината на съветската инвазия в Чехословакия.

По време на два проведени разговора, лидерът на БКП Тодор Живков изразява позицията на БКП и своята собствена относно събитията в Чехословакия:

Разговор с Живков:

Невъзможно е да се има доверие на А. Дубчек, О.Черник и И. Смръковски. Те не са в състояние да променят ситуацията в страната си, и дори да имат тази възможност, съзнателно нямаше да го направят. Трябва да се опрем на други сили. От наша гледна точка ситуацията в Чехословакия е изключително опасна. Ционизмът е активно навлязъл и в други страни, не само там. Той е, който упражнява огромен натиск върху Янош Кадар. Дори тук, в България, ние имаме известни прояви в тази насока...

Знаете, че секретарят на БКП, другарят Станко Тодоров, е женен за еврейка... Нейните политически възгледи са доста смущаващи. Станко Тодоров е достатъчно зрял и опитен като политически лидер, но понякога показва, че е под влияние на възгледите на жена си по известни въпроси...

Втори разговор с Живков по-късно през същия ден:

Ние сме убедени, че независимо от резултати от двустранните преговори в Черна над Тиса, ситуацията в Чехословакия и цялостният ход на събитията не дават основание да се запази сегашното ръководство, поради неговата неспособност да промени положението там. Политбюро на БКП потвърждава по-рано потвърдената позиция: тъй като ситуацията в Чехословакия трябва да бъде променена и комунистическата партия и социалистическите завоевания следва да бъдат запазени, ние сме длъжни да употребим всички възможни и необходими мерки, включително въоръжените сили на Варшавския договор, ако ситуацията го изисква.

А.Дубчек, О.Черник и И. Смръковски не дадоха никакви гаранции, че желаят да променят ситуацията. Те са националисти и ревизионисти, които не обичат Съветския съюз.

Ако не успеем да променим хода на събитията, ще бъде катастрофално: това ще бъде блам за Съветския съюз, за всички социалистически страни, за цялото международно комунистическо движение, за развитието на нашите социалистически страни.

Накъде отиваме? Китай скъса с нас, същото се случи и с Албания. Положението е само на йота по-добро с Куба, Румъния и Югославия.
Ние не можем и не трябва да отстъпим нито педя земя повече!
Ние напълно съзнаваме трудностите, които ще възникнат в международното комунистическо движение в резултат на извънредни мерки, които ще трябва да предприемем по отношение на Чехословакия. Но какво можем друго да направим?

Ние трябва ясно да признаем колко опасно развитие има вече ревизионизмът в международното комунистическо движение. Вземете за пример Италианската комунистическа партия. Тя не е вече същото, което беше преди 10 години: социалдемократичните възгледи са я изцяло завладели. Само поради обстоятелството, че това е масова партия, не можем да твърдим, че тя е марксистко-ленинска партия.

Или вземете Френската комунистическа партия, която е попаднала изцяло под влияние на ционизма. Ние вярваме, че враждебни последици в международното комунистическо движение и врявата, която ще се вдигне от международните реакционни сили ще ни поставят само ефимерни трудности. Ако възстановим Чехословакия като част от социализма, ние ще заздравим силите на Варшавския договор и силата на социализма като цяло.

Но ако, противно на това, Чехословакия напусне Варшавския договор или остане в него по начина на Румъния или други ревизионистически държави, силите на Варшавския договор ще бъдат значително отслабени и това ще постави пред голямо изпитание ГДР, Полша и Унгария. В случай на война, съветската армия ще трябва да се бие не на чехословашко-германската граница, но на съветско-чехословашката.

Ако събитията в Чехословакия не се променят бързо и решително, това ще доведе освен всичко друго и до пълна реабилитация на Тито. Хрушчов вече го реабилитира веднъж, и ние ще направим това втори път. Ще изглежда, като че ли Тито е най-големият световен политик.

Делегация на БКП ще бъде в Братислава. Ние гледаме на предстоящото съвещание на 6-те комунистически партии само като на тактически ход. Що се отнася до събитията в Чехословакия, най-вероятно нищо няма да произлезе от тази среща. „Дано Господ да помага да се лъжем.” Срещата ще бъде успешна, само ако убедим чехословашкото ръководство да подпише декларация или комюнике в духа на писмото на Варшавския договор за овладяване на положението в Чехословакия, съгласно предложените в писмото мерки.

Нашето мнение е просто: Да ги принудим да капитулират. Ако откажат, трябва да приложим други, крайни мерки.

История на евреите в Турция. 01

История на евреите в Турция

Част: 01

Антична история

В Егейския регион на Мала Азия са открити останки от еврейски селища още от 4 век пр.н.е. Йосиф Флавий в "Юдейски древности" разказва, че Аристотел се среща с евреи, с които беседва по време на пътуването си в Мала Азия. В Милет, Сардис, Приам, Фоча и други градове по малоазийското егейско крайбрежие са открити руини от синагоги от 3 век пр.н.е. Следи от други еврейски паметници са открити край Бурса, в днешна Югоизточна Турция и по Егейското, Средиземноморското и Черноморското крайбрежие на Анадола. Бронзова колона, намерена в Анкара, известява за правата, които император Октавиан Август дал на евреите в Мала Азия.

Средновековна история

Мала Азия е люлка на християнството. Тези земи изпитват всички борби вътре в християнството и за утвърждаване и налагане на християнството като световна религия. Тук се намира първия символен християнски център - Никея. След управлението на император Юстиниан Велики византийските, включително малоазийските евреи стават известни с името романьоти. Тези евреи погърчили еврейските си имена и се приспособили към гръцкия дух, за да бъдат по-добре приети. През 1050 г. Багдадските евреи напускат града и се установяват в Константинопол. Император Алексий I Комнин се принудил да издигне стена между двете еврейски общности, поради културните им различия.

След като османците превземат Бурса през 1326 г. и я правят своя столица, втория османски султан Орхан разрешава на местната еврейска общност да построи нананово синагогата си. Когато османците правят през 60те години на века Одрин своя нова столица, много европейски евреи мигрират в Одрин. Евреите които са изгонени от Унгария през 1376 г., от Франция при Шарл VI през 1394 г, и от Сицилия в началото на XV век, намират убежище в Османската империя. През 20те години на XV век в Одрин бягат солунските евреи, понеже Солун по това време е все още под венециански контрол.

Османската власт е много по-благоразположена към евреите от византийската. Някои изследователи са на мнение, че още от началото на 20те години на XV век османците активно насърчават еврейската имиграция към новата империя. С писмо изпратено до еврейските общности в Европа около 1454/69 г., Ицхак Сарфати (главен равин на Одрин) кани своите единоверци да напуснат християнските страни и да се заселят в Османската империя. Романьотите посрещат султан Мехмед II Завоевателя при превземането на Константинопол през 1453 г., като освободител. През 1470 г. евреи изгонени от Баварския крал Лудвиг Х, намират убежище в Османската империя.

Нова история

Най-голямата група сред турските евреи са сефаради, изгонени от Испания и Португалия от Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски на 1 юли 1492 година.

През 1537 г. евреите изгонени от Апулия (Италия), след като областта попада под папски контрол, а през 1542 г. и изгонените от Бохемия от император Фердинанд намират убежище в Османската империя при Сюлейман Великолепни.

Сред турските евреи има ашкенази, произхождащи от Централна и Източна Европа, които са по-малко на брой от сефарадите, включая и потомците на поюдейчени хазари, кримчаки и караити, последните от които не признават върховенството на главния равин на страната. През 1881, 1891, 1897 и 1902 г. евреи спасяващи се антисемитските погроми в Русия са приети от Османската империя.

Също така в Турция има съхранени и евреи-романьоти, потомци на евреи, които са живели в античността и византийския период на територията на днешна Турция.

Броят на евреите в Турция е между 20 хил. и 40 хил. Мнозинството турски евреи живеят в Истанбул, около 1500 в Измир, малки общности има в Адана, Анкара, Антакия, Бурса, Чанаккале, Къркларели и някои други градове. 96 % са турските евреи са сефаради, а останалите са ашкенази. Има и малка група караити, която не признава властта на главния равин на Турция.

Какво са направили евреите за България?

За да съдим за значението на политическата дейност на евреите в България, най-напред е необходимо да изучим и да опознаем отечеството си, неговите исторически пътища, неговите идеали, неговите минали и настоящи политически и икономически явления.

След идването на апостолите Павел Варнава на Балканския полуостров, България става център и разсадник на православната вяра. В нейните монастири са се съсредоточили висши възпитателни учреждения, подготвящи видни лица за държавна деятелност и пастири за разпространение и закрепване на Христовата вяра.

От всички балкански народи българите особено са се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия, стигали дори до фанатизъм. На това явление е обърнал внимание Синедрионът, който винаги се е стремял да унищожи, обезсили и насочи на лъжлив път учението на Исуса Христа.

В XVI век членове на Синедриона са били всички венициански евреи и банкери. Благодарение на това, че в техни ръце се е намирал капитала, те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги, евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили, а сами оставали в сянка. Тази политика на веницианските банкери-евреи през царуването на Иван Александър е била съдбоностна за България.
Царица Сара и Синедриона

Гръцки и френски литературни източници свидетелствуват, че цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара, дъщеря на един венециански банкер, и че този брак е бил устроен от евреите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България, населението на която и било напълно преданно.

Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр. 81). В историята на християнството на Балканите, тя изиграла почти същата роля, като Попея в Рим само, че в друга форма. Нейните наемни агенти, със средствата на веницианските търговци разпространявали между народа слухове, че Исус Христос е само мит, че не е имало никакво Възкресение, а че всичко това е измислено от поповете, които проповядвайки тази лъжа, живеят и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа).

Злите семена били посяни и дали плодовете си в скоро време. Постепенно вярата започнала да отслабва, появил се разврат, пиянство, започнал да процъфтява материализма. Развлеченията, противни на нравствения дух, се поощрявали. Цар Иван Александър бил безсилен да предприеме каквото и да било против жена си, понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила на Синедриона.

Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области, което безспорно, го е унищожавало, но което е било дело на тъмните сили, решили да разложат държавата.
Падането на България

На фона на тези тревожни събития, в България през XIV в. се появила величавата фигура на партиарх Евтимий.

Още като прост монах той проявил неуморна дейност и бързо изкачил стъпалата на националната политическа стълба. Неговата известност растяла и достигала до най-отдалечените ъгли на България, и дори извън пределите и. Неговата вяра, учението му, неговите пламенни речи започнали отново да върщат народа към предишния смирен живот. Евтимий станал опасен противник на еврейското влияние и царица Сара не веднаж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех, тя съобщила това на Синедриона и последният употребил всички сили да клевети праведника за да сведе цялата му деятелност до нула. (Енц. на Урбан VI., римски папа. стр. 4)

Въпреки това, Евтимий бърже станал известен по целия Балкански полуостров, а цар Иван Александър, смятайки го за свой близък съвременник, му подарил един монастир, гдето Евтимий имал вече пълна възможност да привлича хората към себе си и да влияе върху по-широките маси.

Тогава веницианските банкери-евреи упражнили политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по-нататък, снабдили Турция с материални средства да води война за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползувайки се от техните услуги, Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави. Като узнал това, византийският император Йоан V Палеолог помолил папа Урбан V да организира в западните християнски владения армия за борба с мохамеданите заплашващи християнството. За да склони папата за това Йоан обещал да съедини близкоизточната църква със западната, но помощ от запад не дошла.

По такъв начин България продължавала да бъде застрашена от Отоманската империя, подстрекавана от венецианските евреи. Когато турците се появили за пръв път на Балканския полуостров, те заели със съдействието на жената на Иван Александра -- Сара, Родосто, Бая-Ески, Люле-Бургас, Одрин и сключили с България договор, който им давал юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за по-нататъшни походи в християнските страни, а България била задължена да им оказва активна бойна подкрепа.

Сключвайки този неизгодеин договор, Иван Александър разчитал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част, и че останалата България ще бъде спасена.

След неговата смърт на престола се качил сина му Иван Шишман. Неизвестно по какви съображения и под чие влияние, той се обявил за открит враг на Турция в същото време, когато бил съвършено неподготвен да даде отпор на врага, подстрекаван от еврейството.

Нарушавайки договoра сключен от баща му, със своя неутралитет той предизвикал, а в същото време не се погрижил да пoтърси съюзници в лицето на Византия и Сърбия, които тогава вече воювали с Отоманската империя. Много е възможно това поведение на Иван Шишман да е било предизвикано от таен натиск от стана на еврейстовото чрез посредничеството на майка му Сара с цел да доведе българската държава до прага на неизбежна катастрофа. За турския султан Мурад този именно неутралитет послужил за основание да изпрати два силни отряда на Тимурташ и Лала-Шахин против България, при което първият заел областта между Марица и Черно море, а вторият преминал Тракия и се отправил към София. Тогава Шишман бил принуден да преклони глава и пред Мурад, да се признае за негов васал и да му даде подарък сестра си хубавата Мара.

Такава е била волята на венецианските евреи!...

В 1382 година турците превзели София, която им била нужна по стратегически съобръжения, да си отворят път към Сърбия. В 1388 година султан Мурад изпратил 30’000 армия под командата на великия везир Али паша, който преминал Стара планина и завладял Провадия, Преслав, Шумен и Силистра.

От този момент съдбата на България била решена от венецианските банкери.

На нейна територия се появили предатели, които постепенно придвижили България към прага на петвековното робство. (Енц. на Урбан VI., римски папа, стр. 9)

Обсадата на Велико-Търново

Настъпила и 1393 година, която заляла старата столица с невинна християнска кръв.

Защитата на Велико Търново била възложена на патриарх Евтимий, понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения напуснал столицата и заминал по посока към София. Историята свидетелствува, че патриарх Евтимий е бил по това време велик учител на българската писменост, че той е запазил звездата на българската нацонална култура, неугаснала в продължение на петвековното турско иго. Три месеца сбраната тук войска на султана нападала на пристъпи града, но храбрите защитници успешно отблъсквали турските пълчища.

Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за мир.

Предателството

С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона, които били в Бургаз, и следели изхода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие, евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се един, който бил снабден с всички нужни за тази цел средства, включително и копие от султанската заповед за отсъпление. Този трагичен епизод историците отбелязават само като предание, че един неизвестен евреин предал Тъpново.

Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си бил Лазар Коен, чийто потомци братя Коен изиграли също такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 1794-1807 година.

Лазар Коен, получил заповед от членовете на Синедриона, проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх Етимия и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка спсобност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъпление.

За доказателство предателят показал копието от заповедта, с което го снабдили евреите -- членове на Синедриона. (Гр. лет. XIV век, том IV. стр. 216). А в същото време Лазар Коен през ноща завел до самите стени на града турската войска, която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето, тя се превърнала в страшен рев, който не може да се заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение, а евреинът Коен, като Юда Икариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя помощник евреина Хасон, който възползувайки се от това, че цялото население било обхванато от ентусиазъм, отворил градските врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман.

Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. век, том IV. стр. 318). По това време Град Велико Търново бил център на внимание в целия Балкански полуостров.

Той бил гордост и слава на българския народ, а когато нахлули турците, благодарение на еврейското предателство, града бил подхвърлен на грабеж и насилие и скоро обхванат от пламъци. Турците разорявали и рушели всичко.

Патриаршеската църква “Възнесение Христово” била разрушена веднага, а благочестивият старец патриарх Евтимий бил заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка, започнала сеч и гонение на християните! На какви страшни избивания и мъчения са били подложени велико-търновските жители, ясно се вижда от произведенията на Гр. Цамблак, Конст. Костенецик, Йосиф Видински и др.

Величественият владика Евтимий, макар изгонен от Храма, не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново. Безстрашният побелял старец отишал при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси, и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните.

Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици, и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа, стр. 14) На негово място от Венеция бил командирован най-жестокия садист, евреина Челеби Нафталион с щаба му, състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов, Хаим Йерохам и Давид Леви. Българската история обаче, отбелязва това събитие само с краткото съобщение, че на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина, който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост. Но как е името му, какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил, историята за угода на “богоизбраните” мълчи. А не е ли смешно да се мисли, че името на заместника на султана, толкова всесилен по това време, не е било известно на историците? Тука неволно ни се представя онази печална действителност, която се крие в думите:

”Ние си играем с народите като с шахматни фигури, а самите оставаме в сянка!...”
Избиването на българскатa интелигенция

Пристигайки във Велико Търново, Нафталион заповядал незабвано да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Евтимий и да ги заведат в монастира св. Троица. Когато заповедта му била изпълнена, евреинът Нафталион отива в монастира и лично ръководи избиването им. Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафота Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза:”Помоли своя Бог, може би той ще те спаси”, и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век, том 6, стр. 452).
Съдбата на патриарх Евтимий

Най-после Нафталион заповядал да доведат и патриарха на ешафота, да го поставят над пропастта и да му отсечат главата. Когато поставили благочестивия старец на лобното място, той коленичил с вдигнати ръце и високо казал:

“Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им, Господи! И аз ще кажа твоите думи: “Защото те не знаят какво правят!”

На палача, който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч, докато го отвели другите войни, а патриарх Евтимий породължавал да се моли. (Лет. XIV век, том 6, стр. 462, Енц. на Бонифаций IX, римски папа). За това необикновено явление съобщили на Нафталиона, и последният заповядал да заточат патриарха във велико-търновките катакомби. Когато го отвеждали от Търново, под конвой като престъпник, целият народ, лишен вече от граждански права, чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба безутешно ридаел:

“Отче! На кого ни оставяш?”

От тези отчаяни вопли може да се заключи, какво значение е имал Евтимий за целия български народ. Тревогата, обхванала тълпата, останала без вожд и духовен пастир, свидетелствува, че тази звезда, изгряла над Балканите, е била насилствено угасена от вековните врагове на християнството, но лъчите и до ден днешен продължават да озаряват славянските земи.

Защо тъй жестоко се е отнесал с владиката Нафталион? Oтговорът е ясен! Затова, че партиарх Евтимий посветил целия си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно служене на родината. Не може човек без трепет да си спомни за този велик вожд, който с живота си и със смъртта си дал висок пример на свето служене на православната църква.

Голготата, на която той е бил закаран от враговете на Христа, дава ярък пример, до каква степен на зверство дохождат евреите при всяко изменение на политическата обстановка!

Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век, том б, стр. 493) Нафталион, поругал се над патриарха, го заточил във велико-търновските катакомби, гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух, а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п., стр. 18). Българската история се утешава с кратка забелжка, че патриархът бил изпратен в Бачковския монастир, гдето и умрял. А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир?

Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския монастир? Ние знаем, че най-грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише:

“Мълчание .... пълно мълчание! Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя, и целия ужас е в това, че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!....” (Лет. XIV век, том 6, стр. 528).

Патриарх Евтимий е влязал в историята като светъл и ярък лъч, озарил със сиянието си мрака. Със силата на своя дух и величието на своя архипастирски подвиг той сплотил българския народ и закрепил у него непоколебимата вяра, че рано или късно България ще отхвърли игото на турските читаци, докарано ни от евреите. Какво е преживял българският народ в течение на петвековното иго, е достатъчно ярко представил Иван Вазов в романа “Под игото”. Ние знаем, че българинът не е смеел да живее тъй, както е искал, не е смеел да обича този, който му е харесва, не смеел да се ползува от благото, добито с труд и пот, и не е смеел да желае най-необходимото в човешкия живот. И всичко това България е приживяла по милостта на “богоизбраните”.

За съжаление, както тогава, така и днес има елементи, които в своята слепота се мъчат да въведат в заблуждение ония синове на родината, у които дори петвековното робство не е могло да изтръгне славянско-християнския дух и националния порив. За съжаление, и днес още мнозина сляпо оказват пълно съдействие на евреите в тяхната скрита цел да доведата православната страна до окончателно загубване на националността и пълно разрушение на духовните и материални начала.

Евреите завладели България, станали господари на положението. Ползувайки се с голямо влияние въху турския султан, те започнали да прокарват в живота всичко, което им било угодно, а главно блестящо изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството, за да унищожат по този начин всеки божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно робство.

Затова през време на турското владичество евреите умело са си придобили симпатиите на наякой българи, спечелва ли са ги на своя страна и ползувайки се от тяхните услуги, оказвани им под вида на лъжлив либерализъм, заблуждавайки народните маси и ги насъсквали срещу ония-които безстрашно проповядвали своите национални идеи.

Това явление се надблюдава и сега, защото има още много наивници между българите.!...
Ролята на евреите във Видинската област

Всички данни, които ни позволяват да съдим за действителното отношение на евреите към България, трябва да черпим от безбройните източници на историята. А кой може да бъде по-справедлив от нея? Никой евреин не е бил и не може да бъде истински патриот на оная страна, в която живее. Ние имаме много ясен и жив пример от следния историческия факт в България.

В 1794 година Осман Пазвантооглу превзел Видин и се обявил за независим паша на тази област. Най-напред евреите се присламчили при него и започнали да му предлагат всевъзможни услуги. В кратко време те пленили новия владетел и двамата братя Коен влезли в тясна връзка с него, единят се наредил като негов личен касиер, а другия -- като придворен лекар.Благодарение на тези двама “представители” евреите във Видин станали господари на положението. В името на това щастливо минало българските евреи и до днес празнуват всяка година тържеството, наречено “Пурим Видински”.

Величественият владика Евтимий, макар изгонен от Храма, не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново. Безстрашният побелял старец отишал при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси, и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните.

Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици, и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа, стр. 14) На негово място от Венеция бил командирован най-жестокия садист, евреина Челеби Нафталион с щаба му, състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов, Хаим Йерохам и Давид Леви. Българската история обаче, отбелязва това събитие само с краткото съобщение, че на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина, който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост. Но как е името му, какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил, историята за угода на “богоизбраните” мълчи. А не е ли смешно да се мисли, че името на заместника на султана, толкова всесилен по това време, не е било известно на историците? Тука неволно ни се представя онази печална действителност, която се крие в думите:

”Ние си играем с народите като с шахматни фигури, а самите оставаме в сянка!...”

Избиването на българскатa интелигенция

Пристигайки във Велико Търново, Нафталион заповядал незабвано да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Евтимий и да ги заведат в монастира св. Троица. Когато заповедта му била изпълнена, евреинът Нафталион отива в монастира и лично ръководи избиването им. Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафота Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза:”Помоли своя Бог, може би той ще те спаси”, и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век, том 6, стр. 452).
Съдбата на патриарх Евтимий

Най-после Нафталион заповядал да доведат и патриарха на ешафота, да го поставят над пропастта и да му отсечат главата. Когато поставили благочестивия старец на лобното място, той коленичил с вдигнати ръце и високо казал:

“Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им, Господи! И аз ще кажа твоите думи: “Защото те не знаят какво правят!”

На палача, който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч, докато го отвели другите войни, а патриарх Евтимий породължавал да се моли. (Лет. XIV век, том 6, стр. 462, Енц. на Бонифаций IX, римски папа). За това необикновено явление съобщили на Нафталиона, и последният заповядал да заточат патриарха във велико-търновките катакомби. Когато го отвеждали от Търново, под конвой като престъпник, целият народ, лишен вече от граждански права, чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба безутешно ридаел:

“Отче! На кого ни оставяш?”

От тези отчаяни вопли може да се заключи, какво значение е имал Евтимий за целия български народ. Тревогата, обхванала тълпата, останала без вожд и духовен пастир, свидетелствува, че тази звезда, изгряла над Балканите, е била насилствено угасена от вековните врагове на християнството, но лъчите и до ден днешен продължават да озаряват славянските земи.

Защо тъй жестоко се е отнесал с владиката Нафталион? Oтговорът е ясен! Затова, че партиарх Евтимий посветил целия си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно служене на родината. Не може човек без трепет да си спомни за този велик вожд, който с живота си и със смъртта си дал висок пример на свето служене на православната църква.

Голготата, на която той е бил закаран от враговете на Христа, дава ярък пример, до каква степен на зверство дохождат евреите при всяко изменение на политическата обстановка!

Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век, том б, стр. 493) Нафталион, поругал се над патриарха, го заточил във велико-търновските катакомби, гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух, а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п., стр. 18). Българската история се утешава с кратка забелжка, че патриархът бил изпратен в Бачковския монастир, гдето и умрял. А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир?

Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския монастир? Ние знаем, че най-грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише:

“Мълчание .... пълно мълчание! Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя, и целия ужас е в това, че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!....” (Лет. XIV век, том 6, стр. 528).

Патриарх Евтимий е влязал в историята като светъл и ярък лъч, озарил със сиянието си мрака. Със силата на своя дух и величието на своя архипастирски подвиг той сплотил българския народ и закрепил у него непоколебимата вяра, че рано или късно България ще отхвърли игото на турските читаци, докарано ни от евреите. Какво е преживял българският народ в течение на петвековното иго, е достатъчно ярко представил Иван Вазов в романа “Под игото”. Ние знаем, че българинът не е смеел да живее тъй, както е искал, не е смеел да обича този, който му е харесва, не смеел да се ползува от благото, добито с труд и пот, и не е смеел да желае най-необходимото в човешкия живот. И всичко това България е приживяла по милостта на “богоизбраните”.

За съжаление, както тогава, така и днес има елементи, които в своята слепота се мъчат да въведат в заблуждение ония синове на родината, у които дори петвековното робство не е могло да изтръгне славянско-християнския дух и националния порив. За съжаление, и днес още мнозина сляпо оказват пълно съдействие на евреите в тяхната скрита цел да доведата православната страна до окончателно загубване на националността и пълно разрушение на духовните и материални начала.

Евреите завладели България, станали господари на положението. Ползувайки се с голямо влияние въху турския султан, те започнали да прокарват в живота всичко, което им било угодно, а главно блестящо изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството, за да унищожат по този начин всеки божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно робство.

Затова през време на турското владичество евреите умело са си придобили симпатиите на наякой българи, спечелва ли са ги на своя страна и ползувайки се от тяхните услуги, оказвани им под вида на лъжлив либерализъм, заблуждавайки народните маси и ги насъсквали срещу ония-които безстрашно проповядвали своите национални идеи.

Това явление се надблюдава и сега, защото има още много наивници между българите.!...

Ролята на евреите във Видинската област

Всички данни, които ни позволяват да съдим за действителното отношение на евреите към България, трябва да черпим от безбройните източници на историята. А кой може да бъде по-справедлив от нея? Никой евреин не е бил и не може да бъде истински патриот на оная страна, в която живее. Ние имаме много ясен и жив пример от следния историческия факт в България.

В 1794 година Осман Пазвантооглу превзел Видин и се обявил за независим паша на тази област. Най-напред евреите се присламчили при него и започнали да му предлагат всевъзможни услуги. В кратко време те пленили новия владетел и двамата братя Коен влезли в тясна връзка с него, единят се наредил като негов личен касиер, а другия -- като придворен лекар.Благодарение на тези двама “представители” евреите във Видин станали господари на положението. В името на това щастливо минало българските евреи и до днес празнуват всяка година тържеството, наречено “Пурим Видински”.

Въпреки упоритата борба на султанските войски с привържениците на Осман Пазвантооглу, последният владял Видинската област в продължение на тринайсет години, благодарение само помощта на евреите. Но когато султанът издал указ за даруване на видинските евреи с особени политически привилегии, ако помогнат да се свърши работата със самозванеца, лекарят Коен бърже разрешил този въпрос -- веднага отровил Пазвантооглу.

Положението на пашата било безнадежно, смъртта се приближавала, а привържениците му се приготвили да изколят всички видински евреи, за да отмъстят за своя вожд. Тогава евреите заплашили, че за кръвта на техните едноверци ще заплатят със смърт всички останали жени и роднини на умиращия. Осман Пазвантооглу, за да спаси жените и роднините си, поканил всички военноначалници на еничерите и им заповядал да не бутат нито евреите, нито техните имоти. Подчинявайки се на желанието на умиращия си водач, военноначалниците обещали и съгласно мюсюлманския обичай не нарушили дадения завет. В деня на смъртта на пашата касиерът заграбил неговите капитали и заедно с брата си избягали в Румъния.

По време на турското владичество евреите винаги са били най-близки помощници на турските данъчни чиновници, на чиновниците в полицията и доставчици на най-хубавите български момичета за турците и разкривачи на заговорите против турското иго. Особена роля евреите са играли в турското управление, гдето са си поставили за задача да пречат за развитието на националните чувства у подрастващите поколения.

Епохата на руската окупация 1877 -- 87 г.

Епохата на възстановяване независимостта на България и борбата на руските войски с отоманската империя ни дават ключа за разкриване коварните постъпки на евреите. За да попречат за развитието на християнските народи, евреите смятали за свой дълг да помагат на турците, ако не с въоръжено пратизанство, то поне със строг неутралитет и ревностен шпионаж в полза на турската действуваща армия. Не е било по вкуса на евреите това, че на българска територия стъпили християнски полкове!

От гледна точка на всеки евреин, основана на учението на Талмуда (виж ЮДЕИТЕ, Глава 3, “Талмудът и Юдеите”), християнинът е добитък, който трябва да се подчинява на евреина, да му служи и да му работи. Затова, те с всички сили са се мъчили да саботират действията на руските войски. При настъпването на руската армия в Освободителната война, евреите хвърляли отрова във водата, виното и съесните продукти. В това отношение изключително активно участие са проявили евреите, изгнанници от Испания и Португалия. Най-много са шпионирали в полза на турците видинските, карловските и казанлъшките евреи. Знаменитото карловско предателство също е дело на евреин -- Йосиф Фридман. Особено активен шпионаж е имало през месец август 1877 година, когато руско-турската война е била в разгара си. След цял ред неуспехи на бойните планове и загубата на няколко десетки хиляди войници, поради еврейския шпионаж, руските военни власти взели най-после по-строги мерки по отношение на еврейското население в България. След тази препазна мярка руските войски одържали колосалната победа над турците. Когато черкезите започнали да преследват разбитата турска армия по петите, ямболските евреи избягали в Лозенград, за да разпространяват слухове, че българското християнско население с подкрепата на руските военни власти прави погроми.

От Лозенград били изпратени еврейски пратеници до всички краища на света с намерение да се предизвика негодувание в западна Европа и Америка за да дойдат други държави на помощ на турската армия с въоръжене сили, за да бъдат изгонени русите отвъд Дунава.

Държавите на западна Европа и Америка се ограничили с протест, който се изразил с гръмогласни думи по адрес на възраждащата се българска държава и окупационните руски войски. По този провокаторски начин евреите се оградили от справедливия народен гняв. Когато българските евреи се убедили, че западноевропейските държави не са решват да воюват против Русия, и победата на руските войски трябва да закрепи самостоятелността на българската държава, те бърже се ориентирали в новата политическа остановка. След отстъплението си от София турската войска подпалила няколко града. Евреите, за да изкупят вината си и да се покажат като доброжелатели пред новите господари на страната, набърже организирали пожарна команда и пристъпили към гасене на пожарите и запазване на имотите. Тази изобретателност не само им помогнала да се избавят от заслуженото наказание, но и да бъдат удостоени с благодарност от първия български княз чрез посредничеството на италианския вицеконсул граф ди Позитано, който посочил в своето донесение голямата услуга на евреите при гасенето на пожара. Първи българските евреи пристъпили към организиране на подмолни политически кръгове, издържани с щедрите пожертвувания на барон де-Иерш, ”Alians israelite” и американските еврейски общества, и тези кръгове веднага започнали дейност за раздробяването на българското общество на всевъзможни враждебни партии. При сключване на мирния договор в Берлин европейските делегати -- френският представител Вадингтон и английският премиер лорд Биконсфилд настояли да бъде признат 44 ст. от договора за даруване на евреите в България пълни граждански и политически права, които под натиска на международното еврейство са били вече утвърдени от българското учредително събрание, в което участвувал старшия равин и масон 33та степен Гавриел Алмозино Аврамов.

На този равин била определена от хазната заплата от три хиляди лева годишно.

В 1884-1885 година било разкрито първото ритуално убийство в София. В същата година е създадена подмолната организация “Макаби” в градовете Видин, Казанлък, Чирпан, Хаково и Дупница. Политическата организация “Макаби” постепенно започва да прониква във всички градове и в 1901 година официално бива обявена за гимнастическо дружество. Под тази маска тя съществува и до днес.

В 1890 година става второ ритуално убийство в Вратца, след което евреите, участвували в това организирано престъпление, се преселват в други градове. Процесът по това дело, поради намесата на бившия секретар на княза д-р К. Стоилов, бил изоставен от съдебните власти. Такива са били винаги резултатите от углавните преследвания по ритуалните убийства!...